Определение по дело №1509/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….09.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 19.09.2018 г., в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно частно търговско дело № 1509 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл. 278  от ГПК по частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, чрез адв. Виденов срещу определение  №8936 от 12.07.19г.   по гр.д.16681/18г  по описа на ВРС, 25 с-в, с което е отказана отмяна на наложена от същия съд глоба на жалбоподателя.

Частната жалба вх.56457/1.08.2019г., е депозирана с куриерска пратка от 31.07.19г в едноседмичния срок, считано от връчване на съобщението за обжалваемия акт. Пълномощникът на жалбоподателя твърди, че с посоченото определение съдът незаконосъобразно е отказал да приеме като извинителни причини за неизпълнено процесуално задължение обстоятелството, че страната не е била своевременно уведомена за възложеното й задължение за представяне на документи,. Сочи, че въпреки че страната е поискала да получи препис от протокола от съдебното заседание, на което не е присъствала, съдът не е разпоредил нито изпращане на поисканото електронно копие, нито на друго уведомление. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде уважено искането за отмяна на глобата, евентуално да бъде намален прекомерно завишения й размер.

Доколкото налагането на санкция на страна е постановено в едностранна процедура по чл. 92а ГПК, насрещна страна не се конституира в настоящото производство.

Авансово дължимата държавна такса за обжалването  в размер на 15 лв е надлежно внесена. Съдът приема производството по частната жалба срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 92 ал.3 ГПК за надлежно администрирано.

Искането на молителя за отмяна на наложена глоба е подадено с вх.№ 50916/11.07.2019 и понастоящем се намира на корицата на делото на първата инстанция. С тази молба пълномощникът на ишеца е представил документи, в изпълнение на задължение, възложено му с протоколно определение от открито заседание, проведено на 27. 02.2019г, като е посочил, че забавата му се дължи на липса на надлежно уведомяване на страната за това задължение.

Видно от протокола от заседанието на 19.06.2019г. обаче, съдът не е санкционирал това процесуално поведение на страната. Глобата от 200лв е наложена за друго неизпълнение, тъй като съдът е констатирал, че ищецът не е внесъл разноски за служебно назначена експертиза за установяване на размер на претенция във варианти, съответни на противоположните тези на насрещните страни относно валидността на основанието на задълженията.

Действително, в това заседание съдът е констатирал и пропуснатия срок за представяне на писмени доказателства, но е дал нова, макар и последна възможност на страната да съобрази поведението си с доказателствената тежест, като осуети понасяне на последиците по чл. 161 ГПК.

По отношение на задължението за осигуряване на разноски обаче, съдът е отчел, че липсата на посочени от страната доказателства за размер не го освобождават от задължение да постанови решение при установено основание на дълга. Назначаването на експертиза по почин на съда изисква и съответно депозиране на разноски от страната, която ще се ползва от установените от вещото лице обстоятелства като варианти на размер на спорни претенции. Възлагането на задължение за внасяне на 200лв по сметката на съда с определението, с което е допусната допълнителната експертиза в заседанието на 10.04.2019г., изцяло съответства на правилата на чл. 162 и чл. 160 вр. чл. 76 ГПК.

Ищецът не е посочил причини за неизпълнение на това задължение.

Вярно е, че съдът не е разгледал искането на тази страна за снабдяване с електронно копие от протокола от първото заседание, но само по себе си това обстоятелство не може да извини липсата на положена грижа за информиране по хода на делото. Макар и присъствието на страните на насрочените от съда заседания не е задължително, принципът на устност и непосредственост на процеса налага  те да се запознават своевременно с протоколираните в тяхно отсъствие действия. Задължение за писмено уведомяване законът предвижда само в случаи на актове, подлежащи на обжалване( чл. 7 ал.2 ГПК), съответно за всички други действия на съда след първоначалната размяна на книжата, страните следва да се уведомяват по своя инициатива. Ако страната не е получила поисканото копие в разумен срок, то е следвало да предприеме събиране на информация по друг начин(вкл. чрез справка по телефон или чрез посещение в канцелария на съда). Дори да се приеме, че страната е била затруднена да узнае детайлно съдържанието на съдебните актове от проведеното първо заседание на 27.02.2019г., то тя несъмнено е узнала за отлагането на производството за 10.04.2019г и е следвало да се погрижи да се уведоми поне за резултата от това второ заседание. Активност в тези насока липсва, като за това заседание не е искан препис от протокол. При полагане на нужната грижа за интересите на ищеца, представителите му не биха могли да не узнаят, че причина за отлагането на делото за трето заседание е именно служебното възлагане на допълнителната задача, за която ищецът е следвало да внесе депозит. Именно третото заседание, насрочено на 19.06.2019г. е останало неефективно,  поради осуетеното изготвяне на заключението и това е наложило четвърто насрочване за 09.10.2019г, с което периода на разглеждане на делото е нарастнал безпричинно поне с 3 месеца.

Въззивният съд изцяло споделя извода на първата инстанция, че липсата на депозирани своевременно разходи за допълнителното заключение на експерта затруднява хода на съдебното дирене и препятства приключването му в разумен срок. Такова бездействие следва да се санкционира по реда  на чл. 92 а ГПК, като предвидената от закона глоба е в размер от 100 до 1200лв(чл. 91 ал.2 ГПК). Определеният от първата инстанция размер на глобата от 200лв е малко над минимума и е съвсем адекватен на процесуалното поведение на страната и целта на санкционирането(постигане на процесуална дисциплина в съответствие с принципите по чл. 3 и  чл.13 ГПК). При запазената практика на  формално информиране на страната за действията на съда е очевидната нуждата от превенция на повторно бездействие. Въпреки наложената глоба, ищецът не се е погрижил дори да се запознае с точните мотиви на съда за налагане на санкцията и вместо да осигури нужните разноски за експертизата е представил само писмените документи, чието приемане не е решаващо за продължаването на  делото.

По тези съображения съдът преценява частната жалба като неоснователна, поради което и на осн.чл. 274 ал.1 т. 2  ГПК

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, чрез адв. Виденов срещу определение  №8936 от 12.07.19г.   по гр.д.16681/18г  по описа на ВРС, 25 с-в, с което е отказана отмяна на наложена от същия съд глоба по чл. 92а ГПК за неизпълнено задължение за авансиране на разноски по допусната експертиза.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не  подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал.3 ГПК(Определение № 234 от 17.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4446/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 352 от 22.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 309/2012 г., I г. о., ГК).

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                        2.