РЕШЕНИЕ

 

                                                    гр.София, 15.07.2019 г.

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                     мл.с. Боряна Петрова  

при секретаря Диляна Цветкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 9 356 по описа за 2018 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 388 238 от 18.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 83 102/2017 г. по опи-са на СРС, ІІ ГО, 61 състав са отхвърлени предявените от Г.Х.Г., ЕГН ********** срещу „Ю.И.” ООД, ЕИК *******обективно кумулативно съеди-нени искове с правно основание чл.128 КТ за сумата 5 360,00 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода: м.09.2016 г. – м.11.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, като неоснователни.

              Със същия акт Г.Х.Г. е осъден да заплати на „Ю.И.” ООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 720,00 лева – разноски по делото.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Г.Х. Г., гр.София – чрез процесуалния му представител адв.В.. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в кориците на делото няма протокол от последното по делото заседание, което е било проведено на 20.03.2018 г. от 15,00 ч.; че пос-тановеното решение без наличието на протокола от последното заседание е незаконосъоб-разно, защото липсват изявленията на страните по въпроса за приключване на делото, опре-делението на съда по приключване, пледоарията на страните при приключването и иска-нията им към съда. В същото време първоинстанционният съд не може да отмени реше-нието си, да прибави протокола от заседанието, проведено на 20.03.2018 г., нито да проведе ново заседание, като са наведени доводи и че в практиката си пълномощникът на жалбо-подателя не е срещал подобен случай, но на основание разпоредбите на ГПК и съдебната практика счита, че решение по създалата се ситуация трябва да вземе СГС.  

              Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане, Претендира присъждането на направените по делото разноски.

              Ответникът по жалбата – „Ю.И.” ООД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Релевирани са съображения, че наведените в жалбата доводи съставляват голословно твърдение, което според ответната страна не е основание за подаване на въззив-на жалба и не обосновава пороци на решението от процесуална или материалноправна гледна точки. Извън изложеното се поддържа и че обжалваното решение е законосъоб-разно, мотивирано и постановено при задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Претендира присъждането на разноски по производството.

               С влязло в сила определение от 07.06.2018 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, решение № 388 238/18.04.2018 г. по гр.д.№ 83 102/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 61 състав, е изменено в частта за разноските, като „Ю.И.” ООД, ЕИК *******е осъден да заплати на Г.Х.Г., ЕГН ********** сумата 596,49 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

              Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото

доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно. По допус-тимостта на атакувания съдебен акт в обжалваната част съдът приема следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Когато в на-рушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоя-телства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В този смисъл е и константната прак-тика на ВКС, в т.ч. решение № 89/15.07.2009 г. по т.д.№ 700/2008 г. на ВКС, І ТО; решение № 593/07.10.2010 г. по гр.д.№ 1484/ 2009 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 306/29.06.2011 г. по гр.д.№ 961/2010 г. на ВС, І ГО, решение № 539/13.12.2011 г. по гр.д.№ 1844/2010 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 364/11.02.2013 г. по гр.д. № 155/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 33/16.02.2016 г. по гр.д.№ 4575/2015 г. на ВКС, ІІІ, ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и мн.др.

В дадения случай първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.128 КТ за заплащане на неиздълженото трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор № 1541 от 08.08.2014 г. С исковата молба ищецът е заявил претенцията му за периода от м.09.2016 г. до 31.08.2017 г. вкл. Първоинстанционният съд е отхвърлил иск на това основание за времето от м.09.2016 г. до м.11.2017 г.  Като е разг-ледал и отхвърлил претенция по чл.128 КТ за периода: м.09.2017 г. – м.11.2017 г.  реша-ващият състав на СРС се е произнесъл свръх петитум – по искане с каквото не е бил сези-ран, поради което на основание чл.270, ал.3 ГПК решението в тази част следва да бъде обезсилено.

 В останалата обжалвана част решението е процесуално допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с жалбата, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269, изр. 2 ГПК.

              Настоящият съдебен състав, като прецени събрания по делото доказателствен мате-риал /трудов договор № 1541/08.08.2014 г., подписан между страните относно длъжността „шофьор на автобус”, заповед № 1702/14.2017 г. за прекратяване на трудово правоотноше-ние, считано от 14.11.2017 г., фиш за заплата за м.09.2016 г., платежни нареждания за из-вършени банкови преводи на заплати, удостоверение и справка от НАП и НОИ, болнични листове - № Е20171132395/27.08.2017 г. и № Е20171081723/15.09.2017 г. и приетите съдеб-но-графологична експертиза с вещото лице Г. М.и съдебно-счетоводна експер-тиза с вещо лице В.С., които съдът кредитира като обективни, пълни и ком-петентно изготвени/, както и обстоятелствата по делото, напълно споделя правните изводи на първата инстанция във връзка с предявените главни вземания по реда на чл.128 КТ, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, поради което и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. Дължимото се нетно трудово възнаграждение за м.09.2016 г. на стойност 328,77 лева е изплатено на каса през 2016 г., нетното възнаграж-дение за м.04.2017 г. в размер на 363,08 лева е престирано на 05.06.2017 г. срещу положен подпис на пл.фиш за работна заплата, а възнаграждението за положения от ищеца труд по съществувалото между него и „Ю.И.” ООД валидно трудово правоотношение за останалия исков период до м.08.2017 г. – след приспадане на дължимите се от Г. Г.като служител данъци и вноски по КСО, възлизащо на сумата 3 326,43 лева, е пре-ведено от работодателя-ответник по банков път по сметка на ищеца в хода на процеса – на 22.01.2018 г., съгласно данните на ССЕ, след което плащане не е налице непогасен остатък от незаплатено нетно трудово възнаграждение за процесните месеци. По наведените с жал-бата доводи в допълнение въззивният съд приема следното:

              Първоинстанционното решение е постановено при наличието на надлежно съставен протокол от проведеното на 03.04.2018 г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 83 102/2017 г. Протоколът съответства на изискванията на чл.150, ал.1 ГПК и е надлежно подписан от председателя на състава и секретаря – в съответствие с правилото на чл.150, ал.4 ГПК, като в същия са обективирани, както определенията на решаващия състав на СРС за приключ-ване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания, така и пледоариите на стра-ните по съществото на спора. Протоколът е приложен в кориците на гр.д.№ 83 102/2017 г. на СРС преди съдебното решение, номериран е, като не е налице корекция в номерацията непосредствено преди протокола, на самия протокол и след него. От друга страна: при пос-тановяване на решението по заявената претенция относно главница не са допуснати нару-шение на императивни материално-правни разпоредби.

              Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на изхода от разглеждането на иска по чл.128 КТ, атакуваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

               Частично неправилно е обаче постановеното от първоинстанционния съд решение в частта му относно търсената законна лихва. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи импера-тивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Такава императивна материалноправна разпоредба е нормата на чл.245 КТ, регламентираща материята относно гарантирането на изплащането на трудовото възнаг-раждение. В ал.2 на същата норма е предвидено, че разликата до пълния размер на неизп-латеното по ал.1 трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително заедно със законната лихва. За несвоевременно издължените към датата на предявяване на иска нетни трудови възнаграждения на ищеца в размер на 3 326,43 лева, касаещи времето от м.10.2016 г. до м.03.2017 г. и от м. 05.2017 г. до м.08.2017 г., които са били изискуеми към този момент, на ищеца се дължи заплащането на законна лихва от претендирания от същия момент – датата на завеждане на исковата молба: 24.11.2017 г. до датата на изпла-щането на сумата, съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от стра-ните – 22.01.2018 г. С оглед горното в посочената част решението на СРС като неправилно следва да бъде отметено и вместо него да се постанови друго, с което за визирания период на Г.Г. да се присъди дължимата му се законна лихва. В останалата част – първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

            При приетия изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски за настоящото  производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 3,07 лева.

              На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят раз-носки за въззивната инстанция в размер на 712,62 лева.

              Настоящата инстанция намира за неоснователно наведеното от жалбоподателя с молба от 30.10.2018 г. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на от-ветното дружество. С оглед стойността на обжалваемия интерес минималният размер на възнаграждението по чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС е 598,00 лева, към която сума в съответствие с § 2а, пр.2 от ДР на същия акт се начислява 20 % данък върху добавената стойност, тъй като адвокатът на ответното дружество е регистриран от ЗДДС – неразделна част от дължимото се от клиента адвокатско възнаграждение, съобразно което последното възлиза на сумата 717,60 лева. Тази стойност е само с 2,40 лева по-малка от договорения и престиран от „Ю.И.“ ООД хонорар.      

              Воден от горното, Съдът

 

                                                     Р    Е    Ш    И:

            

ОБЕЗСИЛВА решение № 388238 от 18.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 83 102/ 2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 61 състав – в ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск на Г.Х.Г., ЕГН ********** срещу „Ю.И.” ООД, ЕИК *******с правно основание чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода: м.09.2017 г. – м.11.2017 г., като недопустимо.

 

              ОТМЕНЯ решение № 388238 от 18.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 83 102/ 2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 61 състав – в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявеното от  Г.Х.Г., ЕГН ********** срещу „Ю.И.” ООД, ЕИК *******искане за присъждане на законна лихва върху главницата по чл.128 КТ в размер на 3 326,43 лева, считано от 24.11.2017 г. до 22.01.2018 г., като неправилно, вместо което ПОСТАНО-ВЯВА:

 

              ОСЪЖДА „Ю.И.” ООД, ЕИК М., със седалище и адрес ***, да ЗАПЛАТИ на Г.Х. Г., ЕГН **********, с адрес: *** законна лихва върху сумата 3 326,43 лева – главница по чл.128 КТ, погасена в хода на процеса, за времето от 24.11.2017 г. до 22.01.2018 г.

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 388238 от 18.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 83 102/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 61 състав  в останалата обжалвана част.

 

              ОСЪЖДА „Ю.И.” ООД, ЕИК М., със седалище и адрес ***, да ЗАПЛАТИ на Г.Х. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на осно-вание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3,07 лева /три лева и седем стотинки/ – разноски за въззив-ното производство.                                   

 

              ОСЪЖДА Г.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на „Ю.И.” ООД, ЕИК М., със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 712,62 лева /седемстотин и дванадесет лева и шестдесет и две стотинки/ – разноски за въззивното производство.            

 

              Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република Бълга-рия в едномесечен срок от връчването му на страните – при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.