Решение по дело №1010/2023 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 521
Дата: 13 ноември 2023 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20231510101010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Дупница, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20231510101010 по описа за 2023 година

А. И. Й., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, е предявил срещу „Сити кеш" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец" ул. „Славянска“ №
29, ет.7, представлявано от Н.П., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
чл.26 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на
ответника, че уговорената в чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за потребителски
кредит № 677890/16.05.2022 г. клауза за неустойка е нищожна; за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 851, 73 лв., представляваща недължимо платено по договор за
потребителски кредит № 677890/16.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 16.05.2022 г. като заемополучател сключил със "Сити кеш" ООД,
като заемодател договор за потребителски кредит № 677890, съгласно който кредиторът отпуснал
паричен заем в размер на 1500 лева. Заемополучателят се задължил да върне сумата на 23
седмични погасителни вноски.
Съгласно чл.5, ал.1 договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави обезпечение на задълженията си: поръчител-физическо лице или
валидна банкова гаранция. Заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, поради което съгласно чл.11 от договора още със сключването му е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 900 лева, която страните са постигнали споразумение да
бъде разсрочена на вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Ищецът е погасил изцяло отпуснатия му кредит.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.10, ал.1 ЗПК поради неспазване на
предвидената форма, на основание чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради нарушение на изискванията
на чл.10а ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави на уговорената
възнаградителна лихва /при включване в размера й на неустойката за непредоставяне на
обезпечение/. Счита за нищожна клаузата за неустойка поради невъзможен предмет, заобикаляне
на закона и като неравноправна клауза.
1
В постъпилия отговор е направено признание на иска за установяване на нищожност на
клаузата за неустойка, което не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД.
Твърди се, че ищецът не е заплащал суми за неустойка по договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит № 677890/16.05.2022 г., получаването от заемателя на сумата по него и
поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми.
В чл.5 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен
срок от сключването, при неизпълнение на което в чл.11 е уговорена неустойка в размер на 851, 73
лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора, съгласно чл.11, ал.2 и погасителния план.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на задълженията на кредитополучателя по процесния кредит възлиза
на 2507 лв.: 1500 лв. – главница; 155, 27 лв. – договорна лихва; 851, 73 лв. – неустойка. Всички
дължими по договора суми са заплатени.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл.26 от ЗЗД:
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на уговорената между страните клауза за неустойка.
Ответникът е признал основателността на този иск. Поради това само за пълнота следва да
се посочи, че клаузата за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението. В случая уговорената неустойка не е във връзка с изпълнението на задължението
на заемателя да върне заетата сума, а с допълнително поето задължение за предоставяне на
обезпечение; неизпълнението на това допълнително задължение не означава автоматично
неизпълнение на основното задължение по договора, респ. – настъпване на каквито и да е вреди за
заемодателя. Поради това уговореният размер на неустойката - 851, 73 лева, при получен заем в
размер на 1500 лв., е необосновано висок. Посочената клауза не е уговорена индивидуално и е
нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без
значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не
се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в
негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво
основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът
докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че
това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза
на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което
получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е
отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
От събраните доказателства по делото се установи получаването от ответника на сумата
851, 73 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл.11, ал.1 от
договора между страните. Ответникът изрично е признал нищожността на тази клауза и по този
начин не оспорва твърдението на ищеца, че няма основание за получаване на посочената сума.
Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание, т.е.
2
при липса на основание.
С предаването на сумата 851, 73 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа власт
върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е довело до
обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на правно основание за
това.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 851, 73 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Въпреки признанието на иска по чл.26 ЗЗД от ответника не са налице предпоставките на
чл.78, ал.2 ГПК. Предвид установеното по делото, че кредитополучателят е заплатил договорената
между страните неустойка, нейната дължимост е претендирана от ответника и така той с
поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Поради това при този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 100 лева и 300 лв. – за
възнаграждение на вещо лице, а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на А. И. Й. в
претендирания размер – по 480 лв. с ДДС по двата предявени иска /неоснователно е направеното
възражение за прекомерност, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на уговорената клауза за заплащане на неустойка в чл.11, ал.1
от сключения между А. И. Й., ЕГН **********, и „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, договор за
потребителски кредит № 677890/16.05.2022 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на А. И. Й., ЕГН **********,
сумата 851, 73 лв., представляваща недължимо платено по договор за потребителски кредит №
677890/16.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.06.2023 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на А. И. Й., ЕГН **********,
разноски по водене на делото в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на А. И. Й. в размер на 960 лв. с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3