Р Е Ш Е Н
И Е
№ 4
гр. Перник, 04.01.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на шести декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
административно дело № 341/2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
жалба на М.В.Л. – мл.автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение на
главни пътища и автомагистрали“ (КПДГПА) на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник, срещу Заповед рег.№ 313з-1441/01.08.2022г.
на директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1
от ЗМВР: „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове“ вр. чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 месеца.
В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и в
противоречие с предвидената от закона цел.
Поддържа се незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване
на установената форма, непосочване на фактическото описание на деянието.
Твърди, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание,
което представлява съществено процесуално нарушение. В съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателя адв. Б.
пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Доразвива
съображенията си като навежда твърдения, че в процесния период от време, за
който е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя, е имало опит за
убийство в гр. Перник, поради което всички патрули са били пренасочени натам и
поради тази причина определените предварителни точки на контрол не са били
изпълнявани по план. Иска се и присъждане на съдебни разноски съобразно
представен списък на разноските.
Ответникът
по жалбата – директора на ОД на МВР Перник, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт З.В. оспорва изцяло основателността на жалбата. Счита, че при
издаването на оспорената заповед са спазени всички
административно-производствени правила, както и че същата е в съответствие със
закона и неговата цел. По тези съображения моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Настоящият състав на Административен съд –
Перник, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на
чл.146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.В.Л. заема длъжността
"младши автоконтрольор" в група „Контрол на пътното движение на
главни пътища и автомагистрали“ (КПДГПА) на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Перник.
Съгласно ежедневна ведомост /л.45/ на 31.03/01.04.2022г.
е бил дежурен в наряд нощна смяна от 20.00ч. до 08.00ч., заедно с Й.П.И.. За старши на наряда е
бил определен мл.инспектор М.Л., а за водач на патрулния автомобил мл.инспектор
И.И.. Нарядът е
осъществяван със служебен автомобил с рег. ****.
В
ОД на МВР -
Перник е постъпило на 20.04.2022г. писмо рег. №
7855р-3486/19.04.2022г. по описа на
Дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР/л.40-41/,
с което се уведомява директора на ОД на МВР Перник, че в хода на системен
мониторинг и контрол при преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно-технологичните
правила за работа на АИС "Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния
контрол" (ОТП за работа с АИС ВОДПК), е установено, че по време на наряд
нощна смяна на 31.03/01.04.2022г. от 02:33ч.
до 06:30ч. полицейските служители в наряд с лек автомобил
рег. **** са отпуснати на седалките в състояние на сън (с поставени
слънчеви очила на очите, през тъмната част на денонощието), като няма данни да изпълняват
служебните си задължения. Изложено е, че с действията
си служителите нарушават разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Инструкция №
8121з-749/2014 г. на МВР. Видеофайловете са предоставени в папка ****_2022_03.31
в директория ODMVR_Pernik, поддиректория Proverki.
Със Заповед № 313з - 829/10.05.2022г. /л.36/ директорът на ОДМВР – Перник е назначил
комисия от служители със задача извършване на проверка по данните в писмо № 7855р-3486/19.04.2022г.
на ДВС-МВР. Срокът на проверката е определен на 60 дни. На 13.05.2022г. жалбоподателят се е запознал със заповедта,
видно от положения подпис върху нея, и е дал писмено обяснение вх.№ УРИ313р-7562
от 13.05.2022г. /л.42/, в което сочи, че
изложените обстоятелства не са верни и в периода 02:33ч до 06:30ч. категорично
не е бил в състояние на сън.
В
изпълнение на заповедта комисията е извършила проверка. По предложение на
комисията срокът за проверката е удължен до 12.08.2022г. с резолюция на
директора на ОДМВР Перник. Резултатите от същата са обективирани в справка рег.
№ 313р-9687 от 20.06.2022г./л.31-35/. Видно от справката, комисията е
прегледала 30 видеофайла, съдържащи
данни за работата на наряда нощна смяна със служебен автомобил „Киа Сийд“ с
рег. ****, като е констатирала следното: На 01.04.2022г. в 02.33ч. служителите мл.автоконтрольор
М.В.Л. и Й.П.И. поставят слънчеви очила на лицата си и се отпускат на предните
седалки на служебния автомобил, като видимо телата им са в продължително
състояние на покой, без да движат крайниците си. Това продължава до 03.19ч.,
когато водача на служебния автомобил мл.инспектор Й.П.И. сваля слънчевите си
очила и пуска в движение МПС, управлявайки го до 03.41ч. През това време мл.инспектор
М.В. Л. не сваля слънчевите очила от лицето си и се намира в отпуснато
състояние на предната дясна седалка на автомобила. В 03:41ч. мл. инспектор Й.П.И.
отново преустановява движението на автомобила, поставя слънчеви очила на лицето
си и се отпуска на предната лява седалка. Това състояние на двамата служители
продължава без промяна до 06:30ч., като видимо телата им са в продължително
състояние на покой, без да движат крайниците си.
Изводът
на комисията е, че всеки от служителите в рамките на продължителен период от
време е стоял със затворени очи, в еднотипна поза, без да извършва движения на
крайниците и главата /водещ до извод за състояние на сън/. От проверката на
отчетната документация за дейността на наряда и извадка АИС ПП – Ежедневна форма
на отчет „Приложение № 11“ за дейността на АП 152 (нощна смяна на
31.03/01.04.2022г) е установено, че за периода 02:33ч. – 06:30ч. наряда не е
извършвал проверки на МПС и лица. Комисията е заключила, че с предприетото
поведение служителите са нарушили задълженията си по контрол на пътното
движение, вменени им с разпоредбите на чл. 80, ал.1 във връзка с чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията на осъществяване на
дейностите по контрол на платното за движение, което съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на 194, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗМВР:
„неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове“. Комисията предлага за нарушението да се наложи наказание порицание,
съгласно чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР.
Жалбоподателят е запознат със справката и
материалите по проверката на 20.06.2022г. в 8:15ч., за което е положил подпис. Не
се е възползвал от правото си да даде допълнителни писмени обяснения или
възражения, разяснено му в изпратената покана за запознаване. /л 30/.
Преди налагане на дисциплинарното наказание, директорът
на ОДМВР Перник, отново е поканил жалбоподателя да даде писмени обяснения или
възражения с покана рег. № 313р-11025/11.07.2022г., връчена на служителя на
12.07.2022г.
Издадена е
оспорената Заповед рег.№ 313з-1441/01.08.2022г.
на директора на ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя
на основание
чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ вр. чл. 200,
ал.1, т. 15 от ЗМВР му
е наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 месеца за неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, а именно чл. 80, ал.1, вр. с чл. 39, ал.1
т.1 вр. с ал. 4 от Инструкция № 8121з-748/2014 г.,
тъй като в часовия диапазон от 02:33ч. до 06:30ч. по време на наряд нощна смяна на 31.03/01.04.2022г. не е изпълнявал
вменените му задължения по контрол на пътното движение. Прието е, че с
бездействието си служителят е нарушил разпоредбата на чл. 39, ал.4 от
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., като в посочения период е стоял
неподвижно в служебния автомобил и не е осъществявал визуален контрол върху
пътното движение.
Приложена е типова длъжностна характеристика за
длъжността „Младши автоконтрольор II-I степен“ в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник, както и протокол за запознаване
на М.В.Л. с длъжностната характеристика. Приложен е Протокол рег. № 1158р-3222/2019г
по описа на сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОДМВР – Перник, за запознаване на
служителите с законовите и подзаконовите нормативни актове, в това число и Инструкция
№ 8121з-749/20.10.2014 г., за което е положен подпис от М.Л. на 03.04.2019г.
В съдебно заседание е разпитан свидетелят А.В.А.,
служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, който заявява, че на
съответната дата 31.03/01.04.2022г. също е бил наряд нощна смяна с друг
служебен автомобил. Всички автопатрули, вкл. този на жалбоподателя АП 152, са получили разпореждане около 22:30ч. да се
насочат към с. **** по сигнал за опит за
убийство. На място са били три автопатрула, като конкретно АП, в който е бил
свидетеля, е освободен около 03:00ч. – 03:30ч. С другите АП на място не са
имали визуален контакт, поддържали са връзка по радиостанциите в автомобилите. По
време на акцията не са изпълнявали контрол на пътното движение. След
приключването на акцията, са се върнали към изпълнение на установъчните пунктове.
Заявява, че в патрулните автомобили има вътрешна камера, която е насочена към
лицата на служителите и при продължителна работа нощна смяна инфраред
светлината започва да дразни очите, поради което служителите слагат затъмнени
очила. Съдът кредитира частично показанията на свидетеля, тъй като не е
очевидец на дейността на АП 152, при липса на визуален контакт с тях.
По делото е приобщена
справка за движението на служебния автомобил с GPS координати за процесния период.
При така установената фактическа обстановка,
решаващият състав от правна страна намира следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, по която е образувано настоящето
производство,
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК,
от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК
и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт
съобразно чл. 211 , поради което е допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Оспорената заповед е
издадена от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР,
доколкото в правомощията на Директора на ОДМВР като ръководител на структура по
чл. 37 от ЗМВР е да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите
на младши изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.
В
случая дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете по чл. 195, ал. 1
от ЗМВР - не по - късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от
извършването му. Дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1
от ЗМВР, като съгласно ал. 2 на чл. 196
от ЗМВР дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган, за което е положена резолюция на справката на 08.07.2022г. Не е спорно, че
постъпилата
справка с рег. № 313р-9687 от 20.06.2022 година и
заповедта, с която е наказан служителя са издадени
в законоустановения срок.
Актът е в
предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила, установени в чл. 194 – чл. 215а ЗМВР, които да бъдат определени като съществени и да
мотивират неговата отмяна. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че актът
има съществен и неотстраним порок във формата, тъй като описанието на фактите,
е непълно и неясно. В оспорвания административен акт са посочени както фактите,
въз основа на които дисциплинарно-наказващият орган е обосновал извод за
извършено от страна на жалбоподателя дисциплинарно нарушение, така и правните
норми, които са нарушени. Неоснователни са и възраженията, че проверката е
извършена от дисциплинарно наказващият орган. В конкретния случай, ДНО е
възложил проверката на дисциплинарно-разследващ орган по чл. 205, ал. 2 ЗМВР,
като дисциплинарното производство е образувано на 10.05.2022г. В кратък период
след това служителят е запознат с фактите и обстоятелствата по установеното
нарушение, което се установява от предоставените от него писмени сведения на
13.05.2022г. Според тях той е наясно с установените при прегледа на
видеофайловете обстоятелства, касаещи дежурството му на 31.03/01.04.10.2022г.,
когато е бил в АП 152, при което отрича да е бил в състояние на сън. С това е изпълнено изискването засегнатото
лице да е запознато с образуваното административно производство и да му е
предоставена възможност да вземе участие в същото. След това е бил запознат със
справка рег. № 313р-9687 от 20.06.2022г. и е бил отново поканен преди налагане
на наказанието от ДНО да даде допълнителни обяснения или възражения. Съгласно
чл. 59 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, когато след
запознаване с обобщената справка служителят, срещу когото се води
дисциплинарното производство, не е дал писмени обяснения или възражения,
дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание
призовава служителя с покана да даде писмени обяснения или да го изслуша.
Правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, гарантирано от
процесуалните правила на производството, не е накърнено.
По изложените
съображения съдът приема, че в хода на дисциплинарното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Наложеното дисциплинарно
наказание е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, а именно служителят е нарушил
разпоредбите на чл. 80, ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Като нарушение е
възприето бездействието на жалбоподателя за времевия период
02:33 – 06:30ч. на 01.04.2022г., което се изразява в това, че същият се е намирал отпуснат на
седалката, в състояние на продължителен покой, в значителен период от време,
през което време не е изпълнявал задълженията си по контрол на пътното движение
чрез визуален контрол върху поведението на участниците в движението.
Жалбоподателят
възразява срещу описанието на нарушението, тъй като не се
конкретизирало какво не е направил служителя, не ставали ясни фактическите
основания.
Касае се за нарушение,
осъществено чрез бездействие. Логично е изискването, в тези случаи да се
посочат дължимите действия, които не са осъществени, за да се очертае
фактическия състав на нарушението. Това изискване в случая е спазено с
посочването в оспорената заповед, че не е осъществявал
наблюдение на движението, не е извършвал дейности по пътен контрол. Съдът намира, че въз основа на
събраните писмени доказателства – ежедневна форма на
отчет Приложение № 11 и справка за движението на служебния автомобил, за периода 02:33ч. – 03:31ч. не
се установява бездействие на служителя, тъй като е
регистрирана дейност по проверки на МПС до 03:31ч. Свидетелските показания на А.А.,
че автопатрулите, включително този на М.Л. и Й.И. – АП 152, са били на акция от
22ч. до 03:30ч. в с. **** и затова не са изпълнявали предварително определените
точки за контрол, съдът намира за противоречащи на останалите писмени
доказателства – ежедневната форма на отчет на наряда показва, че АП 152 е
осъществил проверки на МПС в часовете 00:00ч., 01:03ч., 03:31ч. Що се касае за периода от 03.31ч. до 06.30ч. на
01.04.2022г. не се
представиха доказателства, които да оборват установените в дисциплинарното
производство факти за този период, а именно, че служителя е бездействал. За този времеви
период не беше проведено насрещно доказване на установеното от видеозаписите от системата АИС „ВОДПК“, обективирани в справката, изготвена от дисциплинарно разследващата комисия. За периода от 03:31ч. – 06:30ч. жалбоподателят
не е изпълнявал служебните си задължения
да осъществява дейности по пътен контрол, чрез използване на формите и методите
на пътен контрол, определени в чл. 39, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121
з – 749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение. Основна задача на служителя, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение
съгласно чл. 80, ал. 1 от Инструкцията, е да следи спазването на правилата за
движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата,
предотвратяването на нарушенията и опазването на обществения ред, а съгласно т.
4 от ал. 2 на чл. 80, същият е длъжен да наблюдава движението и да взема мерки,
свързани с недопускане на нарушения на правилата за движение, а при създаването
на пречки или препятствия по платното за движение да предприема мерки, свързани
с тяхното отстраняване. Нито едно от тези задължения за извършване на пътен
контрол не може да бъде осъществено с предприетото от мл. инспектор М.Л. поведение
– да стои отпуснат на предната дясна седалка в служебния автомобил в състояние
на покой и неподвижно за продължителен перод от време около 3 часа. Наблюдението на движението
включва изучаване, анализиране и оценяване на обстановката на територията на
поста и маршрута, интензивността на движението, характера на нарушенията, ПТП и
последиците от тях, ефективността на съществуващата сигнализация и организация
на движението и др., какъвто в посочения времеви период липсва в случая.
Установеното от фактическа страна
напълно кореспондира с разпоредбата, чийто състав се твърди да е осъществил с
деянието си жалбоподателя. Същото съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно
чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а именно неизпълнение на разпоредбите на
издадените въз основа на този закон подзаконови нормативни актове, каквато
несъмнено се явява Инструкция с peг. № 8121з-749 от 20.10.2014 г за реда и
организацията за осъществяване на дейността по контрол на пътното движение, не
само обнародвана в Държавен вестник, но и която съгласно протокол за
запознаване и длъжностна характеристика
мл. инспектор Л. е длъжен да я
познава. За подобно нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно
наказание "порицание" – чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Съгласно
нормата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание
"порицание" се налага за срок от шест месеца до една година, като
държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно
нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
Съгласно чл.
206, ал. 2 ЗМВР
при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при
които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата.
При
визираната доказаност на нарушението по чл. 194, ал. 2,
т. 1 ЗМВР, и съобразно
цялостното поведение на служителя, правилно му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ в минималния размер 6 месеца. С издаване на оспорената
заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от
законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху
служителя за спазване на служебната
дисциплина.
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на
акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход
на спора ответникът има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани в минимален размер и следва да му се
присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143,
ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК и
чл. 143, ал.3 АПК, Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.В.Л. срещу Заповед рег. №
313з-1441/01.08.2022г. на директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл.
194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 200, ал.1, т. 15 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание "порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА М.В.Л., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник разноски в размер на 100 /сто/лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на оспорване съгласно чл. 211, изречение
последно ЗМВР.
СЪДИЯ:/п/