Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.10.2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На тридесети
септември две хиляди двадсет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана А.
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 12651 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от И.В.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** А. *, чрез адв.П. Б. Н., с която претендира да бъде осъдено „****“
Е., /с бивше наименование „С.Г.К.П.Б.“/
ЕИК *****3, седалище и адрес на управление:*** да му заплати сумата от 80000
(осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпилата трудова
злополука на 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на настъпване на увраждането - 04.06.2018г. до
окончателното й изплащане и сумата от 5313,91 лв. (пет
хиляди триста и тринадесет лева деветдесет и една стотинки) лева, обезщетение
за причинените имуществени вреди вследствие на трудовата злополука, формирано като сбор от разликите
между брутното трудово възнаграждение получавано от него преди злополуката и обезщетението
за временна нетрудоспособност за периода 04.06.2018г.- 03.01.2019г.
в размер на 457.44 лева; получаваното
парично обезщетение за безработица
по 32.95 лева дневно за периода 03.01.2019г.-
02.09.2019г. в размер на 712.47
лева и сумата от 4144 лева за периода от
02.09.2019г. до 19.01.2020г., в който не е получавал доходи,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба,
до окончателното плащане.
В
исковата молба като обстоятелства, от които произтича вземането е изложено
следното:
Съобразно трудов договор от *****2016г.
И.В.Х. бил назначен в предприятието на ответника на длъжност „*****
- с. И*****”, при пълно работно време в
размер на 8 часа, със срок на изпитване шест месеца в полза на ответното
дружество-работодател. Договорът след сключването си е изменян с допълнителни
споразумения от *****г. и *****г.,
като съгласно последното изменение уговореното основно месечно трудово
възнаграждение е в размер на 921.00 лева и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит от 0.6%
върху основното месечно възнаграждение, за всяка година придобит опит при
работодателя.
Според
договора и длъжностната му характеристика, трудовите му задължения включвали:
Работа с производствени машини; Активно включване в производствения процес;
Отговаря за коректното и правилно изпълнение на поръчките, свързани с
оцветяване на пастообразни мазилки, интериорни и екстериорни бои; Изготвя и
архивира талони от проби с изготвените цветове; Отговаря за правилното
изпълнение на процесите пакетиране, палетизиране, фолиране на продукцията,
произвеждана на територията на завода на СГКП, направление В***; Спазва
установената процедура по осъществяване на качествен контрол и отговаря за
точното тегло, напълнено в опаковки, според стандартно заложеното отклонение
+/-1.5%. Отговаря за правилната и безопасна експлоатация на пакетажната машина
и прилежащите й съоръжения и поточни линии; отговаря за правилното и безопасно
подреждане на палетите с готова продукция; Отговаря за правилното и безопасно
стифиране и фолиране на палети; Участва в извършването на ремонтни работи и
планови ремонти; Съгласува всички свои действия със своя ресорен ръководител;
Информира своевременно началник смяна за възникнали проблеми и повреди,
свързани с машините и съоръженията, с които работи; Работи на смени, когато е
необходимо; Отговаря за почистването и поддържането на производствените
помещения и райони, в съответствие с хигиенно-санитарните и противопожарни
изисквания; Извършва дейности, свързани с физическо натоварване при
необходимост; Спазва стриктно правилата за охрана и безопасност на труда в
производствения процес; При нужда да бъде пренасочен към други дейности,
невключени в основните задължения, когато това се налага; Да работи извънредно,
когато се налага завършване на неотложни дейности; Да е запознат с инструкциите
за експлоатация от производителя на оборудването, с което работи и др.
След
пристигане на работното си място,
обичайно работният му ден започвал първо с пускането на
компресорите и аспирацията. Ангажиран
с тяхното пускане бил първият работник пристигнал в цеха, като много често това
бил именно И.Х.. Пускането им било необходимо, за да
заработят и останалите машини, включително машината, на която работел той.
На
04.06.2018г. около 16.00-16.30ч.
имало токов удар и работният процес се преустановил. Често се случвало да има токови удари, при което спирали да работят
всички машини в цеха. Спирали работа компресорите,
аспирацията, съответно роботите също не можели да работят. Ако не работела
аспирацията, нито една машина не можела да работи, защото в работното помещение
се запрашавало, нямало въздух и било невъзможно да се стои. Това налагало да се рестартират машините по същата последователност
- пускане на компресорите, аспирацията, принтера, палетайзера и накрая
роботите. Нямало точно определено лице, на което да му
е била възложена тази задача или някой от работниците да е бил изрично
инструктиран. Обичайно отивал този, който е свободен и
най-близко до компресорите, намиращи се извън работното помещение.
На 04.06.2018г.,
в компресорното помещение отишъл ищеца сам. Установил, че
единият компресор работи, а другият - не. Върнал се при началник смяната Р. С. Й.
и го информирал за проблема с компресора. Двамата
заедно отишли в компресорното, при което след като се убедил за съществуването
на проблема, Р. Й. звъннал на поддръжката. Началник-смяната
отишъл до стаята си, за да вземе ключа за отваряне на ел.таблото, а ищецът
отишъл да пусне аспирацията, след като получил утвърдителния отговор на
началник-смяната за това. Когато отишъл до аспирацията
натиснал зеленият бутон за старт, но машината не тръгнала. Не се чувал звук и моторът й не работел. Х. поставил дясната
си ръка под аспирацията, за да разбере дали засмуква въздух. Мислел,
че освен метална предпазна решетка, там трябва да има и датчик, който ако е
замърсен, машината нямало да тръгне. Но изведнъж
машината заработила и премазала пръстите на ръката му. Успял да издърпа
ръката си и придружен от управителя на цеха С. Д. Д. и от началник-смяната Р. С.
Й., със служебен автомобил потеглили веднага към
болницата. В началото
на гр. В.извикали линейка, която го откарала в Спешен център на М. „****“ гр.В***, където
бил прегледан и приет по спешност. Съгласно Епикриза ИЗ №9043/2018, издадена от
МБАЛ „****“ АД, „Клиника
по ортопедия и травматология“, металните
перки на роторния клапан на аспирационната система захванали втори, трети и
четвърти пръст на дясна му ръка, притиснали са ги в стената на роторния клапан,
вследствие на което получил „множествени счупвания на метакарпални кости,
открито в дясно“. Това наложило „Травматична ампутация
на няколко пръста на дясна ръка“, съгласно
Епикриза ИЗ № 2238, издадена от МБАЛ „*****“ ООД,
отделение по ортопедия и травматология.
С Декларация вх.№
5101-22-67/25.06.2018г., ответното дружество-работодател е
заявило настъпилата на 04.06.2018г. злополука в ТП на НОИ – С.област. По образуваното въз основа
на горната декларация преписка № 67/25.06.2018г.,
след извършено в периода 05.09.2018г.-05.10.2018г.
разследване, комисията определена със заповед №
1029-03-4892-5 от 31.08.2018г. на ръководителя на ТП на НОИ гр.В. изготвила Протокол №
1029-03-4892-7 от 05.10.2018г., с който
инцидентът бил квалифициран като трудова злополука, по чл.55 ал 1 от КСО. Комисията направила извод, че работодателят не е взел подходящи
мерки за минимизиране на риска при работа с машината, чрез ограждане на
движещите се нейни части с предпазно устройство. Като начин на увреждане
и материален фактор, причинил увреждането били посочени близкото положение на ръката
на Х. до металните перки на роторния клапан на аспирационната система,
вследствие на което втори, трети и четвърти пръст на дясната му ръка са
захванати и притиснати в стената на роторния клапан, нанасяйки множество
счупвания на метакарпални кости, открито в дясно и травматична ампутация на няколко
пръста на дясна ръка. Като основна причина за възникване на
злополуката е посочена начинът на извършване на проверката дали работи
аспирационната система, поставяйки дясната си ръка в отвора на роторния клапан
в обхвата на металните перки на роторния клапан, с което пострадалият не е
съобразил риска от допускане на злополука. В протокола
комисията е посочила и допуснатите нарушения на нормативни актове от
работодателя, и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Протоколът бил обжалван от работодателя, но бил потвърден с
окончателно съдебно решение №
3690/10.03.2020г. по адм.д.№ 14407/2019г. на ВАС.
След
претърпяната трудова злополука в продължение на месеци работникът се нуждаел от
постоянни грижи и помощ, включително за извършване на ежедневни битови
дейности. Болничният престой продължил дванадесет дни в
МБАЛ „*** - ***" АД където поради некроза на 2, 3 и 4 пръст, същите били
ампутирани на 11.06.2018г.
и бил
изписан на 15.06.2018г., като допълнително се наложило да
бъде приет в МБАЛ „*****“ ООД гр.В. на
16.08.2018г., за три дни, както и в УМБАЛ „*****"
ЕАД гр.В. за осем дни от 17.05.2019г.-24.05.2019г.,
а междувременно и до датата на прекратяване на правоотношението
с ответното држество ползвал болничен в домашни условия.
Според
амбулаторни листи № 03/13.07.2018г. и № 635 от 07.08.2018г.на
А. „******“ ЕООД гр. В.,
бил потиснат, тревожен, със свръхценна преработка на психотравменото събитие,
споделящ мисли за безпереспективност и безнадеждност, невъзможност за справяне
със семейните задължения, накъсан нощен сън с кошмарни сънища и ранно сутрешно
събуждане, намален апетит, редукция на тегло, тежка социална изолация, тревожен
във връзка с невъзможността да работи и изплаща кредити и притесняващи го
банки. Поставената е диагноза разстройство в адаптацията -
тревожно депресивна адаптация, а към 07.08.2018Г. е
изменена на протрахирана депресивна реакция. Провежда
лечение, предписана от психиатър и съответно соматично лечение, което е снело
тревожността му.
Извършено на 04.09.2018г. образно
изследване в МЦ „***“ ЕООД гр.В. е установило „петниста
остеопороза на карпалните кости и субхондрална остеопороза на метакарпални кости
на дясна ръка“. С експертно решение № 3358/10.12.2018г.,
Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „****“
гр.В.
е определил на 60% трайно намалена работоспособността
на И.Х. до 01.12.2021г.
Поради
заболяването му и неосигуряване друга подходяща работа според предписанието на
здравните органи, със Заповед № 390/03.01.2019г.,
на основание чл.327 ал.1 от КТ, трудовото правоотношение е било прекратено от
работодателя. С разпореждане №
031-00-302-1/30.01.2019г.
ТП на НОИ гр.В., е отпуснало парично обезщетение за
безработица, за периода от 03.01.2019г. до 02.09.2019г.,
в размер на 32, 95 лева на ден.
За
периода от датата на злополуката 04.06.2018г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение
03.01.2019г. е получавал
месечно обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност, в различен размер в
зависимост от работните дни за всеки месец, като за периода 04.06.2018г.- 03.01.2019г.
е получил общо 5989.56 лева или средно по 855.65 лева месечно. Общо
претърпяната от него имуществена вреда от пропусната полза, изразяваща се в
разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода 04.06.2018г.-03.01.2019г.
е в размер на 457.44 лева.
За
периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответното
дружество - 03.01.2019г. до 02.09.2019г.,
е получавал суми за обезщетение за безработица по 32.95 лева дневно, за обезщетение/помощи или общо
в размер на 6655.53 лева, средно по 831.94 лева месечно. Общо претърпяната от него
имуществена вреда от пропусната полза, изразяваща се в разликата между
трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за периода 03.01.2019г.- 02.09.2019г.
е в размер на 712.47 лева.
На
19.01.2020г. ищецът сключил Трудов
договор № *****. с трето лице с шестмесечен срок на
изпитване в полза на работодателя на длъжност „общ работник“. За периода от 02.09.2019г. до 19.01.2020г. - датата на сключване на нов
трудов договор, не е получавал обезщетение и/или пенсия по общественото
осигуряване, поради обжалванията на ответника. Общо претърпяната от него
имуществена вреда от пропусната полза за посочения период от време е в размер
на 4144 лева.
Така за периода от датата на
злополуката - 04.06.2018г., до датата на сключването на нов трудов договор -
19.01.2020г., е претърпял имуществена
вреда общо в размер на 5313.91 лева.
Освен посочените имуществени
вреди, претърпяната трудовата злополука е станала причина и за настъпването на
неимуществени такива, изразяващи се в претърпени физически болки, страдания и
силен стрес, основателен страх за живота, непрестанни и основателни притеснения
за бъдещето на семейството, разчитащо на неговите месечни трудови доходи да се
издържа във времена на икономическа криза и перманентни финансови затруднения,
притеснения от страна на кредитори, поради невъзможността да обслужва
отпуснатите му кредити, чувство за малоценност и дискомфорт, породени от
обстоятелството, че се налага близките му да се грижат за него.
И понастоящем изпитва болки при
движенията на дясната ръка, движенията продължават да са ограничени, изпитва
бърза умора при движение, продължава да е ограничен в елементарните ежедневни
дейности. Претърпяната трудова злополука е променила изцяло живота му,
ограничени са неговите социални контакти продължава да е в невъзможност да се
грижи сам за себе си, а преживените болки и страдания по време на медицинските
интервенции и след това, както и липсата на положителна прогноза за бъдещо
пълно възстановяване се отразяват и на психическото му състояние. Моли се за определяне на справедливо
обезщетение съобразно чл.52 от ЗЗД и ППВС №4/1968Г.
Ищецът поканил ответника да му
заплати обезщетение, но той вместо това го поканил на среща със застраховател,
на която той не отишъл.
Претендират се
разноските в производството.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който
оспорва оспорва предявения иск за имуществени вреди изцяло, а този за
неимуществените вреди - по размер.
Сочи,
че за периода от датата на злополуката до прекратяването на трудовото
правоотношение, ищецът е получавал обезщетение от НОИ за временна
нетрудоспособност. Разликата между
обезщетението и трудовото му възнаграждение не е
457.44 лв., тъй като ищецът изчислява разликата между
полученото обезщетение и брутното си трудово възнаграждение. Възнаграждението,
което би получавал, ако упражняваше трудова дейност, би било дори по-ниско от
полученото от **** обезщетение, защото щеше да се намали със съответните
проценти за осигуровки. Същото
важи и относно претенцията за обезщетение в размер на 712,47 лв. за имуществени вреди за периода от 03.01.2019 - 02.09.2019,
в който е получавал обезщетение за безработица. Относно
претенцията за имуществени вреди за периода от 02.09.2019 до 19.01.2020 в
размер на 4144 лв. сочи, че пенсия за трудова
злополука се полага на работника от деня на издаването на акта на ****,
независимо дали същият е влязъл в законна сила. Предвид
факта, че лицето е с призната трайна загуба на трудоспособност 60%, съгласно
експертно решение на ****К, представено от ищеца с исковата молба, на основание
чл. 78, КСО, същият има право на инвалидна пенсия.
Съгласно чл. 22 от Наредба за
осигурителния стаж, правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизиране.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата, заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност
поради трудова злополука и професионална болест се свързва служебно от
териториалното поделение на НОИ с влязлото в сила разпореждане за приемане или
за неприемане на злополуката за трудова. В случай, че
ищецът е бил подал заявление за получаване на инвалидна пенсия, то
производството по нея щяло да
бъде спряно от длъжностното лице до влизане в сила на разпореждането на ***,
след което ищецът би получил пенсия от деня на трудовата злополука.
Твърди
се наличието на предпоставките на чл. 201, ал. 2, КТ, поради което обезщетението
следва да се намали 100%.
Ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Ищецът е бил инструктиран за
правилата за работа с повереното му оборудване. Съобразно водена Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа на работника е проведен първоначален инструктаж
(28.03.2016 и 18.04.2018 г.), извънреден инструктаж (02.01.2018 г.) и периодични
инструктажи (04.04.2016г., 24.06.2016г., 23.12.2016г.,
21.04.2017г., 23.06.2017г. и 17.11.2017г.). Ищецът
е бил запознат с инструкция за безопасна работа с обезпрашителна инсталация „Д****н" която е била
поставена на видно място до машината. Съгласно т. 3 от
инструкцията, ремонт и поддръжка се извършват от оторизирани специалисти и
квалифициран персонал. Видно от длъжностната
характеристика на ищеца, той не е бил квалифициран или оторизиран да извършва
ремонтни дейности по оборудването. Съгласно т. 4 от
инструкцията извършването на ремонтни дейности се извършва при изключено
захранване. Ищецът не е „поставил
ръката си под аспирацията“, а в роторния клапан на машината,
т.е. поставил е ръка в самата машина –
установено с Решение
от 04.07.2019 на Районен съд - гр. Варна, постановено по НАХД №507/2019 и
Решение от 19.09.2019 г. на Административен съд - Варна по КАНД
№ 2513/2019
Действието
по пускането на аспирационната система, чрез натискане на един бутон е
извършено по нареждане на началник-смяната, но последващите действия, довели до
увреждането на ищеца, са извършени самоволно. Работникът, в нарушение на изискванията за безопасност и охрана на
труда, и без да е имал такова нареждане и задължение е предприел самоволно
действие за проверка състоянието на аспирационната система без да е
квалифициран за това и съзнавайки, че нарушава правилата за безопасност.
Не
оспорва, че вследствие злополуката и настъпила некроза, е извършена ампутация
на 2, 3 и 4 пръст. Счита, че
претендираното обезщетение е прекомерно, не кореспондира с действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и с установената съдебна
практика.
Оспорва
твърденията за последващи вреди, които според ищеца следва да бъдат предмет на
обезщетяване, а именно - постъпването в УМБАЛ „****" ЕАД, гр. В. и извършените там манипулации, както и настъпилата „петниста
остеопороза на карпалните кости и субхондрална остеопороза на метакарпални
кости на дясната ръка". Постъпването на ищеца в болнично
заведение е станало близо година след инцидента по негово собствено желание, а
не по препоръка на лекуващ лекар. Няма данни за
причинна връзка между настъпилата злополука и поставената три месеца по-късно
диагноза.
Сочи,
че предвид наличието на сключена застраховка за риск трудова злополука относно
работниците му, е поканил ищеца да се срещне със представител на застрахователя
и да заяви претенцията си, но той отказал. Поради това оспорва претенцията му за обезщетение за забава от
датата на злополуката. Претендират се разноските в
производството.
От конституираното трето лице-помагач на ответника „Д.З.“ АД е подаден
отговор на исковата молба, с която твърди, че не е пасивно процесуално и
материалноправно легитимиран, тъй като процесната злополука не попада сред
покритите рискове по договора за застраховка, на който се позовава ответника. В
евентуалност излага доводи за неоснователност на претенцията по същество.
Съдът, след като прецени
събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От
приетите неоспорени по реда на чл. 193 ГПК писмени доказателства – Трудов договор ****., ведно с
допълнителни споразумения от 03.01.2017г. и 24.01.2018г. и
длъжностна характеристика; Извлечение
от Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа; Ръководство за
експлоатация и Инструкция за безопасна работа с обезпрашителна инсталация ,****"; Декларация
вх.№ 5101-22-67/25.06.2018г.
(приложение
към чл.
3 ал.1 от
НУРРООЗ) с Протокол № 1029-03-4892-7 от 05.10.2018г. на
ТП на НОИ гр.В*** и Разпореждане № 5104-22-101/24.10.2018г. на
ТП на НОИ – С****; Решение № 1040-22-36/20.11.2018г. на
Директора на ТП на НОИ-С****; Решение № 1191/10.10.2019г. по
адм.д.№ 35/2019г. на АС-****; Решение № 3690/10.03.2020г. по адм.д.№ 14407/2019г. на
ВАС; Нот.покани с
рег.№ 13146/14.11.2018г.
и рег.№ 37/10.01.2019г. по описа на
Нотариус рег.№ 103 на
НК; Отговор рег.№ 585/31.01.2019г.
по описа на Нотариус рег.№ 335 на
НК; Епикриза ИЗ №9043/2018г., издадена
от МБАЛ „******“ АД, Клиника по ортопедия и
травматология; Болничен лист № Е20180009642/22.06.2018г. и № Е20183298521 от
12.12.2018г.
на МБАЛ „****" АД гр.В.; Амбулаторни
листи № 003964/05.07.2018г., № 004017/09.07.2018г., № 03/13.07.2018г., № 001111/19.07.2018г., № 004420/01.08.2018г., № 635 от
07.08.2018г., № 004647/13.08.2018г., № 001712/14.08.2018г.,
№
001201/14.08.2018г.,
№ 001963/29.08.2018г., № 002771/14.09.2018г., № 001450/17.09.2018г., № 000724/18.09.2018г., № 000828/16.11.2018г., № 001261/15.04.2019г., № 000435/02.04.2019г., Епикриза
изх. № 2238 на
МБАЛ „*****“ ООД и от 24.05.2019г. на
УМБАЛ „*****“
ЕАД гр.Варна, Образно изследване от 04.09.2018г. на
МЦ „***“
ЕООД гр.В. Експертно
решение № 3358/12.2018г., Първи
състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „***“ гр.В. Лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 000049/17.05.2019г.; Заповед № 390/03.01.2019г.
на „С.Г.К.П.Б." ЕООД, ЕИК *****; Разпореждане № 031-00-302-1/30.01.2019г. на
ТП на НОИ гр.В.; Трудов договор № 34/19.01.2020г. с
„*****“
ЕООД гр.Д.;
Решение от 04.07.2019 на
ВРС, постановено по НАХД №507/2019; Решение
от 19.09.2019 г.
на ВАдмС по KАНД № 2513/2019г.; Полица № 011618012600121 по застраховка
„******", сключена с „Д.З.“ АД с
Общи условия за застраховки
„****“,
се установява, че: съобразно
писмен договор от 29.03.2016г. И.В.Х. полагал труд за „С.Г.К.П.Б.“
ЕООД, ЕИК **** на длъжност „машинен
оператор - с. И.”, с работно
време в размер на 8 часа. Със споразумения от 03.01.2017г. и 24.01.2018г. уговореното
основно месечно трудово възнаграждение било изменяно, като според последното
размерът му бил 921.00 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит от 0.6% върху основното месечно възнаграждение, за
всяка година придобит опит при работодателя.
Според
договора и длъжностната му характеристика, трудовите му задължения включвали:
Работа с производствени машини; Активно включване в производствения процес;
Отговаря за коректното и правилно изпълнение на поръчките, свързани с
оцветяване на пастообразни мазилки, интериорни и екстериорни бои; Изготвя и
архивира талони от проби с изготвените цветове; Отговаря за правилното
изпълнение на процесите пакетиране, палетизиране, фолиране на продукцията,
произвеждана на територията на завода на СГКП, направление Вебер; Спазва
установената процедура по осъществяване на качествен контрол и отговаря за
точното тегло, напълнено в опаковки, според стандартно заложеното отклонение
+/-1.5%. Отговаря за правилната и безопасна експлоатация на пакетажната машина
и прилежащите й съоръжения и поточни линии; отговаря за правилното и безопасно
подреждане на палетите с готова продукция; Отговаря за правилното и безопасно
стифиране и фолиране на палети; Участва в извършването на ремонтни работи и
планови ремонти; Съгласува всички свои действия със своя ресорен ръководител;
Информира своевременно началник смяна за възникнали проблеми и повреди,
свързани с машините и съоръженията, с които работи; Работи на смени, когато е
необходимо; Отговаря за почистването и поддържането на производствените
помещения и райони, в съответствие с хигиенно-санитарните и противопожарни
изисквания; Извършва дейности, свързани с физическо натоварване при
необходимост; Спазва стриктно правилата за охрана и безопасност на труда в
производствения процес; При нужда да бъде пренасочен към други дейности,
невключени в основните задължения, когато това се налага; Да работи извънредно,
когато се налага завършване на неотложни дейности; Да е запознат с инструкциите
за експлоатация от производителя на оборудването, с което работи и др.
На И.В.Х. били проведен
първоначален инструктаж (28.03.2016 и 18.04.2018г.), извънреден
инструктаж (02.01.2018г.) и периодични инструктажи (04.04.2016г., 24.06.2016г.,
23.12.2016г., 21.04.2017г., 23.06.2017г. и 17.11.2017г.) по безопасност на труда.
С
Декларация вх.№ 5101-22-67/25.06.2018г.
„С.Г.К.П.Б.“ ЕООД, заявило настъпила на 04.06.2018г. злополука с
работника му И.В.Х. ***. По образуваното въз основа на горната декларация
преписка № 67/25.06.2018г., след извършено в периода 05.09.2018г.-05.10.2018г.
разследване, комисия определена със заповед № 1029-03-4892-5 от 31.08.2018г. на
ръководителя на ТП на НОИ - гр. В. изготвила
Протокол № 1029-03-4892-7 от 05.10.2018г. с който се приема, че работодателят в
несъответствие с нормите за безопасност на труда, не е взел подходящи мерки за
минимизиране на риска при работа с машина, чрез ограждане на движещите се нейни
части с предпазно устройство и били дадени предписания за отстраняването на
тези предпоставки за злополука., въз основна на който било издадено разпореждане
Разпореждане № 5104-22-101/24.10.2018г. на
ТП на НОИ - ****, с който инцидентът бил квалифициран като
трудова злополука, по чл.55 ал 1 от КСО, било обжалвано от работодателя, но бил
потвърдено с окончателно съдебно решение по адм.д.№ 14407/2019г. на ВАС
След
04.06.2018г. И.В.Х. бил хоспитализиран дванадесет дни в МБАЛ „*****“ АД, където поради некроза на 2, 3 и 4 пръст, като
същите били ампутирани на 11.06.2018г.
и бил изписан на 15.06.2018г. На
16.08.2018г.бил приет в МБАЛ „******“ ООД гр. В., за три дни и в УМБАЛ „*****"
ЕАД гр.В. за осем дни от 17.05.2019г.-24.05.2019г.
С
експертно решение от 10.12.2018г.,
Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „*****“
гр.В. определил на 60% трайно намалена работоспособността
на И.Х., за следващите три години – до 01.12.2021г.
Трудовото
правоотношение между страните по делото било прекратено със
Заповед от 03.01.2019г., на
основание чл.327 ал.1 от КТ. С
разпореждане от 30.01.2019г. ТП на НОИ гр.В. отпуснало на И.Х. парично обезщетение за безработица,
за периода от 03.01.2019г.
до 02.09.2019г.,
в размер на 32,95 лева на ден /общо в размер
на 6655.53 лева/. От 04.06.2018г.
до 03.01.2019г. получил месечно
обезщетение от НОИ за временна нетрудоспособност общо 5989.56 лева /средно
по 855.65 лева месечно/.
На
19.01.2020г. И.Х. сключил Трудов договор с „****“ ЕООД на
длъжност „общ работник“ с основно трудово възнаграждение от 610 лв.
От показанията на водения
от ищцовата страна свидетел ******, се установява, че живее на семейни начала от 17 години с И.В.Х.. В
момента той работи в ,,*****“ в с. ****,
като общ работник. Не е много запозната с какво е свързана работата му. Преди това
работел за ,,****“
в с. И***** като общ работник две години. Доколкото е запозната на 04.06.2018г. към 16:00 или 16:30 часа. в някаква
машина станал токов удар. Ударил го е тока. Тя
разбрала към 17:30 часа, когато й се обадил негов колега. Не си спомня името му. Казал й, че И. е леко ранен. След това отишла до МБАЛ „*******“. Бил вече настанен в много тежко състояние, уплашен, пожълтял, не говори. Дясната му
ръка била превързана. Направили една операция на следващия ден, но не излязла
сполучлива. Изчакали една седмица и решили, че трябва да му ампутират
пръстите, понеже почнал да
прави гангрена. В болница престоял 10 дни. Два месеца
след това се наложило да постъпи в друга болница в кв. **** да
му направят нова операция, понеже предната не била сполучлива. Докато бил у дома си вземал хапчета и успокоителни. В болница му слагали инжекции, после само хапчета. Не искал нищо да
говори за инцидента. Сънувал кошмари в първата година доста често през вечер. Много го боляло 5-6 месеца. Сега не взема хапчета. Ходи на рехабилитации в
хотел ,,**** Доста време не си усещал ръката. Изтръпвала и
не можел да хване
нищо. Не можел сам да се обслужва 4 месеца. Банките го притеснявали понеже имат 30 000 лева кредити. След
инцидента станал по-враждебен.
Много се е изнервил. Отслабнал доста. Понастоящем е инвалид 60%. След като
приключил болничния доста време си търсил работа, но никой не го приемал заради травмата.
От показанията на водения
от ищцовата страна свидетел ***** се установява, че работи в „******“ от 01.07.2016г. в гр. ****** на длъжност инженер производствена ефективност. На 04.06. по телефона
му се обадили, че И. си прискрипал пръстите и
го карат към болницата. Дошъл в гр. В**** около
18:00 часа на следващия ден. С ***** и **** отишли да видят мястото на инцидента. В аспирационната в голям чувал, където се събира цялата аспирация /“биг
бег“/ имало ръкавица и две, три капки кръв върху купчината от аспирации.
На следващия ден сутринта около седем часа отишли
в болницата да видят И.. Докторът му казал, че трябва да се внесат около 300 лева по банков път, за да се покрият някакви
стари здравни осигуровки и да се предприеме евентуално поставяне на импланти и други операции.
Видяли за кратко И., който казал, че е добре и се
върнали в завода. Заедно с инспекцията по труда отишлш до аспирационната зала. Те направили снимки и поискали документи. До инцидента се е стигнало според хора, които са били в непосредствена близост на инцидента и първи
са видели пострадалото лице, след спиране
на тока на територията на целия завод, при което машините са спрели. С цел
безопасност, машините като се пусне тока, не се
пускат автоматично, а ръчно. ***** началник смяна и *****
са отишли да включат компресора и И. им казал, че единият компресор
не тръгвал. *** и *** са излезли да звънят по телефона
на тогавашната поддръжка на завода да слезе долу и да провери, защо не се пуска
компресора. Компресорната зала и аспирационната зала са една до друга, И. влязъл веднага в аспирационната зала, като се е опитал да
пусне машината, чули писъци и са видели вече станалата беля. Никой не е
казвал на И. да пуска машината сам. ******, бившата
директорка на предприятието назначила вътрешна комисия от свидетеля, *****, **** -
тогавашния шеф на завода и секретарка, която отговаряла за човешките ресурси да разследва инцидента. Според записа на камерите И. влиза първо при
компресорите, излиза, казва на **** на *****, че не може да се пуснат компресорите. Влизат тримата в компресорите. Излизат
тримата. *****вади телефона, ***** върви след него, а И.
се вижда как като излиза от
вратата на компресорите, веднага слиза към вратата на аспирацията. Машината е аспирационна система „*********n”. Поставена е да улавя вътрешното разпрашаване в
целия завод. Като
това разпрашаване минава през една система от тръби и се влива в едно тяло
пълно с филтри, които отделят частиците от въздуха и частиците се утаяват,
отделят на дъното където има един прахосъбирател и вътре се образува купчина с
прах. Тая купчина с прах, за да не тръгне обратно
нагоре към самите филтри и да навлезе в системата и т.н., има тази роторна
клапа, която пропроционално на въртенето на лопатките отделя известно
количество аспирация да отива навън, извън системата. Машината е
поставена на скеле и под скелето вързан със синджири голям ,,биг
бег“ – чувал под който има пале за да може като се напълни да се изкара лесно. Не е предвидено да има човешка намеса вътре в
тоя роторен клапан освен за ремонт, за поддръжка. Вкарва се „биг бега“ закача се на синджирчетата да стои изправен и вътре пада
прах. Когато се напълни се откача. Взима
го мотокара и го изнася навън. Клапана, самия
ротационен клапан е вграден в тяло -
метално тяло, и има отвор с разстояние
10 см. преди лопатките да са достъпни. Ако се постави
ръката до него с длан обърната хоризонтално няма проблеми, но
ако се бръкне вътре с длан вертикално има проблеми.
В предприятието има периодични инструктажи през три месеца за безопасна
работа с машини и работна инструкция за боравене, експлоатация и поддръжка на машини. Второто представлява самото ръководство за експлоатация,
устройство и функцията на работата им, и се отнася за отговорните да работят и поддържат машината. Има
и машини, които се поддържат от избрани
фирми подизпълнители. Когато отишъл за първи път на мястото на инцидента имало инструкция за безопасност поставена на самото скеле на машината. Когато
стане такова прекъсване на тока, работникът трябва при възобновяването на работния процес да
уведоми първо прекия си ръководител в този случай - началник смяната, че
машината не работи и трябва да се отремонтира, или поддръжката или шефа на
завода. Няма задължения към работника сам да пуска машината.
След инцидента, по препоръка
на инспекцията на труда е сложена
решетка на
машината, въпреки че може да доведе до по-големи неприятности. Създава
проблеми. Когато се
задръсти решетката, защото аспирацията улавя не само прах, а и примерно части от
хартиени торби, които имат по–голяма повърхност от една песъчинка и като се
натрупат и утаят долу на тази решетка блокират отвеждането на самата аспирация
вън от машината, а това създава опасност от
натрупване на отровни вещества в цеха. Фабрично такава решетка не е предвидена за машината.
При натискане на червен бутон „Стоп“, който е на самото табло на машината, тъй
наречения „софт стоп“ роторите продължават известно време да изхвърлят
натрупаната вътре в машината аспирация. Не
спира изведнъж, като при токов удар, а
бавно. Намалят оборотите на двигателите, които смучат, на
вентилаторите и т.н. Има и
един червен бутон прекъсвач, изключвател,
който е на гърба на таблото. В
инструкцията за безопасност не
е отразено, че лопатките на роторния клапан след изключване на
аспирацията продължават да се въртят след спиране. В инструкцията е написано - ако не си обучен и
оторизиран да не предприемаш никакви действия по машината. И.Х.
не е бил инструктиран да работи с тази машина. След
като спре да работи обезпрашителната
инсталация, работниците може да
продължат работния си процес, но ще е много прашно, което е
непрепоръчително. Не е виждал и не знае някой да е нареждал неоторизирани лица да пускат машината.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експртиза се
установява, че на И.Х. е била извършена
травматична ампутация на 2, 3 и 4 пръст на дясна ръка вследствие травматично съприкосновение с въртящ се твърд
остър предмет. Обичайния подход
при лечение на подобен вид травматични увреждания е желанието да се съхрани
максимално увредените тъкани, кости, мускули и т.н. В началото предпазливо е направена частична
ампутация с желание да запазят травмираните тъкани. След изминал период, когато
явно съдово нервния сноб на увредените пръсти е бил невъзвратимо увреден се
реализира гангрена, която е категоричен признак, че увредените части следва да бъдат
ампутирани. Такова поведение е нормално и често се прилага, защото
първоначално не би могло да се определи доколко има перспектива в
съществуващите увредени пръсти. Преценката за нивото на ампутация не винаги е
категорична в първия момент. И при по-спешно оперативно лечение нивото на ампутация щеше да бъде същото. При извършена рентгенография се установява изразена
остеопороза на съществуващите фаланги на пръстите водеща до „зудекова атрофия“
свързана с болки и ограничена подвижност, която следва да се лекува
продължително с медикаменти и рехабилитация при липса на гарантиран успех.
От заключението
на вещото лице Т.К.А. по допусната съдебно-психиатрична експртиза се установява, че И.Х.
в първите часове и дни след инцидента е развил остра
стресова реакция. Продължилите повече от година симптоми са довели до развитие
на умерно тежък депресивен епизод свързан с чувство за срам и вина, потиснато
настроение, нежелание за контакти, нарушен сън и апетит, депресивни мисли за
безполезност и безперспективност. Към настоящия
момент няма изразена депресивна симптоматика. Няма достатъчно
критерии за поставяне на диагнозата депресивен епизод,
както е имало преди това. Реакцията му на адаптация е
преминала вече, оставяйки симптомите и се е развил един депресивен синдром, но
към момента една част от тези симптоми са преодолени. Подобрен
му е съня. По-скоро е нарушен,
но от физическа болка. При
студено време продължава да изпитва болка. Това са така
наречените фантомни болки на мястото на отрязан крайник и понякога са много
силни, тъй като се предизвикват не от прякото дразнене на периферията, а по
централен нервен път, т.е.
проекцията на дадения крайник или орган в мозъчната кора. Истински депресивен тип безсъние няма. Благодарение
на характера си и на отговорността към близките си, той в голяма част е успял
да се примири със ситуацията, което не означава, че той е изцяло в пълноценно
психично здраве. Има останали малоценностни
изживявания, че не може да бъде изцяло полезен, че с тази ръка не може да си
служи. Все още изпитва някаква вина, че не е успял да
предотврати инцидента. Чувства се виновен пред
близките си, но не е достатъчно тежко като изразени симптоми, за да е в
депресивен епизод все още. Фобията към остри режещи
предмети е нещо независимо и е резултат точно на ситуацията при която се е
инвалидизирал и тя може би ще остане малко по-дълго време, тъй като с тях той
свързва осакатяването си.
От заключението на вещото лице И.Г.И. по допусната съдебно-техническа експртиза се установява, че машината е
марка „*****“, която е една от лидерите в
световен мащаб в производството на прахоуловители. Фабрично за
тази машина – прахоуловител не е предвидено поставяне на
решетка за този отвор, в който ищеца е поставил ръката си. В инструкцията за употреба на прахоуловителя, съставена от производителя
му пише, че там където е необходимо той е снабден със съответните ограждения. При огледа извършен от вещото лице допълнително поставената решетка
била запушена и това затруднявало
работата на тази машина. Опитал с
рулетка да бръкне да измери
разстояние до въртящата част на ротора, което било около 8-10 см. Размерът на отвора на който е
поставена решетката е около ф20. Не е физически възможно да се стигне до съприкосновение между ръката на
човек и въртящата се част на машината, ако не се бръкне в самото тяло на
роторния клапан.
Би трябвало да удължат ръкава и след това да сложат
по-рехава решетка, за да изпълнят изискванията и да не може да бръкне човек
вътре. Трябва периодично като почистват
бигбена да отварят и да почистват решетката. Не
може да каже за колко време се задръства. Има
много едри елементи, които попадат и частици от хартиени
чували, които няма как да минат през решетката. Задръстването
би довело до невъзможност да изсмуква и филтрира. Тези прахови
частици, които са там са пожаро- и взривоопасни и ако има по-голяма
концентрация в помещенията, в които се
работи, могат да доведат до доста сериозна
авария.
Машината е в отделно помещение с катинар. Таблото
се вижда на снимковия материал отстрани на биг бена. Който влиза вътре да работи трябва да изключи
машината, за да прави каквото
и да е.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 200 Кодекса на труда /КТ/.
С
разпоредбата на чл. 200 КТ се въвежда отговорност на работодателя за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, независимо дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването на вредите. Изисква се вредните
последици да са резултат на пряка или косвена връзка с трудовата дейност на
този работник - при или по повод изпълнението на възложената работа или на
каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя,
както и по време на почивка, прекарана в предприятието или по пътя към
местоработат му. Законът изисква още да е налице причинна връзка между
увреждането и настъпилите вреди. Тази отговорност има обективен и безвиновен
характер, т.е. работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или
друг работник имат вина за настъпване на вредите.
От изложеното следва, че в настоящия казус, за да бъде уважена претенция на ищеца, следва да установи
при условията на пълно и главно доказване изложените в молбата факти и обстоятелства
относно установена по съответния ред трудова злополука по време на съществуващо
трудово правоотношение между него и ответника и
характера на претърпените неимуществени вреди, респ. при
успешно проведено доказване в тази насока - ответникът следва да установи, че е изплатил на ищците
дължимото му обезщетение или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че с
влязло в сила разпореждане по чл. 60 ал.1 от КСО,
длъжностното лице определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, въз основа на подадена от работодателя
декларация е определило злополуката като трудова. Трайната практика на ВКС
приема, че е недопустимо при влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, да се преразглежда въпросът доколко
увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото
правоотношение. – пр. Решение № 319/22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г.
на ВКС, , решение от 19.05.2011 г.
по гр. д. № 652/2010г. на ВКС, решение № 141/29.04.2009 г. по гр. д. № 347/2008 г.
на ВКС, решение № 1247/2008 г. по
гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, решение от 01.12.2005 г. по гр.
д. № 1507/2003 г. на ВКС и др.
Според
заключението по извършената съдебно медицинска експертиза причината за травматична
ампутация на 2,
3 и 4 пръст на дясна ръка на И.Х. е съприкосновение с въртящ се детайл на машина. Това води до извод, че увреждането е в пряка причинна връзка с
настъпилата трудова злополука възприета с разпореждане № 5104-22-101/24.10.2018г. на
ТП на НОИ - *****.
При
определяне размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи като
съобрази обществения критерий за справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта
по смисъла на цитираната норма не
е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – обществено-икономическата
конюнктура в страната, характер и степен на увреждане, начин
и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, общественото му и
социално положение.
Съобразно със
смисъла на цитраната норма на чл. 52 ЗЗД, съдът като взе предвид младата
възраст на пострадалия; социално-икономическата ситуация в страната свързана с
наличието на трайни инфлационни процеси и увеличение на трудовите
възнаграждения, вкл. минималната работна заплата; вида, характера и
продължителносттта на физическите болки и душевните страдания от загубата на
хватателната способност на дясната ръка, поради ампутацията на три пръста, намира,
че
в настоящия случай като адекватно
репариране на така претърпените от ищците неимуществени вреди, следва
да бъде определено обезщетение в размер на 80000 лв. В тази
насока съобразява и съдебната практика по тъждествени казуси - пр. Решение №
290/18.11.2015 по гр.д. № 15/2015 на ВКС; Решение №
128/ 04.05.2016 г.гр. по гр. дело
№ 4417/2015г.; № 127/13.11.2018 г. по гр.д. № 3724/2017г.; Решение
№ 186/21.10.2019г. по гр. д. № 246/2019г. на ВКС Решение № 208/12.05.2020г. по
гр. дело № 4494/2018г. на ВКС, Решение № 149/13.01.2021 по гр. дело №4301/2019г. на ВКС.
В настоящия случай съдът намира, че не се
установи наличието на чл. 201 ал. 1 КТ, тъй като събраните по делото
доказателства не разкриват субективно отношение на починалия работник целящо
или съзнателно допускащо настъпването на злополуката.
Съдът възприема наличието на хипотезата на чл. 201 ал. 2 КТ, според
която отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите
последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа. При
трудовата злополука обезщетението може да се намали само, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството
на дейността и условията за извършването. Грубата небрежност не се отличава по
форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност (в този смисъл пр. Решение № 208/12.05.2020г.
по гр. дело № 4494 / 2018г. на ВКС; Решение № 128/ 04.05.2016 г.гр. по
гр. дело № 4417/2015г.; Решение № 1429 от 10.11.1993
г. по гр. д. № 86/93 г. по описа на ВКС, Решение № 348 от 11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. по описа на ВКС, Решение с № 194/ 21.06.2011г. по гр.д. № 1248/2010г. и др.). При анализа на събраните по делото доказателства
съдът намира, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, поради проявената от него груба
небрежност при изпълнение на трудовите му задължения. В случая ищецът преди
инцидента е нарушил чл.126 т.5 и т.6 КТ и чл.33 ЗЗБУТ и не
е положил дължимата грижа за осигуряване на собствената си безопасност на
работното място. Съдът съобразно гореобсъденото заключение на
СТЕ намира, че работата на машината е била напълно обезопасена. Съдът не възпирема доводите на ****, че работодателят е длъжен да
прави доработки или преработки на фабричните параметри на една машина, за да я
обезопаси. В този смисъл според СТЕ и свидетелят на
ответника така указаната преработка дори е опасна, както за работата на
машината, така и за здравето на работниците. Установи се сащо така, че на
работника е бил проведен подробен инструктаж за безопасна работа. Имало е поставена инструкция на самата машина. Ищецът е
поставил ръката си във вътрешността на машината /а не примерно хоризонтално под
нея/, без да е сигурен, че тя е изключена, в нарушение на инструкциите за
безопасност и без това да е необходимо за изпълнение на работата му. С това работникът не е положил грижата, която би положил и
най-небрежният човек при изпълнение на тази работа. Поведението на
работника сочи висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили
изключително в резултат на проявената груба небрежност, поради което дължимото
обезщетение от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното
увреждане, следва да се намали с процент
съпричиняване от 75 % В тази насока ВРС напълно споделя доводите на постановеното по тъждествен спор Решение №
290/18.11.2015 по гр.д. № 15/2015 на ВКС. Този извод се основава и на събраните гласни доказателства, според
които никой от преките му ръководители не е нареждал на ищеца да извърши такова
действие /доказателства за обратното
не бяха събрани/, което не е сред тези вменени му с длъжностната му
характеристика и за него той не е имал компетентностт. Предвид характера на установените от НОИ допуснати нарушения от
работодателя е видно, че дори той да беше изпълнил всички посочени там негови
задължения /с изключение на коментираната технически противопоказна нерагламентирана
преработка на машината/, това не би предотвратило вредоносния резултат при
подобно небрежно действие на работника.
Предвид
гореизложеното в тежест на работодателя следва да се вменят 20000 лв. В останалата част искът следва да бъдат отхвърлен.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът взе предвид, че те обхващат както претърпяната загуба, т.е. реалното намаление на имуществото на пострадалото лице, така и пропуснатата полза - т.е. разликата между получаваното брутно възнаграждение и пенсията, получавана по силата на осигурително правоотношение. Характерът на това обезщетение - пропусната полза, предполага, че се касае до имуществена облага, която би се следвала на увреденото лице, ако не бе настъпило професионалното му увреждане. Тази облага се следва ежемесечно, защото касае дължими периодични плащания /от една страна на пенсията, от друга - на онова трудово възнаграждение, което би получавал ако не бе настъпило увреждането/, т.е. нейната изискуемост настъпва ежемесечно само в рамките на дължимия за месеца размер. По настоящото дело липсва спор относно размера на дължимото му от ответника брутно възнаграждение, който е посочен от ищеца. Спори се по въпроса, дали пропуснатите ползи вследствие трудовата злополука се определят въз основа на брутното му трудово възнаграждение или въз основа на нетното след приспадане на съответните данъци и осигуровки. Съдебната практика е трайна и константа, че определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ за пропусната полза се извършва на базата на брутното възнаграждение, без приспаднати от него данък по ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово възнаграждение и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин, ако за обезщетението по чл. 200 от КТ
са предвидени такива публични задължения, те ще се удържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението при изплащането му – пр. Решение № 335 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г., IV г. о., Решение № 119 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 675/2012 г., IV г. о., Решение № 221 от 28.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 910/2018 г., IV г. о., Решение № 144 от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4053/2013 г., IV г. о., Решение № 489 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1349/2008 г., II г. о. и др. Съдът намира, че следва да се съобрази с така цитираната практика, като присъди разликата до брутните трудови възнаграждения, като ако от нея се дължат осигуровки, те следва да бъдат приспаднати при изпълнение на решението от работодателя, респ. от съд. изпълнител.От изложеното следва, че искът следва да се уважи
съобразно заявеното за периодите 04.06.2018г. до 03.01.2019г. и от 03.01.2019г.
до 02.09.2019г. Досежно претенцията за периода от 02.09.2019г. до 19.01.2020г.,
съдът я намира за частично неоснователна за размера на минималната пенсия по
чл. 79 ал. 4 вр. чл. 70 ал. 12 ГПК, която би получавал ищецът ако беше заявил
това свое право предвидено в чл. 71 и чл. 72 КСО по реда на чл. 73 ал. 1 КСО, която е била на стойност 219,43 лв. съобразно Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване (ЗБДОО) за 2019г. от 1 юли до 31 декември 2019г. и чл. 10 от ЗБДОО за 2020 г. от 1 януари 2020г. до 30 юни
2020г. В тази насока съдът споделя доводите в цитираното решение № 144 от 22.07.2014 г. на ВКС, според
които лице с трайно нарушена
работоспособност е длъжно да прояви грижа за своите работи и си намери работа,
подходяща според предписанията на здравните органи. В случаите, когато работодателят не е
отправил предложение по чл.
314 КТ, трудоустроеният следва да си потърси сам работа, като
най-малкото, трябва да се регистрира в бюрото по труда. Ако не го е сторил, тогава има
основание да търси обезщетение за разликата между загубеното трудово
възнаграждение и сбора от получаваната пенсия и минималното възнаграждение за
работата, която би могъл да изпълнява съобразно предписанията на ТЕЛК,
съответно - минималното трудово възнаграждение за страната. Ако
трудоустроеният се е регистрирал в бюрото по труда и за исковия период няма
предлагане на подходяща за него работа, тогава той понася имуществено увреждане
в размер на разликата между получаваната пенсия и загубеното трудово
възнаграждение, без да се приспада минималното възнаграждение за работата,
която би могъл да изпълнява според трудовата препоръка на ТЕЛК.
ВРС намира,
че след като пострадалият е длъжен да прояви активност за намиране на работа,
на още по-силно основание следва да прояви активност за реализиране на правата
си за получаване на обезщетение, респ. на пенсия за инвалидост вследствие от злополуката
по реда на императивните норми на чл. 71, чл. 72 и чл. 73 ал. 1 КСО, дължима от
датата на инвалидизация, т.е от решението на ТЕЛК, което в случая е от 10.12.2018г.
За определянето и дължимоста на пенсията от тази дата е ирелевантно
осъщественото от работодателя упражняване на правото му да обжалва акта за
установяване на трудова злополука. От ответника няма твърдения или проведено
доказване, че ищецът би получил по-висока от минималната пенсия. Приспадайки изчислената
дължима за получаване минимална пенсия за периода от 02.09.2019г. до
19.01.2020г. в размер на 997,58 лв., стойността на обезщетенето за периода е
3146,42 лв.
На ответника следва
да бъдат определени разноски на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК, които съобразно
представените доказателства за
реално заплатено възнаграждение от 5400 на представлявалия го упълномощен
адвокат – договор за правна помощ, възнаграждения на вещо лице /750лв./ и списък
за разноски по чл. 80 ГПК, са в общ размер на 6150 лв. В тази насока съдът
споделя частично възражението за прекомерност на ищеца, като намаля възнаграждението
на процесуалния представител на ответника съразмерно на определеното на това на
ищеца – 4000 лв., като взе предвид фактическата и правна сложност на спора,
броя на откритите съдебни заседания, вида и характера на извършените в тях
процесуални действия. Съразмерно на отхвърлената част от исковете разноските са
общо 3576,39 лв.
Съобразно с
чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
дължимата държавна такса 843,16 лв. и разноски за експертизи внесени от бюджета
на съда 410лв., съразмерно на уважената част от иска – 309,63 лв.
Мотивиран от
горното, Варненският районен съд
ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТ „****“ ЕООД, /с бивше наименование „С.Г.К.П.Б.“/ ЕИК ****,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.В.Х. с ЕГН **********, постоянен
адрес: *** А., сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и душевни страдания в резултат на настъпилата
трудова злополука на 04.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на настъпване на увреждането - 04.06.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 201 ал. 2 КТ иска за разликата над уважения размер от 20000 лв. до 80000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 200 КТ „*****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление:*** да заплати на И.В.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: *** А., сумата от 1079,08 лева - обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди вследствие на трудовата
злополука, формирано от сбора на 1./ разликите между
брутното трудово възнаграждение получавано от него преди злополуката и: обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода 04.06.2018г. - 03.01.2019г. в размер на 114,36 лева; получаваното парично
обезщетение за безработица за периода 03.01.2019г. - 02.09.2019г. в размер на 178,12 лева и 2./ сумата от 786,61
лева – стойността на брутното му трудово възнаграждение за периода от
02.09.2019г. до 19.01.2020г., в който е бил без работа и не е получавал
обезщетения и/или пенсия, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата
молба – 08.10.2020г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до претендираната сума от 5313,91 лв., на осн. чл.
201 ал. 2 КТ за разликата от 1079,08 лв. до 4316,63
лева, от която разлика 457.44 лева са обезщетение за временна нетрудоспособност за периода
04.06.2018г. - 03.01.2019г.; 712.47 лева - обезщетение за безработица за периода 03.01.2019г. - 02.09.2019г. и 3146,42 лева
– брутно трудово възнаграждение за периода от 02.09.2019г. до
19.01.2020г., и като неоснователен за разликата /997,58 лв./ от 4316,63
лева до 5313,91 лв., претендирана като обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за периода от
02.09.2019г. до 19.01.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „*****“ ЕООД, ЕИК **** да заплати в полза
на държавата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата
от 309,63 лева за дължимата
държавна такса и депозите за експертизи внесеи за сметка на бюджета, съразмерно
на уважената част от исковете.