Решение по дело №1381/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 813/19.10.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1381 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на К.Б.Д., с адрес ***, чрез валидно упълномощен адвокат Ч., против Решение № 13/06/1/0/02267/2/01/4 от 28.08.2018г. директор на ОД на ДФ“Земеделие“Пловдив, с което е определена финансова корекция в размер на 48 895,5 лева, като е отказано плащане на финансова помощ по договор 13/06/1/0/02267 от 20.05.2016г., сключен с ДФ“Земеделие“ за предоставяне на безвъзмездна финансов помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Счита се, че административният акт е незаконосъобразен и се иска отмяната му от съда. Претендират се разноски.

Ответникът - Директор на ОД на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.(, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът счита жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок, поради следните съображения:

Със съдебно разпореждане от директор на ОД на ДФ“Земеделие“ Пловдив е изискано да представи по делото цялата относима преписка по издаване на негово Решение № 13/06/1/0/02267/2/01/4 от 28.08.2018г., включително и данни за връчване на оспорения акт на жалбоподателя. Същата е постъпила в съда, като към нея е приложено копие на известие за доставяне ИД PS 4040 01AT8BC, за съобщаване Решение № 13/06/1/0/02267/2/01/4 от 28.08.2018г., на жалбоподателя на дата 03.09.2018г. Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства за срочност на жалбата. С молба с вх. № 1172/10.02.2020г. се заявява искане за нищожност на оспорения акт, както и възражение, че същият му е връчен на 28.11.2019г., като се оспорва подписа на разписката, приложена по делото, за връчване на решението на 03.09.2018г. и се иска допускане на почеркова експертиза в тази насока.

С поредно разпореждане съдът е изискал от Пощенска станция Черногорово към Областна пощенска станция Пазарджик да представи копие на относими документи, съдържащи информация за пратка, доставяне, връчване на лице/имена/ по Известие за доставяне ИД PS 4040 01AT8BC, съхраняващите с нейните регистри и отчетност. С писмо с вх. № 3128/28.05.2020г. са постъпили копия на документи, видно от които пратката е получена от К.Д.. Това е описано в книга образец 242 на 31.08.2018г., като опис 269 отразява получаване на 03.09. Пощенският служител е отбелязал в съпроводителното писмо, че пратката е получена от Иванка Дивекова – майка.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адвокат Ч., заявява, че подписът на известието на доставяне не е негов и го оспорва. Твърди се, че пратката не е получена от него. Оспорва се обстоятелството, че пратката е получена от неговата майка, че той живее в едно домакинство с нея.

От страна на ответника в съдебно заседание от 25.06.2020г. се заявява, че не оспорват, че подписът не е на Д., а на неговата майка.

Съдът е изискал отново пояснение от пощенската станция относно връчване на съобщението на жалбоподателя или на неговата майка. С писмо с вх. № 185/10.08.2020г. пощенски служител  от Пощенска станция Черногорово пояснява, че всички копия на документи по доставяне на препоръчаното писмо са изпратени вече до съда и обяснява, че поради техническа грешка е записано, че писмото е получено лично, но всъщност майката Иванка Дивекова е получила писмото.

С оглед на тези факти съдът счита, че не се доказа, че администратиният акт е съобщен на жалбоподателя на 03.09.2018г. Съгласно отбеляване и изписване в известие за доставяне ИД PS 4040 01AT8BC препоръчаната пратка е получена от К.Д., който оспорва получаването й. Ответникът също посочи, че е съгласен, че подписът не е на Д., а на неговата майка. Разписката отразява еднозначно, че получател на пратката е К.Д., получена „лично“. Ако тя е получена от неговата майка, то следваше в ИД PS 4040 01AT8BC да е отразено нейното име и качеството, в което получава препоръчаното писмо. Следваше да бъде посочена и удостоверена нейната самоличност пред връчителя. Дори да е допусната техническа грешка при оформяне на ИД PS 4040 01AT8BC за получател, то се пораждат съмнения за редовното връчване на административния акт. Тези факти и обстоятелства водят до извод, че е налице нередовно връчване на административния акт чрез ИД PS 4040 01AT8BC. Нередовното връчване не следва да се поставя в тежест на заинтересованото лице Д.. Съдът счита, че поради липсата на данни за редовно връчване, следва да приеме, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149 от АПК и изхождаща от лице с правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Административен съд Пазарджик, като съобрази доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 20.05.2016 г. между Държавен фонд "Земеделие" и К.Б.Д. е сключен Договор № 13/06/1/0/02267 / 20.05.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според чл. 3, ал. 1 от Договора размера на безвъзмездната финансова помощ е 48 895 лева, които се изплащат на два етапа: първо плащане в размер на 24447, 50 лева – в срок до два месеца от сключване на договора, освен ако не са налице изключенията по чл. 3, ал. 2, т. 1, б. "а" и "б"; второ плащане в размер на 24447, 50 лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора заявката за второ плащане се подава в срок до 08.03.2018 г., а според чл. 9, ал. 1, т. 1 Фондът има право да изиска от ползвателя връщане на полученото първо плащане и да откаже второто плащане, когато ползвателят не е подал заявка за второто плащане в посочения срок.

Видно от административната преписка има данни за извършена проверка през март и април 2017г. С Докладна записка рег. № 05-2-162/132 от 03.04.2017г. началник на отдел РТИ Пловдив уведомява Директор на Дирекция ТИ при ДФ „Земеделие“, че животновъдният обект на К.Д. функционира и бенефициентът развива земеделска дейност. Представени са протоколи от проверката, заповеди към длъжностни лица за извършването й, счетоводни документи и други.

Ползвателят К.Д. с УРН 657299 е подал заявка за второ плащане на 08.03.2018г., за което е съставен Контролен лист РРА М6.1 за окомплектованост (л. 110 от делото). Посочено е, че документите са непълни и не съдържат всички необходими реквизити. Съответно е попълнено за всяко изискване дали е налично или не. К.Д. е изписал собственоръчно в края на контролния лист, че е запознат с „направените констатации и забележките към заявката за плащане“, като  е положен подпис и дата 08.03.2018г.

С писмо с изх. № 01-163-6500/195 от 29.03.2018. Директор на ОД ДФ „Земеделие“ е уведомил К.Д. за откриване на производство по налагане на финансови корекции, тъй като не е спазил задължението си по чл. 3, ал. 3 от Договора и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. да подаде в срок до 08.03.2018 г. заявка за второ плащане. Същата е подадена некоректно попълнена, като са установени лисващи документи, конкретно посочени в писмото.

К.Д. е подал възражение вх. № 02-163-6500/6500/03.07.2018 г., в което е заявил, че е в невъзможност за сертифициране на зайците.

Ответният административен орган не е възприел възраженията на бенефициента и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор № 13/06/1/0/02267 / 20.05.2016г. е издал оспореното решение, с което е отказал изцяло изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор 13/06/1/0/02267 / 20.05.2016г. Определена е финансова корекция в размер на 24447,5 лева и общ размер на наложената финансова корекция 48895 лева. В мотивите си административният орган е отбелязал, че бенефициентът не е отстранил посочените нередности и не се е явил в ДФ „Земеделие“ РРА Пловдив и не е подал окоплектована заявка за второ плащане ведно с всички изискуеми документи.

Ответникът е представил Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ е оправомощен да издава решения за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по отношение на ползвателите на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, във връзка с установен неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Алинея трета на § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ предвижда, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.

Наредба № 14 от 28.05.2015 г. урежда условията и реда за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По правилата на Глава трета и четвърта от Наредбата кандидатстването по мярката се извършва пред Разплащателната агенция /РА/ към ДФЗ, с чиито ръководител се сключват и договорите за безвъзмездна финансова помощ.

Съгласно чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. РА при ДФЗ има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение, посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ. Посоченият подзаконов нормативен акт не указва процесуалния ред, по който се изисква от ползвателя връщането на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, нито борави с термина "финансова корекция".

Съгласно чл. 71, ал. 1 – ал. 3 от ЗУСЕСИФ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него.

Съпоставката на двата правни режима – общ по ЗУСЕСИФ и специален по Наредба № 14 от 28.05.2015 г., обосновава извода, че финансовата корекция във формата на отмяна на предоставената финансова подкрепа в пълен размер и изискването за връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми, не се различават по своя правен резултат. Еднакви са и основанията за прилагане на тези мерки, а именно наличието на нарушение, под формата на нередност и/или неизпълнение на договорни задължения /така чл. 45, т. 1 – т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ/. В § 1, т. 15 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция на понятието "нередност" - всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Що се отнася до неизпълнението, не може да има съмнение, че такова ще е налице, когато ползвателят не изпълни точно, в срок и изцяло уговорените с Фонда задължения, явяващи се необходима предпоставка за изплащането на финансовата помощ.

Размерът на финансовата корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ подлежи на конкретно определяне по реда на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /ДВ бр. 27/ 31.03.2017 г. / съобразно естеството и сериозността на нарушението и финансовото отражение, което то има или би могло да има върху средствата от ЕСИФ. За разлика от този режим, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. при неизпълнение на договорни задължения, какъвто е настоящият случай, е предвидено връщането на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми във фиксиран пълен размер, без да е необходима преценка за естеството и сериозността на нарушението и финансовото му отражение.

 Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.

Съгласно чл. 20а, ал. 1от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С изменение и допълнение, обнародвано в ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. в чл. 20а е създадена нова ал. 5, съгласно която изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.

Нормата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ също предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т. ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Според чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2.

При тази фактическа и правна обстановка Съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от оправомощен и териториално компетентен орган, въз основа на изрична заповед за делегиране на правомощия, изхождащи пряко от правилата на чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. във вр. § 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП /в този смисъл решение № 3650/13.03.2019 г., по адм. дело № 11692/2018 г. на Върховния административен съд; Решение № 2713 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2019 г./.

Оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотиви, с конкретно и ясно посочване на фактическите и правните основания за издаването му.

Основание за прилагане на мярката се явява и чл. 9, ал. 1, т. 1 от договор за БФП, чиито клаузи ползвателят на помощта изрично се е задължил да спазва. Обсъдените в административния акт фактически основания се явяват съответни на съществуващите в нормативния акт правни основания - неизпълнение на договорни задължения, при което реимбурсирането на финансовата помощ се дължи в пълен размер.

В правилата на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. не е предвиден изричен ред, по който се изисква възстановяване на помощта, с оглед на което се прилагат правилата на чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗУСЕСИФ, изискващи изричен акт в писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания за издаването му, както и гарантирана възможност за възражения от страна на получателя на помощта преди издаването му. В случая този процесуален ред е спазен, поради което не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С тези аргументи, съдът счита, че възраженията на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила за неоснователно.

При проверката на материалната законосъобразност на решението, съдът счита, че не са налице противоречия с материалноправни разпоредби. Подадената от ползвателя на помощта заявка за второ плащане в последния възможен ден не е отговаряла на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., тъй като към нея не са били приложени всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от наредбата.

Видно от текста на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2.

Поради това правилно административният орган е пристъпил към процедура по налагане на финансова корекция.

Съдът се позовава и на съдебната практика на Върховен административен съд (Решение № 2713 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева и др.)

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис. В случая договорените между страните последиците от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ са явяват приложени в пълно съответствие с приложимите правни норми и в законоустановения срок.

Ответникът в настоящото производство е заявил присъждане на съдебни разноски, което с оглед изхода на делото се явява основателно. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното Административен съд Пазарджик, VІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.Д., с адрес ***, против Решение № 13/06/1/0/02267/2/01/4 от 28.08.2018г. директор на ОД на ДФ“Земеделие“Пловдив.

ОСЪЖДА К.Б.Д., с адрес *** да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сумата от 100 (сто)лева разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ:/п/

 

РЕШЕНИЕ № 3436 от 16.03.2021г., по адм. дело № 13469/2020г. на ВАС – Четвърто отделение:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 813/19.10.2020г.,постановено по адм. дело № 1381/2019 г. на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.