№ 10
гр. К., 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на тринадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20245100900076 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящият спор на основание чл.365, ал.1, т.1 от ГПК, е търговски и като такъв
подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове-
Гл. Тридесет и втора от ГПК.
Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез
процесуален представител – адв. С., от ищците Б. М. Д. и М. М. М., и двете от гр. К.,
насочена против ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, гр. С., искова молба, с която са предявени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба двете ищци твърдят, че на **,**,**** г. около 05.30 часа М. А. М.
управлявал лек автомобил (микробус) марка „Фолксваген”, модел „Мултиван“ с рег.№ *
**** **, собственост на „К. - П. Б.“ ЕООД, по път І-5 (Русе - Маказа) с посока на движение
от кръстовището за с. Глухар към гр. К.. По това време валял проливен дъжд и техният
наследодател С. М. Н. пресичал дясното пътно платно. Когато делинквентът М. А. М.
достигнал км. 346+650 на път І-5, в района на „Устра Бетон“ АД, поради превишена и
несъобразена с метрологичните условия скорост, не успял да реагира навреме и блъснал с
предната част на автомобила С. М. Н.. След произшествието на място пристигнали екип на
Пътна полиция и на Спешна помощ, които констатирали смъртта на С. М. Н..
По случая било образувано ДП № 221/2021 г. по описа на ОД на МВР - К.. С
Присъда № 6/06.12.2021 г., постановена по НОХД № 222/2021 г. по описа на Окръжен
съд - К., М. А. М. бил признат за виновен в това, че на **,**,**** г. при управление на
МПС- лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Мултиван“ с рег.№ * **** **, по път І-5
1
(Русе - Маказа) км. 346+650, посока на движение от с. Глухар към гр. К., в землището на гр.
К. до фирма „Устра Бетон“, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Н.. Присъдата влязла в
законна сила на 22.12.2021 г.
Ищците изтъкват, че по образуваното ДП била изготвена Съдебномедицинска
експертиза на труп № 13 от 2021 г., в която вещото лице описало травматичните
увреждания, получени при ПТП и от които настъпила смъртта на наследодателя им С. М. Н.,
като : „Основната причина за смъртта на С. М. Н. е черепно - мозъчна травма, травма на
гръдния кош, корема и крайниците; кръвонасядане на меката черепна покривка, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на
аортата, кръвоизлив в гръдната кухина в количество 1700 мл. в лявата й половина и 1000 мл.
в дясната й половина; разкъсвания на черния дроб; кръвоизлив в коремната кухина в
количество около 50 мл., отток на мозъка“. В заключението било установено и, че в казуса е
налице причинно-следствена връзка между причинените от ПТП травми на пострадалия,
остра кръвозагуба в следствие на травматично разкъсване на аортата и последвал масивен
кръвоизлив в гръдната кухина и настъпилата от това смърт. Заключението на
съдебномедицинския експерт сочело, че най-общият механизъм на причинените
травматични увреждания на С. М. Н. бил удар или пристискане с или върху твърд тъп
предмет, какъвто в случая бил удара от движещ се автомобил.
По образуваното наказателно дело била изготвена и Съдебна автотехническа
експертиза № 79/05.05.2021 г., установяваща, че водачът М. М. при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Мултиван“ с peг. № * **** ** е могъл да
предотврати ПТП и да не прегази брат им С. М. Н., като го заобиколи, но не го е направил.
Като основна причина за ПТП вещото лице посочило управление на МПС с несъобразена с
конкретните пътни условия и видимост скорост. В анализа на ситуацията, вещото лице
посочило също, че причината С. Н. да се движи по платното била стичащата се вода от
проливния дъжд по банкета.
Двете ищци твърдят също, че от така извършеното от деликвента М. А. М.
престъпление, на тях като преки наследници на брат си С. М. Н. им били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание и влошено емоционално
състояние, вследствие на смъртта му.
Ищците изтъкват, че изпаднали в стрес от настъпилата трагедия. Започнали да
употребяват успокоителни лекарства. Твърдят, че били прекрасно семейство. Силно се
обичали и разбирали. Връзката им била скрепена с много силна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, които се отличавали от обичайните. Освен силната
привързаност, твърдят, че брат им се грижел за тях и ги подкрепял колкото и с каквото
можел. В исковата молба се изтъква, че ищцата Б. М. била диагностицирана с туморна
формация и освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ К. с 80% трудова неработоспособност, пожизнено. След като се развела и
особено след диагностицирането й като онкоболна, брат й С. започнал да се грижи за нея, а
2
тя за него и така се сближили повече от обичайното. Изтъква се още, че ищцата М. М. М.
страдала от глухота, което увеличило грижите на брат й към нея. След смъртта на съпругът
й, се засилила връзката им и близостта между тях.
Ищците твърдят, че те двете се грижели за брат си, като непрекъснато се редували,
през ден, да му готвят и да чистят. Тази близост между тримата съществувала от както били
родени. Всяка от тях се грижела за него с каквото може и той за тях. Загубата им била
огромна, тъй като се лишили от най-обичания и близък за тях човек. Твърдят, че били
изключително силно привързани един към друг, повече от обичайната близост между брат и
сестри, тъй като брат им С. бил ерген и реално те се грижели за него и те били неговото
семейство. Твърдят, че болката и страданията за тях били изключително големи и същите ще
усещали до края на живота си.
В исковата молба се сочи, че собственикът на автомобила, причинил нанесените им
вреди, имал валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ с „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД, съгласно застрахователен договор/полица №BG/22/120001694917, с покритие на
застрахователния риск от 19.06.2020 г. до 19.06.2021 г. Към момента на подаване на исковата
молба, нито делинквентът, нито застрахователното дружество им заплатили обезщетение за
претърпените от застрахователното събитие неимуществени вреди. Причина за настъпилото
ПТП от **,**,**** г., било виновното поведение на деликвента М. А. М., изразяващо се в
нарушаване на правилата за движение в качеството си на водач на застрахования при
ответното дружество автомобил.
Ищците твърдят, че на 03.09.2021 г. предявили застрахователна претенция по реда на
чл. 380 от КЗ с вх. № 10320/03.09.2021 г., по която била образувана преписка по щета № 000-
1000-01-21- 7559 от 2021 г. На 14.12.2021 г. получили писмо -отговор с изх. №
11310/14.12.2021 г., с което ответното дружество отказвало да им заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди. Предвид отказа за обезщетяване на причинените от
застрахователното събитие вреди, за тях се обуславял правен интерес от предявяване на
настоящата искова претенция. Материалното им право на обезвреда, респ. правото им на
пряк иск срещу застрахователя, възниквало по силата на наследяването, предвид че те се
явявали преки и единствени наследници от първи ред на пострадалия от ПТП.
Ищците молят да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всяка от тях- на Б.
М. Д. сумата в размер на 100 000 лева и на М. М. М. сумата в размер на 100 000 лева,
съставляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания и
влошено емоционално състояние на всяка една от тях, от настъпилото на **,**,**** г. ПТП
с причинена смърт на С. М. Н., явяващ се техен общ наследодател и брат, ведно със
законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото събитие по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ -03.09.2021 г. до
окончателното им изплащане. Претендират и присъждане на направените в производството
разноски.
В депозираната по делото допълнителна искова молба, двете ищци поддържат исковата
си претенция, изцяло.
3
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК, по делото е депозиран отговор на исковата молба от
ответника „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, гр. С., с който оспорва изцяло предявената искова претенция.
Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка, която да надвишава
обичайната за семейните отношения между брат и сестри, с доводи, че представените от
ищците доказателства не подкрепят по безспорен начин твърденията им за съвместен
живот, постоянна взаимопомощ и особена близост, надвишаващи обичайното в тези
отношения. Оспорва механизмът на процесното произшествие, както и че ПТП се е
осъществило само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача М..
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия Н., поради нарушение на чл. 113, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП (при
пресичане на пътното платно когато няма пешеходна пътека, пешеходецът следва да
съобрази разстоянието до доближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост),
както и на чл. 114, ал. 1 от ЗдвП (на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат при ограничена видимост). На самостоятелно основание
твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.,
поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, с довод че пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при липса на тротоар,
пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.
Ответникът сочи, че в случая пострадалият не се е движил съобразно правилата за движение
по пътищата, поради което като пешеходец е създал в равна степен с поведението на водача,
предпоставки за настъпването на ПТП.
Ответникът оспорва предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди и
като завишена по размер, недължима и заявена в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от 33Д. Оспорва и предявените акцесорни искове, с оглед
неоснователността на предявените главни такива за присъждане на неимуществени вреди.
Прави възражение за прекомерност на търсеното от ищците адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК. С отговора на исковата молба се претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба,
ответникът поддържа изцяло всички оспорвания и възражения, с доводи и аргументи,
заявени с отговора на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител,
поддържат исковата си претенция. Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА. Прилагат и списък по чл.80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 и сл. от
ГПК, ответното застрахователно дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявената искова претенция. Поддържа депозираните по делото отговори. Претендира
присъждане на разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК.
4
Окръжният съд, в рамките на своите правомощия като първоинстанционен, след
приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към
постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :
Предмет на настоящото производство е предявената от ищците срещу ответното
застрахователно дружество искова претенция, съставляваща обективно и субективно
съединени искoве с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с които целят да бъде осъден ответникът
поотделно да им заплати: на Б. М. Д. сумата в размер на 100 000 лева и на М. М. М. сумата в
размер на 100 000 лева, съставляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди -
болки и страдания и влошено емоционално състояние на всяка една от тях, от настъпилото
на **,**,**** г. ПТП с причинена смърт на С. М. Н., явяващ се техен общ наследодател и
брат, причинено виновно от М. А. М. при управление на МПС лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Мултиван“ с ДК№ № * **** **, застрахован с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото събитие по реда на чл. 429, ал. 3 от КЗ -03.09.2021 г. до
окончателното им изплащане.
С изготвения по делото доклад, съдът е приел за безспорни обстоятелствата : 1. Че с
Присъда № 6/ 06.12.2021 г., постановена по НОХД № 222/2021 г. по описа на Окръжен съд –
К., М. А. М. е признат за виновен в това, че на **,**,**** год. в землището на гр. К., на път
I-5, км 346 +650, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Мултиван“ с peг. № * **** **, нарушил правилата на движение по чл.
20 ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране на
скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. Н.,
поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„в”, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от
НК, му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за срок от три години; 2. Че към датата на
процесното ПТП е била налице валидна, сключена за л.а. Фолксваген“, модел „Мултиван“ с
peг. № * **** ** с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, обективирана в Полица №BG/22/120001694917, със срок
на валидност от 19.06.2020 г. до 19.06.2021 г.; 3. Че ищците Б. М. Д. и М. М. М. са рождени
сестри на пострадалия С. М. Н..
Съобразявайки изложеното и разпоредбата на чл.300 от ГПК, настоящият съд,
разглеждаш гражданските последици от деянието, намира за задължителни за него
обстоятелствата относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, поради което приема за установено авторството и виновността за
осъщественото на **,**,**** г., на път I-5, км 346 +650, ПТП от М. А. М. при управление на
5
застрахования при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите с полица №BG/22/120001694917, моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Мултиван“ с peг. № * **** **, вследствие на което е
настъпила смъртта на брата на ищците С. М. Н..
По направеното от ответното дружество възражение относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, съдът изслуша вещото лице инж. В. Д., изготвил приетото по делото
заключение по назначената Съдебна автотехническа експертиза, и установи, че на
**,**,**** г. лек автомобил „Фолксваген Мултиван”, * **** **, управляван от М. М. в
тъмната част на денонощието при светлина от фаровете на автомобила, при облачно и
дъждовно време, мокра пътна настилка и стичаща се отстрани на пътя вода, се движил по
път І-5, в посока от гр. Момчилград към гр. К..
Пешеходецът Н. се движил по пътното платно в същата дясна лента за движение в
посока К., на 2,30 м. от десния ръб на асфалта, срещу лекия автомобил. При км 346+650,
пешеходецът попаднал в габаритите на автомобила. Ударът на пешеходеца бил с предната
централна част на автомобила, като Н. бил с лице към него, автомобилът го ударил в
краката с предната броня, в областта на предната регистрационна табела. В резултат на
удара, същият бил съборен и пренесен върху предния капак и от постъпателното движение
на автомобила достигнал с главата предното челно стъкло, като го спукал. Водачът М.
задействал спирачната уредба, автомобилът спрял на известно разстояние след мястото на
удара. Тялото на Н. извършило сложно ротационно-транслационно движение, при което
било отхвърлено напред. Н. паднал на асфалта, плъзгал се и се търкалял по асфалта пред
автомобила. Процесното ПТП било осъществено в условията на дъжд, при съществуващ лек
напречен наклон към банкета на пътя, което предопределило движението на водата към тази
страна и хоризонтален наклон на пътя по посока на движение на пешеходеца. Течащата там
водата се събирала в дясната страна на асфалта в посока К., като потокът от вода обхващал,
както пътното платно, така и прилежащия банкет.
При разпита на в.л. в проведеното открито съдебно заседания същият установява и, че
ако пешеходецът се движи напречно на платното за движението или косо, то по време на
удара се получава една компонента на силата от предварителната му скорост на движение в
напречна посока, която ще го изхвърли в зависимост от посоката - ако е от ръба на асфалта
към вътрешността на платното - наляво и напред; ако е от вътрешността на платното към
външния му край, ще го изхвърли надясно и напред. В казуса трупът е установен пред
автомобила, което обуславя извод, че пешеходецът е бил с лице към автомобила.
Според вещото лице, от техническа гледна точка причините за настъпване на
процесното ПТП се таят, както в управлението от водача М. на автомобила с несъобразена с
пътните и метеорологичните условия скорост, така и в неправилното движение по платното
за движение на пешеходеца Н.. В.л. установява и, че ако в момента на възникване на
опасността, водачът М. е извърши маневра „завой надясно", е могъл да предотврати ПТП,
тъй като пострадалият се е намирал на 2.30 м от банкета, а за последната маневра било
необходимо на водача да изнесе автомобила надясно само с 0.80 м. Или, за водача е
6
възникналата опасността, когато пешеходецът е отстоял от колата на 30 м., че същият е
задействал спирачната уредба, но същата при установената скорост от 68.40 км./ч и при
установената метеорологична обстановка, била безрезултатна, с нея водачът не е могъл да
предотврати настъпилия удар. Установено в този аспект е обстоятелството, че водачът
действително е приел маневра, с която да осуети ПТП, но доколкото възприятието и
преценката на резултатната маневра е строго субективно, той е избрал безрезултатната
такава чрез спиране, вместо резултатната чрез заобикаляне от дясно.
От приетото по делото без оспорвания заключение, изготвено по назначената
Съдебномедицинска експертиза, и след изслушване на в.л. д-р Н. М., съдът установи, че при
съдебномедицинското изследване на трупа на С. М. Н. са установени: Съчетана черепно-
мозъчна травма, травма на гръдния кош, корема и крайниците. Кръвонасядания и охлузвания
на кожата на главата, корема и крайниците; кръвонасядане на меката черепна покривка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на множество ребра двустранно,
разкъсване на аортата, кръвоизлив в гръдната кухина в количество 1700 мл. в лявата й
половина и 1000 мл. в дясната й половина; разкъсвания на черния дроб, кръвоизлив в
коремната кухина в количество около 50 мл.; оток на мозъка. Като непосредствената
причина за смъртта на С. М. Н. е остра кръвозагуба в следствие на травматично разкъсване
на аортата и последвал масивен кръвоизлив в гръдната кухина. Смъртта е настъпила бързо
и е била неминуема.
Вещото лице –медик установява и наличието на пряка причинна връзка между
нанесените при ПТП на **,**,**** г. телесни увреждания и настъпилата смърт на С. М. Н..
Установява също, че от локализацията, вида и тежестта на травматичните увреждания по
трупа на С. М. Н., и повредите по процесния автомобил, се налагал извод, че към момента
на удара пострадалият е бил в изправено положение, с лице към автомобила.
В аспекта на казаното до тук, като приема за доказани в производството факта на
настъпване на **,**,**** г. на процесното ПТП, на механизма, авторството и виновността за
осъществяването му от водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил, в
резултат на което е настъпила смъртта на С. Н., съдът подложи на обсъждане и кръга от
лицата, които са материално легитимирани и имат право на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволеното увреждане. И в този смисъл съобрази ППВС № 4/1961 г., съгласно
което това са съпругът, децата /низходящи/ и родителите на починалия /възходящи/.
Съобрази и ППВС № 5/1969г., с което този кръг е разширен с признато право и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволеното увреждане, без да е
сключен брак, като това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала. Съобрази и ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по тълк. д. № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, съгласно което по изключение, правоимащо може да бъде и всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания. По отношение на братята и сестрите е
прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде
7
признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, братята/сестрите следва да
докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността между тях и
починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и
страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за
отношенията между братя и сестри страдания и от гледна точка на справедливостта
обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от ограничението на
ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. за обезщетяване само на най-близките на починалия.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
В тази връзка, както беше посочено с изготвения по делото доклад, е прието за
безспорно обстоятелството, че ищците и пострадалият са родни сестри и брат. Съгласно
приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 434/09.04.2021 г. на Община
К., ищците-сестри М. М. и Б. Д. са единствените родственици, наследници по закон на
пострадалия С. М. Н.. Установява се и, че пострадалият С. Н. в живота си не е изградил и не
е имал друго свое семейство, същият не е женен и не се установява да е живял с някого на
семейни начала, нито да има свои възходящи и/или низходящи. Според свидетелите, негово
семейство си останали двете му сестри и майка му, а след нейната смърт, само сестрите му.
Едната от тях, ищцата Б. била разведена от повече от 10-12 години и нямала от брака си
деца, била диагностицирана с туморна формация - рак на гърдата с 80% трайно намалена
работоспособност. Другата, ищцата М. била вдовица от около 20 години, имала двама сина,
от които единия живеел във Великобритания, била зле със слуха, чувала тежко. И от
приложените по делото писмени доказателства се установява факта, че и двете сестри са
определени като хора с увреждания. Грижата на всеки от тях - на сестрите към брат им, и на
брат им към всяка от сестрите, била абсолютно необходима и всекидневна. Така, че според
свидетелите Д. и К., техните взаимоотношения надхвърляли по съдържание обикновената
връзка между брат и сестри, защото те взаимно си били и основна опора, и надеждна
защита, и дължима, с оглед проблемите на всеки от тях взаимопомощ. Тяхната връзка се
характеризирала именно с обстоятелството, че те са си били незаменими един за друг. В
аспекта на установеното съдът приема за доказан в производството факта на съществуване
на трайна и дълбока емоционална връзка между ищците-сестри и техния починал брат, като
всеки от тримата нямал свое собствено семейство, тъй като изобщо не бил създал такова
8
/починалият/, или същото било прекратено от дълги години с развод /около 10-12 години за
първата ищца/, или било прекратено от дълги години със смърт на съпруг /около 20 години
за втората ищца/. Именно и затова, съдът намира, че са настъпили в резултат на смъртта на
единия от тях-братът С., за останалите две сестри морални болки и страдания. Внезапната
му смърт се отразила негативно на всяка от ищците и всяка от тях тежко понесла загубата на
опората си -брат, тъгували, станали по-тъжни и затворени. От значение в казуса е и
възрастта на ищците- първата на 76 г., а втората на 70 г., на която възраст загубата на близък
човек и опора в грижите, се отразява особено тежко.
Съдът намира за неоснователно направено от ответника възражение, че приложима
към датата на процесното ПТП е разпоредба на § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018
г., в сила от 07.12.2018 г.), във вр. с чл.493а, ал.4 от КЗ, предписваща, че когато по
изключение друго лице, извън лицата по ал. 3, какъвто е и настоящият казус, претърпи
неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки
и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, обезщетението следва да се определи
в размер до 5 000 лв. Константната съдебна практика приема, че всяка норма водеща до
въвеждане на недопустимо лимитиране на застрахователното покритие по задължителната
застраховка „ГО" на автомобилистите при използването на МПС в националното ни
законодателство, е в противоречие с приложимото право на ЕС, в частност с действащата
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.
относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, имаща за
основна цел защита правата на увредените лица при настъпване на пътнотранспортно
произшествие с участието на моторно превозно средство, като хармонизираща
законодателствата на страните - членки на ЕС в тази насока. Съгласно чл. 288, § 3 от
Договора за функционирането на Европейския съюз, директивата обвързва всяка държава -
членка, до която е адресирана, по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат и
в този смисъл е задължение на държавите-членки да гарантират минимални суми на
застрахователното покритие, заложено в цитираната директивата. Или, казано в обобщение,
като противоречаща на европейското законодателство, нормата на § 96, ал.1 от ПЗР на
ЗИДКЗ не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право,
т.е. следва да се приеме, че е недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, чийто възможен долен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт
на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право, поради което, с оглед
констатираното противоречие, националната норма не следва да се прилага от съда. Затова и
в конкретния случай обезщетението, дължимо на ищците, следва да се определи по
справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, при отчитане на обсъдените в предходни
абзаци конкретни и доказани обстоятелства.
С оглед направените от съда до тук изводи, за да се определи дължимото се на ищците
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, съобразно принципа на
9
справедливостта и наложилата се съдебна практика, съдът съобрази, че внезапната смърт на
големият им брат се е отразила негативно на всяка от ищците и всяка от тях тежко е понесла
същата, защото той е бил за всяка от тях и стабилна опора, и надеждна защита, и
наложителна, с оглед здравословните им проблеми грижа и съпричастност. Интензитетът на
причинените от ненавременната му смърт на ищците болки и страдания, се обуславя в
производството, както беше казано вече, и от възрастта им, и от факта на незаменимост на
брата, който като нямащ свое семейство и деца, давал своите грижи на единствените си
роднини/те и наследници по закон/ на всяка от сестрите си. Цитираните изводи, съобразени
и с изтеклия повече от четири години период от време от трагичното събитие, през който
според свидетелите мъката на ищците не отминала, а се задълбочава, обосновават извод за
определяне на обезщетение в поискания размер от по 100 000 лв. за всяка от тях.
Установявайки основателността по същество на предявената пряка искова претенция,
съдът подложи на обсъждане и своевременно направеното в производството от ответното
застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в равна
степен с водача на МПС, поради това, че ищецът нарушил чл. 113, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
ЗДвП - при пресичане на пътното платно когато няма пешеходна пътека, пешеходецът следва
да съобрази разстоянието до доближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост,
както и на чл. 114, ал. 1 от ЗдвП - на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на
платното за движение и да пресичат при ограничена видимост. На самостоятелно основание
се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.,
и поради извършено нарушение на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, с довод че пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при липса на тротоар,
пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.
За да изгради становището си по направеното възражение, съдът съобрази
задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 17/1963г. на Пленума
на ВС, съгласно която приносът на пострадалия следва да бъде установен по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която е направила
възражението за съпричиняване, като твърдяното съпричиняване не следва да е
предполагаемо, а следва да е доказано по безспорен начин, а именно, че с действия или
бездействия този пострадал обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Изхождайки от изложеното в приетото по
делото заключение по изготвената Съдебна автотехническа експертиза, съдът приема, че
процесното ПТП се е осъществило в облачно и дъждовно време /при интензивно работещи
чистачки/, при мокра пътна настилка, в тъмната част на денонощието, на светлината от
фаровете на двадесетгодишния автомобил. Пешеходецът Н. е бил без светлоотразителни
дрехи, облечен с черно кожено яке, с дънки и черни обувки. Същият се движил по пътното
платно срещу МПС в дясната лента за движение в посока К., на 2,30 м. от десния ръб на
асфалта. При това си разположение на пътното платно, той не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП.
10
В аспекта на казаното, възраженията, че пострадалият Н. е пресичал пътното платно
при ограничена видимост в следствие на усложнена пътна /мокра/ и метеорологична /силен
дъжд/ обстановка, и че като пешеходец се е движил в средата на платното за движение на
МПС – на 2,30 м. от десния ръб, и с това е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, съдът намира за основателни. Преценявайки степента, с която пострадалият е
способствал настъпването на вредоносния резултат с оглед изложеното в приетата САТЕ, че
от техническа гледна точка, причините за настъпване на процесното ПТП се таят, и в
управлението от водача М. на автомобила с несъобразена с пътните и метеорологичните
условия скорост от 68.40 км./ч., и в неправилното движение по платното за движение на
пешеходеца Н., и доколкото в.л. установява, че водачът М. все пак е имал възможност да
отклони на дясно МПС и да избегне удара, а пешеходецът не е имал тази възможност, съдът
намира, че следва неговият принос да бъде определен в по-нисък процент, а именно да бъде
определен на 40 %. Т.е., като основателни претенциите за размерите на търсените
обезщетения от по 100 000 лв., следва да бъдат редуцирани с приетия процент на
съпричиняване - 40%, а над така изчислените им размери, претенциите следва да бъдат
отхвърлени.
Приетата основателност на главните искове обуславя основателността и на акцесорните
такива, като в казуса законната лихва върху главниците следва да се дължи на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 03.09.2021 г. –установената дата на уведомяване на
застрахователя /вх.№ 10320/03.09.2021 г. на „ЗК ЛЕВ ИНС”АД/, и до окончателното
изплащане на сумите. В този смисъл е и константната практика на АС-Пловдив.
При този изход на делото, досежно дължимостта на такси и разноски, съдът съобрази
следното: Относно дължимата се в производството държавна такса, е приложена
разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото
и съобразно присъдените главници, следва да бъде осъдено ответното дружество – „ЗК ЛЕВ
ИНС”АД да я заплати по сметка на съда в установения размер от 4 800 в. /2 Х 2 400 лв./,
като следва същото да заплати и сумата в размер на 497.64 лв., съставляваща направени от
бюджетните средства разноски за възнаграждение за в.л., изготвило СМЕ.
На ищците, като представлявани при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие, не
се следва присъждане на разноски. Такива следва да бъдат присъдени на основание ал.2 на
цитираната разпоредба, на адвокат Я. М. С. от САК с личен номер **********, под формата
на адвокатско възнаграждение в общ размер от 10 000 лв./ 2 Х 5 000 лв./, изчислено с оглед
отправната норма на чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, но и при обсъждане на своевременно направеното възражение за
прекомерност, при преценка на фактическата и правна сложност на делото и реално
положения труд на адвоката, съобразен и с еднопосочността на защита по двете субективно
съединени искови претенции.
Досежно пък отхвърлената част на същите, се следва присъждане на изрично
поисканите и доказани, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, разноски на
11
ответното дружество в общ размер от 536 лв., платими от ищците.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.1700, район С., бул.” С. ш.” № 67А, да заплати по искова претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ,
във вр. с чл. 86 от ЗЗД, на Б. М. Д., с ЕГН **********, от гр.К., ул.“Б.“ № 8, сумата в размер
на 60 000 лева и на М. М. М., с ЕГН **********, от гр.К., ул.“П. №11, сумата в размер на 60
000 лева, съставляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания и влошено емоционално състояние на всяка от тях, от настъпилото на **,**,****
г. ПТП с причинена смърт на брат им С. М. Н., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от 03.09.2021 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция в останалата й част до пълния й предявен размер от по 100 000 лв. за всяка от
ищците.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.1700, район „С.“, бул.” С. ш.” № 67А, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Я. М. С. от САК с личен номер **********, сумата в размер на
10 000 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на
исковата претенция.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.1700, район С., бул.” С. ш.” № 67А, да заплати по сметка на Окръжен съд - К.
сумата в размер на 4 800 лв., съставляваща дължима държавна такса, както и сумата в
размер на 497.64 лв., съставляваща направени в производството разноски от бюджетните
средства на съда.
ОСЪЖДА Б. М. Д., с ЕГН **********, от гр. К., ул.“Б.“ № 8 и М. М. М., с ЕГН
**********, от гр. К., ул.“П. № 11, да заплатят на „ЗК ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.1700, район С., бул.” С. ш.” № 67А, сумата в
размер на 536 лв., съставляваща разноски в производството, съразмерно отхвърлената част
на исковата им претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
12