Решение по дело №4903/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 08.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА                                                                                              ТАНЯ КАНДИЛОВА            

 

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Кандилова гр.дело № 4903 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е.Г.В. и М. А.К., действаща чрез нейната майка и законен представител Е.Г.В., срещу решението, постановено по гр.д. № 16184/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, с която се обжалва изцяло решението. Подробно в жалбата са изложени съображенията за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при съществени противоречия с материалния и процесуалния закон. Въззивниците молят да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи молбата им за защита по ЗЗДН. Не претендират разноски.

Въззиваемата страна А.Т.К. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е.Г.В. и М. А.К., действаща чрез нейната майка и законен представител Е.Г.В., срещу А.Т.К. – за защита от домашно насилие, извършено на 26.04.2020 г., подробно описано в сезиращата съда молба и изложени в последната твърдения за извършвано върху молителите от ответника системно домашно насилие до 26.04.2020 г.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.

С решението, постановено по гр.д. № 16184/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 139 състав, е оставена без уважение молбата на Е.Г.В. и М. А.К., действаща чрез нейната майка и законен представител Е.Г.В., за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН срещу А.Т.К., като неоснователна. Със същото решение първоинстанционният съд е обявил за изгубила действие издадената заповед за незабавна защита № 79117 от 29.04.2020г. по гр.д.№ 16184/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 139 състав (тогава разпределено на 92 състав) и е осъдил молителката Е.Г.В. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.

Приетата от районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдяното насилие на 26.04.2020 г., защото не съдържа часа и мястото на насилническите актове, както и описание на последните, т.е не е описан начинът, по който е извършено домашното насилие. Съдът няма право да указва на молителя да представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на актовете на домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие. От друга страна, в декларацията няма каквото и да било деклариране за наличие на предходни актове на насилие. Разпитаната от първоинстанционния съд свидетелка Б.П.В.не е била очевидец на твърдяното насилие на 26.04.2020 г. в съвместно обитаваното (към онзи момент) жилище от страните (втори етаж от къща, находяща се в гр.София, кв.“******), а знае за него, както и за предходни насилнически актове от въззивницата,  поради което тези свидетелски показания в посочените части също са негодни доказателства за установяване на процесното насилие – твърдяните от молителката изгодни за нея факти подлежат на доказване чрез предвидените в закона доказателствени средства. Същевременно, св.М.Т.Ц.е възприел разправията между Е.В. и майсторите, които поправяли покрива на съседната къща, заради шума, който последните вдигали, което именно станало и повод за последвалия скандал между страните, състоял се в „коридора“ и кънтял в стълбището като „тон колона“ (според св.Ц.). Св.Ц. е категоричен, че през това време детето е било на втория етаж на къщата, както и че К. „не е крещял и обиждал в конкретния ден“. Данни за извършено домашно насилие от страна на А.К. спрямо Е.В. и /или детето М. К.не се съдържат и в показанията на св.А.Г.К.– служител в 05-то РУ – СДВР, посетил по сигнал адреса по местоживеене на страните на 26.04.2020 г. От показанията на последния се установява единствено, че Е.В. и А.К. са се карали на втория етаж от къщата, „викали си един на друг“, без в присъствието на свидетеля да е имало физическа саморазправа, т.е от показанията на св.К.не се установяват съставомерни признаци на акт на домашно насилие. Св.К.не е възприел и присъствие на дете по време на скандала, при който спорещите се успокоили вече пред къщата. Видно пък от удостоверението на 05-то РУ –СДВР, рег.№ 229000-12146, екз.№2 от 11.08.2020 г., на 28.04.2020 г. била регистрирана докладна записка рег.№ 229р-11206/28.04.2020 г. от Р.Л.за посетен адрес на 26.04.2020 г. в кв.“Враждебна“, ул.43 –та“ №2 за семеен скандал. На место били установени Е.Г.В. и А.Т.К., като на двете страни били съставени разпореждания по чл.64 от ЗМВР. От регистрираните данни, съдържащи се в докладната записка за посещението на адреса на страните на 26.04.2020г. от служители на 05-то РУ- СДВР, също не може да се направи извод за осъществено домашно насилие от страна на въззиваемата страна спрямо въззивниците. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти и е направил правилен извод, че не се установява въззиваемата страна да е извършила твърдяното насилие над Е.Г.В. и малолетната М. А.К. на процесната дата. Представеното съдебно медицинско удостоверение № 276/2020 г. не променя този извод на съда, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод,  че констатираните от д-р  Б.М.(съдебен лекар при Клиника по съдебна медицина и деонтология  при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД) увреждания при прегледа на Е.Г.В. на 28.04.2020 г. са в причинно- следствена връзка с действия на А.Т.К. от 26.04.2020 г. Действително, от   удостоверението на 05-то РУ – СДВР, рег.№ 229000-12146, екз.№2 от 11.08.2020 г., се установява, че адреса в кв.“Враждебна“, ул.43 –та“ №2, е посещаван от полицейски служители по сигнал на Е.В. и на 06.12.2019г., както и че последната е била подавала две заявления през 2018 г. и едно през 2019 г. в 05-то РУ-СДВР срещу А. Крстев с твърдения за домашно насилие, но от това удостоверение и приложените към него преписи от материали по полицейски преписки, не се установяват актове на домашно насилие извършени от  А.Т.К. спрямо Е.В. и /или детето М. К.преди 26.04.2020 г.

Пред настоящата инстанция въззивниците са поискали събирането на гласни доказателствени средства,  като въззивният съд, с оглед заявените обстоятелствата, за които е поискано допускането на свидетел, е оставил без уважение това доказателствено искане поради неговата неотносимост към предмета на доказване.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемия на процесната дата, нито твърденията си за системно извършвано домашно насилие от последния спрямо тях.  Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).

Въззивният съд следва да постанови въззивницата Е.Г.В. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лв.

Въпреки изхода на въззивното дело, въззивницата М. А.К.не дължи на СГС държавна такса за въззивната си жалба – тази въззивница не е навършила 18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата й трябва да остане в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, а и последните не претендират такива.

При този изход на спора на въззиваемата страна се следват направените пред настоящата инстанция разноски, които са в доказан размер от 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, които въззивниците следва да бъдат осъдени да му заплатят.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 16184/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав.

ОСЪЖДА Е.Г.В., ЕГН **********,  да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 12.50 лева.

ОСЪЖДА Е.Г.В., ЕГН **********,  и  М. А.К., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител Е.Г.В., ЕГН **********, да заплатят на А.Т.К., ЕГН **********, сумата от 600 лева – разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.