РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Варна, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110106365 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от А. С. К. срещу ***отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 18654 лв. – главница по договор за
кредитна карта от 05.10.2004 г., сключен с „****АД, вземането по който е прехвърлено на
ответника с договор за цесия от 29.02.2016 г., поради погасяване по давност
Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил договор за кредитна карта с *** на
05.10.2004 г., а на 29.02.2016 г. е сключен договор за цесия между банката и ответника, по
силата на който последният е придобил вземане срещу ищеца в размер на 18654,00 лв. Сочи
се, че на 31.03.2022 г. ищецът подал молба до ответника, съдържаща възражение за
погасяване на сумата по давност и искане сумата да бъде отписана счетоводно, като на
08.04.2022 г. получил отговор, че дружеството няма да отпише счетоводно вземанията и ще
продължава да осъществява действия по извънсъдебно събиране на вземанията. Излага се,
че погасителната давност е започнала да тече от 05.10.2005 г., тъй като срока на договора за
кредитна карта е бил 1 година /уточнителна молба на л.42 от делото/, като от ответника не
са предприемани действия за спиране или прекъсване на давността. Доколкото ищецът бил
направил извънсъдебно възражение за давност, но вземанията не са отписани от
счетоводството на ответника, се излага, че е налице правен интерес от иска. Иска се
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Преди откритото съдебно заседание по делото ответникът е депозирал молба, с която
е взел становище за недопустимост и неоснователност на претенцията. Поддържа се, че
ищецът няма правен интерес от иска, тъй като ответникът не е предприел действията, с
които да засегне сферата на ищеца. Не се оспорват фактическите твърдения в исковата
молба, не се оспорва наличието на придобито от ответника вземане, което да е погасено по
давност, т.е погасена възможността за принудително събиране на вземането, а не самото то.
В случай, че искът се приеме за допустим, се оспорва вземането да е погасено по давност.
Счита, че не е дал повод за образуване на делото, тъй като извънсъдебните действия за
събиране на вземането за законосъобразно, тъй като ответникът е кредитор на естествено
вземане, а подаването на информация до ЦКР е нормативно установено задължение.
1
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК. Ищецът следва да
установи правния си интерес от предявения иск. Ответникът следва да установи, че има
вземане от ищеца, в исковия размер, което е придобил по силата на договор за цесия; че е
предприемал действия и съответно погасителната давност е спирана/ прекъсвана.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, с които
се оспорва правният интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск
по чл. 124 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 8/2012
г. на ОСГТК на ВКС налице е правен интерес от предявяване на установителен иск, когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на
правото със сила на пресъдено нещо, като в съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем
защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.
След като ответникът е заявил дължимостта на претенцията с вписването й в ЦКР и е
настойчиво е претендирал нейното изпълнение от ищеца, макар и извънсъдебно, се създава
положение на правна несигурност за ищеца, която последният не е длъжен да търпи.
Ищецът обосновава правния си интерес от извършени от ответника действия по
подаване на информация за процесния кредит в ЦКР към БНБ.
След като кредиторът публично е декларирал погасеното по давност вземане като
подлежащо на изпълнение / видно от приложените справки в ЦКР към БНБ/ и извънсъдебно
претендира изпълнение на същото, пътят на ищеца за защита е предявяването на
отрицателния установителен иск. Следва и да се има предвид, че по силата на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, всяка кредитна институция
е длъжна да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Тоест всяко едно
погасяване на задължението представлява изменение по кредита, за което се дължи
подаването на информация в Централния кредитен регистър. Следователно ищецът има
правен интерес от предявяването на иска по чл. 124 ГПК за установяване на настъпилото
погасяване на вземането, доколкото с това се обосновава настъпилото изменение по
кредита.
На следващо място следва да се посочи, че към момента на подаване на исковата
молба не е осуетена възможността за предявяване на претенции с цел събиране на
вземанията по процесния договор, доколкото и да би изразено изявление за липса на
намерения в тази насока за в бъдеще / с молбата становище от 12.01.2023 г./, предварителен
отказ от права би бил недействителен.
При формиране на извод за допустимост на претенцията следва да се съобрази и
становището на ВКС, според което действащия ГПК от 2007 г. защитава в по-голяма
степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно
положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване
на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При
действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът
има интерес да получи решение при признание на иска. /Определение № 338 от 18.07.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК/
При изложеното, съдът намира, че за ищеца съществува правен интерес от иска.
По основателността:
Ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищеца вкл. в частта за наличие на
договор за кредитна карта, както и че вземането по същото е погасено по давност. Не се
навеждат твърдения за спиране или прекъсване на давността.
От събраните по делото доказателства вкл. извънсъдебната кореспонденция между
страните и извлеченията от ****към ***се установява, че ищецът е сключил, в качеството на
кредитополучател, договор за издаване на кредитна карта от 05.10.2004 г. с „***АД, както и
че вземането е прехвърлено с договор за цесия от 29.02.2016 г. на ответника „***. Ищецът е
2
навел твърдения, които не са оспорени от ответника, че вземането по договора за кредитна
карта от 05.10.2004 г. е станало изискуемо 1 година след сключването на договора, с оглед
на което към датата на подаване на исковата молба, общата пет годишна давност, с която се
погасят вземанията по договор за кредит е изтекла. Искът следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Ответникът поддържа, че не е дал повод за производството, поради което не следва да
бъде ангажиран с разноски, което възражение съдът намира за неоснователно.
Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника при
уважаването на иска са регламентирани в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и същите са две:
ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. В случая не са налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 ГПК. С извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на
иска, доколкото е декларирал като подлежащо на изпълнение вземането в ЦКР.
Същевременно със становището от 12.01.2023 г. претенцията е оспорена като недопустима и
неоснователна, поради което не е налице и следващата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Ищецът е представил доказателства за заплащане на разноски от 746,16 лв.- държавна
такса и 1500 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, платено по банков път.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, което е
основателно. Претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 1250 лв. без
ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
настоящото производство възлиза в размер на 1089,62 лв. и именно такова следва да се
присъди с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание § 2а от
ДР на Наредба № 1/9.07.2004 г. и предвид представената фактура, видно от която,
ангажираното от ищеца адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, възнаграждението
се дължи с начислен ДДС, при което същото възлиза в размер на 1307,54 лева. Адвокатското
възнаграждение следва да се намали до последно посочения размер. Ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца общата сума от 2053,70 лв. – разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. С. К., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. **** не дължи на „**** със седалище и адрес на управление:
****, на основание чл. 124 ГПК, 18654,00 лв. – главница по договор за кредитна карта от
05.10.2004 г., сключен с ***, вземането по който е прехвърлено на ответника с договор за
цесия от 29.02.2016 г., поради погасяване по давност
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ****, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати на А. С. К., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. *** сумата от
2053,70 лв. - разноски в съдебното производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3