РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Пети Октомври през Две хиляди и Двадесета година в
състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя
Чиликов А.Н.Д. 310 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 24 – 002652 от 09.01.2020 година на Директора на дирекция „
Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от
наложеното му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е
извършено административно нарушение, неправилно е приложен материалния закон.
В с.з. чрез адвокат Ц.
поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез
юрисконсулт Мутафова взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление, като претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема
за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и
от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН
съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че при извършена проверка на 27.11.2019 г. в 09.36 часа на обект цех за месопреработка н град Стара
Загора , бул. „ Н. Петков „ № 10 стопанисван от „ Петраците 1992 „ ООД
жалбоподателят „ Петраците 1992“ ООД в качеството си на работодател приема на
работа като „общ работник промишленост „ Радослава Митева Дбез преди това да
сключи с нея писмен договор.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. Б. Г. / актосъставител / ,св.
Радослава ДДекларация по чл. 402, ал. 1 т. 3 КТ от 27.11.2019 г., констативен
протокол за извършена проверка, трудов договор № 20/27.11.2019 г., декларация
приложение № 3, разписка приложение № 2, РКО № 3, сметка за изплатени суми № 3.
При така посочената фактическа
обстановка, която се потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните
доказателствени средства
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че
е нарушен чл. 61, ал. 1 КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложил
имуществена санкция в размер на 4 000 лева.
Жалбоподателят „ Петраците
1992 „ ООД град Стара Загора има качеството на работодател по смисъла на
параграф 1 т. 1 от КТ.
В конкретния случай към
момента на проверката лицето Радослава Д/ както и други лица / е предоставяла
работна сила / наемен труд / за другиго - „ Петраците 1992 „ ООД в качеството
на работодател с всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение /
чл. 66, ал. 1 КТ/. Основание за този извод дават следните обстоятелства :
Полагането на наемен
труд/предоставянето на работна сила / от
страна на работник за работодател – изпълнявана е трудова функция в цех за
месопреработка, била е включена в производствения процес на обект предоставен
от работодател, предоставяне на оръдия
на труда от работодателя, Определено е място на работа– цех за месопреработка,
Определен характер на работа – общ работник / декларация, показания на
свидетелите Ди Г. /, трудът се
предоставя от работника възмездно – срещу възнаграждение/ РКО , декларация/.
Следователно при наличието
на всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и при
предоставяне на работната сила от страна на Р. Дза „ Петраците 1992 „ ООД съдът
приема, че се касае за трудови правоотношения между работник и работодател.
Тези правоотношения следва
да се уреждат като трудови правоотношения по силата на чл. 1, ал. 2 КТ чрез
сключването на трудов договор в съответната писмена форма.Това налага и
сключване на трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа на
работника, изпращане на уведомление до съответната ТД на НАП за регистриране на
сключения договор съгласно императивните изисквания на чл. 62, ал. 3 КТ.
Работодателят и
жалбоподател в настоящото производство не се е съобразил с тези свои задължения
и не е изпълнил абсолютната и безусловна
забрана за допускане до работа на работник
без сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл. 61, ал. 1 КТ.
Нарушението по чл. 61, ал.
1 КТ е от категорията на формалните административни нарушения – в състава му не
са обхванати съставомерни обществено опасни последици, съставомерен резултат.
Същото е било извършено към момента на проверката на 27.11.2019 година и всички
последващи действия не могат да го заличат.
Възражението, че работникът
Р. Де работила на граждански договор е неоснователно.
В представения граждански договор №
3/08.11.2019 г. е посочено, че е сключен на 08.11.2019 г.
Посочената дата на сключване
на договора е из цяло компрометирана относно достоверността и съдът не я приема
за действителна.
Посоченият договор към
момента на проверката 27.11.2019 г. не е представен на проверяващите, макар да
се твърди от жалбоподателя , че е съществувал / показанията на св. Г./.
От показанията на св. Р. Д,
които са в съответствие с декларация по чл. 402, ал. 1 т. 3 КТ от 27.11.2019
г., които кореспондират и с показанията на св. Г. се установява, че работникът
Р. Де започнала работа на 10.11.2019 г. и до проверката е работила без договор,
а такъв е бил изготвен след проверката.
Следователно показанията на
свидетелите Ди Г., както и писмените доказателства декларация по чл. 402, ал. 1
т. 3 КТ от 27.11.2019 г. из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво
противоречие, косвено се допълват и подкрепят от останалия доказателствен
материал /констативен протокол за извършена проверка, трудов договор №
20/27.11.2019 г., декларация приложение № 3, разписка приложение № 2, РКО № 3, сметка
за изплатени суми № 3/, поради което същите са убедителни и съдът ги кредитира
с доверие.Те водят до единствено възможния извод, че към момента на проверката
/27.11.2019 г. / граждански договор № 3/08.11.2019 г. не е бил сключен, а
същият е изготвен пост фактум.
Трудов договор №
20/27.11.2019 г. също не е съществувал към момента на проверката и е сключен
също пост фактум.Същият не е бил представен на проверяващите, работникът
твърди, че е работил без договор, не е подадено уведомление към НАП към момента
на проверката / показанията на св. Г., св. Р. Д, Декларация по чл. 402, ал. 1
т. 3 КТ , Справка за приети и отхвърлени уведомления/.
В обобщение въз основан на
направеният анализ на доказателствения материал и направените изводи съдът
приема, че към момента на извършената проверка на 27.11.2019 г. лицето Р. Де
работила без сключен писмен договор, с което е осъществен и състава на
претендираното административно нарушение по чл. 61 , ал. 1 КТ.
При така установеното и
доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал
алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл. 414, ал. 3 КТ.
Същата е наложена при
превес на смекчаващите вината обстоятелства като са съобразени всички
обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съобразена е санкцията с тежестта на
нарушението, с обществената опасност и с целите на чл. 12 ЗАНН.
Няма основание за
намаляване на наложената имуществена санкция.Същата е определена значително под
средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в близост до минимума,
но не в абсолютния минимум, което е правилно.
При индивидуализацията
на имуществената санкция следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства
даващи основание имуществената санкция да се оппредели над минималната .
Извършеното
административно нарушение е широко разпространено в страната и съдебния район –
масова практика е работодатели да наемат на работа работници без сключени
трудови договори.Сключването на трудовия договор обаче е гаранция за защита
правата на работника, който е икономически по-слабата и уязвима страна в
трудовото правоотношение.
Полагането на труд без
трудов договор ощетява и бюджета на страната – не се заплащат дължимите данъци
и осигуровки.
В конкретният случай е
полаган наемен труд в цех за месопреработка,в производствен процес, който по
същество предполага висок риск за живота и здравето на работника.
Жалбоподателят е
допуснал и други нарушения свързани с трудовото законодателство / имало е и други лица работещи без договор -
показанията на св. Г. /.
Следователно всички
тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно
нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а
напротив – със завишена.
Този извод мотивира съда да
приеме, че имуществената санкция е правилно индивидуализирана и няма основание
за изменението и чрез намаляване.
Разпоредбата на чл. 415 В, ал.
2 КТ по същество изключва маловажността на административните нарушения по чл.
61 , ал. 1 КТ.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен и при
стриктно спазване на изискванията на чл. 40-чл. 43 ЗАНН.
Наказателното постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице.
В обстоятелствената част на
наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни
за състава на административното нарушение , с което е удовлетворено изискването
на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.Административното нарушение е
конкретизирано по време, място, начин на извършването му.
По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди.
Направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на
правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с
оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените четири съдебни
заседания в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, които да се
заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 – 002652 от 09.01.2020 година
на Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора, с което е
наложена имуществени санкции в размер на 4 000 / ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ / лева на „
Петраците 1992 „ 0ОД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул.
„ Н. Петков ” № 10, ЕИК № ********* .
ОСЪЖДА „ Петраците 1992 „
0ОД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „ Н. Петков ” №
10, ЕИК № ********* да заплати на ИА Дирекция „ Инспекция по труда“ град Стара
Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 / СТО и
ДВАДЕСЕТ / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: