Решение по адм. дело №1935/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя К. С. И., подадена чрез пълномощник, против Заповед № РД - 153/11.09.2024г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас, с която на жалбоподателя, на основание чл.127, т.2, буква „а“ от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във вр. с чл.24, параграф 3, буква „а“ и чл. 2, параграф 35, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на съвета от 14 юни 2006г, относно превози на отпадъци, е наложена принудителна административна мярка – да извърши екологосъобразно третиране на опасни отпадъци.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че внесеният автомобил не е излязло от употреба МПС и неправилно е бил квалифициран като отпадък от РИОСВ. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед като необоснована и незаконосъобразна и претендира присъждане на разноски, съгласно представения договор за правна защита и списък за разноски в размер на 1050 лева, от които 1000 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева заплатена държавна такса.

Ответникът – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите(РИОСВ) Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ангажира доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и депозира писмени бележки.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 25.07.2021г. с декларация за временно складиране (ДВС) с MRN 1BG001007033598U6, подадена от „ЕКОНОМУ ИНТЕРНАШЪНЪЛ ШИПИНГ“ ЕООД са представени стоките, въведени с М/К ROBIN 1, рейс 030W. На 02.08.2021г. с декларация за поставяне на стоки, под режим външен съюзен транзит на основание чл.158, §1 от Регламент (ЕС) № 952/3013г., с MRN 21BG00100720305980, подадена по електронен път от отговорно лице по транзита „СПЕД-КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК: ********* в качеството му на представител, по смисъла на чл.18, §1 Регламент (ЕС) № 952/2013 пред митническите органи от МП „Пристанище Бургас център“ и получател „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД, ЕИК: ********* е декларирана 1 брой стока с описание в кл. 31 - ТР.ПЪТН. АВТОМОБИЛ-АВАРИРАЛ, СУБАРУ, Изпращач: „Глобал Ауто Ексчейндж“ - САЩ.

В хода на извършена проверка на 02.08.2021 г. от органите на ГД Гранична полипия - МВР и органите на МП „Пристанище Бургас център“ е установено, след извършен оглед на автомобил „СУБАРУ“, че същият е с видими следи от изгаряне по предната половина - изгорели са двигателната част, предното стъкло и част от купето. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за митническа проверка 21BG1007M033386 от 02.08.2021г. При проверката е възникнало съмнение за класификация на товара, поради което и на основание чл.116, ал.3 от ЗУО от МП „Пристанище Бургас център“ е изпратено уведомление до РИОСВ-Бургас на 03.08.2021 г. На 10.08.2021г. от МП „Пристанище Бургас център“ е изпратено писмо до управителя на „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД за предоставяне на допълнителни документи, съгласно дадени указания от РИОСВ - Бургас в писмо с изх. № УО-997/06.08.2021г. на РИОСВ – Бургас относно документите, които следва да бъдат изискани от лицата, които възнамеряват да внесат на митническата територия на Република България употребявани моторни превозни средства, с цел изясняване на обективната фактическа обстановка, т.е дали лицата възнамеряват да внесат употребявани МПС за повторна употреба и/или излезли от употреба моторни превозни средства, с цел класифициране на товара, а именно: - копие от договора за продажба или съответно от договора за прехвърляне на собствеността върху МПС, където да се посочва, че то е предназначено за директна повторна употреба и е напълно годно за експлоатация, гаранция, в която се заявява, че превозното средство е напълно функционално и технически изправно; в случай на годно за експлоатация употребявано превозно средство: доказателство за оценка/технически преглед под формата на копие от архивите като доказателство за техническа изправност, извършени непосредствено преди осъществяването на превоза от оторизиран инспектор в съответствие с режима за преглед на техническата изправност, или в противен случай, оценител на МПС, автомеханик или друг вид оторизиран инспектор; в случай на годно на ремонтиране употребявано превозно средство: сертификат за пригодност за ремонт на определено превозно средство, издаден непосредствено преди осъществяване на превоза, за да се реши дали определен ремонт е незначителен, т. е. следва да се приложи документ за годността за експлоатация или за целесъобразността на евентуален ремонт, издадено от лицензиран сервиз или упълномощен и квалифициран експерт, от което да може да се заключи, че МПС е годно за директна повторна употреба или подлежи на повторна употреба след извършването на дребен ремонт.

В отговор от „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД е изпратено писмо, входирано в МП „Пристанище Бургас център“ с peг. № 32- 293367/15.09.2021 г., в което, дружеството, позовавайки се на § 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, е посочило, че автомобилът не е отпадък. Към писмото не са представени изисканите документи.

Предвид горното, на 15.09.2021г. цялата преписка е изпратена от МП „Пристанище – Бургас център“ до РИОСВ – Бургас за становище, на основание чл.116, ал.3 и ал.5 от ЗУО.

На 11.09.2024г. директорът на РИОСВ – Бургас е издал обжалваната в настоящото производство заповед № РД - 153/11.09.2024г., с която на „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД в качеството му на получател на стоката, на основание чл.127, т.2, буква „а“ от Закона за управление на отпадъците(ЗУО), във вр. с чл.24, параграф 3, буква „а“ и чл. 2, параграф 35, буква „б“ от Регламент(ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на съвета от 14 юни 2006г, относно превози на отпадъци, отговорно за вноса, по смисъла на чл.2, параграф 30 от Регламент (ЕО) № 1013/2006г., на отпадъците от извършения незаконен превоз по смисъла на чл.2, параграф 35, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006г., е наложена принудителна административна мярка – да извърши екологосъобразно третиране на опасни отпадъци.

Видно от мотивите на заповедта, директорът на РИОСВ – Бургас, констатирайки, че от „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД не са били представени в указания 14-дневен срок изисканите документи, на основание чл.50, параграф 4а от Регламент (ЕО) № 1013/2006г. и предвид констатациите в протокола от митническата проверка, че автомобилът е с видими следи от изгаряне по предната половина - изгорели двигателна част, предното стъкло и част от купето”, е приел, на основание чл.50, параграф 4б от Регламент (ЕО) № 1013/2006г., че „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД, възнамерява да получи на митническата територия на Република България не МПС годно за повторна употреба, а ИУМПС с код по Наредба № 2: 160104 и отпадък, неупоменат в Зеления (Приложение III, IIIа и III В) и Жълтия (Приложение (IV и VIА) списък от Регламент (ЕО) № 1013/2006г., попадащ в обхвата на посочените в Тип 4 от Приложение № 2 за Типовете отпадъци от МПС и описания на тези типове, обявени на поддържаната от МОСВ интернет страница на адрес: https://www.moew.goverrmient.bg/bg/otpaduci/transgranichen-prevoz-na otpaduci/es-nasoki-na- nacionalnite-korespondenti-otnosno-reglament-1013-2006/, респ. в „ЕС насоки на националните кореспонденти, относно Регламент (ЕО) № 1013/2006, раздел „Превоз на ИУМПС“, а именно: а) отпадък от превозно средство без отстранени опасни компоненти, б) вследствие на произшествие превозното средство не е годно за експлоатация и не може да бъде ремонтирано – аварирал ", в) превозното средство има сериозно повредени основни части и участъци (следи от изгаряне по предната половина на автомобила, изгорели са двигателна част, предно стъкло и част от купето); г) превозното средство не е подходящо за незначителни ремонти.

На 26.09.2024 година на жалбоподателя е била връчена оспорената заповед, а жалбата сезираща съда, е подадена чрез РИОСВ – Бургас на 09.10.2024г., регистрирана с вх. № УО-997(33)/09.10.2024 г.

Като свидетели по делото бяха разпитани М. С. С. и Д. З. Г..

Установява се от показанията на свидетеля С., че „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД, върху което е доказателствената тежест, не е представило в срока, указан от митническите органи документи, от които да се установи, че внася МПС, годно за повторна употреба – директна или чрез минимален (козметичен) ремонт, а именно: копие на фактура или договор, заедно с гаранция, че превозното средство е напълно функционално или технически изправно.

Установява се от показанията на свидетеля Г., че контейнерът, в който е бил разположен процесния автомобил, е бил селектиран за митническа проверка, като при външен оглед на контейнера не са били установени интервенции, т.е. контейнерът не е бил отварян. След отстраняване на пломбата са били разтоварени три превозни средства плюс мотоциклетът, като след външния оглед се е установило, че предната част на автомобила е опожарена, включително и двигателната част и стъклото. С оглед установеното и поради възникналите съмнения е било изпратено уведомление до Регионалната инспекция по околна среда и водите – Бургас, като впоследствие е получено уведомление, че се касае за особено опасен отпадък.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспорената заповед №РД-153/11.09.2024г. е издадена от компетентен орган – директор на РИОСВ- Бургас, оправомощен със Заповед № РД-364/17.05.2023г. на министъра на околната среда и водите, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалноправните норми и целта на закона.

Съгласно чл.126, ал.1 от Закона за управление на отпадъците(ЗУО), за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон и Регламент (ЕО) № 1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица прилага принудителни административни мерки.

Съгласно чл.127, т.2, буква „а“ от ЗУО Министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица разпореждат извършването на екологосъобразно третиране на отпадъците в случаите по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при внос или превоз към Република България.

Съгласно чл.24, §1 от Регламент (ЕО) №1013/2006, когато даден компетентен орган открие превоз, който счита за незаконен, той незабавно информира останалите заинтересовани компетентни органи. В §3 на чл.24 е предвидено, че ако незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени по екологосъобразен начин: от получателя или ако е неизпълнимо от самия компетентен орган или от физическо или юридическо лице от негово име. Това оползотворяване или обезвреждане се извършва в срок от 30 дни, или друг срок, който може да бъде договорен между заинтересованите компетентни органи след като компетентният орган по местоназначението научи или е уведомен писмено от компетентните органи по местоназначението или транзита за незаконния превоз и причината(те) за него. Това уведомяване може да се дължи на информация, предоставена на компетентните органи по изпращането и транзита, inter alia, от други компетентни органи. Определение за „незаконен превоз“ е дадено в чл.2, т.35 от Регламент (ЕО) №1013/2006. Според чл.2, т.35, буква б от Регламент (ЕО) №1013/2006 незаконен е превозът извършен без съгласието на засегнатите компетентни органи в съответствие с настоящия регламент.

Данните по делото сочат, че жалбоподателят „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД е вписан като получател на автомобила „СУБАРУ“ в подадената транзитна декларация и че е лице, което възнамерява да го внесе на територията на Република България. Установява се по безспорен начин от протокола от митническата проверка, който е официален свидетелстващ документ, че автомобилът е с видими следи от изгаряне по предната половина - изгорели двигателна част, предното стъкло и част от купето. Същото се потвърждава и от проведения разпит на свид. Д. З. Г..

Спорен по делото е въпросът дали автомобилът представлява отпадък, неупоменат в Зеления (Приложение III, IIIа и III В) и Жълтия (Приложение (IV и VIА) списък от Регламент (ЕО) № 1013/2006г., попадащ в обхвата на посочените в Тип 4 от Приложение № 2 за Типовете отпадъци от МПС и описания на тези типове, обявени на поддържаната от МОСВ интернет страница на адрес: https://www.moew.goverrmient.bg/bg/otpaduci/transgranichen-prevoz-na-otpaduci/es-nasoki-na- nacionalnite-korespondenti-otnosno-reglament-1013-2006/, респ. в „ЕС насоки на националните кореспонденти, относно Регламент (ЕО) № 1013/2006, раздел „Превоз на ИУМПС“, съответно дали е предмет на незаконен превоз по смисъла на чл.2, т.35, буква б) от Регламент (ЕО) № 1013/2006 и дали спрямо жалбоподателя са приложими разпоредбите на посочения регламент и на чл.127, т.2, б. а) от ЗУО.

В чл.50, параграф 4а от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е предвидено, че за да установят, че дадено вещество или предмет, превозвани с пътен, железопътен, въздушен, морски или вътрешен воден транспорт, не е отпадък, органите, участващи в инспекциите, могат, без да се засяга Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (25), да изискват физическото или юридическото лице, притежаващо съответното вещество или предмет или уреждащо тяхното превозване, да представи документални доказателства: а) за произхода и местоназначението на съответното вещество или предмет; и б) че веществото или предметът не е отпадък, включително когато това е уместно, доказателство за годност. В синхрон с тази норма в разпоредбата на параграф 11 от раздел „Превоз на ИУМПС“ от публикуваните на интернет страницата на МОСВ „Насоки на националните кореспонденти, относно Регламент (ЕО) № 1013/2006 са изброени документите, които могат да бъдат изискани от притежател на определено превозно средство, който претендира, че възнамерява да транспортира или е организирал транспортирането на годно за експлоатация употребявано превозно средство (тип 1) или на годно за ремонтиране употребявано превозно средство (тип 2), а компетентният орган или друг държавен орган, например митници, полиция или други органи имат основателно опасение, че употребяваното превозно средство може да бъде квалифицирано като отпадък. Сред тези документи е копие на фактурата или договора, свързани с продажбата и/или прехвърлянето на собствеността върху пътното превозно средство, заедно с, например гаранция, в която се заявява, че превозното средство е напълно функционално и технически изправно. Съгласно чл.50, параграф 4 „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 органите, участващи в инспекциите, могат да заключат, че съответното вещество или предмет е отпадък, когато доказателствата, посочени в параграф 4а или изисквани по силата на други законодателни актове на Съюза, за да се установи, че дадено вещество или предмет не е отпадък, не са представени в срока, определен от органите или когато считат доказателствата и информацията, с които разполагат, за недостатъчни, за да стигнат до заключение, или считат защитата срещу повреда, посочена във втората алинея от параграф 4а, за недостатъчна. При такива обстоятелства превозването на съответното вещество или предмет или превозът на отпадъци се счита за незаконен превоз. Следователно той се третира в съответствие с членове 24 и 25 и органите, участващи в инспекцията, информират незабавно за това компетентния орган на държавата, където съответната инспекция е проведена.

В раздел „Превоз на ИУМПС“ от цитираните „ЕС Насоки на националните кореспонденти, относно Регламент (ЕО) № 1013/2006“, в т.2, озаглавена „Разграничение между отпадъци от моторни превозни средства и употребявани превозни средства“ е посочено в т.8, че едно употребявано превозно средство обикновено би трябвало да се класифицира като отпадък (отпадък от превозно средство с премахнато замърсяване (разглобено превозно средство) – тип 3, или останка от превозно средство без премахнато замърсяване – тип 4 (намерение за изхвърляне), съгласно Приложение № 2 „Типовете отпадъци от МПС“ и описания на тези типове“, ако е изпълнен най-малко един от следните критерии:

а) Наличие на сертификат за унищожаване; б) Превозното средство е с произход от система за събиране или третиране на отпадъци; в) Превозното средство е предназначено за демонтиране и повторна употреба на резервните части или за надробяване/разглобяване за скрап; г) Между съставните части на превозното средство, различни от лични вещи, фигурират каквито и да са части, които се изисква да бъдат изхвърлени или е забранено да бъдат изнасяни, съгласно законодателството на Европейския съюз или съгласно националното законодателство; д) Превозното средство е бракувано/не е подходящо за незначителни ремонти/има сериозно повредени основни части(напр. в резултат на произшествие)или е разрязано па парчета (напр. на две половини); е) Доказателството/доказателствата, съгласно параграф 11 не е/не са били предоставени, когато са били изискани от компетентен орган или който и да е друг държавен орган, например митници, полиция или други органи.

Анализът на горните разпоредби налага извода, че лицето, което организира превоза на МПС и което възнамерява да го внесе на територията на Република България, претендирайки, че е годно за експлоатация или за ремонт употребявано МПС, е длъжно да докаже това твърдение, при възникнало съмнение за компетентния или друг държавен орган, че МПС –то може да бъде квалифицирано като отпадък. В случай, че лицето не се справи с така установената в регламента доказателствена тежест, компетентният орган или съответния държавен орган имат основание да приемат, че МПС е отпадък, съответно, че превозът му е незаконен.

В случая, безспорно за митническите органи е възникнало основателно съмнение, че процесният автомобил може да бъде квалифициран като отпадък предвид, че при митническата проверка са установени видими следи от изгаряне по предната половина - изгорели двигателна част, предното стъкло и част от купето, т.е сериозно повредени основни части, което е един от критериите, установени в т.8 от раздел „Превоз на ИУМПС“, „Разграничение между отпадъци от моторни превозни средства и употребявани превозни средства“ на цитираните по-горе ЕС Насоки на националните кореспонденти. Предвид горното и на основание чл.50, параграф 4 а от Регламент (ЕО) № 1013/2006 митническите органи са изискали от жалбоподателя да заяви дали възнамерява да внесе МПС, а не ИУМПС, и в тази връзка да представи доказателствата, посочени в параграф 11 от посочения раздел на Насоките, но той не е представил в указания му 14 -дневен срок изисканите документи. Ето защо и на основание чл.50, параграф 4 „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 автомобилът правилно е квалифициран от директора на РИОСВ – Бургас като отпадък, неупоменат в Зеления (Приложение III, IIIа и III В) и Жълтия (Приложение (IV и VIА) списък от Регламент (ЕО) № 1013/2006г. и попадащ в обхвата на посочените отпадъци Тип 4 от Приложение № 2 „Типовете отпадъци от МПС и описания на тези типове“ към цитираните „Насоки на националните кореспонденти, относно Регламент (ЕО) № 1013/2006, а именно: отпадъци от останки от превозни средства без премахнато замърсяване – опасен отпадък, сред които характеристики в графа „качество“ е посочено, че превозното средство има сериозно повредени основни части или участъци (напр. двигател, подпорки, покрив, ос, впръсквателна система за гориво или крупежи на трансмисията) (т.5), че превозното средство не е подходящо за незначителни ремонти, а в графа показатели – че е негодно за експлоатация.

Законосъобразно е прието от директора на РИОСВ – Бургас, на основание чл.50, параграф 4 „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006, че превозването на процесното МПС като отпадък е извършено без проведена процедура на предварителна писмена нотификация и съгласие по смисъла на чл.3, параграф 1, буква б) подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006г. и представлява незаконен превоз по смисъла на чл.2, параграф 35 буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1013/2006, а именно без съгласието на компетентния орган за Република България, съгласно разпоредбата на чл.95, ал.2 от ЗУО. Поради това правилно спрямо жалбоподателя като лице, което възнамерява да получи на митническата територия на Република България МПС, представляващо отпадък, обект на незаконен превоз и в качеството му на лице отговорно за вноса по смисъла на чл.2, параграф 30 от Регламент (ЕО) № 1013/2006г., е приложена ПАМ по чл.127, т.2, буква а) от ЗУО във вр. чл.24, параграф 3, буква а), с което е спазена и целта на закона, установена в чл.126, ал.1 от ЗУО.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на наложената ПАМ, предвид отмяната на наказателното постановление, с което е бил санкциониран за извършване на превоз на опасни отпадъци, определен като незаконен, съгласно чл.2, параграф 35, буква б) от Регламент (ЕО) № 1013/2006. Обстоятелството, че наказателното постановление № 12/03.02.2022г. на директора на РИОСВ – Бургас е било отменено с влязло в сила решение № 297/10.04.2023г., постановено по административно наказателно дело № 3799/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, поради допуснати съществени процесуални нарушения и тъй като не е посочено защо е санкциониран именно жалбоподателя, а не лицето, отговорно за транзита, е ирелевантно за спора по делото. В случая е от значение, че са доказани предпоставките за налагането на ПАМ по чл.127, т.2, б.а) от ЗУО, които са различни от предпоставките за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето за извършване на нарушение на чл.150, ал.2 от ЗУО.

Не на последно място, следва да се посочи, че съгласно чл. 85, т.2 от Регламент (ЕС) 2024/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно превозите на отпадъци и за изменение на регламенти (ЕС) № 1257/2013 и (ЕС) 2020/1056 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1013/2 Разпоредбите на членове от Регламент (ЕО) № 1013/2006 продължават да се прилагат до 21 май 2026 г. Съгласно т. 8. Позоваванията на отменения Регламент (ЕО) № 1013/2006 се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ХIII. Съгласно чл.86, т.2 от Регламент (ЕС) 2024/1157, същият започва да се прилага от 21 май 2026 г.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя пороци на оспорения административен акт. Заповедта е издадена от компетентен орган, в мотивирана писмена форма, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и нормите на материалния закон, както и на неговата цел - да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника се следват разноски. В настоящия случай ответникът е бил представляван от юрисконсулт, като съдът в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, броя и продължителността на проведените съдебни заседания и на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя размер на възнаграждението на 200 (двеста) лева.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 172 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя К. С. И., подадена чрез пълномощник, против Заповед № РД - 153/11.09.2024г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас.

ОСЪЖДА „СОЛЮШАНС АУТО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас разноски в размер на 200 (двеста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.