ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 213/ 10.07.2020
Година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд,
На десети юли
през двехиляди и двадесета година.
В закрито
заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Надежда Желязкова ч.гр.д.№ 328 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1,
т.2 ГПК във вр. с чл. 262, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „С.И.“ ЕООД, ЕИК ***със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.чрез Адвокатско
дружество „Б.и П.“ със съдебен адрес *** против разпореждане № 2485 от 02.03.2020г.,
постановено по т.д.№ 267 по описа за 2018г. на ОС Пловдив, с което е върната
въззивна жалба вх. № 13124 от 23.04.2019г., подадена от „С.“ ЕООД против
решение № 177 от 01.04.2019г., постановено по т.д. № 267/2018г. по описа на ОС
Пловдив. Според жалбоподателят атакуваното разпореждане е неправилно и
постановено без оглед на фактите и обстоятелствата по делото, тъй като
дължимата от дружеството държавна такса в размер на 50 000 лв. е непосилна
за същото, с оглед текущото му тежко финансово състояние. Твърди, че с
оспорения съдебен акт е нарушена разпоредбата на чл. 122, ал.1 КРБ, която гарантира
правото на граждани и юридически лица на защита във всички стадии на процеса. Допълнително
сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6 от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи всяко лице има право на справедливо и публично
гледане на делото, като счита, че под „всяко лице“ се има предвид както
физическо, така и юридическо лице, поради което и при налични доказателства за
това, че дружеството жалбоподател е в затруднено финансово състояние, което е
мотивирало и подаване на молба за освобождаването му от държавна такса, съдът е
длъжен да се съобрази с изложеното и да гарантира това право. Настоява обжалвания акт да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен.
Ответниците по частната жалба А.С.Б., С.А.Б. и П.Д.,
представлявани от адв. Св. Н. настояват жалбата да бъде оставена без уважение,
тъй като изложените от жалбоподателя съображения са били предмет на проверка в
производството по освобождаване на същия от държавна такса.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по
делото, намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила в деловодството на ОС Пловдив с
вх. № 12166 на 20.05.2020г., а акта,
който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 11.05.2020г..
Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. § 13 от ПЗР на
ЗИД на ЗЗ, обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020г., налага извод за депозиране на частната жалба в
предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството,
която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден
инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална
допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваният съдебен акт е върната въззивна жалба вх. № 13124/23.04.2019г.
на „С.“ ЕООД срещу решение № 177 от 01.04.2019г., постановено по т.д. № 267/2018г.
по описа на ОС Пловдив. Мотив да стори
това, съдът е намерил, след като е констатирал, че от жалбоподателя е направено
искане да бъде освободен от държавна такса, което искане е оставено без
уважение от съда и този акт е потвърден по реда на инстанционния контрол,
поради което и с разпореждане № 1157 от
11.02.2020г. съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за
внесена държавна такса, което в определения едноседмичен срок не е сторено. Въз
основа на изложеното и като е констатирал, че дадените указания на се изпълнени
и на основание чл. 262, ал.2, т.2 ГПК съдът е върнал подадената въззивна жалба.
Изцяло следва да се съобразят изложените от администриращия
съд съображения. Изпълнена е хипотезата на чл. 262, ал.2, т.2 ГПК - след
стабилизиране на определението на съда, с което е отказано освобождаване на
жалбоподателя от внос на държавна такса на същия с разпореждане от 11.02.2020г.
му е указано да представи доказателства за внесена държавна такса, за
изпълнение на което му е даден едноседмичен срок и е предупреден, че при
неизпълнение жалбата ще бъде върната. Съобщението е връчено редовно на
18.02.2020г., като в указания срок жалбоподателя не е представил доказателства
за внесена държавна такса в размер на 50 000 лв..
Не подлежат на разглеждане в настоящото производство
наведените в частната жалба доводи за нарушено право на защита, съгласно чл.
122, ал.1 КРБ и съгласно чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, обосновани с непосилността на дължимата държавна такса, с
оглед затрудненото финансово състояние на жалбоподателя, тъй като същите са
били подробно обсъдени в производството по чл. 83 ГПК, приключило със стабилен
съдебен акт.
Изводът е, че обжалваното разпореждане
като съобразено с материалния и процесуален закон следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2485 от 02.03.2020г.,
постановено по т.д. № 267 по описа за 2018г. на ОС Пловдив, с което е върната
въззивна жалба вх. № 13124 от 23.04.2019г. на „С.“ ЕООД против решение № 177 от
01.04.2019г., постановено по т.д. № 267/2018г. по описа на ОС Пловдив.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: