№ 3453
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110159276 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че М. Б. А. и Л. Г. А. дължат на
„Топлофикация София“ ЕАД, при условията на солидарна отговорност, следните суми:
сумата от 642,34 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
08.10.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 100,70 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 16.10.2019г. до
30.09.2021г., сумата от 38,61 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
08.10.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,39 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.10.2018г. до
30.09.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 74, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“бл..., вх.Г, ет.5, аб.№ 139332, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.10.2021г. по ч.гр.д. № 58085/2021г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
1
което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
процесните суми. Претендира разноски.
Ответниците М. Б. А. и Л. Г. А., чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител, са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват
наличието на облигационни отношения с ищеца. Твърдят, че по делото не са
представени доказателства, че са в граждански брак, което би обусловило
приложението на чл.32 СК. Оспорват претендираната сума за главница за топлинна
енергия да съответства на действително доставената такава до имота. Оспорват
дължимостта на претенцията за дялово разпределение, както и лихви за забава. Излагат
съображения, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се
доказва, че са легитимирани по предявените искове. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Бруната" ООД не изразява становище
по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответниците по силата на
което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
2
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
3
дружество.
Видно от представените по делото доказателства, ответниците М. Б. А. и Л. Г. А. в
рамките на исковия период са собственици на топлоснабдения имот – апартамент №
74, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“бл..., вх.Г, ет.5. От представен по делото
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 168, т. 5, нот. дело № 968 от
22.07.1978г. на нот. И. Милкова се установява, че Г.С. А. е признат за собственик по
отношение на процесния недвижим имот: апартамент № 74, находящ се в блок 18-24,
вх.Г, ет.5, жк. „Люлин”, с площ 87,86 кв.м. Видно от Удостоверение изх. № БК-30-
35/08.04.2011г. на ГИС-София, така описаната сграда с административен адрес: град
София, ж.к. „Люлин”, бл. 214 с вх. А, Б, В, Г, Д, Е и Ж е идентичен със строителен №
18-24. От представено удостоверение за наследници № 001455/02.08.2007г. от
Столична община, район „Люлин” се установява, че Г.С. А. е починал на 02.01.2003г.,
като е оставил наследници по закон: В.И. А. - съпруга /починала на 01.04.2004г./, Л. Г.
А. – син, В.Ю. А. – внук и Г.Ю. А. – внук. Видно от прието Решение постановено на
12.06.2006г. по гр.д. № 1052/2005г. по описа на СРС, 67 състав, влязло в сила на
10.05.2007г., се извежда, че процесният имот е бил предмет на делбено производство, в
рамките на което е установено със сила на пресъдено нещо, че съсобственици на
апартамента са В.Ю. А., Г.Ю. А. и Л. Г. А. при следните квоти: –1/6 ид.ч. за В.Ю. А. и
Г.Ю. А., и 5/6 ид.ч. за Л. Г. А..
От приетия нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том 3, рег.
№ 7560, дело № 441 от 07.12.2007г. на нотариус № 101 - Д. Желязков се установява, че
В.Ю. А. и Г.Ю. А. са прехвърлили притежаваните от тях 1/6 ид.ч. от процесния имот на
ответниците в настоящото производство М. Б. А. и Л. Г. А.. Същевременно доколкото
по делото няма данни имотът, респективно съответните идеални части от него, да са
придобити по време на брака на ответниците, не може да се приеме, че същият е
притежание в режим на съпружеска имуществена общност, следователно
приобретателите М. Б. А. и Л. Г. А. са придобили прехвърлените ид.ч. от имота при
равни права. Видно от нотариален акт № 72, т. 3, рег. № 7564, дело № 443/2007 г. на
нотариус № 101 – Д. Желязков., същият апартамент е ипотекиран в полза на банка като
обезпечение за отпуснат кредит.
С оглед съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал се
извежда, че ответниците са придобили процесния имот при квоти за Л. Г. А. – 11/12
ид.ч., а за М. Б. А. – 1/12 ид.ч. при каквито следва да отговарят за задълженията за цена
за доставената в имота топлинна енергия.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
4
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
"Техем сървисис” ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на
етажните собственици от 01.07.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение
на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период е имало едно отоплително тяло, както и
два водомера за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на
топлоенергията е извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че
дължимата от ответника сума за процесния период за доставена топлинна енергия,
изчислена съобразно приложимата методика е общо 607,40 лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по
отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко
отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020
5
г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. /
нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД
на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид
това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се
приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал.
1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД – 08.10.2021г., е изтекла погасителната давност за
месечните вземания, претендирани за м.05.2019г. Съобразно изложеното претенцията
срещу ответника, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза, следва да бъде уважена
претенцията за доставена топлинна енергия за периода м.06.2018г. - м.04.2020г. за
сумата 600,31 лева, от която ответниците отговарят съобразно установените в делото
квоти в съсобствеността.
За процесния период приложими към облигационните отношения между страните са
били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016г.
Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за забава. С
оглед установената основателност на предявения иск за главница за топлинна енергия
до посочения размер, искът за законна лихва на основание чл. 162 ГПК следва да се за
сумата 100,70 лева, за която ответниците отговарят при условията на разделна
отговорност.
За основателността на иска за дялово разпределение следва да се установи от ищеца,
че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
6
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016г.,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение
с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Следователно, в тежест на ответниците е възникнало и задължение за главница за
дялово разпределение, което изчислено съобразно приетата по делото справка за
задължения по абонатен номер и на основание чл.162 ГПК за периода от м.09.2018г. до
м.04.2020г. е в размер на сумата 38,61 лева.
Следва да се приеме, че ответниците не дължат обезщетение за забавено плащане,
тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че са били поканени
или че е следвало да заплатят дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни Ищецът доказва
сторени по делото разноски в общ размер на 1575 лева, от които 375 лева – държавна
такса, 300 лева – за експертиза, 800 лева – депозит за особен представител и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.1 ГПК има право на разноски
в размер на 1480,50 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т.12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 70,50 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. 58085/2021г. по описа на СРС, 81
състав.
Ответниците се защитавани от назначен от съда особен представител, поради което
и разноски не им се следват.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк. „Люлин“ № 214, бл. 13, вх. Г, ет. 5, ап. 74 и Л. Г.
А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. „Люлин“ № 214, бл. 13, вх. Г, ет. 5, ап. 74
ДЪЛЖАТ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, при условията на разделна
отговорност - 1/12 за М. Б. А. и 11/12 за Л. Г. А. на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 600,31 лева, представляваща цена за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, лихва за
забава за плащането на дължимата главница за доставена топлинна енергия в размер
100,70 лева за периода от 16.10.2019г. до 30.09.2021г., сумата от 38,61 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.10.2021г. до изплащане
на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 74, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“ № 214, бл. 13, вх. Г, ет. 5, аб. № 139332, и за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.10.2021г. по ч.гр.д. №
58085/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
доставена топлинна енергия за сумата над 600,31 лева до пълния предявен размер
642,34 лева и за периода м.05.2018г., както и за сумата от 8,39 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2018г. до 30.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „Люлин“ № 214, бл. 13, вх. Г, ет. 5, ап. 74 ДА ЗАПЛАТИ на
"Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата 740,25 лева, представляваща
разноски в исковото производство и сумата 35,25 лева, представляваща разноски за
ч.гр.д. № 58085/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. „Люлин“ № 214, бл. 13, вх. Г, ет. 5, ап. 74 ДА ЗАПЛАТИ на
"Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, сумата 740,25 лева, представляваща
разноски в исковото производство и сумата 35,25 лева, представляваща разноски за
ч.гр.д. № 58085/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
Решението е постановено при участието на "Бруната" ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9