РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Царево, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20232180200136 по описа за 2023 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Н. Д. М., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 23-0302-000036 от 03.05.2023 год. на
Началника на РУ- Царево, с което на Н. Д. М., ЕГН **********, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000,00 лв. лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца и на основание Наредба I-2539 на МВР, му се отнемат 12 контролни
точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при провеждане на административно
наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното
наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния
закон. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното
НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
1
представител- адвокат. Пледира се за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата, редовно уведомени, не изпращат представител.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителят.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2023 год. актосъставителя- служител в РУ- Царево, изпълнявал
контрол на автомобилния транспорт, в района на РУ- Царево. Около 20,20
часа на същата дата, полицейския служител спрял за проверка автомобил,
като при проверката установил, че същия се управлява от жалбоподателя. На
жалбоподателя било поискано да бъде извършена проверка за наличие на
алкохол, с техническо средство, като скалата на уреда отчела 1,29 промила.
Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя, да състави акт за
установяване на административно нарушение № 067805 от 09.04.2023 год. в
който било описано извършеното нарушение ясно, точно и изчерпателно.
АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет от него без възражения.
На жалбоподателя бил даден талон за медицинско изследване и същия дал
кръвна проба. Съгласно заключението на химическата експертиза,
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, била 1,20 промила.
Наказващият орган- Началника на РУ- Приморско, въз основа на съставения
АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано, но не по същия като в АУАН
начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
и санкционирано на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя- полицейски служител- които кредитира изцяло. Същите са
обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по
делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
2
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер,
като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда констатира следното:
При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното
наказателното постановление, административно- наказващият орган е
допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура,
състоящо се в противоречие между установената в АУАН и посоченото в
наказателното постановление. В АУАН е посочено, че автомобила, на който е
бил водач жалбоподателя, е лек автомобил Мерцедес модел Е 290 TD с peг. №
**********, а в НП същият е посочен първоначално като лек автомобил
Мерцедес модел Спринтер 211 ЦДИ, ***************, който модел
Мерцедес е тип „бус“ а по- отдолу в НП е посочено, че това е л.а. Мерцедес с
peг. № ************, т.е. налице е несъответствие в написаното в
обстоятелствената част на АУАН и в НП относно -модела на автомобила и
регистрационния номер на автомобила. Съгласно талона за регистрация на
МПС, лекият автомобил е с peг. № ***********, а не както е посочен в НП с
peг. № ***********. Отделно от това, в АУАН липсва подпис на свидетеля С.
Т., което е абсолютна предпоставка за отмяна на НП.
Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от
закона в задължителен реквизит. Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от
ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай липсва
идентичност между деянието, обективирано в акта, възпроизведения в
наказателното постановление състав на административно нарушение и
3
установеното от заключението на химическата експертиза по делото. Нещо
повече- налице е пълно разминаване между.
Така установените от съда процесуални нарушения, не са от
категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. Те са съществени и не биха могли да се санират в последващ стадий
на административнонаказателното производство. Същите са довели е до
невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване
правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е
съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По изложените съображения, съдът счита, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0302-000036 от 03.05.2023
год. на Началника на РУ- Царево, с което на Н. Д. М., ЕГН **********, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000,00 лв. лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца и на основание Наредба I-2539 на МВР, му се отнемат 12
контролни точки, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
4