Р Е Ш
Е Н И Е
No167
гр. Ботевград, 06.11.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на пети октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при участието на секретаря *****,
като разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 563 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 128 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и
чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/.
Ищецът- Е.Н.Г.
от гр. Ботевград твърди, че по Трудов договор No 155/01.06.2018 г. е работил при ответника на длъжност “Инженер производство” в ПН “Електроника”, като със Заповед No 128 от 11.03.2020 г. прекратил трудовото си правоотношение на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ – поради пенсионирането му. Твърди, че работодателят не му
е изплатил работни заплати за месеците от 08.2019 г. до м. 02.2020 г. и от
01.03 до 11.03.2020 г. общо в размер на 9261.00 лв., въпреки многократните
обещания на управителя на дружеството. Сочи, че в заповедта за прекратяване на
трудовия договор е посочено, че трябва да му бъдат изплатени и 2 бр. работни
заплати съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовия договор след
като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил
последните 2 години при същия работодател, което обезщетение не му е изплатено,
като същото е в размер на 3247.50 лв. Моли съда да постанови решение, с което
осъди ответника да му заплати сумата от 9261.00 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода от 01.08.2019 г. до 11.03.2020 г.; сумата от
182.00 лв., представляваща лихва за забава върху сбора от вземанията за
трудовите възнаграждения, считано от 01.08.2019 г. до деня, предхождащ
депозирането на исковата молба в съда; сумата от 3247.50 лв., представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при
прекратяване на трудовия договор при право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и работа последните 2 години при същия работодател, или общо сума в
размер на 12 690.50 лв.
Ответникът- “*****”
ООД, гр. Ботевград в срока за отговор по чл. 131 от ГПК чрез законния си
представител е депозирал становище, в което заявява, че потвърждава посочените
в исковата молба дължими суми общо в размер на 12690.50 лв. Сочи, че причината
за забавянето на плащането им на ищеца е затрудненото финансово състояние на
дружеството. В съдебно заседание ответникът отново заявява, че признава изцяло
предявените претенции.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си, прави искане за постановяване на решение при признание на
иска. Предвид това при проведеното открито съдебно заседание по делото и на
основание чл. 237, ал. 1 от ГПК с протоколно определение съдът е прекратил
съдебното дирене.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и направеното искане от ищеца за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, намира
следното:
Налице са
предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на
иска. Ответникът признава задълженията си към ищеца, за които са предявени
исковете, като ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и
произнасяне от съда с решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по
чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.
По иска с правна
квалификация чл. 128 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършена работа. В случая работодателят не е изпълнил задължението си за
плащане на трудово възнаграждение към ищеца за извършената от него работа за периода
от 01.08.2019 г. до 11.03.2020 г. съобразно отработеното от последния, като неизплатеното
трудово възнаграждение на ищеца за този период е в размер на 9261.00 лв.,
която сума не е изплатена. При това искът с правно основание чл. 128 от КТ се
явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правна
квалификация чл. 245, ал. 2 от КТ.
С оглед
основателността на иска по чл. 128 от КТ и признанието на иска, следва да бъде
уважен и акцесорният иск по чл. 245, ал. 2 от КТ за обезщетение за забавено плащане
на трудовите възнаграждения в размер на законната лихва, дължимо за периода от 01.08.2019
г. до 28.05.2020 г. (деня, предхождащ депозирането на исковата молба в съда), възлизащо
на стойност 182.00 лв. Предвид така
установения размер на обезщетението за забавено плащане искът се явява
основателен и следва да бъде уважен
По иска с правна
квалификация чл. 222, ал. 3 от КТ.
В чл. 222, ал.
3 от КТ е регламентирано правото на работника да получи обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от
трудовия му стаж – за срок от 6 месеца, което право възниква при прекратяване
на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на това обезщетение е
независимо от основанието за прекратяването. По делото не е спорно, че е
прекратявано трудовото правоотношение на страните, след като ищецът е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид което съдът приема, че
са налице кумулативните предпоставки по чл. 222, ал. 3 от КТ за правото на
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от 2
месеца. Обезщетението е предвидено за изплащане от работодателя в заповедта за
прекратяване на трудовия договор, като същото не е изплатено на работника. С
оглед това съдът приема, че ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на сумата от 3247.50 лв. Искът с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ като основателен
следва да бъде изцяло уважен.
Предвид това и
на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе с решение
съобразно признанието и исковете бъдат изцяло уважени, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 128 от КТ сумата от 9261.00 лв., представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за периода от 01.08.2019 г. до 11.03.2020 г., на
основание чл. 245, ал. 2 от КТ сумата от 182.00 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на трудовите възнаграждения за периода от 01.08.2019 г. до 28.05.2020
г. (датата предхождаща датата на предявяване на иска), както и на основание чл. 222, ал.
3 от КТ сумата от 3247.50 лв., представляваща неизплатено обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от работника в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца.
С
оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по делото
в размер на 900.00 лв. за държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавните такси за уважените обективно съединени исковете
общо в размер на 550.34 лв.
Предвид
гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “*****”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, обл.
Софийска, Индустриална зона *****,
представлявано от управителя *****, на основание чл. 128 от КТ да заплати на Е.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Ботевград, пл. “*****” No 52, сумата от 9261.00 лв. /девет хиляди двеста
шестдесет и един лева/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 01.08.2019 г. до 11.03.2020 г., на основание чл. 245, ал. 2 от КТ
сумата от 182.00 лв. /сто осемдесет и два лева/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на трудовите възнаграждения за периода от 01.08.2019 г. до 28.05.2020
г. (датата предхождаща датата на предявяване на иска), на основание чл. 222, ал. 3 от КТ
сумата от 3247.50 лв. /три хиляди двеста четиридесет
и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от работника в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 900.00 лв. /деветстотин
лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА “*****”
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, обл.
Софийска, Индустриална зона *****,
представлявано от управителя *****, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на Районен съд – Ботевград сумата от 550.34 лв. /петстотин и петдесет лева и тридесет и
четири стотинки/ за държавна такса зо производството, както и 5.00 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта,
в която в полза на ищеца е присъдено дължимото му трудово възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :