РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Радостина П. Иванова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500311 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на въззивна жалба
на Р. А. Д. – ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Късева, срещу
Решение №10/22.01.24г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.№789/23г., с което
съдът е допуснал развод и е прекратил като дълбоко и непоправимо разстроен
гражданския брак между Х. В. М. и Р. А. Д., сключен с акт за граждански брак № ***г.
гр.Айтос, общ.Айтос , без произнасяне по въпроса за вината за настъпилото ДНРБ;
възложил е упражняването на родителските права върху детето Д. Х. М., родено на ***
г., на бащата Х. В. М. и е определил местоживеенето на детето при бащата, докато
упражнява родителските права върху детето; определил е режим на лични контакти
между детето Д. Х. М. и майката Р. А. Д., както следва: всяка първа и трета събота на
месеца от 09,00 часа до 18,00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск; осъдил е майката Р. А. Д., да заплаща на детето Д. Х.
М., чрез неговия баща Х. В. М., месечна издръжка в размер на 233,25 лв., считано от
завеждане на ИМ до настъпване на основание за прекратяване или изменение, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска; предоставил е ползването на
семейното жилище, находящо се в *** на Х. В. М., ЕГН **********; осъдил е Р. А. Д.
да заплати по сметка на РС-Айтос сумата от 12,50 лева - ДТ по допускане на развода, и
335,88 лв. – ДТ върху присъдената издръжка.
Въззивницата излага съображения за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, във връзка с връчване на препис от исковата молба на
ответницата и даване на възможност да изрази становище и да ангажира доказателства.
Според въззивницата, препис от исковата молба е връчен чрез майка й – Султанка
1
Узунова, която не е могла да й ги предаде, т.к. ответницата към този момент е
пребивавала в Германия. Макар че призовката за съдебното заседание й е била връчена
лично, не е имала възможност лично да участва в процеса. Това е довело до
постановяване на необосновано решение, т.к. съдът е взел предвид доказателствата,
които е ангажирал ищеца и в частност – показанията на заинтересован свидетел –
неговата майка.
Въззивницата излага хронологията в отношенията между страните –
съвместното им пребиваване в Германия, връщането й с детето в България, връщане на
ищеца в България и заминаване на ответницата в Германия, с оглед уреждане на
документи във връзка с пребиваването й там, предявяване на иска от ищеца.
Въззивницата претендира бракът да бъде прекратен по вина на мъжа; претендира че
родителските права следва да бъдат предоставени на нея, както с оглед ниската възраст
на детето, така и предвид липсата на доказателства, че тя няма родителски капацитет.
Претендира определяне режим на лични отношения на бащата с детето и осъждането
му да заплаща издръжка, в размер на 233.25 лева месечно.
Въззиваемият – ищец ищец Х. В. М., чрез адв. Нуретин. Представя в срока по
чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него въззиваемия излага съображения за
потвърждаване на решението. Намира, че не са налице процесуални нарушения във
връзка с връчване на препис от исковата молба на ответницата, т.к. връчването е
извършено на майка й и по твърденията й в жалбата, ответницата е заминала за
Германия, оставяйки детето на родителите си. Поради това ако е осъществявала
контакти за да се информира за детето, е можела да узнае и за подадената искова
молба. Според въззивника, след като признава, че е получила призовката за съдебното
заседание, ответницата е имала възможност да поиска възстановяване на срока за
отговор на исковата молба. Намира, че е налице преклузия по въпроса за вината за
брачното разстройство. Излага съображения, че има по-добър родителски капацитет за
отглеждане на детето.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Айтос представя социален доклад.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, и видно от удостоверение, издадено на основание акт за брак
№186/19.08.2018г. на Община Айтос, страните по делото са съпрузи, чийто брак
понастоящем е прекратен с първоинстанционното решение в частта, относно
прекратяване на брака.
През време на брака, видно от удостоверение зараждане, издадено въз основа
на акт за раждане №741/08.08.2017г. на Община Бургас, на 04.08.2017г. е родено детето
Д. Х. М..
Не се спори и установено от изявленията на страните по реда на чл.59, ал.6 СК,
както и от показанията на свидетелите Р. К. Б. - майка на ищеца и А. Г. Д. - баща на
ответницата, в периода около 5 години преди 2023г., заедно с детето, съпрузите са
живели във Федерална Република Германия. През 2023г. ответницата се прибрала с
детето в България, за да се види със семейството си и с намерение да се върнат в
Германия. Но т.к. бащата не бил подписал декларация – съгласие, с която майката да
пътува с детето от България към Германия, той също се върнал в България. През месец
март 2023г. ответницата се върнала временно в Германия, като за отсъствието си
оставила детето Д. при майка си. Бащата Х. М. взел детето при себе си. След около
месец престой, майката Р. Д. се върнала в България. При опитите си да вземе или да
види детето, получавала отказ от бащата.
Ищецът твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и претендира
прекратяването му без произнасяне на съда по въпроса за вината за това. Претендира
на него да се предостави упражняването на родителските права над детето Д., на
2
майката да се предостави обичаен режим на лични отношения с детето; ответницата да
бъде осъдена да заплаща месечна издръжка, в размер на 200.00 лева.
Ответницата Р. А. Д. не е представила отговор на исковата молба, не е
предявила насрещен иск за развод и не е изразила становище по въпроса за вината за
брачното разстройство. Поради това за нея не е налице възможност да претендира
отмяна на решението за прекратяване на брака досежно вината за брачното
разстройство. Решението в тази част е влязло в сила.
Ответницата претендира на нея да бъде предоставено упражняването на
родителската власт над детето Д., на бащата да бъде определен подходящ режим на
лични отношения; бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка, в размер на
233.25 лева.
Двете страни представят трудови договори, удостоверяващи трудовата им
ангажираност.
В първоинстанционното производство е депозиран социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Айтос, с който са обследвани условията за
живот, както и споделеното от бащата Х. М.. Бургас.
Във въззивното производство е депозиран социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Айтос, с който са обследвани условията за живот, както
и споделеното от майката Р. Д..
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и
пред настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение в
частта за предоставяне на родителската власт над детето Д., режима на лични
отношения с детето и дължимата издръжка, първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно.
По реда на чл.59, ал.6 СК и двете страни заявяват желание да се грижат за
детето, както и намерение да предоставят на другия родител възможността да участва в
живота му. И двете страни намират, че за детето на първо място най-важно е
образованието и възпитанието. По делото не са ангажирани доказателства, водещи към
извод, че някой от двамата родители има негативно отношение към Д., нито пък че
някой от тях целенасочено или поради небрежност е поставил в опасност неговото
физическо или психическо здраве. Като родители и двамата имат добри
характеристични данни.
При решаване на въпроса на кого от родителите следва да бъде предоставено
упражняването на родителската власт, следва да се вземат предвид комплекс от факти
и обстоятелства. На първо място, детето е на възраст 7 години. В тази възраст децата
се нуждаят от грижите на своята майка. Същата притежава родителски капацитет,
демонстрира искрено желание да се грижи и да отглежда детето. Твърденията на
бащата, че майката е заминала за Германия с друг мъж и че живее с друг мъж, не са
подкрепени с доказателства. В този ред на мисли, недоказани са и твърденията на
майката, че бащата живее с друга жена, която очаква дете от него.
Към настоящия момент, воден единствено и само от интереса на детето, което е
момче, на 7 години – възраст, в която има особена нужда от майчина любов и грижа,
както и предвид обстоятелството, че бащата не съдейства за осъществяване на срещи
на майката с детето, въззивната инстанция намира, че с оглед избягване на
възможността да се достигне до родителско отчуждение, родителската власт следва да
бъде предоставена на нея. Местоживеенето на детето следва да бъде определено на
адреса й в ***.
По отношение режима на лични отношения на бащата с детето, въззивния съд
намира, че същият следва да бъде съобразен преди всичко с възрастта и потребностите
на детето и предвид изразеното желание на бащата за изпълнение на родителските си
задължения. Детето Д. е момче, поради което следва да има по-разширен режим на
3
контакти със своя баща. Така, бащата Х. М. следва да има право на лични отношения с
детето Д. М. М. Д., по следният начин:
Всяка нечетна седмица от месеца – от 18.00 часа в петък, до 17.00 часа в неделя
– с преспиване при бащата; един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; всяка нечетна година – през новогодишните празници, всяка четна
година – през коледните празници; всяка нечетна година – през рождения ден на
детето; всяка година - на рождения ден на бащата; всяка нечетна година – през
Великденските празници. При достигане на ученическа възраст на детето - всяка
нечетна година – през пролетната ваканция. Бащата следва да взема и връща детето на
адреса, където е неговото местоживеене или от друго място, след предварително
уточнение с майката. Ако страните постигнат взаимно съгласие, могат да осъществят
режима на лични отношения и в други периоди.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид възрастта на детето – 4 години и
половина, обстоятелството, че то все още не посещава училище, заетостта на майката и
бащата и липсата на други задължения за издръжка на бащата, намира, че за
отглеждане на детето са необходими 400 лева. От нея бащата следва да заплаща 233.25
лева, а останалата част следва да бъде поета от майката, която ще полага и грижите за
детето. Издръжката се дължи считано от влизане в сила на настоящото решение,
предвид обстоятелството, че грижите към настоящия момент се полагат от бащата.
По отношение на разноските:
Иищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата съдебно – деловодни
разноски, както следва: 192.94 лева – държавна такса за въззивно обжалване, 800 лева
адвокатско възнаграждение или общо 992.94 лева.
В полза на държавата, въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса върху уважената част от иска за издръжка, в размер на 335.88 лева.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №10/22.01.24г., постановено от Районен съд Айтос по гр.д.
№789/23г., в частта, относно родителската власт, режима на лични отношения и
издръжката за детето Д. Х. М. и съдебно – деловодните разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху
малолетно дете Д. Х. М., родено на *** г., с ЕГН **********, НА МАЙКАТА Р. А. Д.,
ЕГН **********, от ***.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Д. Х. М., ЕГН **********, при
майката Р. А. Д., ЕГН **********, в ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х. В. М., ЕГН **********,
с детето Д. Х. М., ЕГН **********, както следва:
- всяка нечетна седмица от месеца – от 18.00 часа в петък, до 17.00 часа в
неделя – с преспиване при бащата;
- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
- всяка нечетна година – през Великденските празници.
- всяка нечетна година – през Новогодишните празници,
- всяка четна година – през Коледните празници;
- всяка нечетна година – на рождения ден на детето;
- всяка година - на рождения ден на бащата;
- всяка нечетна година – при достигане на ученическа възраст на детето - през
пролетната ваканция.
4
Бащата следва да взема детето в 10 часа на първия ден и да връща детето в
18.00 часа на последния ден на адреса, където е местоживеенето на детето или от друго
място, след предварително уточнение с майката Р. Д..
ОСЪЖДА бащата Х. В. М., ЕГН ********** от ***, да заплаща на сина си Д.
Х. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р. А. Д., ЕГН
**********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 233.25 лева лева месечно, платима до
5-то число на месеца за който се отнася, считано от влизане в сила на настоящото
решение, до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното и
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Х. В. М., ЕГН ********** от ***, срещу Р. А. Д.,
ЕГН **********, от ***, за предоставяне упражняването на родителските права над
детето Д. Х. М., на него, за определяне на режим на лични отношения на майката с
детето и за осъждане на майката да заплаща месечна издръжка за детето.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в частта, относно вината за брачното
разстройство.
ОСЪЖДА Х. В. М., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. А. Д., ЕГН
**********, от *** сума в размер на 992.94 лева – съдебно деловодни разноски за две
инстанции.
ОСЪЖДА Х. В. М., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Бургаски окръжен съд държавна такса, в размер на 335.88 лева върху присъдената
издръжка.
Настоящото решение е окончателно по отношение на иска за вината за
брачното разстройство. В останалите части подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5