Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260034
гр. Пловдив, 08.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 11.11.2020г. г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3865/2020 г. по описа на ПРС, XXV н.с., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0333-000561/15.06.2020г., издадено от Началник
РУ-Стамболийски към ОДМВР-Пловдив, с което на
П.С.В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 102, т.1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление и се моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователността на
жалбата. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното наказателно постановление намери, че са налице
основания за неговата отмяна по следните съображения:
Наказателно постановление 20-0333-000561/15.06.2020г. е
издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОДМВР-Пловдив за това, че на 12.06.2020г., около 00,10 ч. в гр.
Стамболийски, ул. 6-та – Полатово – бул. „Тракия“, П.С.В., ЕГН ********** като
водач на л.а. „Мерцедес“ С320 ЦДИ с рег. № ****, като ползвател на горепосочения
автомобил, собственост на Х.А.В., е предостъпил на неправоспособно лице да
управлява, а именно – В.Д.С., ЕГН ********** от гр. С., като същият се намирал
в МПС-то, с което е извършил: водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице,
което не е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН Бл. № 877329 / 12.06.2020г., съгласно който било констатирано, че на 12.06.2020г., около 00,10 ч. в гр.
Стамболийски, ул. 6-та и бул. „Тракия“, П.С.В., ЕГН ********** като ползвател
на л.а. „Мерцедес“ С320 ЦДИ с рег. № ****, собственост на Х.А.В., предостъпва
на неправоспособно лице да управлява, а именно – В.Д.С., ЕГН ********** от гр.
С., като същият се намирал в МПС-то, с което виновно е нарушил чл. 102 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка по отношение на
предоставянето на лекия автомобил от страна на жалбоподателя на
неправоспособното лице В.С. на посочената дата – 12.06.2020г. в гр.
Стамболийски се потвърждава от събраните по делото доказателства – АУАН и
разпит на актосъставителя Т.. Това обстоятелство освен това не се оспорва от
жалбоподателя.
Настоящият състав намира обаче, че при описание на
извършеното нарушение в АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1) какви са фактическите параметри
на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В
процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
На първо място, по отношение на мястото на извършване на
нарушението, в АУАН е посочено – гр. Стамболийски – ул. 6-та и бул. Тракия.
Така не става ясно на коя от двете улици е извършено нарушението. В НП,
вероятно при опит да се поправи порокът на АУАН, е записано, че нарушението е
било извършено в гр. Стамболийски, на ул. 6-та-Полатово-бул. Тракия. По този
начин описанието на мястото се явява дори по-усложнено, като освен двете
посочени и в АУАН улици се съдържа името на неясен трети обект. Вероятно,
доколкото в гр. Стамболийски съществуват две улици с наименование „6-та“,
административнонаказващият орган е искал да направи уточнението, че посочената
в АУАН улица представлява тази от двете, която се намира в кв. Полатово на гр.
Стамболийски. При всички положения обаче не е било отстранено несъответствието
при описанието на мястото на нарушението, като отново не се разбира на коя от
двете улици (или на кръстовището между тях) е извършено твърдяното нарушение.
Едва с разпита на актосъставителя в съдебно заседание се установи, че
нарушението е било извършено на ул. „6-та“, в посока бул. „Тракия“, в близост до
кръстовището с нея. Неяснотата в описанието на мястото на нарушението обаче
няма как да бъде санирана на етап съдебно следствие пред районния съд, а е следвало
да бъде извършено точно и ясно описание на мястото нарушението още при констатирането му, за да
може жалбоподателят да се защити в пълна степен срещу предявеното му обвинение.
На следващо място, дори по-голям порок се съдържа в
описанието на деянието от фактическа страна. Визираното нарушение по чл. 102,
т.1 от ЗДвП има особен субект, който следва да притежава едно измежду
изчерпателно изброените в разпоредбата 3 качества – водач, собственик или упълномощен
ползвател. В АУАН е посочено качеството на лицето – ползвател, което макар и да
не се покрива напълно с качеството „упълномощен ползвател“, вероятно визира
именно него. В НП обаче е посочено, че жалбоподателят е действал като водач на
лек автомобил, след което се посочва, че същият е бил ползвател на автомобила.
Така не става ясно дали волята на административнонаказващият орган е била да
накаже лицето в качеството му на водач (за което не му е било повдигано
обвинение с АУАН) или в качеството му на упълномощен ползвател. Противоречието
не е преодоляно и при буквеното описание на нарушението, където са изброени четири
особени качества на субекта на нарушението – водач, собственик, упълномощен
ползвател и длъжностно лице, но не и кое от тях конкретно е приложимо в
конкретния случай за нарушителя. Освен това като изпълнително деяние са
посочени две възможни форми – допуска или предоставя, без също да се уточни коя
от двете е налице в настоящия случай.
Посоченото противоречие в АУАН и НП се явява съществено
процесуално нарушение не само поради невъзможността на нарушителя да разбере
параметрите на обвинението. В случая, различните качества биха довели до
различни приложими санкционни разпоредби. Така съгласно приложената санкционна
норма - чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДвП, наказание глоба от 100 до 300 лв.
се налага на собственик,
длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно
превозно средство на лице, което не е правоспособен водач. Прави впечатление обаче, че в санкционната норма
отсъства особеното качество „упълномощен ползвател“. Вероятно се касае до
законодателен пропуск, който обаче не може да бъде преодолян чрез разширително
тълкуване, защото в противен случай би се стигнало до недопустимо разширяване
на кръга от лица, подлежащи на съответното наказание. Така в случай, че се
установи, че лицето именно като ползвател е предоставило МПС на неправоспособен
водач, не би била приложима тази санкционна разпоредба. Доколкото няма друга
специална разпоредба, би следвало да се приложи общата санкционна норма на чл.
185 от ЗДвП. Както вече се посочи обаче, при така описаното от фактическа
страна в обжалвания акт, не става ясно дали наказанието е наложено на лицето
като водач, или като ползвател, за да може да се прецени коя би се явила
приложимата санкционна норма.
С оглед на всичко изложено и констатираните съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на
спора право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал заплащането на 300
лева за адвокатски хонорар съгласно представения договор за правна защита от
19.06.2020г., видно от който сумата е била изплатена в брой, поради което и
претенцията за разноски следва да се уважи. Същото не се явява прекомерно,
доколкото на основание чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, минималното възнаграждение за защита от
адвокат в конкретния случай се явява в размер на 300 лв., поради което и
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на хонорара се явява
неоснователно.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна РУ Стамболийски не е самостоятелно юридическо
лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно
ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0333-000561/15.06.2020г.,
издадено от Началник РУ-Стамболийски към ОДМВР-Пловдив, с което на П.С.В., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 300 лева за нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на П.С.В., ЕГН ********** сумата
от 300 лева представляваща разноски за адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред Районен съд-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала!
М.М.