РЕШЕНИЕ
№ 66
гр.
Монтана 11 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ
в публично заседание на 31.01.2020 г. в състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА
КАНД № 620 по описа на АдмС Монтана за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана против Решение №
144 от 15.11.2019 г.по АН дело № 497/2018 г. на Районен съд – Лом, с което е
отменено НП № 12-00001274/05.11.2018 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Монтана. С издаденото НП на ответното дружество е
наложено административно наказание - „имуществена санкция”, за това че дружеството
частично не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 3, дадено с
Протокол за извършена проверка изх. № 1234 от 01.03.2018 г.
В касационната жалба
се твърди, че в
законоустановения 3-дневен срок от връчването на акта са дадени писмени
възражения и са приложени писмени доказателства. Видно от тези писмени
доказателства, същите са изготвени и представени само и единствено с цел да се
избегне налагането на административнонаказателна отговорност, тъй като видно от
самото съдържание на т.нар. „графици" е че това е инструктажна книга с
преименувана начална страница. На дружеството му е известно какво означава
график и как същия се оформя по надлежният ред, тъй като са представяни други
графици на проверяващите, които са налични по административнонаказателната преписка-например
график за м.май 2018г.
Видно от приложените
по делото доказателства, че при извършена проверка на място на 03.10.2018 и по
документи на 05.10.2018 г. от Дирекция „ИТ" - Монтана в кафе-аперитив,
находящ се в гр.Лом, ул."Д*** " № * , обект на „Е.Е.2." ЕООД – Л.
се констатира, че дружеството в качеството си на работодател, частично не е
изпълнил задължително за изпълнение предписание № 3, дадено с протокол от
извършена проверка изх. № 1234 от 01.03.2018 г., а именно : „Работодателят да
изготвя и запознава заетите работници и служители в кафе-аперитива с
утвърдените графици, съобразно периода на сумирано отчитане, преди започване на
работа по тях. Към момента на проверката на 03.10.2018 г. в 10,00 ч., видно от
представения поименен график за месец октомври 2018 и при опис на работниците
се констатира, че лицето Ц*** И*** М*** на длъжност „барман" не фигурира с
разпределение на работното време за целия период на отчитане, който е месечен,
а само за периода от 02.10.2018 до 06.10.2018 г. включително и същевременно
заетите работници не са запознати с графика за месец октомври 2018 г. Съгласно чл.415,
ал.1 от КТ задължителното предписание обхваща всяко задължително нареждане на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителните
предписания се отправят към работодателя или определени длъжностни лица в
предприятието, в чийто кръг на служебните задължения е допуснато нарушение на
трудовото законодателство. С него след като се посочва конкретното допуснато и
констатирано нарушение се заповядва отстраняването му в посочените от
контролният орган срокове. Че това нарушение не е отстранено, въпреки даденото
задължително за изпълнение предписание от контролният орган е видно от
приложените с административно наказателната преписка писмени доказателства. Има
съставени множество АУАН, респективно НП за неизплащане на заплати и
неизпълнение на дадени задължителни за изпълнения предписания. Касае се за
сериозно нарушение на трудовото законодателство, които създават предпоставки за
злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. Нарушението
е формално, тоест за осъществяването му не се изисква настъпването на определен
противоправен резултат, респективно вреди за определени субекти и в случая не
може да се приема, че е маловажно. Нещо повече така даденото предписание с
протокол от извършена проверка с изх. № 1234/01.03.2018 г., не е обжалвано по
реда и условията на чл. 81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в
законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни.
Ответникът – „Е.Е.2.” ЕООД, чрез адв. К***
оспорва жалбата като неоснователна и моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на РС Лом,
като правилно.
Прокурор
от ОП Монтана дава заключение, че в хода на проведеното административно
наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, извършеното нарушение не е
доказано по категоричен начин, поради което правилно е отменено от районния
съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради което
предлага да бъде потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени
обжалваното НП въззивният съд, приема, че АНО не доказа по безспорен и
категоричен начин осъщественият състав на чл. 415, ал. 1 от КТ от страна на
административнонаказаното дружество. Приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че лицето Ц*** И*** М*** , за което е прието, че
не включен в графика за месец октомври 2018 г., на 05.09.2018г. е подало молба
за прекратяване на трудовото правоотношение и на 05.10.2018г. е издадена
Заповед за прекратяване на трудов договор № 034 от 30.05.2018г. с лицето. От
приложената по делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 от КТ работодателят е изпълнил и задължението си в законния срок от
прекратяване на ТПО да подаде уведомление до НАП /вх.№ 12388183015792 от
08.10.2018г./. Не се доказа и втората част на нарушението, а именно, че заетите
работници и служители не са запознати с графика за м.октомври 2018г., тъй като
видно от представеното заверено ксерокопие на Комбинирана книга за инструктаж и
графици на заетите работници и служители се установява, че работниците и
служителите са запознати с графика за м.октомври 2018г. са били запознати на
30.09.2018г. за което са се подписали. Предвид това и с оглед разпоредбата на
чл. 52, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващия орган е следвало да се запознае
с представените с Възражението писмени доказателства и да ги обсъди преди
издаването на НП при произнасяне по административнонаказателната преписка.
Допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по
същество.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да
обуславят отмяна на постановеното решение. Изцяло споделя фактическите и
правни изводи на този съд, който е отчел допуснатото в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, като съображенията са изчерпателни и обосновани
и не е необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение.
С оглед пълнота на изложението, този
състав следва да отбележи установеното от него допуснатото от
административнонаказващия орган и друго нарушение, а именно: даденото в т. 3 на
Протокол от 01 03 2019 г. предписание до работодателя ЕМ ЕМ 2007 ЕООД, е
свързано с констатирано от органите на инспекцията по труда, нарушение през
месец февруари 2018 г., за което отстраняване е даден срок 02 03 2018 г. Не се
твърди, че това нарушение от месец февруари 2018 г. не е изпълнено в дадения
срок, в който смисъл са развитите в касационната жалба съображения за вида,
характера и задължителността на даваните предписания. Същевременно в
Наказателното постановление е описано съвсем друго нарушение, което е от друг
месец, а именно месец октомври 2018 г., за който период не се представят
доказателства да е давано предписание, респ. същото да не е отстранено в указания
срок, поради което липсва идентичност при описание на нарушението в отделните
актове.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението
за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, направеното
искане за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение от касатора се явява
неоснователно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 144 от 15.11.2019 г.по АН дело № 497/2018 г. на Районен съд
– Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.