Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 10.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на седми май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар РУМЯНА БАЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 376 по описа за 2019 год, за
да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район”Илинден”, ул.”Кукуш” №1, чрез адв.Д.Ц.,
съд.адрес: ***, пл.”Света Неделя”№4, ет.4 против П.А.Ц., с адрес: ***.
Заявената искова претенция е с посочено правно основание: чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с предишно търговско наименование „МОБИЛТЕЛ" ЕАД, излага в ИМ, че е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от съда издаване на заповед за изпълнение, като на 22.11.2018 г. е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 2351/2018 г. Районен съд - Ловеч е издал заповед за изпълнение, като е осъдил П.А.Ц. да заплати на „А1 България” следните суми: 1 236,59 лева - главница; 90,51 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 704,78 лева за периода от 26.05.2017 г. до 21.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 27,54 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна. Сочи, че с Разпореждане № 57 от 08.01.2019 г. по ч.гр.д. 2351/2018 г. по описа на Районен съд Ловеч, съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и във връзка с указаната му възможност предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането си.
Наведени са твърдения, че между „А1 България" ЕАД и П.А.Ц. е сключен Договор № М5464500 от 15.12.2016 г, като номерът на договора - М5464500, представлява индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които ползва абонатът. Излага, че съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури. Посочва, че другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID), с който клиентът се въвежда в системата на оператора. Под този ID номер се завеждат всички договори и приложения, сключени между доверителя ми и абоната. В настоящия случай, абонатът П.А.Ц. фигурира в системата на ищеца под индивидуален абонатен номер (ID) *********.
Ищецът твърди, че посоченият по-горе Договор № ********* (М5464500) от 15.12.2016 г. е с рамков характер ,с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по него са предоставяни въз основа на подписването на допълнителни договори, анекси и приложения към същите. Изтъква, че страните са подписали допълнително следните договори и приложения:
С Приложение № 1 от 15.12.2016 г. е избран тарифен план Мтел Безкрай XL 2016 август -25% 2г за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 23,99 лв. (19,99 без ДДС), с уговорена отстъпка в размер на 25% за срока на договора, която възлиза на 6,00 лв. (5,00 лева без ДДС). Предоставянето на мобилната услуга е със срок 24 месеца от датата на подписване на договора, съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение №1, поради което същият изтича на 15.12.2018 г. Твърди, че съгласно представените фактури за съответния рамков договор, последно е начислена месечна такса за предоставяната мобилна услуга с фактура № ********* от 10.10.2017 г. След това договорът е бил прекратен, поради неплащане на дължимите суми. В тази връзка е преустановено начисляването на такси за съответните услуги. Освен това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се тарифират според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно чл. 4.6 от съответното Приложение №1.
Твърди се още, че към рамковия договор М5464500 е подписано и друго Приложение №1 от 15.12.2016 г. за ползване на пакетна услуга - фиксиран интернет през мобилна мрежа (Net Box), телевизия през сателитна технология (Мтел ТВ) и мобилна услуга (Мтел Безкрай). Излага, че съгласно представените фактури за процесния рамков договор, мобилната услуга е за телефонен номер **********, а услугата Домашен интернет се предоставя през телефонен номер **********. Определената месечна такса за избрания пакет е в общ размер на 39,99 лева (33,32 без ДДС), като същата включва: месечна такса за Домашен интернет през телефонен номер ********** в пакет в размер на 6,00 лева (5,00 лева без ДДС), месечна такса за Цифрова телевизия в пакет в размер на 13,99 лева (11,66 лева без ДДС),месечна такса за мобилна услуга за телефонен номер ********** в пакет в размер на 19,99 лева (16,66 лева без ДДС). Посочва, че като допълнение към пакетната услуга е сключено Допълнително Приложение №1 за ползване на допълнителен пакет за Мобилен интернет от 15.12.2016 г., като с него е избрана допълнителна екстра - 100 MB мобилен интернет за телефонен номер **********. Месечната такса за 5 бр. от тази услуга е в размер на 5,00 лева (4,15 лева без ДДС), която е отразена във фактурите за съответната услуга. Твърди се, че съгласно представените фактури за съответния рамков договор, последно е начислена месечна такса за предоставените мобилни услуги с фактура № ********* от 10.10.2017 г. След това договорът е бил прекратен, поради неплащане на дължимите суми и в тази връзка е преустановено начисляването на такси за съответните услуги. Освен това всички услуги, които са използвани извън тарифния план също се таксуват според действащите стандартни цени на Оператора за съответната услуга, валидни за абонати по договор и публикувани на интернет адреса на Оператора, съгласно чл.4.4.5 от съответното Приложение №1 от 15.12.2016 г.
Според ищеца следва да се има предвид, че ползването на услугата „Цифрова телевизия" включва предоставянето на оборудване от страна на мобилния оператор, както и самата услуга, съгласно т.21 от Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и потребителите на услугата „Цифрова телевизия", предоставяна от „Мобилтел" ЕАД. В тази връзка съгласно т.57 от същите потребителят има и задължението да върне предоставеното устройство в 7-дневен срок от прекратяване на Договора за услуги. В противен случай, при прекратяване на договора се дължи такса за устройство, което не е върнато на мобилния оператор, съгласно действащия ценоразпис.
Излага още, че по отношение на услугата фиксиран интернет се прилагат Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел" ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни (Общи условия за взаимоотношения между „Мобилтел" ЕАД и потребителите на достъп до интернет). Съгласно т.47 от същите Потребителят е длъжен да върне предоставеното му Оборудване в седемдневен срок от Прекратяване на Договора за услуги. Съгласно чл. 5.3.2 от Приложение №1 от 05.11.20014 г. за съответния пакет от услуги, при прекратяване на договора същото следва да се върне в пълна комплектност и изправност. В противен случай се дължи неустойка за невърнатото устройство, съгласно действащия ценоразпис на мобилния оператор.
Ищецът твърди, че по отношение на горепосочения рамков договор са начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора за процесния период, които са отразени в представените фактури, като таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС). Излага, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси, следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE , които имат задължителна сила за абонатите.
Твърди се, че ответникът не е заплатил задължения по гореописания рамков договор № ********* (М5464500) от 15.12.2016 г. по следните непогасени фактури за периода от 10.05.2017 г. до 10.10.2017 г., приложени като доказателство към исковата молба:
|
Фактура №: |
Договор: |
Дата на издаване: |
Падеж: |
Стойност: |
|
********* |
М5464500 от 15.12.2016 г. |
10.05.2017 |
25.05.2017 |
98,21 лв. |
|
********* |
М5464500 от 15.12.2016 г. |
09.06.2017 |
24.06.2017 |
181,67 лв. |
|
********* |
М5464500 от 15.12.2016 г. |
11.07.2017 |
26.07.2017 |
70,00 лв. |
|
********* |
М5464500 от 15.12.2016 г. |
10.08.2017 |
25.08.2017 |
57,97 лв. |
|
********* |
М5464500 от 15.12.2016 г. |
11.09.2017 |
26.09.2017 |
58,09 лв. |
|
********* |
М5464500 от 15.12.2016 г. |
10.10.2017 |
25.10.2017 |
11,22 лв. |
|
Общо: |
477,16 лв. |
|||
Посочва, че горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
На следващо място твърди, че издадените от „А1 България” фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, което според ищеца води до извода, че той е изпълнил задължението си по договора, поради което възниква и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, процесните договори за услуги са прекратени едностранно от страна на „А1 България”, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия. Посочва, че във връзка с това е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 отЗЗД, както и чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 15.12.2016 г.; чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 15.12.2016 г. за пакетна услуга)
Излага още, че по отношение на договорите след 01.07.2016 г. е определено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Тази клауза е въведена в изпълнение и при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между КЗП и ЧобилтелЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г., приложен към исковата молба. В тази връзка, неустойката за оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора е начислена както следва: 59.97( 3 месечни абонаментни такси х 19,99 лв.) - за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 15.12.2016 г. по Сметка № **********, издадена на 13.10.2017 г., 49,97 ( 3 месечни абонаментни такси х 16,66 лв.) - за мобилна услуга към пакет по Приложение №1 от 15.12.2016 г. по Сметка № **********, издадена на 13.10.2017 г., 15,00 ( 3 месечни абонаментни такси х 5,00 лв.) - за интернет услуга към пакет по Приложение №1 от 15.12.2016 г. по Сметка № **********, издадена на 13.10.2017 г. и 34.98 ( 3 месечни абонаментни такси х 11,66 лв.) - за телевизионна услуга към пакет по Приложение №1 от 15.12.2016 г. по Сметка № **********, издадена на 13.10.2017г
Твърди се също, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на Абоната се дължи възстановяване и на част
от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок
на
ползване по съответния абонамент. В тази връзка са начислени следните неустойки
за
отстъпки от цената на услугата и от цената на закупено крайно устройство: 131,88
лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към телефонен номер
********* по Приложение №1 от 15.12.2016 г., за което е издадена Сметка №
********** от 13.10.2017 г.
Наред с горното, излага, че съгласно чл. 6.3.4 от Приложение №1 от 15.12.2016 г. за пакетна услуга, с което е допълнен рамковият договор, при прекратяване на договора предоставеното оборудване следва да се върне на мобилния оператор. В противен случай се дължи неустойка за невърнатото устройство. Сочи, че в тази връзка са начислени следните неустойки: 140,00 лв. - Неустойка за невърнато устройство за услугата мобилен интернет, за което е издадена Сметка № ********** от 13.10.2017 г.; 100,00 лв. - Неустойка за невърнато устройство за услугата Цифрова телевизия, за което е издадена Сметка № ********** от 13.10.2017 г.
Ищецът твърди, че претендираната от с исковата молба главница се формира като сбор от посочените по - горе суми във фактурите по Таблица 1 в размер на 477,16 лева и начислената неустойка в общ размер на 531,81 лева, при неизпълнение на гореописаните договори.
Заявява, че поради неизпълнение на задълженията от потребителя, претендира обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите (описани в Таблица 1 в текста на молбата) до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 65,56 лв.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът П.А.Ц. дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: Сумата от 1 008,97 лв. – главница, сумата от 65,56 лв. – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 477,16 лв. за периода от 26.05.2017 г. до 21.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/22.11.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Претендирани са и всички разноски по настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.131
от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е
указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв
или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ ,
ако има необходимост и право на това.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и
приложенията към нея ответникът не е
депозирал писмен отговор .
С определение, постановено в закрито заседание на 29.03.2019
г., съдът е допуснал писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил
делото в открито съдебно заседание.
С изпратените на
ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на
писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито
с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В проведеното на 07.05.2019 г. открито
съдебно заседание ответникът е бил
редовно призован, но не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на делото
при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. Тъй като от страна на ответника не е депозиран писмен отговор, като не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, упълномощеният процесуален представител на ищцовото
дружество е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника .
Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество
След
съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото писмени
доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема ,че
предявеният иск, квалифициран като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, следва
да бъде уважен.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски , съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както следва:74.46лв.-платена държавна такса и комисиона за банков превод .
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лв., произтичащи от заплатена от заявителя/ ищец държавна такса по заповедното производство.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, по отношение на П.А.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ „ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден,
ул.”Кукуш”№1, чрез адв.Д.Ц., съдебен адрес: ***,
пл.”Света Неделя”№4, ет.4 сумата от 1008.97лв. /хиляда и осем лева и 97ст/ - главница, както и сумата от 65.56 лв/шестдесет
и пет лева и 56ст/ - обезщетение за забава, изчислено върху сумата от
477.16 лв. за периода от 26.05.2017 г. до 21.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху неизплатените суми по главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението /22.11.2018 г./ до изплащане на вземането - предмет на Заповед № 1391
от 23.11.2018 год, издадена по ч.гр.д.№ 2351/2018 г .по
описа на Ловешки РС .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.А.Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на А1 БЪЛГАРИЯ „ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш”№1, чрез адв.Д.Ц., съдебен адрес: ***, пл.”Света Неделя”№4, ет.4 направените по настоящото производство разноски в размер на 74.46лв /седемдесет и четири лева и 46ст/, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25.00/двадесет и пет/лв.
Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело №2351/2018
г. на Ловешки РС, VІІ състав за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: