Р Е Ш Е Н И Е
/ 28.4.2021г.
гр. Перник, 28.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, X-ти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура
Антонова, като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА гр.д. № 1125 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р
Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 чрез пълномощника- Миглена Симеонова- юрисконсулт
срещу Х.Б.Д. с ЕГН ********** и с адрес: ***, с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на Дружеството следните суми: общо 3714,20 лв., както следва:
като кредитополучател по договор за потребителски кредит № ****-********, сключен на 11.10.2018 г., дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК ********* следните суми, присъдени с издадената срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ****/**** г. на PC-Перник,
III състав, а именно:
- 3195,00
лв. /три хиляди и сто деветдесет и
пет лева/ - представляващи главница по договор за потребителски кредит № ****-********, сключен на 11.10.2018 г.;
-
256,26 лв. /двеста петдесет и шест лева и 26 стотинки/,
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от 20.11.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019 г. /падеж на последна погасителна
вноска/;
-
262,94 лв. /двеста шестдесет и два лева и 94 стотинки/,
представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда;
- законната
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и
да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № ****/**** г. на PC-Перник, III състав.
Претендират се и направените разноските в хода на заповедното производство,
както и разноските направени в хода на исковото производство.
В исковата молба се посочва, че на 12.02.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № ****-******** от дата
11.10.2018 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и Х.Б.Д. е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1 от
12.02.2019 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания, е представено само с данните на длъжника Х.Б.Д., тъй като данните на
останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл.
2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от
ЗЗЛД/.
Съгласно договора за цесия
от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството
си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената
цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В изпълнение на
изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България", съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/ ****-********
от 15.02.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД.
Пратката се е върнала в цялост с отбелязване върху обратната разписка
„непотърсена"пратка.
Към
настоящата искова молба представя и моли съдът да приеме копие уведомление за
извършената цесия, изпращано до длъжника от името на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция" чрез клона му в Република България в качеството му
на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/ ****-********
от 15.02.2019 г., което да връчи на ответника заедно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост.
В случай че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се
установявало, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем не е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е описано, че е
предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно
и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението.
Процесното вземане е
описано, че произтича от подписания на 11.10.2018 г. договор за потребителски
кредит с N9 ****-******** между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и Х.Б.Д. като Кредитополучател, при спазване
на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор
за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на предоставения с този
договор кредит е посочено, че е равен на сумата, посочена в поле „Размер на
кредита", който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на
стоките: 3000,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията": 195,00 лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на
кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен
директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска".
С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да
заплати на Кредитора еднократно и такса ангажимент, която е в размер на 105,00
лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща
от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата
посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.Така, общият
размер на кредита е 3195,00 лв., който включва в себе си обща цена на стоките и
размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията",
която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 6 броя
равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска.
Предоставянето на
посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да
предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което
общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 3451,26 лв.
Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 256,26
лв.
На основание сключения
между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по
кредита в срок до 20.04.2019 г., на 6 броя равни месечна погасителни вноски, всяка
от които по 575,21 лв., при първа погасителна вноска 20.11.2018 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на
20.04.2019 г. с
последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно
условия към договор за потребителски кредит, при забава в плащането на една или
повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.11.2018 г. (датата на
която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
262,94 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът
не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството, което има интерес да предяви вземането си по съдебен ред,
с оглед на което е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Х.Б.Д. ***, съгласно което
претендира от ответника в качеството му на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № ****-********, сключен
на 11.10.2018 г., да заплати: главница в размер на 3714,20 лева, възнаградителна
лихва в размер на 256,26 лева, начислена за периода от 20.11.2018 г. /падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2019
г. (падеж на последна падежирала погасителна
вноска), и обезщетение за забава в размер на 262,94 лева, начислено за периода от
21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер
на 3714,20 лева, както и законна лихва за забава от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. № ****/**** г. на PC-Перник, III
състав, е издадена заповед за изпълнение. На 14.01.2020 г. дружеството
получили се да постанови съдебен акт, по силата на който да бъде признато за
установено, че Х.Б.Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, като
кредитополучател по договор за потребителски кредит № ****-********,
сключен на 11.10.2018 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с ЕИК ********* следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ****/**** г. на PC-Перник, III
състав, а именно:
- 3195,00 лв. /три
хиляди и сто деветдесет и пет лева/ - представляващи главница по договор
за потребителски кредит № ****-********, сключен
на 11.10.2018 г.;
-
256,26 лв. /двеста петдесет и шест лева и 26 стотинки/,
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от
20.11.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019 г.
/падеж на последна погасителна вноска/;
-
262,94 лв. /двеста шестдесет и два лева и 94 стотинки/,
представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и
предявени разноски по ч.гр.д. № ****/**** г. на PC-Перник, III
състав.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства, които са относими към предмета на делото и
следва да бъдат приети по делото, а именно:
1.
Договор за потребителски паричен кредит № ****-********,
сключен на 11.10.2018 г. ведно с погасителен план към него и общи
условия;
2.
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити;
3.
Застрахователен сертификат ведно с общи условия за
застраховка;
4.
Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от дата 27.07.2017 г.;
5.
Потвърждение за извършена цесия;
6.
Извлечение от Приложение № 1/ 12.02.2019 г. към
договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД спрямо ответника е предмет на договора за цесия;
7.
Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД;
8.
Уведомително писмо за извършена цесия с изх. №
УПЦ/УПИ-П-БНП/Р1иБ-16452301 от
15.02.2019 г., ведно с обратна разписка; като същите са били
приети от съда, като по делото е било приложено и ч.гр.д. № ****/****
г. на РС- Перник, III състав.
По делото е била допусната и изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, вещото
лице по която, е дало отговор, както на поставените въпроси от ищеца в исковата
молба, така и на допълнително поставените от съда, като заключението на вещото
лице по делото е било прието по делото с нарочно протоколно определение. В срока за отговор на исковата молба, е постъпил такъв от ответника, в който същият оспорва искът екато
неоснователен. Твръди, че Не дължи
претендираните суми, още повече към ищеца, който твърди, че основава вземането
си на частно правоприемство. Оспорва, че между ищеца и " Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България" с извършено валидно прехвърляне на
процесиите вземания. Оспорва автентичността и верността на съдържанието на
представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, датиран от
ищеца с дата 27.07.2017 г., както и тези на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към
него. Твърди, че такъв договор не е сключван, или ако е сключен, с него не е
прехвърлено процесното вземане. Сочи, че на страницата от това приложение,
където е посочено че той като длъжник, липсва изобщо подпис, положен за
продавача. Не е посочено и името на лицето, което е действало от името на продавача БНП Париба
Пьрсъньл Файненс С. А., клон България и което с подписало представените начална
и финална страници. Нямало валидно
уведомяване за твърдяната от ищеца цесия, защото законът не допускал
уведомяването да бъде извършено ог новия кредитор, а упълномощаването за това
на цесионера е извършено в нарушение или при заобикаляне на разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. Преди сключване на договора, кредиторът е
действал недобросъвестно. Договорът за кредит е нищожен поради противоречие
със закона и липса на необходимо съдържание, както и поради противоречие е
добрите нрави. По същество е описано, че
на първо място, разпоредбата
на чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК императивно изисквала договорът да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по начина, определен в приложение № 1 към закона. Липсвало посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези. дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В договора липсвала конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което водело и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10,
ал.1 ЗПК. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на
задължения по споразумение за допълнителни услуги. От така изложеното не можело
да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на
ГПР, пито че същите еа изключени. Още повече, че впоследствие годишния процент
на разходите се намалява, като не става ясно по какъв начин това се отразява на
дължимите по договора суми с оглед липсата на методика, по която същият е
изчислен при сключване на договора. В този порядък неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения
от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то
следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. На следващо място
уговорените е договора ГПР и размер на лихвата противоречали на добрите нрави.
Сочи се, че ГПР надвишава трикратния размер на законната лихва.Не е спазено
изискването на ЗПК относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай при сравнение
се установявало, че при съставяне на договора е използван шрифт Garamond
с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при
извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на
изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на
приложения към договора застрахователен сертификат, който е съставен в почти
нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на
договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се
отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от
кредитора и длъжника, и в него се съдържат уговорки относно посочената в
договора за кредит и дължима застрахователна премия, поради което същият
съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са спазени
посочените законови изисквания.
По делото е описано, че не е предявен иск по чл. 55, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите за връщане на полученото при сключване на нищожен
договор, нито ищецът се е позовал на правото си да получи даденото на
ненастъпило основание, например при условията на евентуалност, ако главният му
иск бъде отхвърлен. От изложеното в исковата молба било видно, че основава претенциите си единствено
на сключен (действителен) договор за кредит е финансова институция и настъпили
след това универсално и частно правоприемство. Може да се спори, дали при това
положение цесията, ако бе действително сключена, е довела изобщо до прехвърляне
на вземане, основано на кондикция. В рамковия договор за прехвърляне на
вземания е уговорено, че се прехвърлят вземания, основаващи се на договори за
кредит, каквото процесното, поради нищожността на договора, не е. Разбира се,
това има значение само в случай, че Съдът по някаква причина приеме, че е
налице валидно прехвърляне на вземането (а такова не е налице). Предвид всичко
гореизложено, се моли съдът да постанови
решение, е което да отхвърли изцяло предявените искове, и присъди на ответника направените разноски по делото.
По делото
са проведени няколко съдебни заседания, в които ответната страна не се е явила,
като съдът е приел по делото и допълнителни писмени доказателства, в това
число- молба
от ищеца с рег. № 260890 от 09.09.2020 г., ведно с приложените писмени
доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит от 11.10.2018 г.,
Условията към него, стандартен европейски формуляр, сертификат за застраховка в
заверен препис, заверено от нотариус копие на Приложение № 1 от 12.02.2019 г.
към Рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. и пълномощно. Съдът се е
произнесъл и с нарочно отхвърлително определение по възраженията на ищеца и в
частност по искане за назначаване по делото на съдебно-графологическ
експертиза, като е посочил, че предвид обстоятелството, че единствено в
отговора на исковата молба ответникът е изложил своите възражения, където е
посочил, че оспорва автентичност и истинност на съдържанието на Рамковия
договор за прехвърляне на вземания, но не е оспорил, както правилно е застъпено
в молбата на ищеца от 09.09.2020г. автентичността на подписа по договора за
кредит, който се твърди, че ответникът е сключил с ищеца съдът е намерил, че не
следва да се назначава съдебно-графологична експертиза по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4063/03.08.2018
г. по ч.гр.д. № 5416/2018 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника Х.Б.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представено по делото копие от договор от дата-
11.10.2018 г. договор за потребителски кредит с N9 ****-********
между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Х.Б.Д. като Кредитополучател, се
установява, че размерът на предоставения с този договор кредит е посочено, че е
равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита", който представлява
сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 3000,00 лв. и
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията": 195,00 лв. Страните
са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита
на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и
е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска". С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора еднократно и такса
ангажимент, която е в размер на 105,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване
на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент" от общия размер на кредита.Така, общият размер на кредита е
3195,00 лв., който включва в себе си обща цена на стоките и размера на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията", която сума
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 6 броя равни части,
които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Тоест установява се, видно и от СИЕ, че чистата сума
по кредита е в размер на 3000 лева, като останалите две суми са такси,
респективно- ангажимент, която е в размер на 105,00 лв., и застрахователна премия по застраховка
„Защита на плащанията": 195,00 лв, които в исковата молба Дружеството
претендира към главницата.
Установява се и че договорът е с настъпил окончателен
падеж на дата –20.04.2019 г.(падеж
на последна падежирала погасителна вноска),
На основание сключения между страните
договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.04.2019 г., на 6 броя равни месечна погасителни вноски, всяка от които по
575,21 лв., при първа погасителна вноска 20.11.2018 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска при годишен процент на разходите /ГПР/ 42,35%
Съгласно т. 7 от Условията по договора, месечните погасителни
вноски е уговорено да се покриват по
компонентите на задължението в последователност: разноски, лихва,
главница.
Съгласно приложение № 1 от
12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г. е продадено и вземането по договор с номер ****-********: отпуснат кредит /без вкл. застраховка/ - 3 195,00 лв; остатък от
договорна лихва към 12.02.2019 г. е 256,26 лева; остатък лихва просрочие 44,55
лева или общо 3 495,81 лева.
Кредитът в
размер на 3000,00 лева е усвоен на 11.10.2018 г., с платежно нареждане от
11.10.2018 г. с получател Х.Б.Д. по банкова сметка ***: ***ерал Експресбанк, с основание на превода: съгласно Договор ****-******** е преведена сумата от 2 895,00 лева, т.е. от размера на кредита е
приспадната сумата от 105,00 лев такса ангажимент, която съгласно договора се
заплаща при усвояване на кредита, което е видно от заключението по СИЕ, което
съдът кредитира като обосновано и правилно.
Видно от СИЕ ПО
ДЕЛОТО по сключения Договор ****-********/10.11.2018 г. годишният процент на разходите е в размер на 42,35% и
не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения,
която към датата на договора е 10% или петкратният и размер е 50%.
В заключението
си вещото лице изрично е посочило, че ако главницата на кредита е равна на
договорения кредит в размер на 3 000,00 лева, то чистата сума по кредита е в
размер на 3 220,70 лева - таблица № 1, от тях: 3 000,00 лева
главница и 220,70 лева
договорна/възнаградителна лихва. Лихвата
за просрочие е в размер на 245,39 лева за периода от 20.11.2018 г. до датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2019 г.
Като във
връзка с допълнително поставените въпроси от съда, вещото лице е посочило, че ако главницата на кредита е равна на
преведената по банковата сметка на кредитополучателя сума в размер на 2 895,00
лева (не се взема предвид приспаднатата такса ангажимент), то чистата сума по
кредита е в размер на 3 107,97 лева - от тях:
2
895,00 лева главница, 212,97 лева
договорна/възнаградителна лихва
Лихвата
за просрочие е в размер на 236,81 лева за периода от 20.11.2018 г. до датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 25.10.2019 г.
Видно от заключението по СИЕ вещото лице е
извело извод, че -
Кредитополучателят не е
правил вноски за погасяване на суми по Договор за кредит № ****.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана,
доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото
лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета без
оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от възможността да
поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
На следващо място от представен рамков договор за цесия от 12.02.2019
г. е видно, че с подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ********* и „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ****-********
от дата
11.10.2019 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и Х.Б.Д. е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договора за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1 от
12.02.2019 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на
вземания, е представено с данните на длъжника Х.Б.Д..
Съгласно договора за цесия
от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството
си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената
цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В изпълнение на
изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България", съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/ ****-********
от 15.02.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД.
Пратката се е върнала в цялост с отбелязване върху обратната разписка
„непотърсена"пратка.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по Договор за потребителски кредит № ****-********, сключен
на 11.10.2018 г., за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №****/****
гг. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем и настъпване на
падежа на вземането за неговото
връщане. В настоящия случай следва да бъде установено и заплащане от страна на
кредитодателя на
застрахователната премия на застрахователя по закупена
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието
на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (6 месеца), падежите на всяка
вноска, брой на вноските (6 – вноски), сумата на кредита (3000 лева биста главница), ГПР (42,35% %) и общата сума дължима от потребителя,
поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и
10 от ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Посоченият извод следва от обстоятелството, че на гърба на договора се съдържа погасителен план, под
който е положен подпис на ответника. Поради изложеното и
при положение, че не е оспорен подписа в договора, съдът намира, че
възраженията на ответника в посочения смисъл за неоснователни и че по делото се
доказа, че същият е влязъл във валидна облигационна връзка с дружеството,
предоставило му заема, като сумата е преведена, видно от цитираното СИЕ по
посочения в договора начин и е била заверена в съответната сметка на ответника.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 575,21
лв., при първа погасителна вноска 20.11.2018 г., съгласно погасителен план
посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на
20.04.2020 г. с
последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем, т. е. съдът приема, че е спазена
разпоредбата на чл. 11, т. 11 от ЗПК. В договора се съдържа разяснение за правото на
потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Единствено за
допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния план да се
посочват последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, доколкото това изискване се отнася при различни лихвени проценти, а в настоящия
случай се касае за фиксирана лихва.
В общите
условия към договора, които са подписани от ответника, се съдържа разяснение за
правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК,
както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от
ЗПК. Общите условия са
подписани, което съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
ЗПК
/като не е проведено надлежно оспорване на подписа, като след подаване на
отговора по чл. 131 ГПК, ответникът демонстрира пасивна процесуално поведение
по делото/.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК.
Налице е настъпила изискуемост на кредита. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че договорът е сключен на 10.11.2018 г и същият е изтекъл на 20.04.2020 г. Липсват
данни или твърдения по договора да са извършвани плащания от страна на
ответника.
Исковата претенция за главница обаче съдът намира за основателна до сумата
от 2 895,00 лева. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че съгласно заключението по приетата ССчЕ от
страна на ответника са усвоени заемни средства на стойност 2895 лв
Относно разликата до пълния претендиран размер от 3 195
лева или за сумата от 300 лева искът
за главница следва да бъде отхвърлен. Посочената сума съгласно договора за заем
представлява 105,00 лев такса ангажимент, която
съгласно договора се заплаща при усвояване на кредита и 195 лв лева за покупка на
застраховка „Защита на плащанията", която ще бъде платен директно на
застрахователя посочена в застрахователния сертификат и сумата е прибавена към
главницата, която е 3 195,00 лева разпределена на 6 броя погасителни вноски
ката съдът намира, че липсва
посочване на основанието за събирането й. За да са изпълнени изискванията на ЗПК, обаче в договора следва да бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин основанието за дължимостта и начисляването на
посочената „такса“
и застраховка „Защита на плащанията”. В настоящия случай от съдържанието
на договора
потребителят не би могъл да установи
това основание. В тази връзка липсата на
подробна информация лишава потребителя от възможността да е наясно за каква
друга парична сума извън стойността на заема се
задължава. По тези съображения съдът намира,
че процесните уговорки за заплащане на „такса“
и застраховка „Защита на плащанията”следва да се приеме за недействителни, доколкото не
отговарят на изискванията на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
от ЗПК,
Основателна е и претенцията за
договорна лихва в размер на договорна/възнаградителна
лихва е в размер на 212,97 лв като следва да се отхвърли за горницата до 256,26
лева
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за
периода от 20.11.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; Обезщетението за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху сумата от 575,21 лева - първите две забавени
погасителни вноски и в следващия период от
г. до 25.10.2019 г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) начислено върху сумата от общата неплатена сума от уважента
главница лева е общо в размер на 236,81 лв като следва да се отхвърли за
разликата до 262,94 лева или тези суми за акцесорни претенции са съответни на
сумите посочени в исковата молба.
Следва да бъде отхвърлена и претенцията за сумата от 105,00 лев такса ангажимент, която съгласно договора се заплаща
при усвояване на кредита и 195 лв лева за покупка на
застраховка „Защита на плащанията", относно
ответника по делото. Установяването на този факт
е в тежест на ищцовата страна, поради което недоказването му води до
неоснователност на тази искова претенция.
На последно
място неоснователно е и възражението на ответника по отношение на размера на ГПР, доколкото
същият съответства на
максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по
процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането
в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента. Това
съобщаване до длъжника може да
бъде извършено и от лице по възлагане на
цедента – в това число цесионерът (в този смисъл
Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г. о.). В
настоящия случай уведомление за цесията е връчено на особения
представител на ответника длъжник заедно с исковата молба като приложение към
същата. Това налага извод, че обсъжданото
уведомление е получено от ответната страна, с което й е съобщена извършената цесия /по арг. от Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС /. Освен
това по делото не са налице данни или твърдения за заплащане от страна на
ответника на каквито и да било суми по кредита, поради което и така съобщената
цесия следва да се приеме, че обвързва същия.
-
Предвид
изложеното ответникът дължи
на ищцовото дружество следните суми: 2 895,00 лева – главница, 212,97 лв. представляващи
договорна /възнаградителна/
лихва, изчислена за периода от 20.11.2018 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019 г. /падеж на последна
погасителна вноска/;
-
234,81 лв. , представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
-
законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга
-
Неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата от 105,00
лев такса ангажимент, която съгласно договора се заплаща при усвояване на
кредита и 195 лв лева за
покупка на застраховка „Защита на плащанията", относно
ответника по делото. Установяването на този факт е в тежест на ищцовата страна, поради
което недоказването му води до неоснователност на тази искова претенция.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна ПО ПРЕДСТАВЕН СПИСЪК стр.89 от делото:разноски в размер на 74,28
лв-държавна такса определено от заповедния съд и 74,28
лв
-държавна
такса по исковото дело и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от
заповедния съд по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК и 250 лв по исковото дело, както
и 180 лв-възнаграждение за вещо лице или общо- 628,56 лв.
С оглед
изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата
от 581,27 лв
Ответната
страна не е отправила надлежна искане и не е представила доказателства за
разноски, поради което и такива не следва да
й се присъждант.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Х.Б.Д. с ЕГН **********
и с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, офис
4, сумата от
2985 лева – представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит № ****-********, сключен на 11.10.2018 г.; сумата от 212,97 лв.
/двеста петдесет и шест лева и 26 стотинки/,
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за периода от 20.11.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.04.2019 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; и 236,81 лв. /двеста шестдесет и два лева и 94 стотинки/,
представляваща лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда; ведно законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване -25,10.2019
.г. до окончателното плащане на сумата, които вземания са прехвърлени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор от 27.07.2017г., г. и приложение № 1 към него от 12.02.2019 г.
и за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №****/**** г. по
описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над уважените размери или както следва за главница за разликата
над уважения размер от 2985 лева до претендирания размер от 3195 лева и за
разликата над уважения размер на възнаградителната лихва в размер на 212,97
лева до претендирания размер от 256,26 лв. /двеста петдесет и шест лева и 26
стотинки/, представляващи договорна /възнаградителна/ лихва, изчислена за
периода от 20.11.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.04.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска и за разликата над уважения
размер на лихвата за забава в размер на 236,81 лева до претендирания размер от
262,94 лв. /двеста шестдесет и два лева и 94 стотинки/, представляваща лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.11.2018 г до датата на подаване на заявлението в съда
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите претенции, както следва: за сумата от 105,00 лев такса ангажимент,
която съгласно договора се заплаща при усвояване на кредита и 195 лв лева за
покупка на застраховка „Защита на плащанията", ,
представляваща разликата между уважения размер на главницата по договора за
заем и пълния предявен размер на това вземане от 3195 лева или изцяло за сумата
от 300 лева – стойност
на такса ангажимент и за покупка на
застраховка „Защита на плащанията",като
неоснователни.
ОСЪЖДА
Х.Б.Д. с ЕГН
********** и с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от общо 581,27 лв,
представляваща разноски в настоящото исково и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ****/**** г. на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с
оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ