РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Габрово, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно административно
наказателно дело № 20234200600340 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид:
С Решение № 174 от 01.11.2023 г., постановено по АНД № 377 по описа за 2023 г. на
Габровски районен съд, обвиняемия Т. П. Т., роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр. ***,
български гражданин, *** ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 19.09.2021 г. в
гр. ***, на градския стадион, по време на футболна среща от „А” регионална футболна
група – гр. Габрово, между отборите на ОФК ”***”–*** и ФК „***”– ***, чрез нанасяне на
удари с крак и юмрук в областта на гръдния кош и главата, причинил на П.Н.О. от гр. *** –
асистент съдия на футболната среща, лека телесна повреда изразяваща се в болезнен оток на
дясната скула на лицето, дълбоки охлузвания, оток и кръвонасядане по лявата предно-
странична повърхност на гръдния кош, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а от НК съдът е
освободил обвиняемия Т. П. Т. от наказателна отговорност, като му наложил
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева в полза на държавата. На
обвиняемия са възлоЖ. направените по делото разноски.
Решението е обжалвана от обвиняемия, чрез неговия защитник адв. П. от ГАК, като
неправилно и немотивирано. Същият счита, че съдът е едностранчиво и избирателно е
„стъпил“ на показанията на едната част от свидетелите – пострадалия и двамата му колеги,
без да ги сравнява с тези на всички останали. Сочи, че по делото не е доказано, че
жалбоподателят е осъществил деянието по хулигански подбуди. По тези съображ. се прави
искане обвиняемия да бъде оправдан за престъплението по т. 12 на чл.131 от НК. Счита, че
не е доказан механизма на нанасяне на телесното увреждане в областта на лицето и по-
вероятно е той да е нанесен с отворена длан. Моли да се отмени решението в обжалваната
1
част.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговия защитник редовно призовани се
явяват. Поддържат депозираната въззивна жалба и допълнението към нея по излоЖ.те в тях
мотиви.
Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен. Оспорва жалбата и
споделя мотивите на Районен съд - Габрово.
Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие
с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, констатира
следното:
Първоинстанционния съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от показанията на разпитаните свидетели Г.Д. Д.,
Х.Ц.П., В.А.Д., С.Р.Р., Х.Х.М., Д.Т.Т., П.Л.Ц., Д.М.Н. – дадени в хода на съдебното
следствие и приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното
производство на П.Н.О., които кореспондират с обясненията на обвиняемия и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, както и с приобщените по делото писмени
доказателства.
Всички доказателства са обстойно обсъдени в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт и при преценката на същите доказателства, въззивният съд не намира основания
за промяна във фактическата обстановка по делото. Настоящият съдебен състав изцяло
споделя установената от Районен съд - Габрово фактическа обстановка, а именно:
Свидетелят Д.Т. и обвиняемия Т. Т. са син и баща, като и двамата са футболисти от
ОФК „***“ – гр. ***. На градския стадион в гр. ***, на 19.09.2021 г., от 17,30 ч. се провела
футболна среща между отборите на ОФК „***“ – гр. *** и ФК „***“ – гр. ***. Главен съдия
на срещата бил И.С., а свидетелите Д.Н. и П.О. били асистент съдии. Делегат на срещата
бил св. Х.М. от гр. Габрово. В 23-та минута от срещата, било маркирано нарушение в
нападение на св. Д.Т., като главния съдия го отсъдил. Свидетелят Д.Т. бил паднал на земята
и изразил несъгласие с отсъденото нарушение, като отправил реплики към асистент –
съдията П.О.. Последният приканил св. Т. да не създава напреж. В същото време
обвиняемия Т. Т., намиращ се на 30-40 метра разстояние от св. О. и сина си Д.Т. се затичал и
нанесъл силен удар с крак в областта на гръдния кош в лявата странична част на О., с
бутоните напред. От удара св. О. политнал назад и се подпрял на оградата, а страничното
флагче, което държал в ръката си отпред се счупило. Играчи от двата отбора се намесили и
успели да възпрат обв. Т., който обиждал и заплашвал О., че ще упражни отново насилие
спрямо него. За тези негови действия му бил показан червен картон от главния съдия на
срещата. Било взето решение за прекратяване на срещата, след намесата на делегата св. Хр.
М., поради изпитваните силни болки и невъзможността на св. О. да продължи участието в
нея.
Обвиняемият Т. тръгнал към съблекалнята, а делегатът М. и съдиите изчакали малко и
когато преценили, че ситуацията е овладяна, тръгнали да се прибират към съдийската стая.
По пътя към нея, обв. Т. ги настигнал и нанесъл удар с юмрук в лицето на П.О. От удара О.
паднал неподвижен на земята и съотборниците на обвиняемият отново се намесили да го
дръпнат настрани. Делегатът на срещата св. М. помогнал св. О. да стане от земята и заедно
се прибрали в съдийската стая. Вечерта на 19.09.2021 г., О. бил прегледан в Центъра за
спешна медицинска помощ – филиал ***, което било отразено в журнала. Св. М. на
следващия ден посетил в дома му О. и го закарал в болницата в гр. Габрово, за да бъде
прегледан от съдебен лекар. След извършения му обстоен преглед било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 111/2021 г.
За получените увреждания, в досъдебното производство е изготвено заключение по
назначената съдебно-медицинска експертиза. От нея се установява, че на 19.09.2021 г. О.е с
2
болезнен оток на дясната скула на лицето, дълбоки охлузвания, оток и кръвонасядане по
лявата предно-странична повърхност на гръдния кош. Получените увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с период на възстановяване около 1-
2 седмици. По механизма на получаване, отокът на дясната страна лицето /скула/ отговоря
да е резултат от удар/удари с твърд, тъп предмет /юмрук/. В съдебно заседание вещото лице
допълва, че едностранното увреждане отдясно на лицето може да е причинено от един или
повече удари, но няма възможност да се разграничат. Удрящият предмет може да юмрук или
отворена длан. Вторият удар в главата е в анатомичната област, която може да доведе до
увреждане на централната нервна система. Линейните охлузвания с кръвонасядане и
болезненост отпред вляво на гръдния кош, съответстват на сравнително силен ритник с крак,
обут с футболните обувки тип „бутонки“, като ударът е бил под ъгъл, плъзгащ се, което е
довело до линейни следи, а не точен отпечатък на подметката. В съдебно заседание вещото
лице е поддържало заключението си.
В обясненията си пред Районен съд - Габрово обвиняемия Т. признава, че не се
гордее с постъпката си. Обвиняемият ясно чул репликата „ей сега ти ебах майката, я ставай
лигльо“ изречена от О., след като синът му, св. Д.Т., бил спънат отзад. Не отрича, че в
резултат на това е ритнал с бутонка напред О. О., след фала го гледал с пренебреж. и нагло,
а в трибуните била жена му с по-малкия им син. Съдията му дал червен картон и той
тръгнал към съблекалнята. Обвиняемият бил толкова ядосан, не знаел къде се намира и
когато св. О. идвал към него изричайки думите „ей сега ще видиш ти кого риташ“ му
ударил шамар с лявата ръка по бузата.
Защитната теза на обвиняемия, че чул ясно св. О. да псува сина му, се подкрепя
единствено от показанията на св. Х.П. и В.Д.. На обясненията на обв. Т. и показанията на св.
П. и св. Д. се противопоставят показанията на свидетелите Г.Д., С.Р., Х.М., Д.Т., Д.Н., П.Ц.
и П.О. Според показанията на св. Д.Т., единствената реплика, която О. е отправил към него е
„ставай бе лигльо“ и друго не е имало. В показанията св. Д. и св. Р. го потвърждават. Съдът
е дал първостепенно значение на показанията на св. Д.Т., който е син на обвиняемия.
Именно заради изразеното от негова страна отсъждане на нарушение е последвал спора
между обв. Т. и св. О. Проявената агресия от страна на обвиняемия и нанасянето на удар с
крак спрямо пострадалия е непредизвикана от него. Последвалия удар с юмрук в лицето на
О. по никакъв начин не е предизвикана от него. Ударът е бил нанесен докато пострадалия
О., св. М. и св. Н. са вървели към съдийската стая. В обясненията си обвиняемия твърди, че
О. отправил заплахи към него, без обаче да посочва реплика, която съдържа закана или
заплаха, поради което неговата защитна версия не намира потвърждение, че е бил
провокиран от пострадалия за своята агресия.
Показанията на пострадалия кореспондират и със заключението на съдебно-
медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Я.К. Същият е установил, че
пострадалия е имал травматични увреждания по главата, които може да са получени от
нанесените му удари. Констатираните дълбоки охлузвания, оток и кръвонасядане по лявата
предно-странична повърхност на гръдния кош, съответстват на сравнително силен ритник с
крак, обут с „бутонки“ – футболни обувки с бутони, като ударът е бил под ъгъл
/тангенциален, плъзгаш/.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и положителен начин, че обвиняемия Т. Т. е осъществил както от обективна така
и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл престъплението по чл.131, ал.1, т.
12 предл. първо във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Въззивната инстанция намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че като
му нанесъл удари на два пъти, обвиняемия Т. е причинил лека телесна повреда на П.О.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на Районен съд -Габрово, че телесното
увреждане на О. е причинено от обвиняемия по хулигански подбуди. Решаващият съд е
3
изложил задълбочени мотиви в тази насока, като е отговорил на всички възраж. на защита и
настоящият съдебен състав не счита за нужно да ги преповтаря. Мотивите към
първоинстанционната присъда са съобразени както с трайната практика на ВКС, така и
правната доктрина обосноваваща причиняване на телесни увреждания по хулигански
подбуди.
Според трайната практика на ВКС, за да е налице квалификацията по чл. 131, ал. 1, т.
12 би следвало и телесното увреждане да се предхожда непосредствено или да се съпътства
с хулигански действия, които именно подтикват дееца към осъществяването му. Нанасянето
на телесна повреда следва да е продълж. или част от хулиганско поведение, чиято
кулминация се явява то. При това хулиганските подбуди следва реално да съществуват при
извършване на деянието, като отсъствието на други мотиви само по себе си не е достатъчно,
за да се приеме, че то е извършено по хулигански подбуди. Със същото деецът следва да
цели именно да демонстрира явното си неуваж. към обществото. Тук следва отново да се
отбележи, че за да бъде осъществен от субективна страна състава на престъплението по чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК е нужно още съответната проява да е извършена с цел демонстрация
на явно неуваЖ.е към обществения ред и спокойствие. Именно с оглед наличието на този
субективен елемент в процесния случай въззивният състав намира, че по правните си
характеристики поведението на обвиняемия Т. субсумира в себе си квалифициращия
признак „по хулигански подбуди“.
От доказателствата по делото се установява, че на 19.09.2021 г., по време на
футболна среща поведението на обвиняемия Т. спрямо пострадалия О. е ескалирало към
агресия с нанасянето на удари в гръдния кош и в последствия в главата, които са целели
засягане на телесната му неприкосновеност. С действията си обвиняемия Т. Т. грубо
нарушава нормите на обществото като демонстрира явно незачитане на същите. С
действията си обвиняемия Т. ясно е показал, че не се смята за обвързан от съществуващите
социални норми за поведение, стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. От
тази гледна точка съдът приема поведението на Т. Т. за изключително арогантно и в пълен
разрез както с моралните така и със законовите норми.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че деянието извършено
от подсъдимия Т. е по хулигански подбуди.
По излож. съображ. настоящият съдебен състав приема за правилно и законосъобразно
решението на първоинстанционния съд да признае обвиняемия за виновен в това да е
осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12 предл. първо във вр. с чл. 130, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да
го освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно наказание
глоба.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание до три години лишаване
от свобода. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието му не са
причинени имуществени вреди. Налични са предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване
на Т. Т. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Първоинстанционният съд е наложил на обвиняемия административно наказание глоба в
размер на 2 000,00 лева, като е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, а именно ниската степен на обществена опасност на дееца и високата степен
на обществена опасност на конкретното деяние насочено към причиняване на телесно
увреждане на съдия-асистент, извършено пред много хора по време на футболна среща и
тежестта на уврежданията му.
Въззивният съд счита, че този размер на глобата, определен при лек превес на
смекчаващите вината обстоятелства ще постигне целите както на генералната, така и на
4
личната превенция.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, на основание чл. 314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването му да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до неговото отменяване.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК
Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 174 от 01.11.2023 г., постановено по АНД №
377 по описа за 2023 г. на Районен съд - Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5