МОТИВИ
към
решение по АНД № 1451/2020 г. по описа на ПРС IХ н. с.
Районна прокуратура Пловдив е внесла за
разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 53/2019г. по
описа на сектор „РПТ“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК
спрямо обвиняемия Г.М.Г. – роден на *** ***, ***, българско гражданство, женен,
средно образование, работи като ***, неосъждан, ЕГН ********** за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. ІІІ от НК, за това, че на 14.05.2019 г. в с. Ягодово, обл. Пловдив, на
кръстовище на ул. „Васил Левски“ с ул. „Александър Стамболийски“, при
управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес 814 Д“ с
рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“;
- чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост
да спрат когато възникне опасност за движението.“;
- чл.
23, ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“;
- чл.
75, ал. 1 от ППЗДвП – „Водачът в зависимост от
скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава
дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне
удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“,
и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Г. И. Р., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата
раменна кост в областта на лакетната става, довело до
трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение. Сочи,
че предвид показанията на установените и разпитани свидетели и изготвените
експертизи, както и от приобщените справки, се установяват всички фактически
обстоятелства, които са изложени в постановлението на РП – Пловдив, както и че обв. Г.М.Г., като правоспособен водач на МПС, е реализирал съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал.
1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, като деянието е извършено на 14.05.2019 г.
в с. Ягодово на кръстовището на ул. „Васил Левски“ с ул. „Александър
Стамболийски“, докато обвиняемият е управлявал МПС – товарен автомобил
„Мерцедес“. Сочи, че несъобразяването на визираните правила в ЗДВП – чл. 20,
ал. 1 и 2, чл. 23, ал. 1, и чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП –
практически са способствали за настъпването на ПТП-то между управлявания от
обвиняемия товарен автомобил и движещия се непосредствено пред него автобус „Ирисбус“, в който се е намирала пострадалата, след
настъпването на ПТП-то и сблъсъка между двата автомобила, практически се е
стигнало и до причиняване на травматичното увреждане на свид.
Р., която е била в автобуса. Поддържа, че видът и характерът на травматичното
увреждане, причинено на свид. Р., изрично са
установени с изготвеното експертно заключение от назначената съдебно-медицинска
експертиза, което телесно увреждане е такова, довело до трайно затрудняване
движенията на горния ляв крайник. Сочи, че от събраните доказателства се
установи, че от обективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като
обвиняемият не е предвиждал настъпването на вредоносните последици и не е искал
тяхното настъпване, но задължителните и нарушени правила по ЗДвП сочат, че той
е могъл и е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването на ПТП-то. Прокурорът
подържа, че за престъплението, за което обв. Г. е
предаден на съд, законът е предвидил наказание лишаване от свобода до 3 години
или пробация, а Г. не е осъждан, както и
обстоятелството, че от деянието няма съставомерни
имуществени щети, то в случая са налице императивните предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК, поради което предлага обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба, ориентирано от средния към минималния размер, като на основание чл. 343г
от НК следва същият да бъде лишен и от право да управлява МПС за срок от 1
година, още в случай, че бъде признат за виновен, предлага съдът да присъди и
разноските по делото.
Защитникът на обвиняемия – адвокат Я. сочи, че подзащитният
му не оспорва фактическата обстановка, описана в постановлението на РП –
Пловдив. Въпреки това сочи, че има достатъчно данни в самото дело, включително
от разпита на пострадалата и на нейния съпруг и *** на автобуса, че в
конкретния случай обстановката за настъпване на ПТП-то е била създадена от
водач на лек автомобил „Ауди“, който е излязъл от страничен път и е навлезнал между двата автомобила – автобусът и камионът на обвиняемия,
който - за да бъде избегнат сблъсък с „Ауди“-то, което не е останало на ПТП-то,
а е заминало, се получил сблъсъкът между камиона на доверителя ми и автобуса. Предлага,
когато се решава въпроса за отговорността на обвиняемия, както и фактът, че
това са твърди не само от последния, но и от съпруга на пострадалата, то в
конкретния случай вината за настъпилото ПТП не е само на обвиняемия, но
независимо от това нещо, той ще си понесе отговорността за вредоносния резултат.
На следващо място взема становище, че при определяне на наказанието следва да
се вземете предвид, първо, неговата личност и второ – че към настоящия момент
не е осъждан или криминално проявен, а също така следва да отчетете, че същият
е семеен и се грижи за дете, поради което предлага размера на глобата да бъде в
минималния предвиден от закона размер. Още предлага да се съобрази, че
обвиняемият реализира доходи, които изкарва чрез превозна дейност с камиона, с
който е станало ПТП-то, поради което предлага да не му бъде налагано наказание
лишаване от правоуправление, тъй като, ако бъде лишен от доходи, по този начин
би се усложнило неговото положение и това на семейството, което издържа –
съпруга и малко дете, като интересите на децата са винаги приоритет. Поради
това предлага на обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден от закона размер, както и да не му бъде налагано наказание лишаване
от правоуправление.
Обвиняемият Г. сочи, че поддържа казаното от адвоката
си, съжалява за произшествието, наистина не е искал така да се случи и предлага
да не му бъде отнемана книжката, защото с нея си изкарва доходите.
В последната си дума заявява, че поддържа каквото е
казал, няма какво да добави.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Г.М.Г.
е
роден на *** ***, ***, българско гражданство, женен, средно образование, работи
като ***, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът намира за установено, че на обвиняемият
Г.М.Г. бил правоспособен водач и притежавал валидно СУМПС. Той ползвал при
управление товарен автомобил „Мерцедес 814 Д“ с рег. № ***.
На 11.05.2019 г. свид.
Р. П. Р. изпълнявал редовен курс с автобус „Ирисбус Сителис“ с рег. № *** по линия № ** и се придвижвал в с.
Ягодово, обл. Пловдив по ул. „Васил Левски“ в посока от изток на запад. В
автобуса към момента на придвижването му имало четирима пасажери, които били
седнали на седалките, както и *** свид. Г. И. Р..
Последната стояла права в началото на пътеката на автобуса с лице към предно
обзорно стъкло и с гръб към вътрешността на автобуса, като с дясната си ръка се
държала за металния пилон, който се намирал след първата врата на автобуса в
дясната му част. С лявата си ръка се държала за дръжка, която се намирала зад
кабината на ***. Времето било ясно, слънчево, сухо, с добра видимост.
Движението по улицата било спокойно, като нямало автомобили в насрещното платно
за движение. Непосредствено зад автобуса, управляван от свид.
Р., по ул. „Васил Левски“ в същата посока от изток на запад, се придвижвал обв. Г.М.Г.. Същият управлявал товарен автомобил „Мерцедес
814 Д“ с рег. № ***. Докато се придвижвал по ул. „Васил Левски“, свид. Р. насочил автобуса към средата на пътното платно,
тъй като имало паркирали автомобили от дясната страна. Обв.
Г. го последвал. При приближаване на кръстовището с ул. „Ал. Стамболийски“, свид. Р. забелязал, че отляво по напречната улица
приближава лек автомобил „Ауди“. За този автомобил преди кръстовището имало
знак „Стоп“. На свид.
Р. му направило впечатление, че автомобила се придвижвал на пред към
кръстовището без включени мигачи и без индикация за посоката си на движение.
Към този момент свид. Р. се придвижвал със скорост
около 35-40 км/ч. Тъй като не могъл да установи накъде ще се отправи автомобила
марка „Ауди“, чрез задействане на спирачната система той намалил скоростта до
около 20 км/ч. В този момент автобусът бил навлязъл в кръстовището и задната му
част се намирала в центъра. В момента, в който свид. Р.
намалил скоростта на движение на автобуса, обвиняемият Г.М.Г. не успял да
реагира адекватно, като не намалил скоростта, с която се придвижвал. Тъй като
се бил приближил твърде близко с товарния автомобил „Мерцедес 814 Д“ с рег. № ***
до автобуса и не била съобразена дистанцията между двете превозни средства,
след като свид. Р. намалил скоростта на движение на
автобуса, последвал удар между него и товарния автомобил, управляван от обв. Г.. Ударът настъпил в задната част на автобуса, която
подскочила и предната част на товарния автомобил, който бил зад него. От удара
водачът Р. се наклонил рязко напред към волана, а свид.
Р. изгубила равновесие. Тя паднала назад по гръб, на лявата си част върху
лявата си ръка, като краката й сочели предната част на автобуса. След
последвалия удар всички светлини в автобуса угаснали. В този момент автомобила
марка „Ауди“, без да спира завил на дясно по ул. „Васил Левски“ и продължил в
посока към с. Катуница. След удара свид. Р. се
обърнал към пътниците в автобуса и видял, че свид. Р.
е паднала на пътеката. Той отишъл до нея и заедно с една от пътничките й
помогнали да стане и да слезе от автобуса. След като излезли навън, свид. Р. видял, че автобуса е бил ударен от товарния автомобил
на обв. Г.. В този момент обв.
Г. се приближил към свид. Р., като му обяснил, че
също се е ударил при удара. Свид. Р. позвънил на тел.
112 и съобщил за инцидента.
Във връзка с подадения сигнал на место
бил изпратен екип от полицейски служители и на спешна медицинска помощ. След
пристигането си полицейските служители – свид. Т. Д.
и неговия колега Т. Т. тествали и двамата водачи за употреба на алкохол, като и
двете проби дали отрицателен резултат. По отношение на свид.
Г. Р., след като й бил извършен преглед на место, било установено, че следва да
бъде отведена в медицинско заведение за допълнителни изследвания и лечение.
След приемането й на лечение, на свид. Р. на
16.05.2019 г. била извършена операция, като на 20.05.2019 г. била изписана от
болничното заведение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът намира за
установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както
следва:
Възприетата фактическа обстановка се установява от
показания на свидетелите Г. И. Р., Р. П. Р. и Т. Д. Д.,
дадени в хода на досъдебното производство, които
подробно непротиворечиво описват горната фактическа обстановка. Съдът намира
показанията на същите свидетели за логични, последователни и добре
кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като истинни.
Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и
заключението на назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза, съгласно което е установено, че
ударът е настъпил на платно за движение в конфликтна точка на първоначален контакт,
която приблизително се намира: по дължина на около 8-9 м. западно от ориентира,
по широчина на около 3.8-5.6 м. южно от ориентира. Скоростта на движение на
товарен автомобил „Мерцедес 819Д“ непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 30 км/ч. Водачът на товарен автомобил
„Мерцедес 819Д“ се е движел на дистанция зад автобус „Ирисбус
Сителис“, която е била несъобразена с безопасността
на движението. В случая не са установени технически условия, които да са
налагали движение на товарен автомобил „Мерцедес 819Д“ със скорост по-ниска от
установената. Тъй като водачът на товарен автомобил „Мерцедес 819Д“ се е движел
на дистанция зад автобус „Ирисбус Сителис“,
която е била несъобразена с безопасността на движението, той е нямал техническа
възможност да спре преди да се удари в него.
Водачът на
товарен автомобил „Мерцедес 819Д“ е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез предприемане на безопасно екстрено спиране, ако се е движил
на дистанция зад автобус „Ирисбус Сителис“,
която е била съобразена с безопасността на движението, т.е. на повече от 13 м.
Скоростта на движение на автобус „Ирисбус Сителис“ непосредствено преди произшествието е била около
30 км/ч., а в момента на удара е била близка до нула. В случая нямало
технически условия, които да са налагали движение на автобус „Ирисбус Сителис“ със скорост
по-ниска от установената. Водачът на автобус „Ирисбус
Сителис“ е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на произшествието.
От техническа гледна точка механизма на настъпване
на пътнотранспортното произшествие е бил установен по следния начин:
Водачът Г.М.Г. е управлявал товарен автомобил
„Мерцедес 819Д“ по платното за движение на ул. „В. Левски“ в с. Ягодово в
посока от изток на запад. През това време водачът Р. П. Р. е управлявал автобус
„Ирисбус Сителис“ по
платното за движение на същия път, в същата посока, пред товарен автомобил
„Мерцедес 819Д“. При преминаване през кръстовището с ул. „Ал. Стамболийски
водачът на автобус „Ирисбус Сителис“
е намалил скоростта си. Тъй като водачът на товарен автомобил „Мерцедес 819Д“
се е движел на дистанция зад автобус „Ирисбус Сителис“, която е била несъобразена с безопасността на
движението, той е нямал техническа възможност да спре преди да се удари в него.
Така е настъпил удар в предната част на товарен автомобил „Мерцедес 819Д“ и в
задната част на автобус „Ирисбус Сителис“.
След пътнотранспортното произшествие автомобилите са се установили на платното
за движение на местата и в положенията, отразени в протокола за оглед и видно
от фотоалбума на местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото произшествие е, че
водачът на товарен автомобил „Мерцедес 819Д“ – Г.М.Г. се е движел на дистанция
зад автобус „Ирисбус Сителис“,
която е била несъобразена с безопасността на движението така, че да може да
избегне удряне в него, когато той намали скоростта или спре рязко.
Съдът приема заключението на същата експертиза като
компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото
доказателства. От същото се установява механизма на настъпилото ПТП и причините
за същото.
Отново на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът
съобрази и заключението на назначената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, съгласно което на свидетеля Г. Р. е било причинено счупване на
лявата раменна кост в областта на лакетната става.
Описаното увреждане в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговаря
по време и начин да е причинено, при станалото пътнотранспортно произшествие, с
което е в пряка причинна връзка. Причинено е трайно затрудняване движенията на
горен ляв крайник за около 2.5 – 3 месеца. Съдът приема заключението на същата
експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и
опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установява вида, характера и механизма на
причинените на Г. И. Р. увреждания.
Също съдът съобрази и протоколите от извършените процесуални
действия – протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2019г., от който се
установяват фактическите констатации съгласно същия.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа обстановка,
съдът приема, че със своите действия обвиняемият Г.М.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление
по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За това, че на 14.05.2019 г. в с. Ягодово, обл.
Пловдив, на кръстовище на ул. „Васил Левски“ с ул. „Александър Стамболийски“,
при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Мерцедес 814
Д“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“;
- чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост
да спрат когато възникне опасност за движението.“;
- чл.
23, ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“;
- чл.
75, ал. 1 от ППЗДвП – „Водачът в зависимост от
скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава
дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне
удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“,
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Г. И. Р., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата раменна
кост в областта на лакетната става, довело до трайно
затрудняване движенията на горен ляв крайник
В този смисък обективна
страна се установява, че на Г. И. Р. е причинена средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на лявата раменна кост в областта на лакетната
става, довело до трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник.
Установява се още, че същата средна телесна повреда
на Г. И. Р. е в причинно – следствена връзка с виновното поведение на
обвиняемия Г., предвид описания механизъм на ПТП.
На последно място от обективна страна се установява,
че гореописаното ПТП е възникнало в следствие нарушение от страна на обвиняемия
Г. разпоредбите на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, чл. 23 ал. 1 от ЗДвП и чл. 75 ал. 1 от ППЗДвП, съгласно описаната
като възприета от съда фактическа обстановка.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от обвиняемият Г. при
форма на вината – непредпазливост, като Г. не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП
е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги
предвиди. В тази връзка следва да се посочи, че от събраната
по делото доказателствена съвкупност се налага извод за виновно поведение на
подсъдимия Г., довело като пряка и непосредствена последица настъпване на
инкриминираното ПТП, в следствие на нарушение от страна на обвиняемия на
посочените разпоредби на ЗДвП.
Ето защо съдът призна обвиняемият Г.М.Г. – роден на *** ***, ***,
българско гражданство, женен, средно образование, работи като ***, неосъждан,
ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това,
че на 14.05.2019 г. в с. Ягодово, обл. Пловдив, на кръстовище на ул. „Васил
Левски“ с ул. „Александър Стамболийски“, при управление на моторно превозно
средство – товарен автомобил „Мерцедес 814 Д“ с рег. № ***, е нарушил правилата
за движение, а именно:
- чл.
20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.“;
- чл.
20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случая на необходимост
да спрат когато възникне опасност за движението.“;
- чл.
23, ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“;
- чл.
75, ал. 1 от ППЗДвП – „Водачът в зависимост от
скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава
дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне
удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“,
и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Г. И. Р., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата раменна
кост в областта на лакетната става, довело до трайно
затрудняване движенията на горен ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. ІІІ от НК.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК
Установява се още, че обвиняемият Г.М.Г.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
ХХVІІІ от НПК. Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК е лишаване от свобода до три
години или пробация. При осъществяване на
престъплението не са причинени съставомерни имуществени щети, които да подлежат на
възстановяване.
С оглед на така посочената правна
квалификация на извършеното от страна на обвиняемия Г. инкриминирано деяние –
престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. ІІІ от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с
чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК, както
следва – обвиняемият Г. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК е лишаване
от свобода до три години или пробация, обвиняемият
Г.
не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК
изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият Г.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.
ПО
НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК
При определяне размера на наказанието глоба, в
предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да
бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на
смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, добрите характеристични
данни на същия – включително семейно положение, признанието на вината по така
повдигнатото обвинение, показваща критичност към извършеното, изразеното
съжаление. Не на последно място по делото се установява, че настъпилото ПТП е
резултат от независимо съпричиняване от трето лице, а
не се дължи единствено и само на непредпазливостта на обвиняемия, макар и
последната безспорно да е налице. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на
1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и
превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за
постигане целите на същото.
При съобразяване възможността по
чл.78А, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.
ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК съдът намери, че не следва да наложи и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за определен
период от време на обвиняемия Г.. Съдът мотивира решението си в този смисъл със
събраните данни за личността на обвиняемия, включително необходимостта му да
осъществява транспортна дейност за да издържа семейството си, както и всички
вече посочени други смекчаващи обстоятелства. Следва да се посочи, че целта на
наложеното наказание е преди всичко да се поправи и превъзпита наказания, а не
същият да бъде лишен от възможност да издържа семейството си, които по никакъв
начин не би съдействало за поправянето му и интегрирането му в нормална
социална среда. Ето защо съдът на основание чл.78А, ал.4 от НК, във вр. с
чл.343г от НК, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр.
ІІІ от НК съдът не наложи на обвиняемия Г. административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за определен период от време.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери обвиняемия Г.М.Г. за
виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. ІІ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК, съдът счете, че на основание
чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски
по досъдебното производство за експертизи в размер на 526 лева, представляваща
разноски по досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на
Държавата. Същите разноски са направени изготвяне експертизи в хода на
досъдебното производство, във връзка с обвинението, по което подсъдимият бе
признат за виновен, приложено е постановление за определяне възнаграждение на
вещото лице.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.