№ 851
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110115359 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от страна на Г. МЛ. ИВ., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.207, вх.3, ет.4, ап.84 срещу
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап.3 установителен иск с искане да се
признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи изпълнение по
изпълнително дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ с рег. № 716, с район на действие
Окръжен съд, град Варна относно вземания, посочени в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, издадени
по ч.гр.д. № 16246/2010 г. по описа на Районен съд, град Варна, както следва: 472,64лв.,
дължима по силата на Договор за потребителски кредит, сключен на 22.09.2008г., ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2010г. до
окончателното й изплащане, за сумата от 35,94лв./тридесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., за
сумата от 7,75лв./седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава
за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., за сумата от 25,00лв./двадесет и пет лева / за
платена държавна такса, както и за сумата от 100,00лв./сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение, присъдени в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД като вземането в
последствие е прехвърлено на настоящия ответник с договор за цесия от от 23.02.2015 г. , на
основание чл. 439 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в депозираната искова молба:
По ч.гр.д. № 16246/2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД за сумите както следва: 472,64лв., дължима по силата на Договор за
потребителски кредит, сключен на 22.09.2008г., ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 19.10.2010г. до окончателното й изплащане, за сумата от
35,94лв./тридесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., за сумата от 7,75лв./седем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 24.09.2009г. до
22.03.2010г., за сумата от 25,00лв./двадесет и пет лева / за платена държавна такса, както и за
1
сумата от 100,00лв./сто лева/ юрисконсултско възнаграждение. Образувано е изпълнително
дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев. Поканата за доброволно изпълнение
е получена на 31.07.2012 г. С договор за цесия „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД /със сегашно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ прехвърля вземането си на настоящия ответник
като договорът е представен с молба от 08.07.2012 г. по изпълнителното дело. От 2012 г. до
настоящия момент не са предприемани изпълнителни действия. Оспорва извършеното
прехвърляне на вземането да му е надлежно съобщено, поради което оспорва материалната
легитимация на ответника и само на това основание моли за уважаване на исковата
претенция. Заявява, в условията на евентуалност, че вземанията са погасени по давност. От
2012 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което след изтичане на две години
изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемция, а след това е
изтекла и пет годишната давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който заявява, че
признава предявения иск и заявява, че не е давал повод за завеждане на исковата претенция
и спорът е можело да се разреши извънсъдебно.
С оглед признанието от страна на ответника относно дължимостта на претендираните
суми ищецът чрез процесуалния си представител, с валидно учредена представителна власт,
видно от представеното по делото пълномощно, л.10 от делото, е поискал съдът да се
произнесе с решение съобразно признанието. С протоколно определение от 04.03.2022 г.
съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение
при признание на иска, поради което е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се
произнесе с решение съобразно признанието.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото
страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на
чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при признание
на иска. С оглед изложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
изцяло уважена, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за нейната основателност не
следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на
признанието на исковите претенции – арг. от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното и
исковото производство, на основание чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски е основана на
идеята за неоснователно предизвикване на делото и разноските се понасят от ищеца
/независимо от изхода на делото/, когато ответникът не е дал повод за образуването на
делото и признае иска, аргумент от чл. 78, ал.2 ГПК. В настоящия случай не са налице
кумулативно изискваните предпоставки на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като с извънсъдебното си
поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска. От приобщеното изпълнително
дело се установява, че с молба от 08.07.2016 г. ответникът е поискал да бъде конституиран
като кредитор по изпълнителното дело, с оглед сключения договор за цесия от 23.02.2015 г.
като е поискал постъпилите суми да му бъдат превеждани по посочената в молбата банкова
сметка. Освен това ответникът е изпратил и многократни покани до ищеца като го е
уведомил последователно към 18.02.2019 г., към 02.06.2020 г.; към 10.07.2019 г., към
20.08.2021 г. какви са дължимите суми по изпълнителното дело и какви действия ще бъдат
предприети спрямо него в случай на неизпълнение. От гореизложените писмени
доказателства следва изводът, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на
настоящото исково производство, поради което в тежест на същия следва да се възложат
сторените от ищеца разноски. Последният претендира адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Нормата на чл. 38, ал.2, изр.2 от ЗА посочва, че съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. При съблюдаване на тази норма следва изводът, че
съдът е този, който определя какво следва да е възнаграждението на процесуалния
2
представител, указал безплатна правна помощ. С оглед гореизложените мотиви и при
съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение в настоящото
производство възлиза на 300 лева. Именно в този размер следва да се присъди в полза на
процесуалния представител на ищеца възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ като същата следва да се възложи в тежест на ответната страна. Съдът не следва да
определя възнаграждение, в по-голям от минималния за този вид дела, възнаграждение
доколкото производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, не са
налице събрани множество доказателства и производството е протекло в едно съдебно
заседание като ответникът е признал исковата претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. МЛ. ИВ., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.207, вх.3, ет.4, ап.84 и „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап.3, че Г. МЛ. ИВ., ЕГН ********** не дължи
изпълнение по изпълнително дело № 744/2012 г. по описа на ЧСИ с рег. № 716, с район на
действие Окръжен съд, град Варна относно вземания, посочени в Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 16246/2010 г. по описа на Районен съд, град Варна, както следва:
472,64лв., дължима по силата на Договор за потребителски кредит, сключен на 22.09.2008г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 19.10.2010г. до
окончателното й изплащане, за сумата от 35,94лв./тридесет и пет лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., за
сумата от 7,75лв./седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава
за периода от 24.09.2009г. до 22.03.2010г., за сумата от 25,00лв./двадесет и пет лева / за
платена държавна такса, както и за сумата от 100,00лв./сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение, присъдени в полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД като вземането в
последствие е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********* въз основа на
сключен договор за цесия от 23.02.2015 г., на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап.3 да заплати на
адвокат И.А., адрес: град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет.4, офис 1 сумата от
300 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената искова
претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3