Р Е Ш Е Н И
Е № 140
гр. Сливен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети септември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 118 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Ж. 1991“ ООД,
представлявано от Ж. Г. С., чрез адв. М.П. *** против Решение № 260168/14.05.2021
г., постановено по АНД № 64/2021 г. по описа на РС Сливен, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 553975-F584197/11.01.2021 г., издадено от Началник
отдел "Оперативни дейности" към ЦУ на НАП, с което на дружеството е
наложено административно наказание по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС
- имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В касационната жалба се
твърди, че решението на РС Сливен е неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли съда да го отмени, както и да отмени процесното наказателно
постановление. Посочва, че за да има нарушение на състава на чл. 26, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. данъчно задълженото лице трябва да издаде
фискална касова бележка в отклонение на законовоопределеното съдържание.
Установило се, че при извършената контролна покупка от проверяващия орган, била
издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално
устройство, като от нея се установило, че съдържа всички задължителни
реквизити, като единствената неточност била в изписването на
правноорганизационната форма на фирмата на търговеца, свързана с начина на
управление и на вземане на решения, която по никакъв начин не оказвала влияние
върху регистрирането и отчитането на извършените продажби, а още по-малко
застрашавала интересите на фиска. Заявява, че правната форма не е част от
фирмата/наименованието, поради което счита, че не е налице нарушение на чл. 26,
ал.1, т. 1 от Наредбата. Посочва, че дори да се приеме, че имало допуснато
нарушение, то следвало да бъде извършена съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства
и да се приеме, че ангажираната отговорност на търговеца представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на СлРС като
незаконосъобразно, поради неправилното прилагане на материалния закон и
нарушения на процесуалните правила, и да реши спора по същество, като отмени
НП. Претендира за присъждане на направените съдебни и деловодни такси и
разноски.
В съдебно заседание
касационният жалбоподател редовно призован не се явява. Представлява се от
адв. М.П. надлежно упълномощен, който поддържа жалбата.
Ответникът по
касационната жалба – ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се представлява.
Представено е писмено становище от п. п. юриск. Д. Ж., която оспорва касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на РС Сливен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП
Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата. Предлага
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд
Сливен, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба, по
която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано
лице, в законния срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
подадената касационна жалба, е неоснователна.
Производството пред РС
Сливен е образувано по жалба на „Ж. 1991“
ООД гр. Сливен против Наказателно постановление №
553975-F584197/11.01.2021 г., издадено от Началник отдел "Оперативни
дейности" към ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено административно
наказание по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за това, че при
извършена проверка в търговски обект – с. с., стопанисван от дружеството било
установено, че наименованието на задълженото лице, въведено и отпечатано на междинен дневен отчет „Х“ и фискален бон,
се различава от това, което е вписано в Търговския регистър. Във фискалния бон
е било изписано „Ж. 1991“ ЕООД, а в ТР „Ж. 1991“ ООД, което не съответства на
изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 година на МФ, а именно
„Фискалната касова бележка от ФУ трябва
да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3“. С
оглед на горното бил съставил АУАН с бланков № F 584197 от 23.12.2020 г.. Въз
основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди НП РС
Сливен приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, поради
което правилно АНО е ангажирал административно- наказателната му отговорност, като
са изложени подробни и задълбочени мотиви, относно неоснователността на доводите
на жалбоподателя, че наименованието е само фирмата на търговеца и в него не се
включва правно организационната форма. Съдът
е изложил и подробни мотиви за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Изводите на Районния съд
са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право.
Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Като е стигнал до извод
за законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни
и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации
и правните изводи формирани от РС - Сливен се споделят напълно от настоящата
инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
Правилно първоинстанционният
съд е посочил, че съгласно разпоредбите на ТЗ „фирмата“ е наименование на
дейността на търговеца. „Фирма“ е наименованието, под което търговецът
упражнява занятието си и се подписва. Съгласно чл. 116 от ТЗ Фирмата на дружеството трябва да съдържа
означението "Дружество с ограничена отговорност", или съкратено
"ООД“. Следователно изрично в цитираната разпоредба се предвижда, че
фирмата, т.е. наименованието следва да съдържа и означението ООД и това е
елемент от наименованието. В този смисъл неправилното посочване на правно организационната
форма, която е част от наименованието означава, че е налице нарушение на
Наредбата изразяващо се в неправилното
изписване на наименованието във фискалния бон, което от своя страна се равнява
на липса на вписано наименование.
По делото няма спор, че
жалбоподателят е регистрирано по ЗДДС лице. Същият е и задължено лице по чл. 3
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД. Установено е, че дружеството-жалбоподател стопанисва
търговски обект – с. с. и към деня на проверката в издаваните от наличното ФУ
фискални бонове, наименованието
на задълженото лице, се различава от това, което е вписано в Търговския
регистър. При тези данни от правна страна РС Сливен правилно приема, че
нарушението е несъмнено установено въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Следва да се приеме, че извършеното деяние изпълва
признаците на нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба
фискалната касова бележка следва да съдържа задължително наименованието на
лицето по чл. 3. Нормата на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС предвижда
наказание за всяко нарушение на отчетността. Такова нарушение е и неспазване на
изискването, предвидено в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Липсата на
изискуеми реквизит по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредбата води до
нарушение на разпоредбата. При извършената проверка е констатирано именно
такова нарушение, поради което и правилно административнонаказващият орган е
ангажирал отговорността на търговеца по посочената разпоредба..
Неоснователни са доводите
на касационния жалбоподател за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая извода на
първоинстанционния съд, че нарушителят не следва да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН, е
правилен и законосъобразен. Сочените от касационния жалбоподател обстоятелства
могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното
нарушение административна санкция и които са взети предвид от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в
законово регламентирания минимален размер. Ето защо обосновано РС – Сливен е
мотивирал извод, че в случая не са налице основания, обосноваващи приложението
на чл. 28 от ЗАНН и отмяна на издаденото наказателно постановление.
По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 260168/14.05.2021 г.,
постановено по АНД № 64/2021 г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА „Ж. 1991“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Ж. Г. С., да заплати в полза на
Национална агенция за приходите гр. София разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: