№ 182
гр. Б., 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600526 по описа за 2024 година
Пред Окръжен съд Б., производството по делото е образувано по въззивната
жалба на адв.Ш., в качеството му на договорен защитник /от хода на ДП/ на
подсъдимия С. С. Б. от с.Л., обл. Б., и е за проверка на невлязлата в сила
присъда № 8 от 11.03.2024 год., постановена по нохд № 223/2023 год. по
описа на РС Гоце Делчев.
С атакуваната присъда, подсъдимия Б. е признат за виновен по две
обвинения:
-за това, че на 03.04.2022г. в с.Л., обл.Б., е управлявал моторно превозно
средство - мотоциклет марка „Хонда ЦР 250“ без съответно свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление № 21-0266- 000360/04.06.2021г. на началника на
РУ на МВР - гр. Гоце Делчев, влязло в законна сила на 28.08.2021г. за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 НК, решаващия съд го
е осъдил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година, и
глоба в полза на Държавата в размер на 500 лв., като на основание чл.66,ал. 1
1
от НК е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“за срок
от 3 години.
- за това, че на 03.04.2022г. в с.Л., обл.Б., е управлявал моторно превозно
средство - мотоциклет марка „Хонда ЦР 250“, което не е регистрирано по
надлежния ред, установен в чл. 140, ал.1, изр.1 и чл.140, ал.2, изр.1 от Закона
за движение по пътищата, според който: чл.140, ал.1, изр.1 - „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места" и чл.140, ал.2, изр.1 -
„Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министъра на отбраната", и в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на
основание чл. 345, ал. 2 от НК , го е осъдил да изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца и глоба в размер на 500 лв. На основание
чл.66,ал.1 от НК , РС е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години.
С атакуваната присъда на основание чл.23,ал.1 от НК, РС е определил
подсъдимия С. Б. да изтърпи едно общо най -тежко наказание, измежду двете
наложени му, а именно- „лишаване от свобода“ за срок от една година, както
и глоба в полза на Държавата в размер на 500 лв. Общото наказание
„лишаване от свобода“ е отложено от изтърпяване по реда на чл.66,ал.1 от НК
за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимия е осъден да заплати и сторените по делото разноски-
по сметка на ОД на МВР – Б. в размер на 53.09 лв., както и 5 лв. за издаването
на изпълнителен лист, и по сметка на РС Гоце Делчев-в размер на 710,97 лв.,
както и 5 лв. за издаването на изпълнителен лист.
2
Недоволен от така постановената присъда останал защитника, в качеството
му на самостоятелна страна в процеса, имаща право да обжалва присъдата.
Подадената от него въззивна жалба е в срока за обжалване и в нея се твърди,
че атакуваната присъда е незаконосъобразна, неправилна, постановена в
нарушение в нарушение на процесуалните правила. Не излага конкретни
доводи за твърденията си, като сочи също така, че обвинението не е доказано,
а присъдата е и несправедлива. Прави искане атакуваната присъда да се
отмени от въззивния съд, в случай, че последния приеме, че са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения при постановяването й- да я
отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС Гоце
Делчев или алтернативно- присъдата да се измени, като се намали размера на
така наложените на Б. наказания.
Доказателствени искания не се правят, защитникът не е допълнил доводите
на жалбата си и след дадена възможност от въззивния съд.
В съдебно заседание адв.Ш. се явява и поддържа въззивната си жалба. По
отношение на обвинението по чл. 343в, ал.2 НК твърди, че е налице
противоречие в доказателствения материал, като сочи, че показанията на
пострадалата не са подложени на внимателен анализ, доколкото същата
твърди, че при управлението на мотора подсъдимия е вдигнал същия на задна
гума, а същевременно с това сочи, че мотора е бил с кош, което според
защитата е невъзможно. Намира, че неправилно са кредитирани и показания
на свидетели, които на са присъствали на мястото на инцидента със
свидетелката Е. К.. По отношение на обвинението по чл.345,ал.2 от НК
оспорва заключението на назначената експертиза на мотора, като сочи, че тя е
извършена само по снимков материал, поради което и не следва да се
кредитира. Същевременно с това оспорване, счита, че отговорността на Б.
следва да се ангажира не за престъпление по чл.345,ал.2 от НК, а за
административно нарушение по чл.175,ал.3 от ЗДвП. Поддържа исканията си
направени с въззивната жалба, както и пледира в случай, че съдът оправдае
подсъдимия по обвинението по чл.345,ал.2 от НК да го освободи от
наказателна отговорност и да му наложи административно наказание по реда
на чл.78а от НК за обвинението по чл.343в,ал.2 от НК.
Подсъдимият не се явява, редовно призован и не взема становище по жалбата
на защитника си.
3
Представителят на Окръжна прокуратура намира въззивната жалба за
неоснователна. Излага доводи, че и двете обвинения са доказани и извършени
виновно от подсъдимия, а наложеното наказание е определено справедливо,
поради което и пледира присъдата на РС Гоце Делчев да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна.
Въззивният съд, в настоящия състав, след като взе в придвид изложеното в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
като извърши и цялостна проверка на атакуваната присъда и извън
основанията, посочени от страните, съобразно разпоредбите на чл.313 и
чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от решаващия съд,
тъй като това е сторено след анализ на доказателства и доказателствени
средства, събрани по предвидения в НПК процесуален ред, възприема се и от
настоящия състав и е следната:
Подсъдимия по делото С. С. Б. е от с.Л., обл. Б., с основно образование,
безработен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Същият е неправоспособен водач на
МПС- не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
Независимо от този факт, подсъдимия С. Б. на 31.05.2021год. е управлявал
моторно превозно средство /отново мотор/, поради което и за нарушение по
чл.150 от ЗДвП, според който, за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното моторно превозно средство, е
санкциониран по административен ред с наказателно постановление №21-
0266-000360/04.06.2021г. на началника на РУ- гр.Гоце Делчев към ОД на МВР
– Б., като на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП , му е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. Това наказателно постановление е било връчено на
подсъдимия на 20.08.2021г. и е влязло в законна сила на 28.08.2021 г.
Свидетелката Е. К. също е от село Л. и живее в съседство с подсъдимия. На
03.04.2022г. тя се намирала в с. Л., на ул.Н.В.. В същото време подсъдимия С.
Б. управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „Хонда ЦР 250“
без регистрационен номер и без номер на рама, като се движил също по
ул.Н.В.. В даден момент подсъдимия Б. наближил свидетелката К., движейки
4
се в обратната на нейната посока. Точно в този момент той изправил
мотоциклета на задна гума и поради факта, че бил в непосредствена близост
до свидетелката К. не успял да овладее мотоциклета и паднал с него на
земята, при което с моциклета ударил свидетелката по левия крак в областта
между пръстите и глезена. Станал и се прибрал като паркирал мотоциклета в
двора на къщата си. Свидетелката след удара също се прибрала в дома си,
където видяла, че крака и в мястото на удара се подува и посинява.
Същевременно неустановени по делото очевидци като видели, че подсъдимия
е ударил свидетелката К. се обадили на сестрата на свидетелката О.Х. и й
съобщили за това. Тя от своя страна позвънила на сестра си /Х./ и тъй като и
двете са племеннички на К., а Х. живеела в близост до леля си отишла
веднага в дома й.Видяла, че в областта на ходилото на единия крак /не си
спомня кой/ има синина и кръв, като разговаряла с леля си и последната също
и заявила, че е била блъсната от подсъдимия с мотор. Свидетелката Х.
позвънила на тел.112, пристигнала и линейка на Бърза помощ и дежурен
полицейски екип от свидетелите- Н.Б. и С.М.. След като полицейските
служители от разговора с пострадалата К. разбрали, че е ударена с
мотоциклет от С. Б., посетили дома на подсъдимия. В двора на същия бил
паркиран мотоциклет марка „Хонда ЦР 250“ е без регистрационен номер.
Установили, че подсъдимия се намира в дома си, като на място и с извършена
проверка от ОДЧ от РУП Гоце Делчев, констатирали, че той е
неправоспособен водач на МПС. Изпробвали го на място с техническо
средство „Алкотест Дрегер“7510, резултата от който бил отрицателен. След
това придружили подсъдимия до ФСМП Гоце Делчев, където му била взета
кръв за извършване на експертиза, след което Б. бил отведен в полицейското
управление, където полицейските служители му съставили акт за
установяване на административно нарушение – АУАН №163817 от
03.04.2022 год. , за това, че управлява МПС, без да притежава СУМПС и за
това, че управлява мотоциклет без номер на рама и поради недостатъчен
контрол блъска пешеходката Е. К.. Акта е предоставен на подсъдимия, в
графата „запознах се със съдържанието на акта и правя следните
обяснения/възражения“ подсъдимия е изписал ръкописно „не“ и е подписал
АУАН.
В хода на ДП – на 18.04.2022 год., бил извършен оглед на мотоциклета,
находящ се в дворното място на къща на ул.“Опълченска“- дома на
5
подсъдимия и в негово присъствие, като мотоциклет марка „Хонда ЦР 250“ е
описан като такъв без регистрационни табели, както и е отразено, че по същия
липсва идентификационен номер. Направени от техническо лице са и
фотоснимки на мотоциклета. Протоколът за извършен оглед е подписан от
подсъдимия отново без възражение.
В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице М.. От заключението на същата и след
запознаване с протокола за оглед и с направените снимки се установява, че
процесния мотоциклет „Хонда ЦР 250“ е без светлини и места за поставяне на
регистрационни табели, тип „крос“ и е предназначен за управление извън
пътната мрежа.
Така установеното във фактическо отношение, настоящият състав намира, че
и двете обвинения, повдигнати на подсъдимия С. Б. са доказани по несъмнен
начин с доказателства и доказателствени средства в необходимия обем да
изяснят съставомерните факти на двете деяния.
По отношение на обвинението по чл.343в ал.2 от НК:
Във въззивната си жалба защитата твърди, че то не е доказано, като
основният му довод е липсата на други, извън пострадалата, преки
доказателствени средства. Този довод на защитата не се възприема от съда,
тъй като противоречи на събраните доказателства. На първо място от
писмените доказателства по несъмнен начин се установяват следните факти-
подсъдимия С. Б. не е правоспособен водач на МПС.Това се установява от
приложената и приета като доказателства справка за нарушител, от която е
видно, че Б. не притежава свидетелство за управление за нито една от
възможните категории. Наред с това същият е санкциониран по
административен ред с наказателно постановление №21-0266-
000360/04.06.2021г. на началника на РУ- гр.Гоце Делчев към ОД на МВР – Б.,
за това, че е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на
МПС. Това наказателно постановление, приложено в хода на ДП, е било
връчено на подсъдимия на 20.08.2021г. и е влязло в законна сила на
28.08.2021 г. На следващо място категорично е изяснен и факта, че
подсъдимия отново е управлявал мотоциклет- процесния „Хонда ЦР 250“ на
дата 03.04.2022 год. в с.Л., или в едногодишния срок от санкционирането му
по административен ред за същото нарушение. Този факт- че именно той е
6
управлявал мотоциклета се изяснява от анализа на всички доказателства по
делото. От една страна, съдът намира, че следва да се кредитират напълно
показанията на свидетелката Е.К., която е единствения очевидец по делото и
независимо от съдържащите се данни за нейното психично състояние, тъй
като нейните показания и твърдението й, че е блъсната с мотор от
подсъдимия се потвърждават от останалите косвени доказателствени
средства. На първо място това са показанията на свидетелката Х., която
изяснява в съдебно заседание, че е получила обаждане от сестра си, че
неустановени лица от селото са я уведомили, че именно подсъдимия е
блъснал с управлявания от него мотоциклет пострадалата К.. Или с други
думи налице е още един доказателствен източник, извън твърденията на
самата пострадала, сочещ , че последната е блъсната от подсъдимия с
мотоциклет. Следва да се посочи, че не пострадалата е съобщила на тел.112, а
това е сторила свидетелката Х., която вече е имала информация за станали
инцидент от два източника- и от сестра си и от леля си. Същевременно тази
свидетелка лично е възприела и раната на крака на леля си- в областта на
стъпалото, така както я описва и самата пострадала. Поради това, настоящият
съдебен състав намира, че показанията й следва да се кредитират като
напълно правдоподобно изясняващи обективната истина. Обясненията на К.
за инцидента с мотоциклета , управляван от съседа й- С. Б., кореспондират и с
другите гласни доказателствени средства- показанията на двамата полицейски
служители Близнаков и Москов, които посетили дома на пострадалата същия
ден, след инцидента. От една страна те получили първоначална информация
именно от нея, че е блъсната от подсъдимия с мотоциклет, като тази
информация се потвърждава и от факта, че посещавайки дома на подсъдимия
и двамата полицейски служители са възприели непосредствено и лично
мотоциклета в двора на подсъдимия. Не без значение е и факта, че още същия
ден в сградата на РУП Гоце Делчев, двамата полицейски служители
съставили АУАН на подсъдимия, в който са описани и двете нарушения- че е
управлявал мотоциклет, посочена е същата марка, като този намиращ се в
дома на подсъдимия, без Б. да притежава свидетелство за управление на МПС
и в резултат на това е допуснал ПТП- като е ударил именно пострадалата Е.К.,
а подсъдимия е подписал акта, след като се е запознал с него и не е направил
никакви възражения. Обстоятелството, че при разпита си пострадалата е
заявила, че мотоциклета е с кош, а фактически е установен кросов такъв и без
7
кош не е от изключително значение за изясняване на съставомерните факти-
от една страна поради това, че свидетелката може да няма достатъчни
познания за вида на мотора, а от друга поради факта, че същата е била в
състояние на уплаха, тъй като е била блъсната с мотоциклет. Наред с това
останалите и вече обсъдени доказателствени източници по несъмнен начин
изясняват авторството на това деяние, поради което и настоящия състав
намира, че подсъдимия правилно и законосъобразно е бил признат за виновен
по обвинението по чл.343в, ал.2 от НК. От субективна страна престъплението
е извършено от Б. при условията на пряк умисъл- същият знае, че не
притежава СУМПС, знае, че е наказан за такова нарушение по
административен ред, тъй като посоченото по-горе НП му е било връчено
лично, видно от докладната записка на полицейски служител Х., извършил
връчването, поради което и е несъмнено от обективните му действия , че е
съзнавал обществено опасните последици на това което върши, но е целял
настъпването им.
По обвинението по чл.345,ал.2 от НК:
Както се посочи по-горе от доказателствените източници несъмнено и с
нужната категоричност е установено, че подсъдимия на 03.04.2022 год. в с.Л.
е управлявал мотоциклет „Хонда ЦР 250“, без на същия да са поставени
регистрационни табели. Последният факт се изяснява и от данните от
протокола за оглед на мотоциклета, извършен в дома на подсъдимия и
направените фотоснимки от техническо лице в рамките на огледа. На
следващо място в този смисъл са и показанията на свидетелите Б., М. и П.-
мотоциклета е без регистрационни табели и без набит идентификационен
номер. В този смисъл е и заключението на назначената авто-техническа
експертиза, от която се установява, че мотоциклета е тип „кросов“ и същият
не подлежи на регистрация и има характеристиките на МПС за състезания по
затворен маршрут, поради което и не може да се управлява по
републиканската пътна мрежа, част от която безспорно е и населеното място
с.Л., като общински път, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 и 2 от Закона за
пътищата.
От обективна страна, за да е съставомерно деянието по чл.345,ал.2 от НК, то
следва деецът да управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Надлежния ред за регистрация е визиран в разпоредбите на Наредба №1-45 от
8
24.03.2000 год.за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация
на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните МПС, както и разпоредбите на чл.140,ал.1, изр.1 и ал.2,изр.1
от ЗДвП, съгласно които по пътищата отворени за обществено ползване се
допускат само МПС, които са регистрирани и с регистрационни табели с
номер, както и е посочено, че редът за регистрация и условията за това се
определят от Министъра на МВР, съгласувано с Министъра на транспорта,
или това е посочената по-горе наредба. От разпоредбата на чл.1, ал.5 на
последната е видно, че не подлежат на регистрация МПС, предназначени за
състезания по затворен маршрут. От заключението на експертизата се
установява, че процесният мотоциклет е тип „крос“, поради което и по
характеристиките си попада в определението „предназначени за състезания
по затворен маршрут“ и не следва да се регистрира. След като именно
„надлежния ред“ за регистрация предвижда изключение и дадено МПС не
може да бъде регистрирано, поради това, че не може да бъде управлявано по
републиканската пътна мрежа, то деянието се явява съставомерно, тъй като
на това превозно средство не могат да се поставят регистрационни табели,
поради това, че то по характеристиките си не отговаря на условия за
безопасност /няма фар, огледало за обратно виждане и др./ . Деянието е
съставомерно както за случите, когато едно МПС подлежи на регистрация но
не е регистрирано и се управлява по отворените пътища, така и за тези МПС-
та, за които „надлежния ред“ предвижда да не могат да бъдат регистрирани,
респ. на още по-голямо основание не могат да бъдат управлявани по
републиканската пътна мрежа. Съдът кредитира заключението на вещото
лице М. и не споделя доводите на защитата, че същото следва да се изключи,
тъй като вещото лице е работило „само по снимки“. По начало няма
процесуална пречка едно заключение за се изготви върху снимков материал,
който е направен в рамките на процесуално-следствено действие по оглед и
когато оглежданата вещ не е приобщена като веществено доказателство по
делото. От друга страна следва да се посочи, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не е било необходимо да се назначава експертиза ,
тъй като не са били необходими специални знания, за да се отговори на
поставените от съда към експерта въпроси, тъй като те са свързани с
изясняване на нормативна уредба по регистрация и при наличните данни от
9
огледа на мотоциклета. За неоснователно съдът намира и възражението на
защитата, че не е изяснено кой е собственик на мотоциклета, поради което и
не може да се търси наказателна отговорност точно от подсъдимия. Въпросът
за собствеността е неотносим при преценка на обективните признаци на
деянието по чл.345,ал.2 от НК, тъй като за съставомерността следва да се
изясни кой управлява такова МПС, а не кой е собственик и респ. има
задължение или не да регистрира същото.
В алтернативните си искания защитника настоява подсъдимия да бъде
оправдан по обвинението по чл.345,ал.2 от НК и да му се наложи
административно наказание за допуснато от него административно
нарушение. От обективна страна е налице идентичност между
съставомерните признаци за административното нарушение по чл.175,ал.1 от
ЗДвП и чл.345,ал.2 от НК, като разграничителният критерии между същите е
степента на обществена опасност на деянието. В случая не може да се приеме
ниска степен на обществена опасност на деянието, която да мотивира съда да
приеме, че се касае за административно нарушение, тъй като видно от
доказателствата по делото подсъдимия е неправоспособен водач. Това
обстоятелство не му е попречило да е санкциониран по ЗДвП и ПП, видно от
справката за нарушител и извън настоящите съставомерни деяния. Наред с
това от показанията и на свидетелите Х., К., също се установява, че той
управлява МПС в селото и е виждан от тях. Наред с това при управлението на
това МПС същият е допуснал и ПТП, тъй като е блъснал пострадалата К.,
което допълнително увеличава степента на обществена опасност на
извършеното от него, тъй като този факт е извън обективните признаци на
деянието. Поради всичко това ,съдът намира, че в съответствие с
установеното от доказателствата по делото подсъдимия С. Б. е признат за
виновен и по това обвинение по чл.345,ал.2 от НК.
По наказанията:
Една от претенциите на защитата, направена с въззивната жалба и
поддържана в с.з. е намаляване на размера на наложените наказания на
подсъдимия Б.. Следва да се посочи, че и за двете деяния, съдът е наложил
минимално предвидените за съответното престъпление наказания- една
година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. за престъплението по
чл.343в,ал.2 и три месеца лишаване от свобода и петстотин лв. глоба за
10
престъплението по чл.345,ал.2 от НК. На основание чл.23,ал.1 от НК е
наложил едно общо най-тежко наказание и то е една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 лв., като наказанието „лишаване от свобода“
е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за минималния срок от три години.
Наложените на подсъдимия Б. наказания, след групирането им са
справедливи, тъй като не само са определени в минимума, който закона
предвижда, но и не се явяват несъразмерно тежки за постигане целите на
наказанието, поради което и не са налице основанията за приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. Не са налични нито многобройни, нито
изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
поради което и въззивния съд намира, че наказанията са справедливо
определени.
В съотвествие с разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК, след като подсъдимия е
признат за виновен са му възложени от РС в тежест и сторените разноски по
делото.
С оглед на изложеното, налице са основания за потвърждаване на атакуваната
присъда, но въззивния съд намира при служебната и проверка за необходимо
да отбележи за пълнота следното: Прави впечатление един недопустим
подход на районния съд при изготвяне на мотивите, свързан с т.нар. „kopy
paste“ изписване на фактическата обстановка от обвинителния акт, където
почти навсякъде е посочено „обвиняемия“, качество, което подсъдимия е
имал само в досъдебната фаза на процеса. Поначало идентичността на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт могат да
залегнат при описание на фактическата обстановка от съда, но това е
допустимо само когато производството пред РС протича с признаване на
фактите по особените правила на чл.371 т.2 от НПК, но и тогава е
недопустимо да се сочи подсъдимия като „обвиняем“. Наред с това избрания
от РС подход е довел до това ,че при описване на фактите , съдът дори не е
описал и назначената от него авто-техническа експертиза, макар и при
анализа на доказателствата схематично да се е позовал на нея.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8 от 11.03.2024 год., постановена по нохд №
223/2023 год. по описа на РС Гоце Делчев.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12