Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2016 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 2144 по описа за 2014 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищците А.И.И., ЕГН **********, М.Д.И., ЕГН **********, Г.Х.И.,
ЕГН **********, Б. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** чрез процесуалния
им представител адв. И.Й. са предявили иск против ЗД „Е.“ АД, гр. София с
правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата
от по 120 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие смъртта на А. А.И. –
син на първите двама ищци, съпруг на третата ищца и баща на останалите двама
ищци по делото, настъпила при ПТП на 23.07.2012 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Ищците излагат в исковата молба, че на 23.07.2012 г. в Ш.М.
/близо до гр. Париж/ в Република Франция при ПТП е починал техният наследодател
- А. А.И.. Твърдят, че вина за процесното ПТП има водачът на товарен автомобил
марка „Скания R 420“, с рег. № ****** АТ - Е.Б.А., който при управлението
му, при извършване на маневра за позициониране на автомобила на товарна рампа е
реализирал ПТП като е блъснал с ремаркето на товарния автомобил и е притиснал
към съседно ремарке колегата си А. И., който му е помагал по това време за
паркиране на автомобила с гласови сигнали и сигнали с ръце, в резултат на което
същият починал. Вследствие от смъртта на А. И. ищците - негови родители,
съпруга и деца са преживяли неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, за което претендират обезщетение в посочените по-горе размери. На
следващо място излагат, че за увреждащото МПС – товарен автомобил „Скания R 420“ е била налице застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „Е.“ АД, валидна към деня на ПТП.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове
и претендират присъждане на разноски включително за адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38 от ЗА.
ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва предявените
искове по основание и по размер. Оспорва, че са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД и по-конкретно
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на
застрахования при ответното дружество товарен автомобил „Скания R 420“, както и наличието на причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. На следващо място оспорва исковете като
прекомерно завишени по размер с оглед принципа на справедливостта, визиран в
чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално-икономическите условия в
страната. Оспорва механизма на ПТП и прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия като твърди, че същият сам се е
поставил в ситуация, застрашаваща живота и здравето му, като е извършил
нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ, съответно нарушение на вътрешните разпоредби и
правила на работодателя. В тази връзка посочва, че предвид обстоятелството, че
пострадалият е насочвал товарния автомобил, вредоносните последици се дължат на
факта, че последният не е заел безопасно място спрямо маневриращия автомобил и
не е направил вярна преценка дали извършването на маневрата е безопасно и дали
има достатъчно свободно пространство за извършване на същата, като следва да се
има пред вид, че именно тази функция му е била възложена. На следващо място
излага, че следва да бъде установено обстоятелството дали ищците са получили
обезщетение за претърпените вреди от работодателя на пострадалия, с цел
избягване на двойно плащане за едни и същи вреди и възможността за
застрахователя да възникне задължение за повторно плащане на вече изплатеното
обезщетение. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и
претендира направените по делото разноски.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приложени писмени доказателства, изискани чрез
съдебна поръчка до Върховния съд на гр. Еври, Република Франция - STE GENEVIEVE DES BOIS – 91 на основание чл. 616 от ГПК във вр. чл. 17 от Регламент /ЕО/ № 1206/2001 на
Съвета от 28 май 2001 г.. От приложените материали, съдържащи се по преписка №
2012/2248 - Протоколи от 23.07.2012 г.
на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция на националната
полиция, Област Лонгжюмо относно настъпило на 23.07.2012 г. ПТП с участието на
български граждани, Съдебно-медицински протокол от аутопсия на пострадалия,
протокол за токсикологично експертиза и доклад от експертизата, както и
протокол за предаване на преписката на прокурор от Прокуратурата на Върховния
съд на Еври се установява, че на 23.07.2012 г. в Ш.М., Република Франция, на
ул. „Папен“ № 2 на паркинга на „Фирма UPS“ е настъпило ПТП с участието
на двама български граждани - Е.Б.А., който е управлявал товарен автомобил
„Скания R 420“, с рег. № ****** АТ и А. А.И., които е трябвало да
доставят превозвания с автомобила товар. При извършване на маневра по паркиране
на товарния автомобил водачът Е.А. е бил подпомаган от колегата си А. И., който
е слязъл от полуремаркето с оранжева обезопасителна жилетка и е застанал зад
автомобила, при което със знаци е започнал да направлява водача, за да го
ориентира към кея за разтоварване. Полуремаркето се е намирало перпендикулярно
на други ремаркета, които са били паркирани на кейовете от двете му страни. При
извършването на маневрата водачът на товарния автомобил е тръгнал напред, след
това назад, след което е спрял и е изчакал, впоследствие е тръгнал назад, спрял
е и е минал малко напред като е завил надясно, за да се позиционира в
очертанията на кея. В този момент А. И. се е преместил и е попаднал в ъгъла на
камиона, в т.нар. „мъртва точка“, при която водачът не може да го види и е
ударен от ремаркето по време на маневрата като е смачкан между двете ремаркета,
в резултат на което умира.
От приложеното по делото Постановление от 24.08.2012 г.
на Окръжна прокуратура – Търговище се установява, че по повод на постъпило
уведомление от Ш.М. – ръководител транспорт при „Е.Т.“ ООД – гр. Търговище, че
на 23.07.2012 г. на територията на Р. Франция вследствие на трудова злополука е
починал служителят А. И. е образувана преписка вх. № 632/2012 г. по описа на ОП
– Търговище. С посоченото постановление преписката е изпратена на основание чл.
37, ал. 1, т. 2 НПК на Окръжна прокуратура – Варна.
С Постановление от 04.10.2012 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна е отказано да се образува досъдебно производство и е
прекратено производството по образуваната преписка № 2769/12 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Варна като е прието, че не са налице условията на чл. 480 НПК и не следва да се прилага разпоредбата на чл. 4, ал. 1 НПК, тъй като
обективно и пълно разследване по случая могат да проведат компетентните власти
на Република Франция.
От представения по делото препис – извлечение от Акт за
смърт, издаден от Община Разград се установява, че А. А.И. е починал на
23.07.2012 г. в Република Франция.
От представените по делото Удостоверения за наследници
изх. № 6567/07.11.2013 г. и изх. № 6566/07.11.2013 г., се установява, че ищците
са наследници на починалия А. А.И. – ищцата Г.Х.И. е негова съпруга, Б. А. А. –
дъщеря, А. А. А. – син, А.И.И. и М.Д.И. – негови родители съответно баща и
майка.
От събраните по делото доказателства - Трудов договор №
389/05.02.2010г., длъжностна характеристика, Протокол № 4/16.08.2012г. за
резултатите от извършено разследване на злополука, станала на 23.07.2012 г.,
Разпореждане № 14 от 20.08.2012 г. на НОИ, Районно управление „Социално
осигуряване“ гр. Търговище за признаване на злополуката за трудова се
установява, че А. А.И. е починал на 23.07.2012 г. в Република Франция.
Пострадалият е бил в безсрочно трудово правоотношение с дружеството „Е.Т.“ ООД – гр. Търговище, като е заемал
длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“. Между страните
няма спор относно това, че към момента на настъпване на злополуката същият е
изпълнявал служебните си задължения по длъжностната си характеристика, като е
управлявал товарен автомобил „Скания“, модел „R420“, движещ се по автомобилен път от гр. М., Република
Белгия в посока гр. Париж, Франция към Дружеството „UPS“, със седалище *** М., където претърпява злополука при
извършване на маневра за позициониране на товарния автомобил, управляван от Е.А.,
като е подпомагал същият при извършването й посредством гласови сигнали и
сигнали с ръце, при което А. И. бива притиснат между ремаркето на товарния
автомобил към съседното паркирано ремарке.
С разпореждане от 20.08.2012 г. на РУ „Социално
осигуряване“ – гр. Търговище злополуката е приета за трудова на основание чл.
55, ал. 1 КСО. Представена е и длъжностната характеристика за длъжността –
„шофьор на товарни автомобили международни превози“, видно от която
пострадалият А. И. се е запознал със съдържанието й. В същото като основни
задължения са предвидени служителят да бъде внимателен и предпазлив при
управление на МПС, като спазва правилата на Закона за движение по пътищата, да
се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с особеностите на превозвания товар, с
характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението. Представени са и Заключение за
пригодност на А. И. да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил“, Карта
за предварителен медицински преглед, Книга за безопасност и здраве при работа и
Програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност на труда от „Е.Т.“
ООД, както и Правилник за вътрешния трудов ред на фирмата.
По делото са представени и документите, съхранявани в НОИ
– Търговище по повод на декларираната трудова злополука, настъпила с А. И. -
Удостоверение за смърт, издадено от Служба „Съдебна медицина“ при Болница Сюд
Франсилиен, Смъртен акт № 61/2012 г., издаден от Департамент Есон, Ш.М.,
Република Франция, както и Извлечение от протокол за инхумация или кремация.
По делото на основание чл. 192 ГПК е изискана информация
от „Е.-Т.“ ООД относно изплащането на обезщетение на наследниците на А. И. по
реда на чл. 200 от КТ във връзка с настъпилата злополука. В тази връзка е
приложено писмо от дружеството, в което се излага, че във връзка с настъпилата
злополука на 23.07.2012 г. със служителя А. И., дружеството „Е.-Т.“ ООД е
изплатило на наследника му А. А. А. сумата от 22 000 евро, за което е
приложена и разписка. В посочената саморъчно написана разписка от 08.01.2013 г.
А. А. А. е заявил, че е получил сумата от 22 000 евро от „Е.-Т.“ ООД –
безвъзмездна финансова помощ, във връзка с починалия му баща А. А.И. като
същата е подписна от него. Фактът на получаване на посочената сума пари не е
оспорена от ищцовата страна в процеса.
По делото между страните не е спорно, а това се
установява и от представената застрахователна полица № 07111891152316, че за процесния
товарен автомобил „Скания“, модел „R420“, с рег. № ******* е била налице застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество ЗД „Е.” АД, валидна от 31.12.2011 г. до 30.12.2012 г., т.е.
валидна към датата на процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по възложената автотехническа
експертиза, което съдът възприема като дадено професионално и безпристрастно се установява,
че на 05.05.12 г. А. А. и колегата му Е.А. потеглили като екипаж на товарен
автомобил - ТИР „Скания R 420” с peг. № ****** АТ. На 23.07.2012 г. пристигнали
в Ш.М. - близо до гр. Париж в Република Франция. Там се намирал паркинга на
фирмата, в която трябвало да доставят превозвания товар – „UPS“ като им било посочено
място, на което да паркират товарния автомобил, за да бъде той разтоварен – на рампа
№ 45. Водачът на товарния автомобил Е.А. започнал извършването на маневри по
паркирането на автомобила, а А. А. слязъл от кабината и започнал да дава знаци
и гласови указания на колегата си. В близост до мястото за паркиране от двете
страни на товарния автомобил са били разположени ремаркета, поради което
първоначално се е наложило да се направят няколко маневри и да се изправи
камиона. При последната маневра водачът Е.А. се приближил с товарния автомобил
максимално назад до едно от ремаркетата, намиращи се от дясната му страна. След
това колегата му А. А. му извикал да се придвижи напред, като в същото време
лицето е било застанало в т.н. “мъртва точка”, при която реално от шофьорското
си място в кабината, водачът А. не е имал възможност да следи местоположението
му. При потеглянето на камиона напред, А. е бил притиснат и премазан между съседно
паркираното ремарке и ремаркето на товарния автомобил, управляван от А..
Относно предотвратимостта на процесното ПТП от страна на водача на товарния
автомобил, експертът дава заключение, че същият е имал възможност да
предотврати произшествието, ако не е предприел маневра движение напред при
липса на видимост към А. А., който в това време му е давал напътствия със знаци
и гласови указания.
В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че липсата на
видимост се състои от две неща, на първо място от разположението на кабината
спрямо ремаркето. Когато има завиване на самото МПС, първо завива самата кабина
и се променят ъглите на видимост. На второ място - разположението на
пострадалия между процесното ремарке и това, което се намира в дясно. Вещото
лице посочва, че в случая спрямо положението на кабината и пострадалия, се изключва
водачът да има видимост към пострадалия. В момента на подаване на сигнал
пострадалият се е намирал зад ремаркето и доколкото кабината не е била завила е
имало видимост към него. Процесното МПС е трябвало да се паркира между две
други ремаркета, поради което са се извършвали няколко маневри, при които пострадалият
е подавал няколко сигнала. При последно подадената сигнализация за маневра от
пострадалия, следва да се извърши тази маневра като водачът не очаква друга
сигнализация от пострадалия. Съгласно експертното мнение от техническа гледна
точка, ако самият водач не е бил предприел маневрата, произшествието е нямало
да настъпи. Той получава сигнал и предприема маневрата. След последния сигнал
на пострадалия водачът не е предприел непосредствено маневрата след даването на
сигнала, а е изчакал да преминат други ремаркета, след което е предприел същата.
След като е започнал по-късно маневрата, то тогава пострадалият се е придвижил.
По делото е допуснат като свидетел и водачът на товарния
автомобил – Е.А.. От показанията му се установява, че по време на ПТП той и
колегата му А. А. са били в Париж, като по това време той е управлявал товарния
автомобил „Скания”. Свидетелят заявява, че се е наложило да направи няколко
маневри по паркирането на автомобила, напред - назад като при последната
маневра, която е трябвало да бъде напред, колегата му е бил отзад като е
трябвало да му показва, за да не се ударят при извършването й. Твърди, че при
последната маневра колегата му е стоял напълно отзад, а той е трябвало да
направи маневра напред, при което колегата му е давал знаци също и на глас. Колегата
му е стол отзад зад камиона, но той е изчакал да минат други камиони, тъй като мястото
е било тясно, за да може да даде напред и да намести добре автомобила, тъй като
е бил малко на една страна. Когато е потеглил напред и е завил на дясно, за да изправи
камиона е чул викове, след което е слязъл и е видял, че колегата му А. е паднал
зад камиона. Твърди, че когато е дал напред и е завил надясно, вече не го е виждал,
а впоследствие от видеозаписа, който са му показали е видял, че през това време
колегата му е вървял между ремаркето и другото ремарке, което е било паркирано,
но той не го е виждал. Ударът е бил между ремаркето на товарния автомобил,
който той е управлявал и съседното ремарке. Посочва, че колегата му е бил със
светлоотразителна жилетка, а ПТП се е случило в светлата част на деня. Свидетелят
посочва, че не е виждал колегата си в огледалото, но тъй като той е стоял отзад
е мислел, че е зад ремаркето и поради това е продължил да прави маневрата, а
всъщност се е оказало, че той е бил между ремаркетата. Посочва, че завоят не е
бил много голям, но при извършването му вече не е можел да вижда задната част в
огледалото за страничното виждане. Докато е правел тези маневри колегата му е
указвал със знаци и глас, а той го е следял. Твърди, че колегата първо му е
казал да направи маневра напред, но той е изчакал да минат два – три други
автомобила и без да има друго указание от него е предприел маневрата напред с
лек десен завой. Твърди, че винаги при такива маневри вторият шофьор помага на
този, който управлява автомобила като шофьорът винаги се съобразява със сигнала
на другия шофьор, който показва. При извършването на маневрата напред, колегата
му е бил от лявата страна на неговия камион и при завъртането той е вървял
напред, в момента, в който той е извършил маневрата, поради което е попаднал в
мъртвата му точка на видимост. Ударът се е случил в края на ремаркето, което е с
мека връзка спрямо камиона, като същото е с дължина около 12 метра като
колегата му е извървял дължината на другото ремарке.
От показанията на разпитания свидетел по делото И.М.Х. се установява, че познава пострадалия А. И. от 1991г., който по това време е бил кмет на с. Бельово в продължение на 9 години. Свидетелят
заявява, че познава семейството му,
родителите и децата му, като наблюденията му са, че те са били в много добри отношения. Виждал ги е как
са ходели заедно на работа като семейство, били са много сплотено семейство. А.
и родителите му са живеели в една къща, той им е помагал, тъй като и двамата му
родители са били на легло, майка му е имала прекаран инсулт, а баща му е бил
неподвижен, тъй като е претърпял операция. Свидетелят твърди, че той се е
грижел много добре и за децата си. Знае за настъпилото ПТП с А., обадили им са
се почти веднага. Когато е разбрала жена му Г. е била почти припаднала, той я е
качил в колата си и я е откарал в Бърза помощ, където ги е оставил заедно с
дъщеря й – Б., а свидетелят и синът на починалия - А. са отишли до селото, за
да уведомят родителите му. Свидетелят посочва, че той е съобщил лошата новина
на родителите му, първо на баща му, който едва не е припаднал, свестили са го
малко и след това са отишли при бабата, която е била на легло и са и казали за
случилото се. Впоследствие той и синът на починалия - А. са заминали за Франция,
за да организират бързото прибиране на тялото в България. Свидетелят сочи, че погребението
е било много голямо, почти цялото село е присъствало и е тъгувало, тъй като той
е бил уважаван човек в селото като кмет в продължение на 9 години. Твърди, че след
погребението жена му Г. се е разболяла психически и е трябвало да лежи в Болница
– в Психиатрията в Разград, което е продължило три месеца, като той е ходел да
я вижда. Заявява, че трагедията е повлияла много на цялото семейство. Преди
година синът на починалия - А. е започнал да работи във Варна, за да се
реализира в професията си, но се е наложило да се върне в селото, тъй като е
трябвало да се грижи за баба си и дядо си тъй като те са болни и възрастни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съгласно който
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според
ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане
е необходимо да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. На
следващо място, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ
следва да се установи и наличието на валидно застрахователно правоотношение
между ответника в качеството му на застраховател и прекия причинител на
увреждането.
Съдът намира, че по съществото на делото се установи, че е
налице непозволено увреждане. От събраните по делото доказателства се установи,
че на 23.07.2012 г. в Ш.М., Република Франция, на ул. „Папен“ № 2 на паркинга
на „Фирма UPS“ е настъпило ПТП с участието на двама български граждани -
Е.Б.А., който е управлявал товарен автомобил „Скания R 420“, с рег. № ******
АТ и А. А.И., които е трябвало да доставят превозвания с автомобила товар. При
извършване на маневра по паркиране на товарния автомобил водачът Е.А. е бил
подпомаган от колегата си А. И., като му подавал гласови сигнали и сигнали с
ръце по време на маневрата, като при извършването на маневрата е реализирано
процесното ПТП, при което А. А.И. е бил притиснат и премазан между паркираното
в дясно ремарке и ремаркето на товарния автомобил, управляван от А..
Спорен по делото е въпросът относно това дали е налице
виновно и противоправно деяние от страна на водача на товарния автомобил „Скания
R 420“ - Е.Б.А.. При преценка на
това обстоятелство, настоящият съдебен
състав намира, че от приетите в процеса писмени и гласни доказателства, касаещи
реализирането на произшествието, както и от заключението на приетата
автотехническа експертиза по делото с поясненията на вещото лице безспорно се
установи, че процесното ПТП от 23.07.2012 г. е осъществено в резултат на
виновни действия на водача Е.А., който при управление на товарния автомобил е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ,
че „Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, както и
разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП, предвиждаща, че „Водач, който има
намерение да извърши маневра е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да
започне маневрата – да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал.“
В тази връзка съдът намира, че безспорно от заключението на експертизата се
установи, че когато водачът на товарния автомобил е започнал маневрите по
паркиране на товарния автомобил на рампа № 45, същият е бил подпомаган от
колегата си А. А. посредством знаци и гласови указания, като поради приближаването
на товарния автомобил максимално назад до едно от ремаркетата, намиращи се от
дясната му страна, същият му е подал инструкция да се придвижи напред. Съгласно
заключението към момента на подаване на тази команда пострадалият се е намирал зад
ремаркето на товарния автомобил, управляван от колегата му А. и доколкото
кабината на автомобила не е била завила в този момент е имало видимост към него.
От заключението на експертизата се установи, обаче, че при последно подадената
сигнализация за маневра от пострадалия за движение напред, водачът не е
предприел веднага извършването на маневрата, а е изчакал да преминат други автомобили,
след което е предприел същата. Съгласно експертното мнение след като водачът е
започнал по-късно маневрата, то точно в този момент пострадалият А. И. се е преместил,
като е попаднал в ъгъла на камиона - в т.нар. „мъртва точка“, при която от
шофьорското си място в кабината, водачът А. не е имал видимост към него и е бил
ударен от ремаркето по време на извършването й, в резултат на което бива смачкан
между двете ремаркета. Съдът намира, че въпреки, че водачът е следвал
инструкциите на колегата си при извършването на последователните маневри, същият
е имал задължение да спазва правилата за движение по пътищата и преди да
предприеме извършването на каквато и да е маневра е следвало де се убеди, че
няма да създаде опасност за останалите участници в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него. В процесния случай като е
предприел извършването на маневрата без да е имал видимост към колегата си, т.е.
без да се увери в безопасността на извършваната от него маневра, особено пред
вид, факта, че същият не я е предприел непосредствено след подаването на
сигнала от страна на пострадалия, а е реализирана забава в извършването на
същата поради изчакване преминаването на другите превозни средства, водачът
виновно е нарушил посочените разпоредби на ЗДвП и на ППЗДвП, като с поведението
си е допуснал настъпването на процесното ПТП, при което е пострадал колегата му
А. И.. Съгласно експертното мнение, от техническа гледна точка ако самият водач
не е предприел маневрата, в момент, когато не е имал видимост към пострадалия, произшествието
е нямало да настъпи. Така описания механизъм изцяло се потвърди и от
показанията на водача на товарния автомобил – Е.А., от които се установи, че при
последната маневра колегата му е стоял напълно отзад зад камиона, като при
извършването на маневрите той е следял местоположението му. Когато колегата му
е подал команда да направи маневра напред, обаче, той е изчакал да минат два –
три други камиона, тъй като мястото е било тясно, за да може да даде напред и
да намести добре камиона, след което без да има друго указание от него е
тръгнал напред с лек десен завой. Твърди също така, че когато е дал напред и е завил
надясно, вече не го е виждал, а впоследствие от видеозаписа, който са му
показали е видял, че през това време колегата му е вървял между ремаркето и
другото ремарке, което е било паркирано. Същият посочва, че не го е виждал в
огледалото, но тъй като колегата му е стоял отзад е мислел, че е зад ремаркето,
поради което е продължил да прави маневрата, а всъщност се е оказало, че той е бил
между ремаркетата. Следователно, съдът намира, че като е предприел маневрата
без да се убеди, че няма да създаде опасност за другия участник в движението - намиращият
се зад товарния автомобил и в този смисъл пешеходец по смисъла на закона негов
колега, водачът е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП, както и на чл. 5, ал.
2, т. 1 от ЗДвП, като не е бил внимателен и предпазлив към пешеходец, който е
уязвим участник по пътя и не се е съобразил с неговото местоположение, с което
по непредпазливост е причинил неговата смърт.
С оглед на това съдът приема, че по делото е установено,
че водачът на товарния автомобил „Скания R 420“ - Е.Б.А. е извършил виновно и противоправно деяние,
което е в разрез с описаните по-горе разпоредби на ЗДвП и на ППЗДвП и на това
основание приема за установени тези елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Съдът намира, че по делото са установени и останалите
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. На първо място
посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установи, че настъпилата смърт на А. И. е в причинно – следствена връзка с процесното
ПТП. На следващо място се установи, че ищците са сред кръга на лицата, които
имат право да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди - болки,
мъки и страдания вследствие смъртта на наследодателя си – А. А.И. - същите са
негови родители, съпруга и деца.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от
правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установи се по делото и наличието на договорно
правоотношение с ответното застрахователно дружество ЗК „Е.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност“ за товарния автомобил „Скания“, модел „R 420“ с рег. № ******* по
застрахователна полица № 07111891152316, валидна от 31.12.2011 г. до 30.12.2012
г., т.е. с период на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП.
Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря
по исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 от ЗЗД, като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на
отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Техните размери следва да бъдат определени съгласно
правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване
от страна на пострадалия на вредоносния резултат поради нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ,
съответно нарушение на вътрешните разпоредби и правила на работодателя, както и
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във връзка с което съдът следва да разгледа и
това възражение.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират
в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, съществува
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на деликта и за
възникването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче е необходимо приносът на
пострадалия да е конкретен, тоест да е налице извършване на определени действия
или бездействия от страна на увреденото лице, които се намират в причинна
връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази насока не може да
почиват на вероятности или предположения. В горния смисъл е задължителната
практика на ВКС на РБ, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения №№ 45 от 15. 04. 2009 г. по т. д. № 525/2008 г., ІІ т. о., 165 от 26.
10. 2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ІІ т. о., 159 от 24. 11. 2010 г. по т. д. №
1117/2009 г., ІІ т. о., и др.
Съдът намира възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия за основателни и доказани по
делото. От събраните доказателства по делото, както и от заключението на
приетата авто-техническа експертиза безспорно се установи, че при извършването
на маневрите по паркиране на товарния автомобил на рампа за разтоварване,
пострадалият А. И. като втори шофьор на процесния товарен автомобил – „Скания R 420“ е подпомагал водачът му в
този момент като се е намирал зад товарния автомобил. Безспорно се установи, че
при предприемане на последната маневра от водача на автомобила, която е била
подадена от пострадалия и която е била напред и надясно, същият се е преместил като
по този начин е попаднал в ъгъла на камиона и е ударен от ремаркето по време на
маневрата, при което е смачкан между двете ремаркета, в резултат на което умира.
По делото се установи също така, че водачът на товарния автомобил не е имал
възможност до го вижда в този момент, тъй като пострадалият се е намирал в
мъртвия му ъгъл. Следователно съдът намира, че пред вид обстоятелството, че
пострадалият сам е насочвал товарния автомобил за позиционирането му, същият не
е заел безопасно място спрямо маневриращия автомобил и не е направил вярна
преценка дали предприетото преместване от него след като вече е подал маневрата
на водача в случая е безопасно за него. В тази връзка съдът намира, че като се
е придвижил зад ремаркето вместо да остане на мястото, от което е подавал знаци
на водача, пострадалият сам се е поставил в опасност и в невъзможност да бъде
възприет от водача на автомобила, тъй като ако е бил останал в зоната на
видимост на водача, процесното ПТП е нямало да настъпи.Следователно от една
страна е налице нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда,
че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и
здравето на хората, в случая собствената си безопасност. На следващо място съдът
намира, че от страна на пострадалия е налице нарушение и на нормативните изисквания и вътрешните правила
на работодателя за безопасност. От представената по делото длъжностна
характеристика на заеманата от пострадалия длъжност – „шофьор на товарни
автомобили международни превози“ се установи, че негови основните задължения са
били да бъде внимателен и предпазлив при управлението на МПС, като спазва
правилата за движение по пътищата и да се съобразява с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
особеностите на превозвания товар, с характера и интензивността на движението и
с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на
движението”. В длъжностната характеристика е предвидено, че работникът е длъжен
да спазва утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни
условия на труд, както и че основните документи, които трябва да познава са
ЗДвП, както и подзаконовите актове по прилагането му, а също така и Правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. В изискванията са включени също така
технически умения и добро познаване на превозното средство, а в програмата за
провеждане на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на работниците и служителите е включено запознаване с
трудовите функции, присъщи за длъжността, с оборудването, което е необходимо за
изпълнението на длъжността, с правилата за безопасна работа и начин на
обслужване на техниката, запознаване с потенциалните опасности и рискове за
здравето, които са свързани с конкретно изпълняваните трудови функции, както и
запознаване с най-често допусканите трудови злополуки. Следователно съдът
намира, че придвижвайки се зад влекача на товарния автомобил, в момента, в
който се предполага, че същият ще започне да маневрира, пострадалият е нарушил
всички вътрешно-нормативни правила за безопасно изпълнение на задълженията си,
изброени в посочените вътрешни актове на работодателя, поради което от негова
страна е налице и нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ, предвиждащ, че „Всеки работещ е
длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции“. Следователно
съдът намира, че в резултат на нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, както и на чл. 33 от ЗЗБУТ пострадалият е допринесъл съществено за
настъпването на вредоносния резултат, поради което приема, че е налице
основание за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като определя 35 % съпричиняване
на вредоносния резултат.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните
болки и страдания на ищците, проявлението им във времето, както и съдебната
практика, която приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични
случаи, но съобразени с конкретния случай.
По предявените от
А.И.И. и М.Д.И. искове за заплащане на обезщетение в размер по 120 000 лв.
за всеки от тях, представляващи неимуществени вреди от смъртта на сина им А. И.,
съдът намира следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид, че ищците са преживели най-тежката загуба за един
родител - смъртта на детето си. Съдът намира, че загубата на дете е голяма и
тежка психическа травма, която е причинила безспорно големи мъки и страдания на
ищците. Посредством приетите свидетелски показания по делото се установи, че ищците
А.И. и М.И. са били в много добри и топли отношения със сина си приживе, те са
живеели с него в едно домакинство, той им е помагал, грижил се е за тях, тъй
като и двамата му родители са били болни. Установи се също така, че те са
понесли много тежко трагедията със смъртта на сина си. Със смъртта на сина си
те са загубили възможността да разчитат на помощ и подкрепа в старините си,
както и на грижи от страна на сина си, в момент, когато и двамата вече имат
нужда от това поради здравословното си състояние. След смъртта на сина им
трагедията в семейството е огромна и ще ги съпътства през целия им живот, тъй
като няма по-голяма загуба от загубата на дете в живота на човек и подобна
загуба е непреодолима. Като взе всички тези факти пред вид, както и установения
в нормата чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди е основателен за сумата от по 60 000 лв. – за всеки от тях
като намира този размер за справедлив и обоснован пред вид търпените от ищците
мъки и страдания от смъртта на техния син и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. В тази
връзка съдът намира, че искът е основателен и доказан за тази сума, а след
приспадане на приетия процент съпричиняване от 35 %, следва да се уважи в
размер на сумата от по 39 000 лв. за всеки от тях и да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от по 120 000 лв. като неоснователен и недоказан.
По предявения от Г.Х.И.
иск за заплащане на сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й А. А.И., съдът намира следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение на ищцата
Г.И. съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на претърпените душевни
мъки и страдания от ищцата след злополуката. В тази връзка настоящия състав
намира, че загубата на съпруг и то едва на 49 - годишна възраст е голяма
психическа травма, която е причинила на ищцата мъки и страдания и е променила
внезапно и непоправимо живота й, тъй като със загубата на съпруга си същата е
загубила опора в живота си. На следващо място от показанията на разпитания
свидетел по делото И.Х., които съдът
кредитира изцяло, тъй като са дадени в резултат на преки впечатления и са
обективни се установи, че смъртта на А. И. се е отразила изключително тежко на
неговата съпруга, същата не е преодоляла мъката от загубата на съпруга си и към
настоящия момент, тя е изпаднала в депресия след смъртта му. Установи се също
така, че те са били сплотено семейство, както и че след смъртта му жена му Г.
се е разболяла психически и е трябвало да лежи в Болница – в Психиатрия в
Разград, което е продължило около три месеца, през което време свидетелят е
ходел да я вижда. Следователно съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установи, че ищцата и съпругът й са живели в близки отношения,
основани на взаимна привързаност и подкрепа, както и че пострадалият е бил
добър съпруг и баща. Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че
искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 90 000 лв. като
намира този размер за справедлив и обоснован пред вид търпените от ищцата мъки
и страдания от смъртта на нейния съпруг и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. В тази
връзка намира, че искът е основателен и доказан за тази сума, а след приспадане
на приетия процент съпричиняване от 35 % следва да се уважи в размер на сумата
от 58 500 лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 120
000 лв. като неоснователен и недоказан.
По отношение на
иска за заплащане на обезщетение на ищците Б. А. А. и А. А. А. за неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие смъртта на техния баща – А. А.И. в размер на сумите от по
120 000 лв. за всеки един от тях, съдът намира следното:
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД обезщетението се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Съдът приема, че двете деца, макар и пълнолетни вече и поели своя
път в живота са преживели тежко смъртта на своя баща. Те са останали без бащина
подкрепа и обич, без родител, с когото да споделят радостни и тъжни моменти от
живота си. От показанията на разпитания свидетел по делото И.Х. се установи, че
починалият и децата му са били в близки и добри отношения, той се е грижел
много за тях и са се уважавали и обичали много. Установи се също така, че
случилото се е повлияло много на цялото семейство и е променило изцяло живота
им. Ищецът А. е започнал да работи във Варна, за да се реализира в професията
си, но се е наложило да се върне в селото, тъй като е трябвало да се грижи за болните
родители на починалия, поради което се е върнал в Разград.
Съдът след като се съобрази с всички тези обстоятелства,
прецени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
двамата ищци – деца на починалия е необходима сума в размер от по 80 000 лв. за
всеки един от тях като намира този размер за справедлив и обоснован пред вид
търпените от тях мъки и страдания от смъртта на баща им и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната. В
тази връзка съдът намира, че искът е основателен и доказан за тази сума, а след
приспадане на приетия процент съпричиняване от 35 % следва да се уважи в размер
на сумата от по 52 000 лв. за всеки от тях и да бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от по 120 000 лв. като неоснователен и недоказан.
На следващо място по делото безспорно се доказа от
представената саморъчно написана разписка, подписана от ищеца А. А. А., че
същият е получил от дружеството „Е.-Т.“ ООД сумата от 22 000 евро /с
левова равностойност от 43 028 лв. по фиксинга на БНБ/ като безвъзмездна
помощ във връзка със смъртта на баща му А. А.И., факт, който се потвърждава и
от приложеното писмо по делото, подписано от управителя на това дружество. В
тази връзка, съдът намира, че от определеното обезщетение на ищеца А. А. А. за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му в размер на сумата от 52
000 лв. следва да бъде приспаднато вече платеното от дружеството „Е.-Т.“ ООД обезщетение,
получено от ищеца в посочения размер от 22 000 евро /с левова
равностойност от 43 028 лв. по фиксинга на БНБ/, поради което съдът
намира, че искът на ищеца А. А. А. за заплащане на неимуществени вреди от
смъртта на баща му А. И. следва да се уважи за сумата от 8972 лв. и да се
отхвърли до пълния предявен размер от 120 000 лв. като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. от ЗЗД:
Пред вид основателността на исковите претенция основателна
е и претенцията за лихва, поради което върху присъдените суми - обезщетение за
неимуществени вреди следва да се присъди и законна лихва, която е дължима от
датата на деликта – 23.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумите и без
покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, който отговаря на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД от
датата на деликта.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищците разноски по делото в размер 217.21
лв., както и да заплати на процесуалния представител на ищците адв. И.Й. на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 8553.60 лв.
На следващо място, тъй като ищците по делото са
освободени от внасяне на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 7899 лв. - държавна
такса, както и сумата от 98.73 лв. депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят
на ответника направени от него разноски в размер на 33.54 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК юрисконсултско
възнаграждение, както следва: А.И.И. да заплати сумата от 2960 лв., М.Д.И.
сумата от 2960 лв., Г.Х.И. сумата от 2375 лв., Б. А. А. сумата от 2570 лв. и А.
А. А. сумата от 3860.84 лв. или общо сумата от 14 725.84 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на А.И.И., ЕГН ********** и М.Д.И., ЕГН **********, с общ адрес: ***, чрез адв.
И.Й.,*** на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД по
39 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на техния син
– А. А.И., настъпила при ПТП на 23.07.2012 г., ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на увреждането - 23.07.2012г. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата
над уважените размери до пълните им предявени размери от по 120 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Г.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Й. на основание чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 58 500 лв. /петдесет и осем
хиляди и петстотин лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, вследствие смъртта на нейния съпруг – А. А.И., настъпила при ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 23.07.2012г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 120 000 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Б. А. А., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. И.Й. на основание чл. 226,
ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 52 000 лв. /петдесет и две хиляди
лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие
смъртта на нейния баща – А. А.И., настъпила при ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането - 23.07.2012г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 120 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на А. А. А., ЕГН **********, с общ адрес: ***, чрез адв. И.Й. на основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 8972 лв. /осем хиляди
деветстотин седемдесет и два лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, вследствие смъртта на неговия баща – А. А.И., настъпила
при ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 23.07.2012г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер до пълния му предявен размер от 120 000
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, гр. София да заплати на А.И.И., ЕГН **********, М.Д.И., ЕГН **********,
Г.Х.И., ЕГН **********, Б. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 217.21 лв. – разноски по делото, както и
на процесуалния представител на ищците адв. И.Й. сумата от 8553.60 лв. –
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, гр. София да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер
на 7899 лв., както и сумата от 98.73 лв.
– депозит за експертиза.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, М.Д.И., ЕГН **********, Г.Х.И., ЕГН **********, Б.
А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** да заплатят на ЗД „Е.“ АД, ЕИК
********, гр. София на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в общ размер от
33.54 лв., а на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК да заплатят юрисконсултско възнаграждение както следва: А.И.И. да
заплати сумата от 2960 лв., М.Д.И. сумата от 2960 лв., Г.Х.И. сумата от 2375
лв., Б. А. А. сумата от 2570 лв. и А. А. А. сумата от 3860.84 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: