Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 22.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на двадесет и четвърти януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при
секретаря С. Калоферова разгледа т.д. № 2225 по описа за 2017 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят В.Б. ЕООД твърди,
че
е кредитор на П.С.Б.Л. ЕООД с непогасени изискуеми парични
вземания, произтичащи от търговска сделка (договор за продажба). Поддържа, че ответникът
не е в състояние да престира, поради което моли съда да постанови решение за
обявяване на неплатежоспособността му, евентуално – свърхзадължеността, и за откриване
на производство по несъстоятелност. Претендира разноски.
Ответникът П.С.Б.Л. ЕООД не взема
становище по молбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно
активната легитимация на молителя:
Кредиторовото качество на молителя е съдебно
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, с която са присъдени суми
/главница, неустойка, разноски/, дължими по договор за продажба от 04.08.2015
г. Част от присъдените вземания е погасена чрез действия по принудително
изпълнение, като съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза към
настоящия момент са налице непогасени задължения в общ размер от 180 088,45
лв. (стр. 5 на СИЕ).
Ето защо съдът приема, че молителят е кредитор
на длъжника с вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ (възникнали от относителна
двустранна търговска сделка) и е активно легитимиран да иска откриване на производство
по несъстоятелност спрямо него.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на
чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не
е временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. Както беше посочено, спиране на плащанията е налице. От
заключението на СИЕ се установява и причинната връзка между този факт и
влошеното финансово състояние на дружеството – при изготвяне на СИЕ вещото лице
е изследвало финансовото състояние на молителя в периода 2014 г. – 2016 г.,
като е констатирало влошаване с траен характер. Аргумент за това е анализът на
данните от счетоводните баланси и получените на тази база коефициенти на
ликвидност и за финансова автономност – същите са значително под референтните
стойности. Не се установява към настоящия момент молителят да реализира приходи
от търговска дейност, поради което не може да се очаква вливане на
бързоликвидни финансови средства. Притежанието на право на собственост върху
недвижими имоти – поради трудно ликвидния характер на имуществото – не може да
се отрази положително на коефициента на обща ликвидност.
Налице е следователно неплатежоспособност
като икономическо понятие. Същевременно с оглед тенденцията в изследвания
период може да се заключи, че затрудненията на ответника не са временни, което
с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо ответника е налице неплатежоспособност
и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена. Състоянието на свръхзадълженост, установимо
чрез коефициента на задлъжнялост, е ирелевантно, доколкото е въведено като евентуално
основание на молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Доколкото самото
неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността –
наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова
невъзможност за погасяването му, която има траен характер.
В случая се установява, че финансовото състояние на
ответника е влошено, като отрицателни коефициенти на ликвидност се установяват
още към 31.12.2014 г. и тенденцията се запазва до края на изследвания период.
Съобразно признанието на молителя, че погасяване е извършвано от ответника до
юли 2014 г. и при липса на доказателства за обратното съдът приема, че
непогасено изискуемо задължение е налице, считано от юли 2014 г. (не се
установява задълженията, за събирането на които е започнато принудително
изпълнение от НАП, да са с по-ранен падеж).
Тъй като няма преки доказателства за финансовото
състояние на длъжника към юли 2014 г., за най-ранна доказана дата, към която
едновременно са били налице и непогасени задължения в голям размер, и влошено
състояние, следва да се определи датата 31.12.2014 г., към която е установимо
финансовото състояние за 2014 г.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От заключението на СИЕ е видно, че дружеството не
разполага с парични средства за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност. В указания срок не е внесена определената
сума за покриване на началните разноски. Поради това съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По
разноските:
В полза на молителя следва да се присъдят разноски в
размер на 1350 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на Т.Л.ЕООД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на Т.Л.ЕООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Т.Л.ЕООД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Т.Л.ЕООД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 9443/2012 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено при условията на чл.
632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: