РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. С., 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500353 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 438/20.05.2024г. по гр.д.
№ 372/24 г. на СлРС, с което е
- осъдено, на основание чл.224, ал.1 КТ „Д.К.У.“ АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“О.К.- 2“, ул.“И.Х.“ № 16,
представлявано от изп.директор В.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. А., ЕГН:
********** от гр.С., ул.“Л.“ ......, сума в размер на 2 194,43 лв. / две хиляди
сто деветдесет и четири лева и 0,43 ст/, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023г. по прекратено със Заповед
№ 020-231/04.10.2023г. трудово правоотношение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане.
- осъдено, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД „Д.К.У.“ АД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“О.К.- 2“, ул.“И.Х.“ № 16,
представлявано от изп.директор В.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И. А., ЕГН:
********** от гр.С., ул.“Л.“ ......, сума в размер на 234,60 лв. /двеста
тридесет и четири лева и 0,60 ст./, обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение за заплащане на обезщетение за неползван отпуск за
периода 05.10.2023г.-24.01.2024г. и ответникът е осъден да заплати на
1
ищеца разноски по делото в размер на 750 лв., а по сметка на съда – такива
в размер на 337, 78 лв.
Въззивникът - ответник твърди, че атакуваното решение е
незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че съдът неправилно е стигнал д
озаключение за дължимост на присъдената сума, тъй като е възприел
невярното заключение на експертизата. Вещото лице е взело за база
възнаграждението по допълнителното споразумение от 21.02.2023г. към
трудовия договор от 01.04.2003г., но ищецът не е получил възнаграждение в
размер на 2 500, 10 лв. за пълен отработен месец. Съдът е назначил
извършване на СИЕ и е разпоредил вещото лице да извърши проверка в
счетоводството на ответното дружество, което то не е сторило.
Експертът е посочил невярно обстоятелство – че дружеството не е оказало
съдеяствие. Въззивникът развива доводи, че вещото лице не се е явило в
счетоводството и не е изпратило писмо на адреса му, а едва след
запознаване с протокола от о.с.з. се установило, че експертът и изпратил
две електронни писма на 11.03.24г. и 27.03.24г. на електронен адрес .........,
който е посочен на сайтана дружеството, но той не е адрес, посочен от
него по чл. 38 ал. 6 от ГПК, не е предоставен за контакт по делото и не се
обслужва редовно. Вещото лице не е положило други усилия, въпреки че в
сайта има посочени други адреси и телефони, няма обаждания от
него.поради това не може да се приеме, че то е изпълнило точно
поставената задача. Въззивникът се оплаква, че е направил възражение и е
оспорил заключението, но съдът не е уважил искането му за допълнителна
експертиза, като счита мотивите му за противоречиви и неправилни.
С оглед изложеното въззивникът иска да се отмени атакуваното
решение и да се постанови ново решение по същество, като искът се
отхвърли, евентуално – делото да се върне на друг състав на РС за
произнасяне.
Претендира разноски след представяне на списък по чл. 80 от ГПК.
Във въззивната жалба е направено ново доказателствено искане за
допускане на нова експертиза от друго вещо лице, което да отговори на
поставените в първоинстанционното производство въпроси. С мотивирано
определение, държано в з.с.з. на 19.07.2024г. въззивният съд го е оставил без
уважение.
2
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен
отговор, с който заявява, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно и иска то да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без
уважение. Въззиваемият счита, че експертизата е обективна и е извършена
на база наличните доказателства, отговорила е на всички поставени
въпроси. Счита за неоснователни оплакванията на въззивника занарушаване
на процесуалния закон при извършването й, тъй като самият той не е оказал
необходимото съдействие за представяне на нужните документи. Правилно
съдът е уважил исковете, решението е законосъобразно и не страда от
пороци, налагащи отмяната му.
Моли въззивния съд да го потвърди и да му присъди разноските за тази
инстанция. Противопоставя се на уважаването на доказателственото
искане на въззивника.
В отговора не са направени нови доказателствени или други
процесуални
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон или пълномощие. С писмено становище
процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК
поддържа въззивната жалба и моли да се отмени решението като
незаконосъобразно и да се отхвърлят исковете. Претендира разноски,
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, явява се
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа отговора си, оспорва жалбата като неоснователна и моли
въззивния съд да не я уважава, а потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски, представя списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния му обхват – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
3
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
На първо място, по отношение на твърдяните допуснати нарушения на
процесуалните правила във връзка със събиране на доказателства и ценене на
експертното заключение, следва да се посочи, че въззивната инстанция е
приела, че такива липсват. Настоящият състав е взел предвид, че с
определението си от 08.03.24г. по чл. 140 и чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е допуснал извършване на СИЕ и е указал на
вещото лице да ползва при изготвяне н азаключението представените по
делото от ищеца писмени доказателствени средства и да извърши проверка
в счетоводството на ответното дружество и се запознае с трудовото
досие на ищеца. Ответното дружество, в подадения на 06.03.24г. не е
посочило свой електронен адрес или телефон за контакти. На официалната
страница на дружеството са публикувани адреси и телефони и с писма от
11.03.24г. и 27.03.24г., изпратени на електронен адрес ......, вещото лице е
посочило списъкс документи, които желае да му бъдат предоставени във
връзка с извършването на експертизата. Отговор не е получен. В с.з. на
12.04.24г. експертът е уведомил съда, че не е изготвил заключение поради
непредставяне на документацията, съдът е отложил делото за друга дата,
като е указал с нарочно протоколно определение на ответника за окаже
съдействие на вещото лице и го е предупредил, че в противен случай ще
приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за които създава пречки за
събиране на допуснати доказателства, съгласно чл. 161 от ГПК.
Представител на страната не е присъствал в о.с.з, но за задължението му е
било изпратено съобщение, връчено на 25.04.24г. Експертизата е извършена
при тези условия и вещото лице е подало заключението в съда в законовия
срок на 09.05.24г., като в о.с.з. на 16.05.24г. то е изслушано и прието.
Пълномощникът на ответника или негов представител по закон не са се
явили в заседанието, а процесуалният представител по пълномощие е подал
писмено становище, с което е оспорил заключението и е поискал повторна
експертиза, тъй като вещото лице не било използвало правилният месец за
база на изчисленията си, представил е и фишове за м. 10.22г. и 23г. Съдът е
счел исканията за преклудирани и е отказал да ги уважи.
Поради това въззивният съд е приел, че няма допуснати процесуални
4
нарушения от първостепенния съд. Представените с писменото становище
от 15.5.24г. писмени документи – фишове за заплата от м. 10.22г. и м.
10.23г. не са новосъздадени или новооткрити. В тежест на работодателя е
да докаже факта на евентуално плащане или на други факти от значение за
установяване на размера на задължението му и това му е било надлежно
указано с определението на съда по чл. 140 от ГПК. Нито с отговора, нито в
законовия срок по-късно, той не е ангажирал намиращите се при него
писмени доказателствени средства и възможността да го стори след този
момент е постигнато от ефекта на ранната преклузия. Що се отнася до
оспорването на заключението с мотив незапознаване на вещото лице с
намиращата се у ответника документация – то също е неоснователно.
Вещото лице е положило необходимите и достатъчни усилия да се свърже с
ответника и доколкото той не е посочил по делото адрес за кореспонденция,
експертът е използвал посочен такъв в официалната страница на
дружеството. Това, че този адрес „не се обслужва редовно“ не е
уважителна причина да се приеме последвалото бездействие на ответника
за основателно. Още повече, че той е могъл и е бил длъжен в хода на процеса
да се запознае с делото /не само чрез електронен достъп/ и да прояви
съответстващата на защитавания интерес процесуална активност. Съдът
му е изпратил и изрично предупреждение, с което конкретно му е посочил
отново задължението за оказване на съдействие на вещото лице и
предоставяне на документацията и трудовото досие на ищеца и това
отново не е сторено. Така единствено проявената процесуална пасивност и
небрежност на ответника е станала причина за незапознаването на
експерта с други документи, намиращи се при ответника. С оглед
отправеното предупреждение към последния за последиците по чл. 161 от
ГПК, съдът правилно ги е приложил и така спорът се решава при наличните
доказателствени средства, събрани по установените в ГПК ред и срокове.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 47 дни през 2021г, 2022г. и 2023г., с оглед допуснатото в
хода на процеса изменение на иска.
Трудовото правоотношение е възникнало с ДСК - Т.С. ЕООД гр.С.З.,
чийто правоприемник е ответникът ДКУ АД, гр. С., като местоработата
на ищеца била в ТП-Б.. Към трудовия му договор били сключвани
допълнителни споразумения, последното от които – №199 от 21.02.2023г., с
5
което размерът на БТВ бил изменен на 2 500,19 лв.
Трудовото правоотношение било прекратено на 04.10.2023г. чрез
дисциплинарно уволнение от страна на работодателя съгласно заповед №
020-231, в която му било определено за изплащане обезщетение по чл. 224 от
КТ за неползван платен годишен отпуск за 14 дни за 2021г., 20 дни за 2022г. и
13 дни за 2023г., като през м.октомври 2023г. на ищеца е начислено от
работодателя обезщетение за неползван отпуск в размер на 3 490,69 лв. В
хода на процеса - на 27.02.2024г., ответното дружество е превело сумата 2
800, 21 лв. като обезщетение за неползван отпуск.
От изслушаната и приета СИЕ, извършена от компетентно вещо лице,
в чиято добросъвестност съдът няма причини да се съмнява, изготвена въз
основа на събраните по надлежния ред писмени доказателствени средства и
при условията на чл. 161 от ГПК, е видно, че не е установен месец, в който
ищецът да е отработил най-малко 10 работни дни и за база е взето
брутното трудово възнаграждение на ищеца в допълнително споразумение
от 21.02.2023г. в размер на 2 500,19 лв./съобразно чл.177 КТ/. Размерът на
дните неползван отпуск не е спорен и е определен съгласно заповедта за
уволнение – общо 47 дни, както са описани по години. Така размерът на
обезщетението за неползван годишен отпуск за тези дни възлиза на 5 685,12
лв. бруто /5 116,61 лв. нето/, както следва: за 2021г.-14 дни в размер на 1
693,44лв; за 2022г.- 20 дни в размер на 2 419,20 лв. и за 2023г. - 13 дни в
размер на 1 572,48 лв. След приспадане на заплатената в хода на процеса
нетна сума 2 800, 21 лв. остатъкът за плащане е в размер на 2 194, 43 лв.
бруто. Обезщетението за забава за периода 05.10.2023г.- 24.01.2024г. върху
брутното обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 5 685,12 лв., е в размер на
234,60 лв.
С оглед горните фактически констатации, главният иск, предвид
направеното изменение на размера му, се явява изцяло основателен и следва
да се уважи. Обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл. 224
от КТ се дължи при прекратяване на трудово правоотношение, независимо
от основанието за това. В случая ищецът е имал право на 47 дни за 2021,
2022 и 2023г. платен годишен отпуск и щом не го е ползвал до уволнението,
има право на компенсирането му с паричен еквивалент, който, както се
посочи по-горе и предвид частичното плащане след завеждането на
исковата молба, възлиза на 2 194, 43 лв., като върху сумата се дължи и
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от предявяването на
иска до окончателното изплащане.
Основателен е и обективно кумулативно съединеният акцесорен иск за
заплащане на обезщетение за забава върху главната сума за периода
05.10.2023г.- 24.01.2024г. в размер на 234, 60 лв., тъй като вземането е
станало изискуемо от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на 04.10.23г.
Предвид всичко това настоящият въззивен състав намира, че
6
атакуваното решение е правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни
норми. Въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава,
а обжалваният акт следва да бъде потвърден, включително в частта за
разноските.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите, както са направени и заплати направените от въззиваемата страна
за тази инстанция в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно решение № 438/20.05.2024г.
по гр.д. № 372/24 г. на СлРС като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „Д.К.У.“ АД, гр. С. да заплати на С. И. А. направените
разноски по делото за въззивното производство в размер на 750 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7