РЕШЕНИЕ
№ 804
Гр. Пловдив,
28.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №695 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба от А.М.К., с постоянен адрес ***, против Национален
осигурителен институт-София, за заплащане на обезщетение в общ размер на 20 500.00
лева, като 20 000.00 лева за претърпени имуществени вреди и 500.00 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Излагат се обстоятелства, че твърдяните
имуществени и неимуществени вреди се изразяват в неотпускане и неизплащане на
полагащата му се инвалидна пенсия в пълния ѝ размер от 388 лева за
месеците февруари, март и април 2022г., както и сумата от 13 лева на месец за
месеците февруари, март и април 2022г., добавка към пенсията му, съгласно
променен коефициент за стаж. В писмени бележки излага допълнителни съображения.
Ответникът по иска – Национален осигурителен
институт-София, в отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт В. оспорва предявените искови претенции по основание и размер и
счита, че следва да бъдат отхвърлени. Излага доводи за липсата на елементите на фактическия
състав на чл.1 АЛ.1 от ЗОДОВ, като не е налице обективната предпоставка за отменен
по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Излагат се съображения
за липса на причинена вреда и на необходимата причинно-следствена връзка. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Съдът, като
изслуша становищата на страните и съобразно приобщените по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С
разпореждане № 15212830499/01.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл.10 от Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) от 01.01.2021г. е изменен размера на отпусната
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО на ищеца А.К.,
като е определено тя да му се изплаща в размер на 255.00 лева. С разпореждане №
15221041543/01.01.2022 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ - Пловдив получаваната от К. лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е преизчислена от 25.12.2021г. на основание параграф 7е, ал. 1 и 2
от ПЗР на КСО при следните данни за осигурителен стаж и доход: трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70.99 на сто, дата на
инвалидизиране - 23.02.2007г., срок на инвалидност - 30.06.2022г., осигурителен
стаж до датата на инвалидизиране - 14г. 05м. 18 дни, осигурителен стаж след
датата на инвалидизирането - 00г. 01м. 25 дни, при индивидуален коефициент -
0.954 и средномесечен осигурителен доход за 02.2010г. - 01.2011г. - 572.02лв.
при доход за изчисляване размера на пенсията 572.02 х 0.954 - 545.71лв..
Посочени са и проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията по
чл.75, ал.1 от КСО - 14г. 7м. х 1.35 % = 19.69 % проценти осигурителен стаж; по
чл.75, ал.2 от КСО - 15г.5м. х 1.35 % = 20.81% проценти признат осигурителен стаж в зависимост от
процента намалена работоспособност - 20.81% х 0.5 = 10.41% проценти
осигурителен стаж - 30.10%. Така съгласно чл.75 от КСО - 30.1 % от 545.71 лв. определят
размер на отпусната пенсия от 164.26лв. След което са приложени всички
нормативно установени разпоредби за осъвременяване, преизчисляване и
индексиране на пенсията, подробно описани в разпореждане №
15221041543/01.01.2022г. съобразно основанието на чл.75, ал.4 от КСО размерът
на пенсията е приравнен към минималния размер за този вид пенсия от 314.50лв,
която общо е определената сума за получаване без КОВИД добавка, считано от
25.12.2021г.. През месец февруари 2022 г. на К. е изплатен така определеният му
размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Получена е от
него и формирана разлика за изплащане за месец януари 2022 г. в размер на 0.50
лв., формирана разлика за изплащане за месец февруари 2022 г. също от 0.50 лв.
и ковид-добавка за месец февруари 2022 г. - 60 лв. или общо са му изплатени
375.50лв.. През м. февруари 2022г. е изплатена също еднократно сумата от
75.00лв., представляваща Ковид –добавка, касаеща пенсионери със завършен
ваксинационен курс съгласно Постановление №474/30.12.2021г. на Министерски
съвет на Р България. Сумите са преведени по банковата сметка на К. в Общинска
банка АД. По същият начин за периода м. март 2022 г. К. е получил новия размер
на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 314.50 лв.,
разлика за изплащане за месец март 2022 г. - 0.50 лв. и ковид добавка за месец
март 2022 г. от 60 лв. или общо са му изплатени по банков път 375.00 лв. на
07.03.2022 г.
С ЕР №
0217/010/21.01.2022 г. на ТЕЛК гр.Пловдив, при преосвидетелстване на А.М.К. е
определена 80 на сто трайно намалена работоспособност за срок до 01.01.2025 г.
С приемно - предавателен протокол с изх. № Пв-Изх.-2648/27.01.2022 г. на
Регионална картотека на медицинските експертизи, входиран при ТП на НОИ -
Пловдив с № 1019-15-150/27.01.2022 г., експертното решение, ведно с
медицинското досие на лицето е предоставено на ТП на НОИ-Пловдив. С решение №
01239/062/02.02.2022 г. МК към ТП на НОИ - Пловдив е потвърдило експертно
решение на ТЕЛК по отношение на датата и срока на инвалидизиране. С ЕР №
0537/026/14.02.2022 г. на ТЕЛК гр.Пловдив, е направена корекция на крайния
процент трайно намалена работоспособност, определен с ЕР № 0217/010/21.01.2022
г. на ТЕЛК гр.Пловдив. Определена е 82% ТНР, като ЕР е потвърдено по останалите
поводи. С приемно - предавателен протокол с изх. № Пв-Изх.-5408/18.02.2022 г.
на Регионална картотека на медицинските експертизи, входиран при ТП на НОИ -
Пловдив с № 1019-15-280/18.02.2022 г., експертното решение, ведно с
медицинското досие на лицето е предоставено на ТП на НОИ-Пловдив. С решение №
02042/103/18.02.2022 г. МК към ТП на НОИ - Пловдив потвърждава ЕР №
0537/026/14.02.2022 г. на ТЕЛК гр.Пловдив.
Във връзка с
представените ЕР е издадено Разпореждане №15 Протокол № Р01024/28.03.2022 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 75 от КСО
и чл. 30, ал. 3 от НПОС на А.К., считано за периода от 01.02.2022г. до
01.01.2025г. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
пожизнено, в размер на 388.50лв.. Същевременно през месец април 2022 г. К. е
получил лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 314.50 лв.,
разлика за изплащане за месец април 2022 г. - 0.50 лв., ковид добавка в размер
60 лв., Великденска допълнителна сума - 70 лв., както и сума в размер на 222 лв.,
представляваща разликата между размера на пенсията, определен с разпореждане
№15 Протокол № Р01024/28.03.2022г. и този, определен с разпореждане №
15221041543/01.01.2022 г. за месеците февруари, март и април 2022 г.,
(388.50-314.50 = 74 лв. х 3 месеца = 222 лв.) или общо 667.00 лв. Сумите са
преведени по банков път на 07.04.2022г. (375.00 лв. с ведомост за изплащане на
пенсиите за текущия месец), на 15.04.2022 г. (70 лв. - Великденска допълнителна
сума) и на 27.04.2022 г. (222.00 лв. с пенсионен запис с отделна ведомост). По
делото са приложени движение по сметка и справка за изплатени суми за пенсии и
други добавки на А.К..
В хода на
съдебното производство е изслушана съдебно-психиатрична експертиза, оспорена от
ищеца, според заключението на която А.К. страда от органично разстройство на
личността. При него са налице дефицитни стойности във всички психичните обеми:
интелектуален, паметов, мисловен, а оттам емоционален и личностов. Заболяването
на К. е хронично и е постоянно във времето. Няма данни същото да се
задълбочава, провежда лечение. Няма данни за влошаване на общото му соматично, в
това число и на психичното му състояние, причинени от действията на служителите
на Националния осигурителен институт. К. приема лекарства по РЗОК, които са
безплатни. Провежда и прегледи по РЗОК. Не е имал извънредни психично здравни
нужди. При ищеца не е описано състояние на разстройство на адаптацията следваща
хронологично събитията след месеците февруари, март и април 2022г.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно
чл.1, ал. 1 ЗОДОВ правото на обезщетение възниква, когато са претърпени вреди
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи или длъжностни
лица на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна
дейност. Деликтната отговорност по ЗОДОВ се отличава от общата деликтна
отговорност досежно деликвента, както и досежно спецификата на причинната
връзка – вредите трябва да са причинени при или по повод упражняването на
административна дейност. Основателността на иска предполага предварителното установяване
на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки:
незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие или
бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или
общината; този акт да е отменен по съответен ред; да е настъпила вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена
връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи
за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва
да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен
акт, действие или бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав,
от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. Под вредоносен
резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането,
която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага
на увредения, а под "пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която
следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или
бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата
връзка между тях. Казано с други думи, причинна връзка е налице, когато вредите
са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и във връзка с
него. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Видно от
обстоятелствената част на исковата молба, твърдяните имуществени и
неимуществени вреди се изразяват в неизплащане на полагащата се на ищеца
инвалидна пенсия в пълния ѝ размер от 388 лева за месеците февруари, март и април 2022г., както и сумата от 13 лева на месец за месеците февруари, март и
април 2022г., добавка към пенсията му, съгласно променен коефициент за стаж.
По делото са
приложени движение по банкова сметка *** К., съдържаща информация за
постъпленията по нея за месец януари, февруари, март и април 2022 г. и справка
за изплатени суми за пенсии и други добавки на А.К. за периода 01.12.2021 г.- 31.05.2022 г. Видно
от цитираните справки, сумите са преведени по банковата сметка на К. на
27.04.2022 г. (222.00 лв. с пенсионен запис с отделна ведомост), представляваща
разликата между размера на пенсията, определен с разпореждане №15 Протокол №
Р01024/28.03.2022 г. и този, определен с разпореждане № 15221041543/01.01.2022
г. за месеците февруари, март и април 2022 г.; на 07.02.2022 г., на 07.03.2022
г. и на 07.04.2022 г. - чрез изплащане на определената с разпореждане №
15221041543/01.01.2022 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за
месеците февруари, март и април 2022 г.
Определените
с разпореждане № 15221041543/01.01.2022 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание параграф 7е, ал.1 и 2
от ПЗР на КСО е извършено преизчисление на получаваната от К. лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, считано от 25.12.2021 г., суми са преведени
по банковата сметка на ищеца на 07.01.2022 г., на 07.02.2022 г., на 07.03.2022
г. и на 07.04.2022 г., в
съответствие с НПОС за изплащане на пенсиите.
След като
паричното вземане, каквото ищецът твърди, му е било изплатено в цялост, в случая
не се доказва претърпяната вреда.
При всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата /общините/, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални
блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в
правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.
Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размера на обезщетението
за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се
присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както
настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях
и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията.
Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване,
а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на
незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно
лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят
с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В
конкретният случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е
претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер,
както и причинната им връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на
административния орган.
Съдът
приема, че от страна на ищеца, в чиято тежест е да докаже при условията на
пълно главно доказване както настъпването на вредите, така и
причинно-следствената им връзка с незаконосъобразната административна дейност,
не са ангажирани доказателства за установяване съществуването на тези две
материалноправни предпоставки за възникване правото на К. за обезщетение по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Видно и от заключението по изслушаната съдебно-психиатрична
експертиза няма данни за влошаване на общото соматично състояние на ищеца, в
това число и на психичното му състояние, причинени от действията на служителите
на Националния осигурителен институт. Липсват и данни да е налично състояние на
разстройство на адаптацията следваща хронологично събитията след месеците
февруари, март и април 2022г.. Законът изисква настъпилите вреди да са пряка и
непосредствена последица на незаконосъобразния административен акт. Под
"пряка и непосредствена" се разбира тази вреда, която следва
закономерно от незаконосъобразния административен акт по силата на безусловно
необходимата връзка между тях. По делото не бе доказано да са налице причинени
на ищеца имуществени и неимуществени вреди.
По тези
съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативни предпоставки за
реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съобразно
изхода по спора, съдът следва да се произнесе по направените искания от страните
за присъждане на разноски. Независимо от изхода на спора, разноски на
ответника, не следва да се присъждат, защото с Определение от 2.03.2022г.,
съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна такса, както и от разноски по
адм. дело № 695/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. По аргумент
от чл.78, ал. 6 ГПК, приложим във връзка с чл.143 и чл.144 от АПК, доколкото
жалбоподателят е бил освободен на основание чл.83, ал.3 от ГПК от внасянето,
както на такси, така и на разноски по делото, а решението не е в негова полза,
същите, направени за възнаграждения на вещи лица, ще останат за сметка на
бюджета на съда.
По изложените
мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен А.М.К., с постоянен
адрес ***, против Национален осигурителен институт-София, за заплащане на
обезщетение в общ размер на 20 500.00 лева, от които 20 000.00 лева за претърпени
имуществени вреди и 500.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на АПК.
СЪДИЯ: /П/