№ 37086
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
202411***46392 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано след като с Определение № 2426/19.6.2024
година, постановено по гр.дело № 2421/2024 година по описа на Районен съд – Р. е
прекратено производството по искова молба от Н. С. Ц., ЕГН ********** , с местоживеене
в град Р. , ул. ************, чрез адвокат Р. С. от АК-Р., със съдебен адрес – град Р., ул.
********* против Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на
правосъдието Мария Павлова, БУЛСТАТ *********, с адрес – град София, ул. “Славянска“
№ 1.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127
ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Твърди се, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист от 06.01.2011 г. по гр.д.
№ 4512/2008 г. по описа на Р.нски районен съд, за сумата от 5000 лева, представляваща
финансова компенсация по смисъла на Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления, изплатена в изпълнение на Решение №122/2008 година на
1
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2008 г. до окончателното изплащане
,както и разноски в размер на 290.00 лева платими на Министерство на правосъдието-
София.
Описва се, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.д № 13/2011 г.
по описа на ДСИ при Районен съд-Р., производството по което било прекратено на
05.08.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно поради не извършване на
изпълнителни действия от взискателя за срок от две години.
Сочи се, че впоследствие било образувано изп.д.№ 2034/2016 г. по описа на ДСИ при
Районен съд - Р., производството по което същото било прекратено на 24.06.2022 г. отново
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно поради не извършване на изпълнителни
действия от взискателя за периода от 07.03.2017 година, когато била депозирана молба за
вписване на възбрана, до 09.01.2020 година , когато била депозирана молба за проучване на
имущественото състояние на длъжника и прилагане на различни изпълнителни способи.
Твърди се, че изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила
перемпция на 07.03.2019 година, като се твърди, че всички действия извършени в това
производство след тази дата не представляват годни изпълнителни действия по смисъла на
закона.
Ищцата твърди, че от последното годно изпълнително действие, а именно вписването
на възбрана върху недвижим имот на ищцата на 07.03.2017 година до 07.03.2022 година не
са били извършвани такива действия, с които давността да бъде прекъсната съобразно
изискването на чл. 116, б. ”в” от Закона за задълженията и договорите, с оглед на което се
твърди, че вземането на Министерство на правосъдието се погасило по давност на
основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата твърди, че след изтичане на давността и погасяване на вземането,
Министерство на правосъдието е образувало изп.дело №2037/2023 г. по описа на ДСИ при
Районен съд - Р., което впоследствие било прехвърлено за продължаване на изпълнителни
действия при ДСИ при Pайонен съд -М., където било образувано под № 12/2024 година.
Твърди се, че по изпълнително дело № 12/2024 година е била наложена възбрана
върху притежавани от ищцата идеални части от земеделски земи, находящи се в землището
на село М., общ. М., били извършен опис, съответно на 04.04.2024 година и оценка - на
08.04.2024 г., като предстои насрочване на публична продан на същите.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в правоотношенията между Н. С. Ц., ЕГН ********** , с местоживеене в град Р.
, ул. ************ и Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на
правосъдието Мария Павлова, БУЛСТАТ *********, с адрес – град София, ул. “Славянска“
№ 1, че Н. С. Ц., ЕГН ********** , с местоживеене в град Р. , ул. ************ не дължи на
Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието Мария
Павлова, БУЛСТАТ *********, с адрес – град София, ул. “Славянска“ № 1, сумите, за които е
2
издаден изпълнителен лист от 06.01.2011 г., издаден въз основа на решение №
1904/16.11.2010 г. по гр.д. № 4512/2008 г. по описа на Районен съд - Р. в размер на 5000,00
лева / пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2008 г.
до окончателното заплащане и разноски в размер на 290,00 лева, поради погасяването им
по давност.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло заявената искова
претенция.
Ответникът твърди, че с влязло в сила решение № 1904/16.11.2010 г. по гр. дело №
4512/2008 г. на Районен съд - Р., по предявен от страна на министерството осъдителен иск с
правно основание чл. 16 от ЗПФКПП, Н. С. Ц., в качеството на наследник по закон на
починалия С. Ц. Н., е осъдена да заплати на МП сумата от 5000,00 лв., представляваща
финансова компенсация по ЗПФКПП, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 04.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 290 лв. - разноски по делото.
Не се спори от ответника, че въз основа на цитираното съдебно решение и за посочените
суми е издаден Изпълнителен лист от 06.11.2011 година.
Ответникът описва, че въз основа на изпълнителния лист и молба вх. №
3***/19.01.2011 г. на СИС при PC - Р., по искане на министерството пред държавен съдебен
изпълнител е било образувано изпълнително производство срещу длъжника Н. Ц. по изп.
дело № 13/2011 г. Твърди се, че с посочената молба взискателя е поискал извършването на
различни изпълнителни действия в рамките на няколко изпълнителни способа срещу
движимото и недвижимо имущество на длъжника, които са били предприети в хода на
производството, включително наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот в гр. Р., вписана в вх. № 16173.14.12.2011 г. и дв. вх. per. № 15732/14.12.2024 г. на
Служба по вписванията - Р.. Сочи се, че цитираното дело е било прекратено на 05.08.2016 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно отбелязванията на гърба на процесния ИЛ.
Прави се искане доколкото ищецът не твърди погасяване по давност на вземанията на
МП за периода на висящност на изп. дело № 13/2011 година - съдът да признаете за
безспорен този факт в проекта на доклад по делото.
Твърди се, че при извършена справка в деловодството на СИС при PC - Р. е установено,
че изп. дело № 13/2011 г. е прекратено поради настъпила на 05.08.2016 г. перемпция и
унищожено, съгласно съобщение изх. № 7635/27.05.2024 г. на ДСИ. Твърди се от ответника,
че с оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение (ТР) № 3 от
28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС. В този смисъл се твърди от ответника, че възможната най -ранна дата за начало на
давностния срок по чл. 110 ЗЗД по отношение на спорните вземания след издаването на
изпълнителния лист е 26.06.2015 г., от когато е валидно задължителното тълкуване, дадено в
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК, ВКС.
3
Ответникът твърди, че след прекратяване на изп. дело № 13/2011 г., с молба вх. №
32459/11.08.2016 г. на СИС при PC - Р., по искане на Министерство на правосъдието е било
образувано изп. дело № 2034/2016 г. Твърди се, че с молбата за образуване, взискателят е
поискал налагането на запори на вземанията на длъжника, включително на трудовото му
възнаграждение и банкови сметки, запор, опис и продажба на МПС, вземания по договори
за наем, възбрана опис и продажба на недвижими имоти, запор на дружествени дялове на
длъжника и др. Твърди се, че с молбата за образуване от 11.8.2016 година е прекъсната
давността за вземанията по изпълнителен лист, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Твърди се, че давността за вземанията на Министерство на правосъдието е била
прекъсната отново на 07.12.2016 г. с налагането на запор върху собствен на длъжника
автомобил, съгласно запорно съобщение изх. № 2567/05.12.2016 г. по делото, получено от
КАТ към ОД на МВР гр. Р. на 07.12.2016 г.
Твърди се, че давността за вземанията по ИЛ е била прекъсната на 09.12.2016 г., когато
по искане на взискателя е вписана възбрана върху 1/3/една трета/ идеална част от правото на
собственост върху недвижими имоти, собствена на Н. Ц. - вх. peг. № 2990/09.12.2016 г., Акт
126, том I на Служба по вписванията (СВ) - гр. М..
Твърди се, че следващото валидно изпълнително действие, прекъснало давността за
процесиите вземания е обективирано в молба на ДСИ за вписване на възбрана върху
недвижим имот на ищеца по искане на взискателя, вписана в вх. № 2307/07.03.2017 г., Акт
164, том 2 на СВ - Р..
Ответникът оспорва твърдяното от ищеца, че изп. дело № 2034/2016 г. е било
прекратено на 24.06.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила
перемпция (съгласно отбелязвания на гърба на изпълнителния лист), но същата реално е
била настъпила ex lege към 07.03.2019 г. след изтичането на две години от датата на
последното предприето валидно изпълнително действие, а именно вписването на цитираната
по-горе молба на съдебния изпълнител за вписване на възбрана в СВ - Р. на 07.03.2017 г.
Сочи се, че с молба вх. № 1009/09.01.2020 г. на СИС при PC - Р. по изп. дело 2034/2016
г. МП е отправило искане за извършване на нови изпълнителни действия в рамките на
различни изпълнителни способи (запор на вземания, банкови сметки, възбрана, опис и
публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника и др.)
Твърди се, че във връзка с постъпила информация за налични банкови сметки на
длъжника, с разпореждане от 19.02.2020 г. по изп. дело № 2034/2016 г. съдебният изпълнител
е наложил запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк
България“ АД. Описва се, че запорите са наложени с две запорни съобщения съответно на
27.02.2020 г. за „Банка ДСК“ ЕАД ( изх. № 2734/19.02.2020 г. - док. №10) и на 10.03.2020 г. за
„Юробанк И Еф Джи България“ АД ( изх. № 2735/19.02.2020 г.).
Ответникът твърди, че с постановление от 27.05.2022 г. на ДСИ изп. дело 2034/2016 г.
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция (док. № 12 -
4
лист 204 от делото). Твърди се, че последното изпълнително действие по цитираното дело е
отбелязано коректно на гърба на ИЛ и същото датира към 10.03.2020 г. сочи се, че
Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е влязло в законна сила
на 22.06.2022 г.
Твърди се от ответника, че след служебно вдигане на запорите и възбраните, на
30.03.2023 г. в СИС при PC- Р. е постъпила молба от страна на взискателя МП с вх. №
262050/30.03.2023 г. с надлежно отправени искания за предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжника. Твърди се, че по цитираната молба не е процедирано, поради
настъпилата и констатирана от страна на съдебния изпълнител перемпция.
Ответникът твърди, че с оглед изложеното, след връщане на ИЛ на взискателя, по
молба вх. № 263381/31.05.2023 г. на СИС при PC - Р., Министерство на правосъдието е
поискало образуване на ново изпълнително производство въз основа на процесния ИЛ. С
цитираната молба са поискани множество изпълнителни действия в рамките на различни
изпълнителни способи Независимо, че ДСИ е образувал изпълнително дело № 2037/2023 г.
едва на 20.06.2023 г. след внасяне на дължимата държавна такса за това на 20.06.2023 г. с
молба вх. № 26377/20.06.2023 г., като се твърди, че молбата за образуване на изпълнително
производство е е произвела действието на юридически факт, който прекъсва давността за
вземанията считано от датата на постъпването й в СИС при PC - Р. - 31.05.2023 г.
Ответникът твърди, че след образуването на изп. дело № 2037/2023 г. давността за
вземанията по ИЛ е прекъсната по искане на взискателя с налагането на запори на
банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, съгласно запорно съобщение изх. №
10568/01.11.2023 г. до посочената банка, получено на 14.11.2023 г., както и на 22.11.2023 г. с
вписването на възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти в село М., общ. М.,
съгласно молба за вписване на възбрана вх. peг. № ****/22.11.2023 г., Акт № ***, том 1 на
СВ - М..
Ответникът твърди, че във връзка с искане за продължаване на изпълнителните
действия по реда на чл. 427, ал. 2 ГПК от съдебен изпълнител в района на действие на
Районен съд - М. по местонахождение на възбранените по делото недвижими имоти, с
разпореждане от 25.01.2024 г. на ДСИ Д. Денев, изпълнителното дело е изпратено на ДСИ
при СИС към PC - М., където е образувано под № 12/2024 г.
Ответникът твърди, че във връзка с искането на взискателя за насочване на
изпълнението срещу възбранените по делото недвижими имоти, находящи се в с. М., общ.
М., давността е била последователно прекъсвана с молба вх. № 278/01.03.02024 г. по изп.
дело № 12/2024 г., с която е поискано налагането на запори върху банкови сметки на
длъжника и извършването на опис и публична продан на имотите, както и с извършения на
04.04.2024 г. опис, съгласно протокол за опис от същата дата.
С оглед на горното ответникът сочи, че погасителната давност за вземанията на
Министерство на правосъдието по процесния изпълнителен лист е била многократно и
последователно прекъсвана в хода на изп. дело № 2034/2016 г. и изп. дело 2037/2023 г.
5
съответно на 11.08.2016 г., 07.12.2016 г., 09.12.2016 г., 07.03.2017 г., 09.01.2020 г., 27.02.2020
г., 30.03.2023 г., 31.05.2023 г., 14.11.2023 г., 22.11.2023 г., 01.03.2024 г. и 04.04.2024 г.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция и присъди в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като
основава твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание позовавайки се на изтекла в
негова полза погасителна давност.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават - Mежду страните не се спори, че
срещу ищцата е издаден процесния изпълнителен лист и размера на вземането на ответника
по него.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
1 - по отрицателния установителен иск: Ищецът следва да установи твърденията си
относно размера на оспореното вземане по изпълнителното производство, съществуването
на изпълнително производство.
За ответника- носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че заявената давност е била прекъсвана или спирана, така както описва в
отговора на исковата молба.
По доказателствените искания
Към исковата молба ищеца, а към отговора на исковата молба - ответника, са
представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е
допустимо.
По искането на страните за служебно изискване на преписи от сочените изпълнителни
дела - съдът следва да укаже на страните, че доказателственото им искане е ненадлежно,
доколкото от трети не участващи по делото лица документи се изискват с молба с препис за
третото лице по реда на чл.192 от ГПК, като могат да заявят искане и за снабдяването им със
съдебно удостоверение за снабдяване с препис от същото изпълнително дело, доколкото
страните в настоящето производство са страни и в изпълнителното такова.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че доказателственото им искане - да се изискат преписи от
процесните изпълнителни дела - са ненадлежни, доколкото от трети не участващи по делото
лица документи се изискват с молба с препис за третото лице по реда на чл.1 92 от ГПК, като
имат възможност да заявят искане и за снабдяването им със съдебно удостоверение за
снабдяване с препис от тези изпълнително дело, доколкото страните в настоящето
производство са страни и в изпълнителното такова.
Указва на ответника, че по искането - доколкото ищецът не твърди погасяване по
давност на вземанията на МП за периода на висящност на изп. дело № 13/2011 година -
съдът да признаете за безспорен този факт в проекта на доклад по делото - съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание по реда на чл.146, ал.1, т.4 5 т.5 от ГПК -
като указва на ищеца да изрази становище по това искане, не по-късно от първото по
делото съдебно азседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
7
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат,
ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.Когато посочените лица не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и
се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
8
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
9
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.10.2024 година
от 15:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
10
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11