Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък 05.10.2020г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публичното заседание на четвърти
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова,
като разгледа докладваното от съдията АН дело №396/ 2020г. по описа на същия
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №20-0284-000255/ 10.02.2020г., издадено от началник
РУ към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. Д.Д.В. останал недоволен от наложеното
му адм.наказание. Моли съда да отмени обжалваното от него наказателно
постановление. В с.з. негов процесуален представител поддържа жалбата и сочи
аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща свой представител в с.з., но с писмено
становище изразява становище по жалбата, която счита за неоснователна.
Актосъставителят
изцяло поддържа отразеното от него в АУАН.
Съдът, след като извърши
подробна и цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което, на основание
чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение серия
GА №184218/31.01.2020г., е приел за установено, че на
31.01.2020г. в 16.20 часа в с.Е. по ул.„П. М.“ до №*, в посока юг-север, Д.Д.В.
управлявал лек автомобил- „Пежо Боксер“ с поставени транзитни табели с номер №******,
издадени от Република Словения, собственост на М. Ю. А. ЕГН **********, като автомобила
нямал сключен задължителен договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
валидна за територията на Република България към момента на проверката.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3,
във връзка с чл.461,т.1 от Закона за движението по пътищата началник РУ към
ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, наложил на жалбоподателя административно
наказание- глоба в размер на 400 лева.
Съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство, бе доказано по
безспорен начин, че Д.Д.В. на 31.01.2020г. в 16.20 часа в с.Е. по ул.„П. М.“ до
№*, в посока юг-север, е управлявал лек автомобил- „Пежо Боксер“, собственост на М. Ю. А. с
ЕГН **********, с поставени транзитни табели с номер №*****, издадени от
Република Словения, като по отношение на автомобила не е бил сключен
задължителен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и след като собственика на автомобила е пожелал нарушителя, като служител на
ЮЛ, с основна дейност покупко-продажба на автомобили, да му съдейства да
продаде своето МПС и го е уверил, че е безсмислено да сменя словенските табели
с фирмени оборотни такива, тъй като поставените са били валидни. В този смисъл
са показанията на собственика на посоченото ЮЛ- С. А. К., който в с.з. подробно
описа изложената фактическа обстановка, непротиворечаща и изцяло кореспондираща
с тази, отразена от актосъставителя в АУАН. Последното дава основание на съда
да приеме, че приетата за установена фактология в НП, доколкото е установена от
обективна страна, от субективна страна е напълно недоказана, тъй като
жалбоподателя умишлено е бил въведен в заблуждение от Минчо Юлиянов Асенов, че
автомобила на последния е застрахован и с валидни табели.
В изпълнение на задължението служебно да следи
за допуснати съществени нарушения в хода на административно- наказателното
производство настоящият съд констатира
пропуски от страна на актосъставителя и наказващия орган.
Административно-наказателна
отговорност по чл.638,ал.3 от КЗ възниква за лице, управляващо автомобил, без
да е негов собственик, а по чл.683, ал.1 от КЗ- за собственика на автомобила,
само ако за въпросния автомобил е било задължително сключването на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Такова задължение не възниква,ако автомобила е
от държава-членка на Европейския съюз. В настоящия случай това обстоятелство е
безспорно, доколкото автомобила обичайно се намира на територията на РСловения(именно
там е издаден и поставен регистрационния номер на автомобила). В този порядък
следва да бъде посочена и нормата на чл.486,ал.2 от КЗ, според която не се
осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на моторните превозни
средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или
на Конфедерация Швейцария, Княжество Андора и Република Сърбия(държави, чиито
национални бюра на застрахователите са страна по Многостранното споразумение),
както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират
на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република
България от територията на друга държава-членка. Какво се разбира под това
автомобилът да е от дадена държава или обичайно да се намира в дадена държава е
легално дефинирано в чл.482 от КЗ, като в общия случай това е мястото, където е
издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали
е постоянен или временен. Дефиниция на понятията „трета държава“ и „държава членка“
се съдържат в т.6 и т.7 от ДР на КЗ. „Държава членка“ е държава- членка на
Европейския съюз, или друга държава- страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство. „Трета държава“ е държава, която не е държава членка
по смисъла на т.6, тоест задължение за сключване на българска застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите възниква по отношение на МПС с българска
регистрация и с регистрация на държава, която не е членка на ЕС или ЕИП. Логиката
на подобно законодателно разрешение се потвърждава от параграфи 8, 24 и 25 от
Преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването
на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка, в които е прогласен стремежа на държавите членки да
създадат режим на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, която въз основа на единна застрахователна премия да бъде с
покритие на цялата територия на общността. В този изричен смисъл и чл.3 и чл.14
от Директивата. Република България е изпълнила задължението си по Директивата,
като в чл.480 от КЗ изрично е предвидено, че застрахователното покритие на
българската полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се разпростира на цялата територия на ЕС. Аналогично е
застрахователното покритие, осигурявано от полиците,издадени във всяка една
държава членка, т.е. доколкото полицата, издадена във всяка една държава членка,
покрива застрахователните рискове, настъпили на територията на България, то би
се явило безпредметно за автомобили, регистрирани в други държавни членки, да
се сключва и българска застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото би се
стигнало до дублиране на застрахователното покритие. Нещо повече- в чл.484 от КЗ е прогласена изрична забрана за дублиране на застрахователни покрития. От
всичко гореизложено следва, че управлението на автомобил без сключена българска
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е съставомерно както
по чл.638,ал.3 от КЗ, така и по чл.638,ал.1 от КЗ, ако автомобила е с
регистрация в държава членка, в случая в РСловения.
В настоящия казус е
ирелеватно обстоятелството, дали за управлявания от жалбоподателя автомобил е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в държавата на
регистрация на автомобила. В Директивата, посочена по-горе изрично е уреден и
въпросът за контрола върху изпълнението на задължението на водачите да сключват
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Възприети
са т.нар. принципи на компетентност на националния орган и на взаимно доверие
между държавите членки. Компетентни да следят дали за дадено МПС има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са националните органи на
държавата, в която е регистрирано МПС, а съгласно принципа на взаимно доверие
контролните органи от останалите държави членки не са оправомощени да извършват
своя собствена проверка, а следва да се доверят на органите на държавата по
регистрация на МПС. Тези принципи намират категоричен израз в Параграф 6 от
Преамбюла и чл.4 от Директивата, в които изрично е постановена забрана
контролните органи от държавите членки да извършват проверки на застраховките „Гражданска
отговорност“ по отношение на превозни средства, които обичайно се намират на
територията на друга държава-членка(получили са регистрация в тази държава
членка съгласно т.4 от чл.1 от Директивата) или които обичайно се намират на
територията на трета държава и които влизат на тази територия от друга
държава-членка. Нещо повече- с параграф 8 от Преамбюла се въвежда презумпцията,
че всички, движещи се на територията на Общността, моторни превозни средства са
покрити от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Забраната
за извършване на проверки от държави членки, различни от тези по регистрация на
МПС е скрепено и с правилото на параграф 46 от преамбюла, който обявява, че
името и адреса на собственика или обичайния водач на превозното средство и
номера на застрахователната полица или регистрационния номер на превозното
средство, представлява лични данни по смисъла на Директива 95/46/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на
физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на
тези данни.
В Директива 2009/103/ЕО
изрично са уредени и последиците, когато въпреки принципа на доверие, дадено
МПС, непокрито със застраховка, извърши ПТП, а именно- предвижда се във всяка
държава членка да се създаде орган, който да изплаща обезщетения за вреди,
причинени от незастраховани МПС- чл.10 от Директивата.
Тези постановки изцяло
намират изражение в българския КЗ, като в цитираната вече разпоредба на
чл.486,ал.2 от КЗ е въведена не само забраната на систематични проверки по
отношение на МПС с регистрация в друга държава членка, но и презумпцията за
покритие на „Гражданската отговорност“ на виновния водач.
Съгласно основния принцип
на административното право, че държавната администрация има само тези
правомощия, които изрично са й възложени със съответния нормативен или
поднормативен акт, следва да се приеме, че органите на МВР нямат компетенции да
осъществяват контрол за наличие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по отношение на автомобили, регистрирани в
държава членка. От гореизложеното следва, че АУАН и НП са изготвени от орган,
който не е бил компетентен да констатира наличието,респективно отсъствието, на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да
наложи санкция при евентуално установено нарушение.
По изложените
съображения обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№20-0284-000255/ 10.02.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР-Стара Загора,
РУ-Казанлък, с което на Д.Д.В., с ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: