Р Е Ш
Е Н И Е
№ 370
29.06.2018
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и девети май през две
хиляди и осемнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2985 по описа за 2017г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от С.Р.С. с ЕГН:********** ***, против Е.В.М. с ЕГН:**********, Н.Е.В. с
ЕГН:**********, А.Е.М. с ЕГН:********** и А.М.Е. с ЕГН:**********,***, обективно
съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/ и
чл.537 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Ищецът
твърди че е собственик на 1/28 ид.ч. от подробно
описания в исковата молба недвижим имот. Ищецът придобил правото на собственост
върху идеална част от имота въз основа на наследствено правоприемство.
Ищецът бил наследник на С. К.Е./С.К.Е./, починал на *********. Процесният имот бил записан по разписен лист на
наследодателя на ищеца. Ответниците по делото се
снабдили с нотариален акт за собственост по наследство и давност на
28.04.2014г. Ищецът твърди, че той и преди него наследодателя му са владели
имота, а не ответниците. Оспорва констатациите в
констативния нотариален акт, с който последните се снабдили. Твърди, че ответниците заградили имота и му пречели да го ползва от
2014г. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на 1/28 ид.ч. от процесния недвижим, като бъдат осъдени ответниците
да му предадат владението на тези идеални части от имота. Иска се на основание
чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен издадения по обстоятелствена проверка
нотариален акт за собственост върху недвижим имот №420 от 28.04.2014г. на
нотариус К.Г.до размера на собствената на ищеца 1/28 ид.ч.
Претендира присъждането на разноски.
Ответниците депозират отговор на исковата молба в
предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявения иск като
неоснователен. Твърдят, че придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза
давност и по наследство. Твърдят, че имота бил владян явно и необезпокоявано от
наследодателите им и впоследствие от тях, като демонстрирали намерението си за своене, включително чрез ограждането му още през 1969г. и
обработването му. През 1969г. първият от ответниците
сключил договор за покупко-продажба на процесния имот
с Ф.А.М.. Независимо че този договор не бил сключен в предвидената от закона
нотариална форма и към тази дата не породил вещноправни
последици, от този момент купувачът и съпругата му установили владение върху
имота, като демонстрирали открито собственическите си права във връзка със
стопанисването и управлението му. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към исковата молба удостоверение за наследници се установява, че С.
К.Е./С.К.Е./ е починал на *********. и оставил като свои наследници дъщерите си
Т. С. С., С.С. Х., Ф.С.М., С.С.А.,
М.С.М. и внуците си Т.Р.Р., А.Р.С., А.Р.С., С.Р.С., С.К.С., С. К. С. и С.С.К. /съпруга на
починалия на *********. син К. С. К./. По силата на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение от 28.07.2014г. на нотариус К.Г.с №353 по регистъра на нотариалната
камара, ответниците са признати за собственици на
поземлен имот с идентификатор 77195.738.343 по КК и КР на гр.Хасково, одобрени
със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., изменени със заповед №18-5235/22.04.2014г.
на началник СГКК-Хасково, с административен адрес гр.Хасково, ул.“*********“, с
площ 750кв.м. В удостоверение, издадено от Община Хасково на 13.11.2017г. се
сочи, че имот с планоснимачен номер 6076 в кв.614а по
плана на гр.Хасково, одобрен със заповед №1401/1995г., попадащ в имот с
идентификатор 77195.738.343 по КК на града е записан на С.К.Е. по разписен лист
към плана. В писмо от същата дата общината уведомява, че в дирекция ИСДУОС не е
намерен договор за покупко-продажба на имот на името на Е.В.М. или С. К. Е..
Видно от представеното копие от разписен лист имоти с планоснимачни
номера 6075 и 6076 са записани на името на С.К.Е.. Същевременно ответниците представят договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.10.1969г., по силата на който Ф.А.М. продава на Е. В. М.1/2
ид.ч. от нива от 1,5дка, находяща
се в местността „******“-Хасковско землище. В същия договор продавачката се е
задължила да снабди купувача или посочено от него лице с нотариален акт, като
разноските за нотариалното прехвърляне са за сметка на последния. Приложен е
също така договор за продажба на недвижим имот от 28.02.1955г., от който се
установява, че продавачката в гореописания договор Ф.М.е закупила имота по
същия начин.
По
искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетелите
С. Д.Р., Е.Д.М., Х.Н. С.и Ш.Я.М.. В своите показания първите двама свидетели,
посочени от ищеца твърдят, че дядото на последния е ползвал процесния
недвижим имот откакто се помнят. Дядо С. имал кошари и гледал там животни, след
него имота се ползвал от сина му Р. и след това от ищеца. Свидетелите твърдят
също така, че дядо С. си живеел там, имал и овощни дървета, които били отрязани
миналата година. За ответника Е. свидетелите знаят, че от 2014г. се появил в
имота. Ответника дори направил ограда там, която впоследствие била разрушена
със заповед на кмета. Последните години имота бил преграден от телена ограда,
сложена от ищеца след като си построил новата къща, за да не могат животните да
влизат в двора му. Там имало и един построен гараж, за който имало спорове
между ищеца и ответника Е.. Св.Е.Д.М. също е категоричен, че до 2014г. само
семейството на ищеца е ползвало процесния имот, а
ответника Е. се появил и предявил претенции именно през тази година.
Според
св.Х.Н. С., посочен от ответната страна, процесния
имот е купен от ответника Е. през 1969г., когато направил там къща. Тази къща
била съборена, защото била незаконна, само няколко дни след построяването й. От
тогава до 2014г. никой не бил ползвал имота, защото земята била каменлива и
мястото стояло празно. Нито ответника Е., нито семейството на ищеца ползвали процесния имот, като св.С.не бил виждал и ограда там. В
същото време св.С.твърди, че ищеца направил ограда там преди 15-20 години, последният
имал и нещо като работен цех. Според свидетеля, това са две съседни места, в
едното от които ищецът имал цех, а другото било на ответника Е.. Твърди, че
между тези две места нямало ограда преди ищецът да построи цеха си там. Св.Ш.Я.М.
също твърди, че имота е закупен от ответника Е. преди много години, като
построил там къща, но му я съборили от съвета. След това дядо С. имал там
кошари. Свидетелят знаел, че имота е на Е., защото той го работел и имал
дръвчета там. Според този свидетел, имота има ограда, която Е. направил, а
ищецът встъпвал в неговото място. Същевременно свидетелят твърди, че дядото на
ищеца владеел имота 40 години. Сега ответника Е. владеел имота, но св.М. не
знаел от колко време е това владение.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
досежно основателността на предявените искове:
Ищецът
предявява против ответниците иск с правно основание
чл.108 от ЗС, като в негова тежест е да докаже, че са налице и трите
кумулативно необходими предпоставки, обуславящи основателността на
собственическата претенция, а именно на първо место следва да представи
доказателства за собственост върху недвижимия имот, на следващо место следва да
установи, че ответниците владеят имота и трето, че това
владение е без правно основание. След преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка съдът намира, че се установява наличието
и на трите предпоставки. По категоричен начин се установи, че в разписния лист,
копие от който е приложено по делото е записано, че процесния
недвижим имот е записан на името на дядото на ищеца С.К.Е.. В своите показания
изслушаните по делото свидетели също установиха, че дядото на ищеца е владял процесния имот години наред до смъртта си, след което
владението е продължено от неговия син Р. /баща на ищеца/ и след това от самия
ищец. Дори посочените от ответната страна свидетели дадоха макари доста уклончиви показания в този смисъл. Според
св.Х.Н. С., години наред никой не ползвал процесния
имот, в който навремето през 1969г. ответника Е. построил къща, която била
съборена като незаконен строеж и от тогава нямало никой в имота. В същото време
св.Ш.Я.М. заяви, че дядото на ищеца ползвал имота 40 години, а сега там
последният имал построен цех и сложил и ограда. При тези данни по делото съдът
намира за безспорно установено правото на собственост на ищеца върху претендираната идеална част от процесния
имот, с оглед категоричните данни за наличието на давностно
владение още от неговия дядо и впоследствие и от баща му. Установи се също
така, че имота е записан в разписния лист на името на дядото на ищеца.
Представените по делото договори за покупко-продажба, въз основа на които
ответникът Е.В.М. претендира, че е придобил имота, респ. че е поставил началото
на своето владение върху същия, не могат да обосноват подобни изводи. От една
страна няма как тези документи да легитимират купувача по договора като
собственик на недвижим имот, тъй като не е спазена предвидената от закона форма
за придобиване правото на собственост върху недвижим имот. От друга страна няма
как да посочат начало на давностно владение, което
дори да е започнало тогава следва да се налице данни колко време след това е
продължило. Доколкото и двамата свидетели, посочени от ответната страна, не
установиха продължителност на подобно владение, то няма как ответника Е.В.М. да
се легитимира като собственик по давностно владение
върху процесния недвижим имот. Към настоящия момент
обаче от събраните по делото доказателства се установява категорично, че именно
ответниците са във владение на процесния
имот. От свидетелските показания се установи, че споровете за собственост върху
имота са започнали между страните през 2014г. Ето защо, съдът приема че е
налице и втората предпоставка от състава на чл.108 от ЗС, а именно наличието на
владение върху процесния имот от ответната страна.
Както вече се посочи по-горе липсва правно основание, въз основа на което да се
приеме, че ответниците имат право да владеят спорния
недвижим имот, поради което следва извода, че владението им е осъществено при
липса на законово основание.
С
оглед гореизложените съображения съдът намира предявения ревандикационен
иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи за 1/28 идеална
част от процесния недвижим имот. По отношение на претендираната идеална част не съществува спор между
страните, а и наличието на собственически права на ищеца върху същата се
установява безспорно от данните за наследственото правоприемство
съобразно квотата на същия. Предвид основателността на предявения иск за
собственост следва да се уважи и предявения иск с правно основание чл.537 ал.2
от ГПК, като се отмени издадения констативен нотариален акт в полза на ответниците до идеалната част на ищеца.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищеца направените в настоящото производство разноски общо в
размер на 2200лв., от които 200лв. – държавни такси и 2000лв. – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.В.М. с ЕГН:**********,
Н.Е.В. с ЕГН:**********, А.Е.М. с ЕГН:********** и А.М.Е. с ЕГН:**********,***,
че С.Р.С. с ЕГН:********** ***, е собственик на следния недвижим имот : 1/28 идч.ч.
от поземлен имот с идентификатор 77195.738.343
по КК и КР на гр.Хасково, одобрени със заповед №РД-18-63/05.10.2006г., изменени
със заповед №18-5235/22.04.2014г. на началник СГКК-Хасково, с административен
адрес гр.Хасково, ул.“*********“, с площ 750кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване до 10м., стар идентификатор – няма, с номер по предходен план
– пл.№6076 в кв.614а, при съседни имоти : 77195.738.432; 77195.738.56;
77195.738.342; 77195.738.341; 77195.738.344; 77195.738.65.
ОСЪЖДА
Е.В.М. с ЕГН:**********,
Н.Е.В. с ЕГН:**********, А.Е.М. с ЕГН:********** и А.М.Е. с ЕГН:**********, да
предадат на С.Р.С. с ЕГН:**********, владението върху гореописания недвижим
имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК като
недействителен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение №093 от 28.07.2014г.
на нотариус К.Г.с №353 по регистъра на нотариалната камара до размера на
собствената на ищеца 1/28 ид.ч.,
с който Е.В.М. с ЕГН:**********,
Н.Е.В. с ЕГН:**********, А.Е.М. с ЕГН:********** и А.М.Е. с ЕГН:********** са признати
за собственици по давностно владение и наследство на
гореописания поземлен имот с идентификатор 77195.738.343.
ОСЪЖДА
Е.В.М. с ЕГН:**********,
Н.Е.В. с ЕГН:**********, А.Е.М. с ЕГН:********** и А.М.Е. с ЕГН:**********, да
заплатят на С.Р.С. с ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер общо на 2200лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.