Р Е Ш
Е Н И Е
№ 860
гр. Перник, 07.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6156
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против С. Е.Р. с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 51.53 лева, представляваща
незаплатена цена на предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни
услуги с индивидуален потребителски номер ******. за периода от 28.11.2014г. до
27.01.2015г. и сумата в размер на 668.85 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
В
законоустановеният срок за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът не изразява
становище по предявените искове.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД ( предметът на договора за
услуга е най – близък до договора за изработка ) е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно сключен договор за
далекосъобщителни услуги, изпълнение от страна на мобилния оператор на
конкретно договорените съобщителни услуги чрез включване и използване на
обществената мобилна клетъчна мрежа и цената на предоставените услуги, чието
неизпълнение се твърди.
В доказателствена тежест на ищеца по
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието неизпълнение се твърди, както и
валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за телекомуникационни услуги, и размера на вземането.
По делото не е спорно, а и от представения
по делото Договор № ******. се установява, че страните по спора са встъпили в
облигационно правоотношение, по силата на което ищеца се е задължил да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за СИМ карта № ******, за
телефонен номер ****** по тарифен план „***** за срок от две години, а
потребителят се е задължил да заплаща абонаментна такса и цена на потребени услуги.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор заплащането на потребените далекосъобщителни услуги се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора операторът уведомява всеки абонат за периода, за
който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от ищцовото дружество след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на издадена на потребителя фактура не освобождава абоната от
задължението му за плащане на дължимите суми. Съгласно Общите условия на ищеца
срокът за погасяване на задължението за заплащане на цена на далекосъобщителни
услуги е петнадесет дни след издаване на фактурата.
Съгласно чл.54 от Общите условия
Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа до мрежата при неплащане от абоната на дължими суми по договора.
По делото са приети като доказателства
следните фактури:
- фактура № **********/02.01.2015 г., с падеж на
плащане 17.01.2015г., за отчетен период от 28.11.2014 г. до 27.12.2014г., за
ползване на далекосъобщителни услуги на стойност от 24.58 лева;
- фактура № **********/01.02.2015 г., с
падеж па плащане 16.02.2015 г., за отчетен период от 28.12.2015 г. до 27.01.2015
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 26.95 лева.
Начислената цена на потребени
далекосъобщителни услуги по процесните фактури възлиза на сумата общо в размер
на 51.53 лева. По своя характер фактурите са частни документи, чието съдържание
в разглеждания случай не е оспорено, поради което съдът намира, че претенцията
с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена.
Съгласно Общите условия на ищцовото
дружество в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от сключения
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, операторът има право да
прекрати съглашението, като получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване, като в разглеждания случай операторът претендира
сумата в размер на 668.85 лева.
Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи
служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, в който смисъл
са дадени разяснения с Решение № 229/21.01.2013г. постановено по т.д. №
1050/2011г. по описа на ВКС, II
ТО
и т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, както и следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – Решение №
23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по описа на ВКС, I ТО и Решение № 142/01.08.2018г.
постановено по т.д. № 1739/2017г. по описа на ВКС, II ТО.
Съдът намира, че предвидената в договора
клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на
дължимите до края на срока на съглашението месечни такси противоречи на добрите
нрави, поради следните съображения:
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, а именно – такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В подкрепа на изложеното е и Решение № ******. постановено по
т.д. № 818/2009г. по описа на ВКС, II ТО.
Липсва нормативно ограничение и в
рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните
по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в
противен случай клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент съгласно разясненията
дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото
неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз
основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна
такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и Решение № 46/22.02.2019 г. постановено по в.
гр. д. № 698/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
Предвид изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените от ищеца съдебни разноски съразмерно на уважената част от
исковата претенция. Направените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД съдебни разноски възлизат
на сумата общо в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на
спора и сумата в размер на 180 лева адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната. Предвид изложеното по съразмерност в тежест на
ответника следва да бъде възложени да заплати сумата в размер на 16.45 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.Е.Р.,
ЕГН **********,*** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 51.53 лева, представляваща незаплатена цена на
предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги с
индивидуален потребителски номер М4354613/23.12.2014г. за периода от
28.11.2014г. до 27.01.2015г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 668.85 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
ОСЪЖДА
С.Е.Р., ЕГН **********,*** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 16.45 лева, представляваща сторени
съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението:07.06.2019г.
Съдебен
деловодител: