Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. Велико Търново, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в
публично заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
секретаря М. Н.и участието на прокурора Н.О., разгледа докладваното от съдия
Данаилова касационно НАХД № 10053/2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 39 от 21.12.2021г. по НАХД №
20214150200264/2021г. по описа на Районен съд Свищов е отменено Наказателно постановление № 589216-F610717/26.07.2021 г. на директора на
ТД на НАП В. Търново, с което за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, на
основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на М.И.П.,*** е наложена "глоба" в
размер на 1000 лв.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от ТД на НАП Велико Търново, чрез ***Х.К., с
която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно -
постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила -
отменителни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита извода на въззивния съд за материална
незаконосъобразност на нарушението за необоснован и водещ до крайно
формализиране на процеса. По същество касаторът излага доводи, че липсва наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуални правила в хода на
административнонаказателното производство, водещи до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице. В този смисъл посочва, че съдът е следвало да
преквалифицира деянието, което нямало да доведе до изменение на вече
определеното наказание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на районния съд и да постанови ново, по същество, с което да потвърди
наказателното постановление, алтернативно да върне делото на РС за
преквалификация на изпълнителното деяние.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмени бележки вх. №
1128/09.03.2022 г., чрез пълномощника си по делото ***Х.К. заявява, че поддържа
жалбата на посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение за защитата пред настоящата инстанция.
Ответникът по касация - М.И.П.,*** лично и чрез ***Б., оспорва основателността на жалбата. В случая било безспорно, че нарушението
не е съставомерно спрямо наложената санкция. Ако е имало нарушение, то би
следвало да е по друг член от закона. Представя писмена защита вх. № 1166/11.03.2022 г. Претендира присъждане на разноски,
съобразно приложен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура – В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. При издаване на НП
административнонаказващ орган неправилно е приложил материалния закон при
определяне правната квалификация на извършеното нарушение, а именно: неправило
е приложен квалифицирания състав на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС без да са налице
предпоставките за това. Поради това счита, че обжалваното решение на РС -
Свищов е законосъобразно и правилно постановено и предлагам същото да се остави
в сила.
Административният съд –
Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.
1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е
отменил Наказателно постановление
№ 589216F610717/26.07.2021 г. на директора на Териториално Дирекция (ТД) – гр. Велико
Търново, с което на земеделски производител М.П. е наложена административна
санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС.
За да постанови
съдебният си акт, Свищовският РС е приел за установена следната фактическа
обстановка:
ЗП М.П., като регистрирано
по ДДС лице, не е изпълнила задължението си да отрази в дневник продажби и СД
издадения от нея протокол № **********/09.10.2021 г. с данъчна основа 2 688 лв.
и ДДС 537. 60 лв. по чл. 117, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 82, ал. 5 ЗДДС за покупка на стоки по чл. 163а ЗДДС
по издадена фактура № **********/09.10.2020 г. в данъчния период за м. ноември
2020 г. Неотразяването на това данъчно събитие в протокола на
ЗП за м. ноември 2020 г. е довело до определяне на ДДС за внасяне в
по-малък размер за същ. период в размер на 537. 60 лв. ЗП е отразила процесното
данъчно събитие в дневника за продажби и СД в по-следващия данъчен период от м.
декември 2020 г. (видно от СД с вх. № 04001830665/14.01.2021 г.), вместо за м.
октомври (видно от СД с вх. № 04001819051/12.11.2020 г.).
Въз основа на така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, но при допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя в него производство.
СвРС е счел, че
процесното НП № 589216-F610717/26.07.2021 г. на Директора на ТД на НАП, гр.
Велико Търново е материалноправно незаконосъобразно. В него не е посочено ясно,
че ЗП М.П. е нарушила разпоредбите чл. 124, ал.
2, във вр. с чл. 182, ал.
1 ЗДДС. Напротив, в НП е установено, че нарушението по чл. 124, ал.
3 ЗДДС се наказва със санкцията на чл. 182, ал.
2 ЗДДС. Това е така, защото жалбоподателката е пропуснала да отрази
в дневник продажби и СД издадената от нея фактура от 09.10.2020 г. за периода
за м. октомври 2020 г., както и в следващия период за м. ноември 2020 г.
Отразяването на фактурата е направено от нея едва за периода на м. декември
2020 г. При това положение нарушението на ЗП следвало да се квалифицира по
общия състав чл. 124, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал.
1 ЗДДС, а не по привилегирования състав на чл. 124, ал. 2, във вр. с
чл. 182, ал. 2 ЗЗДС, както неправилно е направил АНО. Съд не би могъл да
преквалифицира нарушението на жалбоподателката от привилегирования състав на чл. 182, ал.
2 ЗДДС по общия – по-тежкия – състав на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, защото по този начин би влошил положението й (арг. от чл. 337, ал.
1, т. 2 НПК), т. е. би приложил закон за по-тежко наказание, което е
недопустимо за пръв път във въззивното производство пред СвРС.
Решението е правилно.
Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал.
2, изр. второ от АПК.
Правилно СвРС е приел,
че е налице разминаване между правната норма, санкционираща деянието на
жалбоподателката в случая: чл. 124, ал.
2, във вр. с чл. 182, ал.
1 ЗДДС, и правната норма, която е посочена в наказателното
постановление (чл. 124, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал.
2 ЗДДС). Административнонаказващият орган неправилно е подвел
установените факти под съответстващите им материално-правни изводи. Преквалификацията представлява подвеждане на установените
от административнонаказващия орган факти (описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние) под друга нарушена законова разпоредба. Същевременно
субсидиарното приложение на чл. 337, ал.
1, т. 2 НПК за преквалификация по закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява със забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в
касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. по чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Липсва основание за уважаване на възражението
за прекомерност.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от
21.12.2021г. по НАХД № 20214150200264/2021г. по описа на Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА ТД на НАП
Велико Търново да заплати на М.И.П., ЕГН: **********,*** направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.