№ 191
гр. В., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.
Ивелина Владова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223100502292 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. Х. от гр. В., подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение
№ 2470/24.07.2022 год., постановено по гр. дело № 1199/2022 год. по описа на
РС-В., в частта му, с която е уважен предявения от Б. Е. Д. от гр. В. срещу
въззивницата иск по чл. 45 ЗЗД и А. Д. Х. е осъдена да заплати на Б. Е. Д., на
основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 14 700 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на
ищеца лек автомобил „Пежо ." с peг. № ............., вследствие на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 01.11.2018 год., причинено виновно
от водача А. Д. Х., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 02.11.2021 год. до окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени опла...ания, че решението в атакуваната от
въззивницата част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Счита, че по делото не е установен размера
на причинената на ищеца имуществена вреда, не е установена паз.та стойност
на повредения автомобил на ищеца към настоящия момент, като счита, че
определянето на стойността на автомобила към датата на пътно-
транспортната злополука е неправилно, тъй като към днешна дата цените на
автомобилите са различни от цените през 2018 год., а освен това към днешна
дата процесният автомобил е с четири години „по-стар“, което определено
намалява неговата стойност. Твърди също, че за установяване на размера на
вредата в нарушение на процесуалните правила е използвано заключение на
експертиза, назначена по друго дело.
1
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът по чл. 45 ЗЗД да бъде отхвърлен, както и да бъде
отхвърлено и искането за присъждане на законна лихва върху претендираната
сума. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната
страна – ищецът Б. Е. Д. от гр. В., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита решението в обжалваната част за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Излага съображения. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуален представител,
поддържа въззивната си жалба и настоява да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален представител,
оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор, счита
обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
В писмени бележки въззивницата, чрез процесуален представител,
поддържа становището си формулирано още с въззивната жалба.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 45 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Б. Е. Д. е навел следните твърдения:
Собственик е на л. а. „Пежо ." с peг. № ............., с дата на първоначална
регистрация 02.07.2013 год. Автомобилът е бил предоставен за ползване на
ответницата А. Д. Х.. На 01.11.2018 год., на път 1-4, при километър 149+200, в
района на с. Д., общ. Л., при управлението на автомобила с посока на
движение от гр. В. към гр. В. Т., ответницата А. Х. нарушила правилата за
движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на лицата – А. Д. и Б. И..
По повод на пътната злополука е образувано н. о. х. д. № 507/2020 год. по
описа на Районен съд - гр. Г. О., по което с влязла в сила на 12.06.2021 год.
присъда № 260003/27.05.2021 год. ответницата А. Х. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал.
1 от НК, като и е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева, на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Вследствие на пътния инцидент са нанесени и
множество повреди по собствения на ищеца л. а. „Пежо ." с peг. № .............
НС, изразяващи се в: увреждане на преден капак; челно стъкло; ляв фар;
десен фар; рамка радиатор; радиатор климатик; радиатор воден; ключалка
преден капак; тръби климатик; ремък за компресор на климатик; компресор
на климатик; преден ляв калник; преден десен калник; преден ляв подкалник
ПВЦ; преден десен подкалник ПВЦ; панта капак ляв; панта капак десен;
предна лява врата; задна лява врата; ляв заден калник; задна броня; задно
стъкло; предна дясна врата; задна дясна врата; въздушна възглавница на
волана; дясна предна въздушна възглавница; арматурно табло; колани предни
– ляв и десен; управляващ модул за въздушните възглавници; основа на
преден десен калник; въздуховод въздушен филтър; топлозащитна ламарина
на турбокомпресор; конзола тампон ДВГ десен и тампон ДВГ десен.
Автомобилът е бил иззет като веществено доказателство по наказателното
дело, но с присъдата бил върнат на ищеца. Твърди, че стойността на
разходите за труд и материали за възстановяване на повредите по автомобила
му е в размер на 20 831, 47 лева, а паз.та стойност на лекия автомобил към
датата на увреждането е в размер на 14 700 лева. Т. е., описаните повреди са
довели до „тотална щета“ на автомобила му по смисъла на КЗ.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 14 700 лева,
2
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил „Пежо ." с peг. №
............., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
01.11.2018 год., причинено виновно от ответницата А. Д. Х., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
увреждането – 01.11.2018 год. до окончателното и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата А. Д.
Х. счита иска за неоснователен. Оспорва всички наведени от ищеца
твърдения; прави възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претенцията за законна лихва, твърди, че давността е 3-
годишна и е изтекла на 01.11.2021 год., а исковата молба е депозирана на
01.02.2022 год., т. е. три месеца след като е била настъпила погасителната
давност на вземането за лихви. Навежда още, че предвид неоснователността
на претенцията на ищеца по отношение на главницата, то и другите
акцесорни вземания за лихви, разноски и законна лихва са неоснователни.
Настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа
иска и настоява да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител,
оспорва иска и настоява да бъде отхвърлен, поддържа подадения писмен
отговор. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото свидетелство за регистрация – Част I е
видно, че ищецът Б. Е. Д. е собственик на л. а. „Пежо ." с peг. № ............. НС.
С влязла в сила присъда № 260003 от 27.05.2021 год. по н. о. х. д. №
507/2020 год. по описа на РС – Г. О. ответницата А. Д. Х. е призната за
виновна за това, че на 01.11.2018 год., на път 1-4, при километър 149+200, в
района на с. Д., общ. Л., обл. В. Т., при управлението на л. а. „Пежо ." с peг. №
............. НС с посока на движението от гр. В. към гр. В. Т., нарушила
правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат
на което по непредпазливост причинила средна телесна повреда на лицата –
А. Д. и Б. И. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1
от НК, за извършването на което и е било наложено наказание „глоба“ в
́
размер на 1000 лева, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. С присъдата е
постановено вещественото доказателство – л. а. „Пежо ." с peг. № ............. НС,
оставен на съхранение в РУ Г. О., да се върне на собственика му Б. Е. Д. от гр.
В..
От заключението на САТЕ от 22.11.2021 год. по ч. гр. дело №
13588/2021 год. по описа на РС-В., изслушано в производство по чл. 207-209
ГПК и приобщено към настоящото дело, се установяват следните повреди по
л. а. „Пежо ." с peг. № .............: увреждане на преден капак; челно стъкло; ляв
фар; десен фар; рамка радиатор; радиатор климатик; радиатор воден;
ключалка преден капак; тръби климатик; ремък за компресор на климатик;
компресор на климатик; преден ляв калник; преден десен калник; преден ляв
подкалник ПВЦ; преден десен подкалник ПВЦ; панта капак ляв; панта капак
десен; предна лява врата; задна лява врата; ляв заден калник; задна броня;
задно стъкло; предна дясна врата; задна дясна врата; въздушна възглавница
на волана; дясна предна въздушна възглавница; арматурно табло; колани
3
предни – ляв и десен; управляващ модул за въздушните възглавници; основа
на преден десен калник; въздуховод въздушен филтър; топлозащитна
ламарина на турбокомпресор; конзола тампон ДВГ десен и тампон ДВГ
десен.
Установява се още от заключението, че стойността на разходите за труд
и материали, необходими за пълното възстановяване на установените
увреждания по средни пазарни цени, е в размер на 20 831, 47 лева, а средната
паз. стойност на л. а. „Пежо .", с peг. № ............. към датата на увреждането –
01.11.2018 год. – е в размер на 14 700 лева.
В съдебно заседание по ч. гр. дело № 13588/2021 год. на РС-В., вещото
лице е пояснило, че предвид стойността на разходите за възстановяване на
лекия автомобил, възстановяването му е
икономически нецелесъобразно; дори и да бъдат вложени средства за
ремонтирането му, автомобилът никога няма да бъде поправен в съст.ието, в
което е бил преди инцидента и винаги ще има следи, че е претърпял тежко
пътнотранспортно произшествие.
От заключението на САТЕ от 10.06.2022 год., изслушано в
първоинстанционното производство, неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание, се установява следното: Непосредственият механизъм на
настъпване на пътното транспортно произшествие от 01.11.2018 год. е челен
сблъсък между л. а. „Пежо .", с peг. № ............. НС, управляван от ответницата
А. Х. и л. а. „“С. В.“ с рег. № ............... ..., управляван от пострадалата А. Д. Д..
Установява се още, че щетите по л. а. „Пежо .", с peг. № ............. НС, описани
в заключението на САТЕ по ч. гр. дело № 13588/2021 год. на РС-В., са в пряка
причинна връзка с настъпилия на 01.11.2018 год. пътен инцидент.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Фактическият състав на деликта включва кумулативното наличие на
четири елемента: извършено противоправно деяние – действие или
бездействие; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на
причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването
на вредите. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция,
съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.
В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия
състав на деликта, а в тежест на ответника – да обори установената в чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД презумпция.
В случая противоправното поведение на ответницата А. Х. а също и
вината и, са установени с влязла в сила Присъда № 260003/27.05.2021 год.,
́
постановена по н. о. х. д. № 507/2020 год. по описа на РС – Г. О., с която
ответницата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, тъй като съгласно чл. 300 ГПК присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Установено е по делото, че в резултат на противоправното поведение на
ответницата А. Х., на ищеца са причинени имуществени вреди – повреди по
собствения му лек автомобил „Пежо .", с peг. № ............. НС, описани по-горе.
Установено е също, че е налице причинна връзка между противоправното
4
поведение на ответницата и причиняването на вредите – увреждането на
собствената на ищеца вещ.
Предвид изложеното съдът намира за установени елементите от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, поради което ответницата дължи
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди.
Установено е по делото, че стойността на разходите за труд и
материали за възстановяване на собствения на ищеца автомобил е в размер на
20 831, 47 лева, а средната паз. стойност на лек автомобил „Пежо .", с peг.
№ ............. към датата на увреждането – 01.11.2018 год. – е в размер на 14700
лева, т. е., в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ,
тъй като евентуалните разходи, необходими за ремонт на автомобила,
надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
При това положение съдът приема, че общата стойност на разходите за
труд и материали, необходими за пълното възстановяване на повредите по
лекия автомобил не следва да се взема предвид, а дължимата сума за
обезщетяване на причинените имуществени вреди следва да е в размер на
14 700 лева – паз.та стойност на процесния автомобил към датата на
увреждането – 01.11.2018 год.
С оглед изложеното искът по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
14 700 лева – обезщетение за причинените на ищеца Б. Д. имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения му лек автомобил „Пежо ." с peг. №
............., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
01.11.2018 год., причинено виновно от ответницата А. Х., е основателен и
подлежи на уважаване в цялост.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. С оглед основателността на
обуславящия иск по чл. 45 ЗЗД, искането по чл. 86 ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху сумата от 14 700 лева също е основателно.
Възражението на ответницата за погасяване по давност на вземането на
ищеца за законната лихва за забава е основателно за периода 01.11.2018 год. –
31.01.2019 год., тъй като обезщетението по чл .86 ЗЗД се дължи ден за ден, а
исковата молба, с която давността е прекъсната, е подадена на 01.02.2022 год.
Първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху главницата,
считано от 02.11.2021 год., но липсва жалба от ищеца в тази насока.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Опла...анията във въззивната жалба, че не бил установен размера на
причинената на ищеца имуществена вреда, поради това, че не е установена
паз.та стойност на повредения автомобил на ищеца към настоящия момент, а
определянето на стойността на автомобила към датата на пътно-
транспортната злополука е неправилно, настоящият състав счита, за
неоснователни. Размерът на причинените имуществени вреди се определя
към датата на увреждането – това следва пряко от нормата на чл. 45 ЗЗД.
Опла...анията във въззивната жалба, че в нарушение на процесуалните
правила за установяването на размера на вредата е използвано заключение на
експертиза, назначена по друго дело, също са неоснователни. Производството
по чл. 207-209 год. по ч. гр. дело № 13588/2021 год. по описа на РС-В.,
приобщено към настоящото дело, е антиципирана фаза на настоящия исков
процес; то е спорно производство – развива се с участието на насрещната
5
страна; събраните в рамките на това производството доказателства се ползват
със същата доказателствена сила, както и събраните в съответния
процесуален стадий на висящия исков процес, като целта е тези доказателства
да се противопоставят на насрещната страна в образувания впоследствие
исков процес.
При този изход от делото разноски на въззивницата не се присъждат.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 970 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2470/24.07.2022 год., постановено по гр.
дело № 1199/2022 год. по описа на ВРС, с което е уважен предявения от Б. Е.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.............." № 35, ет. 7, ап. 23 срещу
А. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с. о. „С..........." № 256 иск по чл. 45
ЗЗД и А. Д. Х. е осъдена да заплати на Б. Е. Д., на основание чл. 45 ЗЗД,
сумата от 14 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца лек
автомобил „Пежо ." с peг. № ............. НС, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 01.11.2018 год., причинено виновно от
ответницата А. Д. Х., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 02.11.2021 год. до окончателното и изплащане;
́
ОСЪЖДА А. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с. о. „С..........." №
256 да заплати на Б. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „М.............." №
35, ет. 7, ап. 23 сумата от 970 /деветстотин и седемдесет/ лева – съдебни
разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6