№ 31
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500453 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 12997/17.05.2022 г. от Община Л. БУЛСТАТ ...
против решение № 544/29.04.2022 г., постановено по г. д. № 1759/2021 г. по описа на ОС –
Пловдив в частта, с която Община Л. е осъдена да заплати на В. Д. А. ЕГН ********** от гр.
В., съдебен адрес: гр. В., бул. „В.В.“ № 55, ет. 4, офис 1 - адвокат И. С. сумата от 12 000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 08.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
238.50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, всички вреди в
резултат от нападение от безстопанствено куче на 08.07.2020 г. на главната улица в с. Б.,
Община Л., довело до падане от велосипед, както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Постъпила е втора въззивна жалба вх. № 15299/09.06.2022 г. от В. Д. А. ЕГН
********** против решение № 544/29.04.2022 г., постановено по г. д. № 1759/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която са отхвърлени исковете за осъждане на Община Л.
да заплати на В. Д. А. ЕГН ********** от гр. В., съдебен адрес: гр. В., бул. „В.В.“ № 55, ет.
4, офис 1 - адвокат И. С. сумата над размера от 12 000.00 лева до пълния предявен размер от
55 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от нападение от безстопанствено куче на 08.07.2020 г. на главната улица в с. Б., Община Л.,
1
довело до падане от велосипед, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2020 г. до
окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи този иск
в пълния предявен размер. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 19642/21.07.2022 г. от Община Л.
БУЛСТАТ ... против определение № 1742/14.07.2022 г. постановено по г. д. № 1759/2021 г.
по описа на ОС – Пловдив, с което е изменено решение № 544/29.04.2022 г., постановено по
г. д. № 1759/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта за разноските, като е осъдена
Община Л. да заплати на В. Д. А. ЕГН ********** сумата от на 1 190.00 лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство за първоинстанционното
производство на основание чл. 38 ЗА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от В. Д. А. ЕГН ********** от гр. В., съдебен адрес: гр. В., бул.
„В.В.“ № 55, ет. 4, офис 1 - адвокат И. С. против Община Л. БУЛСТАТ ....
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 55 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и сумата от 238.50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
всички вреди в резултат от нападение от безстопанствено куче на 08.07.2020 г. на главната
улица в с. Б., Община Л., довело до падане от велосипед и наранявания. Претендира
разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че, на 08.07.2020 г. на главната улица в с. Б., Община
Л., А. е била нападната от куче (без каишка), докато тя и другите членове на семейството
карали велосипеди. Кучето дошло от лявата страна, тръгнало право към нея и я нападнало. В
резултат на това тя се прекатурила напред и наляво, паднала и получила различни травми.
Това обстоятелство се доказва от показанията на свидетел А.А. (л. 106 от делото
на ОС). Според него, от лявата страна на пътя, от храсталаците изскочило куче, не много
едро, мръсно-бяло на цвят и бягайки се е ударило в предната капла на велосипеда на ищеца.
От удара на кучето във велосипеда, кормилната му система се е обърнала на дясно, а ищеца
паднала напред и наляво. След удара кучето продължило в посоката, в която е тичало и
изчезнало. Настоящата инстанция намира за ноторно известно, че удар на движещ се
велосипед в друго движещо се тяло, което внезапно е пресякло траекторията на колелото,
неминуемо води до загубване на равновесие и падане, с причиняване на различни
травматични увреждания.
Спорен е въпросът дали кучето е било безстопанствено или е имало собственик.
В отговора на исковата молба (л. 39 – 42 от делото на ОС) ответникът твърди, че
2
редовно се провеждат действия по залавяне, кастриране, ваксиниране и обезпаразитяване на
бездомните кучета, които са малко на брой; на територията на с. Б. са регистрирани 30
домашни кучета, които се отглеждат от техните собственици в дворовете. Не са постъпвали
сигнали за безстопанствени кучета на територията на с. Б. през 2020 г., поради което не е
налице бездействие от страна на служители на общината. Ето защо нараняванията на ищеца
не са били предизвикани от бездомно куче.
Според показанията на свидетел К. в първоинстанционното производство (л. 112
от делото на ОС), тя разговаряла с П. М., който казал, че инцидентът не бил с
безстопанствено куче, а с домашен любимец и, че ищецът е открила собственика.
Според показанията на същия свидетел, дадени във въззивното производство, П.
М. не е казвал, че ищецът или някой от семейството са открили собственика на кучето.
Според показанията на свидетел М., разпитан във въззивното производство,
същият няма информация ищецът да е търсила или намирала собственик на кучето и не знае
какво е то: бездомно или домашно.
По делото не са ангажирани доказателства, които при условията на пълно и
главно доказване да установят по безспорен начин, че кучето, предизвикало инцидента, е
домашно.
Този извод не се променя от обстоятелството, че в Община Л. има създадена
стройна нормативна и фактическа организация за контрол както по отношение на
бездомните, така и по отношение на домашните кучета, което е видно от приетите писмени
доказателства и събраните свидетелски показания.
Близостта на ДДС „К.“ само по себе си също не е абсолютна гаранция за
невъзможността от присъствие на безстопанствено куче в района.
Ето защо настоящата инстанция намира, че процесният инцидент е причинен от
безстопанствено куче, поради което и на основание Закона за защита на животните и най–
вече по силата на чл. 47, ал. 3 от същия, легитимиран да отговаря за причинените вреди е
Община Л..
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 84 – 96 от
делото на ОС), ищецът е получила следните травматични увреждания: контузия на гръден
кош и корема, разкъсване на слезката, наличие на кръв в коремната кухина, оперативно е
премахната слезката, охлузвания и кръвонасядания по левия горен крайник и левия долен
крайник, кръвонасядания на корема.
Въз основа на горното може да бъде направен категоричен извод, че е налице
хипотезата на чл. 49 от ЗДД. Ответникът следва да репарира причинените вреди, макар и без
вина, тъй като носи отговорност за безстопанствените кучета на територията на общината.
Спорът е за размера на претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че вечерта на деня на инцидента ищецът изпитвала
3
неописуеми болки, вземала болкоуспокояващи лекарства. На следващия ден постъпила по
спешност в УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД - П., където е била извършена операция, при която е
премахната разкъсаната слезка. Твърди, че към настоящия момент все още чувства лека до
умерена болка в областта на операцията. Посочва, че изпитва постоянен страх от кучета, има
неспокоен сън. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000,00 лева.
Както вече беше прието, според от заключението на съдебно-медицинската
експертиза (л. 84 – 96 от делото на ОС), ищецът е получила следните травматични
увреждания: контузия на гръден кош и корема, разкъсване на слезката, наличие на кръв в
коремната кухина, оперативно е премахната слезката, охлузвания и кръвонасядания по
левия горен крайник и левия долен крайник, кръвонасядания на корема. При изготвяне на
заключението вещото лице д-р М.Б. е съобразил медицинските документи, приети по
делото: епикриза, издадена от Втора хирургична клиника при УМБАЛ „Свети Г.“ П. от
16.07.2020 г. и съдебномедицинско удостоверение № 650/2020 г. Вещото лице посочва, че
посочените травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да
възникнат от каране на велосипед и последващо падане от него - в резултат от нападение на
куче, от лявата страна върху пътната настилка и удар на корема в предната лява част в
кормилото на велосипеда. При разпита на вещото лице, същото е категорично, че слезката
може да бъде разкъсана само и единствено от механични фактори. Предвид тази
констатация, съдът приема възражението на ответника, че влошаването на състоянието на
слезката е в резултат на продължителното каране на велосипед за несъстоятелно.
Вещо лице д-р Б. посочва,че възстановителния процес при такъв вид травми трае
обикновено около 3-4 месеца при благоприятен ход, без настъпване на усложнения.
По делото липсват твърдения или доказателства за настъпили медицински
усложнения при възстановителния процес на ищеца. Вещото лице е категорично, че при
разкъсване на слезката и наличие на кръв в коремната кухина, по никакъв начин не може да
се избегне хирургичната интервенция.
Видно от заключението на съдебно-психологичната експертиза (л. 133 – 139 от
делото на ОС), страхът, който към момента е преживяван от ищеца съответства на нивото на
по-висока тревожност, който е насочен не към нея самата, а към другите. Не се отчитат
патологични изменения на личността, за които да е нужна прогноза относно
възстановяването. Неприятния спомен от инцидента е преодолян от ищеца с помощна на
семейството. Липсват каквито и да било психични изменения на съзнанието на ищеца в
резултат на процесния инцидент. Не се отчитат актуални психични изменения, които да
водят до избягващо поведение, до зависимо поведение, до поведение, което да бъде
определено като дезадаптивно.
Видно от показанията на свидетел А.А. (л. 106 от делото на ОС), ищецът била
отчаяна след инцидента, затворила се е в себе си, самочувствието й е било подтиснато, през
периода на възстановяване търпяла и силно притеснение да не се разболее от Ковид,
4
предвид ниския й имунитет. Около месец не можела сама да се обслужва и се нуждаела от
чужда помощ.
Видно от показанията на свидетел Д.А. (л. 109 от делото на ОС), непосредствено
след инцидента, ищецът се чувствала зле, не участвала дори в празнуването на рождения
ден на едно от децата и. Възстановявала се бавно. Не била добре особено в следващите 4 – 5
месеца, особено в периода на пандемията. Притеснявала се да не се зарази, с оглед липсата
на слезка. Имала нужда от чужда помощ
Съдът не възприема твърденията на свидетелите относно неблагоприятното
отражение на процесния инцидент върху психическия статус на ищеца, с оглед
заключението на психологическата експертиза.
При тази фактическа обстановка: претърпените медицински интервенции,
времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно
възстановяването, обемът и интензитета на изпитаните болки и страдания, личните и
семейни притеснения, затрудненото осъществяване на ежедневни дейности, психичното
състояние по време, в краткосрочен, в средносрочен и в продължителен аспект - липсата на
психически изменения и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира, че сумата от 12 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и тази сума следва да бъде присъдена на ищеца, ведно с
обезщетение за забавено плащане от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 12 000.00
лева, а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част следва да бъде потвърдено.
Претендира се и заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
238,50 лева, от които: 50.00 лева - платени за освидетелстване и издаване на съдебно
удостоверение, сумата от 40.60 лева - платена потребителска такса в болницата и 147.90 лева
- нощувки в хотел за съпруга й.
Следва да бъдат присъдени сумата от 50.00 лева - платени за освидетелстване и
издаване на съдебно удостоверение и сумата от 40.60 лева - платена потребителска такса в
болницата, съобразно представените фактури, тъй като са разноски, направени от ищеца във
връзка с лечението на увреждането от инцидента.
Сумата от 147.90 лева - нощувки в хотел за съпруга на ищеца не следва да се
присъжда, тъй като този разход не е направено от ищеца, което е видно както от
твърденията в исковата молба, така и от посоченото във фактура от 14.07.2020 г. (л. 19 от
делото на ОС).
Ето защо следва да бъде отменено обжалваното решение, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати сумата от 147.90 лева, представляваща имуществени вреди -
нощувки в хотел за съпруга на ищеца и този иск следва да бъда отхвърлен. За останалите
суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди, обжалваното решение следва да
5
бъде потвърдено.
В. А. претендира възнаграждението на нейния адвокат да бъде определено по
реда на чл. 38 от ЗА.
С оглед горното и на основание и на основание чл. 78 от ГПК, следва да бъде
осъдена Община Л. да заплати на адвокат И. А. С. гр. В., бул. „В.В.“ № 55, ет. 4, офис 1, в
качеството на адвокат на В. Д. А. ЕГН ********** сумата от 892.72 лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, определено
по реда на чл. 38 от ЗА.
Такъв е размерът на дължимото възнаграждение и за първоинстанционното
производство. Ето защо следва да бъде отменено решение № 544/29.04.2022 г., постановено
по г. д. № 1759/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта, с която Община Л. е осъдена да
заплати на адвокат И. А. С., № .... по Единния регистър на адвокатите, от гр. В., бул. „В.В.“
№ 55, ет. 4, офис 1, в качеството на пълномощник на В. Д. А. ЕГН ********** сумата в
размер на 783.37 лева представляваща възнаграждение за процесуално представителство за
първоинстанционното производство на основание чл. 38 от ЗА.
За въззивна частна жалба вх. № 19642/21.07.2022 г. от Община Л. БУЛСТАТ ...
против определение № 1742/14.07.2022 г. постановено по г. д. № 1759/2021 г. по описа на
ОС – Пловдив, с което е изменено решение № 544/29.04.2022 г., постановено по г. д. №
1759/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта за разноските, като е осъдена Община Л. да
заплати на В. Д. А. ЕГН ********** сумата от на 1 190.00 лева, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство за първоинстанционното производство на
основание чл. 38 от ЗА:
С оглед горните изводи за размера на адвокатското възнаграждение за
първоинстанционното производство, това определение следва да бъде отменено.
Следва да бъде осъдена Община Л. да заплати в полза на Държавата, по бюджета
на Съдебната власт, по сметка на АС-Пловдив сумата от 100.00 лева, представляващи
разноски за въззивното производство – изплатени депозити за разпитани свидетели.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 544/29.04.2022 г., постановено по г. д. № 1759/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която Община Л. е осъдена да заплати на В. Д. А. ЕГН
********** сумата от 238.50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Л., област П., ул. „Възраждане“ № 18, БУЛСТАТ ... да заплати
на В. Д. А. ЕГН ********** сумата от 50.00 (петдесет) лева - платени за освидетелстване и
издаване на съдебно удостоверение и сумата от 40.60 (четиридесет лева и 60 стотинки) -
платена потребителска такса в болницата, двете суми представляващи обезщетения за
6
имуществени вреди от инцидент от 08.07.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. А. ЕГН ********** за осъждане на Община Л. да
заплати сумата от 147.90 лева, представляваща имуществени вреди - нощувки в хотел за
съпруга на В. Д. А. ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решение № 544/29.04.2022 г., постановено по г. д. № 1759/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив в частта, с която Община Л. е осъдена да заплати на адвокат И. А.
С., № .... по Единния регистър на адвокатите, от гр. В., бул. „В.В.“ № 55, ет. 4, офис 1, в
качеството на пълномощник на В. Д. А. ЕГН ********** сумата в размер на 783.37 лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство за първоинстанционното
производство на основание чл. 38 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 544/29.04.2022 г., постановено по г. д. № 1759/2021
г. по описа на ОС – Пловдив в останалите обжалвани части.
ОТМЕНЯ определение № 1742/14.07.2022 г. постановено по г. д. № 1759/2021 г.
по описа на ОС – Пловдив, с което е изменено решение № 544/29.04.2022 г., постановено по
г. д. № 1759/2021 г. по описа на ОС – Пловдив в частта за разноските, като е осъдена
Община Л. да заплати на В. Д. А. ЕГН ********** сумата от на 1 190.00 лева,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство за първоинстанционното
производство на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Община Л. да заплати на адвокат И. А. С., № .... по Единния регистър
на адвокатите от гр. В., бул. „В.В.“ № 55, ет. 4, офис 1, в качеството на пълномощник на В.
Д. А. ЕГН **********, сумата от 892.72 (осемстотин деветдесет и два лева и 72 стотинки),
представляваща възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното
производство, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Община Л. да заплати на адвокат И. А. С., № .... по Единния регистър
на адвокатите от гр. В., бул. „В.В.“ № 55, ет. 4, офис 1, в качеството на пълномощник на В.
Д. А. ЕГН **********, сумата от 892.72 (осемстотин деветдесет и два лева и 72 стотинки),
представляваща възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Община Л., област П., ул. „Възраждане“ № 18, БУЛСТАТ ... да заплати
в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, по сметка на АС-Пловдив сумата от
100.00 (сто) лева, представляващи разноски за въззивното производство – изплатени
депозити за разпитани свидетели.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8