Р E Ш Е Н И Е
№ 161
гр.Плевен, 13.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март,през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора
Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдия Дилова
касационно административно-наказателно дело № 104 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 в ЗАНН във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 12 от 12.01.2022 г., постановено по НАХД №
20214430201850 по описа за 2021г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 1772-000075/01.09.2021г. на Началника на 01 РУП, с което на основание
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С.Р.Б. ЕГН **********,***, на осн. чл. 175 ал.1т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от С.Р.Б. чрез адв. Б. ***, в
която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Счита се, че
районният съд неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, за която в
делото са събрани достатъчно доказателства. Твърди се, че на база неправилно
възприета фактическа обстановка са направени грешни правни изводи. Излага доводи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
първата група свидетели като обективния,ясни и последователни. Твърди се, че от
показанията на св. Ц. се установява, че подадения на нарушителя сигнал е бил
звуков и светлинен, а не така както е посочено в НП –със стоп палка.Твърди се,
че съдът неправилно е приел показанията на другия свидетел за нелогични и
изолирани, тъй като между показанията на полицейските служители е налице
несъответствие в показанията им. Моли съда да за отмени решението на районния
съд и отмини обжалваното наказателно
постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът
не се явява, не се представлява
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, тъй като нарушението е
доказано по безспорен начин.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което
е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на С.Р.Б. затова, че на 04.08.2021г.
в гр. Плевен, около 14.40ч на кръстовището на ул. „Д.Константинов“ и ул.
„К.Попова“ като неправоспособен водач – ***** с рег. № ***** е управлявал МПС с
отнето МПС, не спира на стоп-палка по образец, с което е извършил следното
нарушение- не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което
виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП
Отбелязано е, че АУАН е съставен във връзка с докладна записка №
1772Р-11455/05.08.2021г. на осн.чл. 33 ал.2 от ЗАНН
за нарушението по чл. 150 от ЗДвП е образувано наказателно производство . За извършеното
нарушение по чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200лв и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че актът и НП са издадени от компетентни за това органи, като не
са налице допуснати в хода на административно-наказателното производство
съществени процесуални нарушения. Посочил е, че
в НП е отразено, че се издава въз основа на преписка по съставен от И. Б. Ц. АУАН, като подробно са описани
фактите и обстоятелствата по извършване на нарушението, и правната квалификация
на същото. Направил е извод, че не са допуснати твърдяните
процесуални нарушения, нито други такива, които да водят до отмяна на НП.
Посочил е още, че показанията на св.П. и Д. са подробни и последователни, и
способстват изясняването на фактическата обстановка, като потвърждават
изложената такава в акта и НП. Счел е, че последните се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателства. Във връзка с това е направил извод, че
описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, като не е
опровергана доказателствената сила на редовно съставения АУАН по чл.189 ал.2 от ЗДвП. Приел е още, че подаденият от св. П.
звуков и светлинен сигнал за спиране е бил възприет от Б., който в отговор е
направил жест с ръце и е предприел маневри да избегне проверката от патрулния
автомобил, като движейки се с несъобразена скорост, нарушавайки правилата на
ЗДП и създавайки опасност за пешеходците предприел маневра „ляв завой“ по
ул.“К.Попова“, а след това последователно се движел по бул. „Хр.Ботев“ и ул.
„Десети декември“, преминал на червен сигнал на светофарната уредба и продължил
по пътя посока с.Гривица, където навлязъл в алеите намиращи се встрани от пътя
предназначен за автомобилния транспорт и успял да избегне извършването на
проверка от страна на полицейските служители в следващия го служебен автомобил.
Съдът не е кредитирал с довери
показанията на Р. Т., като ги е приел за неубедителни, нелогични и изолирани и
повлияни от близката връзка с жалбоподателя. Приел е, че показанията на св. Т.
не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В заключение е
посочил, че жалбоподателят е нарушил вмененото в чл.103 от ЗДвП задължение- при
подаване на сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на пътното платно, поради което и правилно е
санкциониран. Счел е, че определеното наказание съответства на тежестта на
извършеното нарушение и ще способства за постигане целите на наказанието
установени в чл. 12 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност
на нарушението по чл.103 от ЗДвП, извършено от Б.. Фактическите констатации и
правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав,
поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне на основание чл.221, ал.2,
изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Същите преповтарят изложените доводи в жалбата до районния съд, на които
последният е отговорил подробно и мотивирано. Напълно се споделят изводите на въззивната инстанция относно установената фактическа
обстановка, която се доказва както от събраните гласни доказателства, така и от
писмените такива. Безспорно е установено както начина на подаване на сигнала от
длъжностното лице, така и възприемането му от Б.. Действително в АУАН и в НП е
посочено, че полицейския служител е подал сигнал за спиране със стоп-палка, но
видно от докладната записка на инспектор Ч. П.
и от показанията на свидетелите се установява, че на Б. е подаден звуков
и светлинен сигнал, което според съда не представлява процесуално нарушение
водещо до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съдът
приема за доказано, че на жалбоподателят Б. е бил подаден звуков и светлинен сигнал и при ясно и
своевременно подаден сигнал за спиране, неговото възприемане от страна на
водача /и направена реакция в този смисъл/ и неизпълнението на дадения сигнал, е
налице пълно неизпълнение на задължението по чл.103 от ЗДвП от Б., в качеството
му водач на МПС. Изводите за доказаност на това
нарушение отговарят на събраните по делото доказателства. Като е достигнал до
аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221 ал.2 пр.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 12.01.2022 г.,
постановено по НАХД № 20214430201850 по описа за 2021г., на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.