РЕШЕНИЕ
№ 18156
гр. С, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110171382 по описа за 2024 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Н.“ ООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Л. С.“ № 3 (Л. Т.), ет. 10, срещу Н. И. Х.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „С“, бл. 12, вх. Г, ет. 3, ап. 61, по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на следните вземания на ищеца:
4000,00 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит №
*********** от 17.08.2021 г., сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането;
1418,00 лв. – договорна лихва за периода 18.09.2021 г. – 18.02.2023 г.;
591,98 лв. – мораторна лихва за периода 19.02.2023 г. – 11.04.2024 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29938/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 17.08.2021 г. между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № *********** по реда на ЗПФУР, по силата на който ищецът
предоставил на ответника в заем сумата от 4000 лв., която последният се задължил да
върне, ведно с договорна лихва, на 18 анюитетни погасителни вноски, всяка в размер
на 301 лв. за периода от 18.09.2021 г. до 18.02.2023 г. Страните договорили фиксиран
ГЛП от 40,92 % и ГПР от 49,53 %, като общата дължима по договора сума била в
размер на 5418 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. Твърди се, че
ответникът не е платил нито една вноска по договора. За вземанията си ищцовото
дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било
уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.06.2024 г. по ч. гр. д. № 29938/2024 г. на СРС, 31 състав. В срока по чл. 414
ГПК, ответникът възразил срещу заповедта за изпълнение, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни по основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно
отношение между страните, което да е възникнало по силата на твърдения в исковата
молба договор за потребителски кредит, поради липса на положен от него подпис в
същия. Възразява, че договорът е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД поради липса на
съгласие. Обосновава недействителност на целия договор поради наличието на
множество неравноправни клаузи, поради което счита, че е приложима разпоредбата
на чл. 23 ЗПК. Оспорва валидността на клаузата на чл. 4 от договора, предвиждаща
задължение за кредитополучателя да предостави посоченото в нея обезпечение, както
и на чл. 6, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечението по чл. 4 от договора. Възразява, че неустоечната клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави и неравноправност. Възразява, че клаузата на
чл. 11 е неравноправна, тъй като размерът на възнаградителната лихва надвишва
трикратния размер на законната лихва. Сочи, че от договора и приложимите общи
условия не става ясен начинът, по който е формулирана възнаградителната лихва.
Отделно от това процесният договор съдържал клаузи, противоречащи на императивни
правни норми – чл. 19 и чл. 20 ЗПК, поради което същите били нищожни. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за неустойка
и възнаградителна лихва. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за потребителски кредит № *********** от
17.078.2021 г. между ищеца „Н.“ ООД, от една страна, като кредитор, и ответника Н.
И. Х., от друга страна, като кредитополучател, видно от който ищецът се задължил да
предостави на ответника заем в размер на 4000 лв. еднократно чрез системата на
ePay.bg, а ответникът се задължил да върне заемната сума, ведно с договора лихва при
лихвен процент от 40,92 % и ГПР от 49,53 %, в срок до 18.02.2023 г., съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, по банков път по една от посочените в
договора банкови сметки, като общата дължима сума по кредита е в размер на 5418
лв.– чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. 11, ал. 1-5 от договора. В договора
е инкорпориран погасителен план, съгласно който кредитополучателя следва да върне
сума в общ размер на 5418 лв. на 18 анюитетни месечни погасителни вноски в размер
на по 301 лв., включващи главница и договорна лихва, с първа падежна дата –
18.09.2021 г. и последна падежна дата – 18.02.2023 г. – чл. 11, ал. 2 от договора.
В чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено, че в срок до края на следващия ден от
сключването на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по
договора. Посочено е, че банковата гарабция или гаранцията, издадена от небанкова
финансова институция, трябва да бъде за сумата в размер на 5418 лв. със срок на
валидност до 19.02.2023 г.
По делото са приети Общи условия, приложими към процесния договор за
кредит. В т. 2.4. и сл. от раздел ІІ от ОУ, е предвидено, че договарянето се осъществява
чре средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон),
като договорът се сключва под формата на електронен документ, при спазване на
изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. А съгласно т. 2.6., сключването
на договора за потребителски кредит става по инициатива на потребителя, който
попълва формуляр за кандидатстване, намиращ се на уебстраницата на „Н.“ ООД -
2
www.netcredit.bg/, където предоставя пълни данни относно своята самоличност, и
потвърждава заявката с попълване на изпратен от „Н.“ ООД с SMS цифров код. След
това дружеството разглежда предоставената от потребителя информация и въз основа
на същата го увдомява в разумен срок за съгласието си да предостави потребителски
кредит и неговия размер или за отказа си да предоставки такъв. Посочено е, че за да се
пристъпи към сключване на договор за потребителски кредит, е необходимо
кредиторът да е одобрил отпускането на кредит на потребителя и да го е информирал
за това чрез изпращане на ел. поша или SMS. АКо потребиетлят е одобрен, на
посочената от него във формуляра за кандидатсване ел. поща се изпраща договорът за
потребителски кредит,ОУ и СЕФ. От момента на получаване на това увдомеление
потребителят разполага с 24 ччаса за потвържаване на сключването ан договора. След
като потребиетлят потвърди, че е запонат и прима договора, заедно с ОУ и СЕФ,
договорът за потребиетслки кредит се счита за сключен.
Съгласно т. 3.2.1. от раздел ІІІ от ОУ, кредитополучателят е длъжен в срок до
края на следващия ден от сключване на договора да предостави на кредитора
обезпечение, което може да бъде под формата на: а) банкова гаранция, б) гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, или в) двама поръчители. Съгласно т.
3.2.2. от раздел ІІІ от ОУ, банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова
институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да
съдържат неотменяемо или безусловно изявление, че ако кредитополучателят не
заплати коети и да е свое задължение, произтичащо от договора за потребителски
кредит, гарантът (банката или небанковата финансова институция) ще заплати на „Н.“
ООД всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня
на получаване на първото писмени искане от страна на „Н.“ ООД, като размерът на
гаранцията по т. 3.2.1., б. „а“ и „б“ и срока на нейната валидност се определят в
договора за потребителски кредит. Съгласно т. 3.2.3 от раздел ІІІ от ОУ, поръчители
могат да бъдат дееспособни физически лциа, които поемат задължение да отговарят
солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на
кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит при условията
на чл. 138 и сл. ЗЗД, като поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов
договор и да получават минимум 1500 лв. брутни месечно възнаграждение, и към
датата на договора за кредит не трябва да имат кредити с повече от 30 дни просрочие.
Според т. 3.3.1. от раздел ІІІ от ОУ, в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение по кредита от страна на кредитополчуателя,
последният дължи на кредитора неустойка в размер, псоочен в договора за
потребителски кредит. В чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по кредита се дължи
неустойка в размер на 4824 лв. Уговорено е неустойката да се заплаща от
кредитополучателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, съобразно
уговорения погасителен план - чл. 6, ал. 5 от договора.
По делото е приета разписка за извършено плащане № ********* от 17.08.2021
г., 12:22ч., с наредител „Н.“ ООД и получател Н. И. Х., за сумата от 4000 лв.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено
от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно. Вещото лице е
описало процедурата по сключване на договор за потребителски кредит през сайта
https://www.netcredit.bg/. Вещото лице е установило, че в процеса на кандидатстване за
кредит от „Н.“ ООД клиентът попълва форма за кандидатстване на сайта
https://www.netcredit.bg/, състояща се от следните стъпки: Първо, попълване на онлайн
3
формуляр за кандидатстване, което включва следните дейстивия: 1.1. потребителят
посещава сайта https://www.netcredit.bg/, където избира сумата (до 6000 лв.) и периода
(до 36 месеца) на кредита; 1.2. потребителят попълва формуляр за кандидатстване, в
който въвежда: лични данни (три имена, ЕГН, адрес, данни от лична карта). данни за
контакт (мобилен телефон, имейл), данни за месторабота (име, ЕИК и населено място
на работодател, длъжност, стаж и др.), данни за банковата сметка /начин на усвояване
(напр. еРау); 1.3. във формуляра за кандидатстване е задължително отбелязването на
съгласие с политиката за лични данни, общите условия и стандартния европейски
формуляр. Второ, потребителят потвърждава заявката с въвеждане на SMS код, което
включва следните дейстивия: 2.1. след попълване на формата за кандидатстване
автоматично се изпраща SMS с еднократен цифров код на посочения в заявката
телефон; 2.2. потребителят въвежда кода на сайта, с което се потвърждава, че има
достъп до въведения телефонен номер; 2.3. кодът трябва да бъде въведен в рамките на
24 часа. Трето, обработка и одобрение на заявката, което включва следните действия:
3.1. потребителят попълва цифровия код от SMS съобщението на сайта на
дружеството; 3.2. софтуерната система на „Н.“ ЕООД анализира въведената
информация, след което се взема решение дали да бъде отпуснат поисканият кредит;
3.3. при одобрение, на потребителя се изпраща: SMS съобщение с потвърждение, че
заявката е одобрена; имейл съобщение от адрес ****@*********.** с индивидуален линк
за потвърждение на подготвения договор (линкът е разположен на адрес
https://www.netcredit.bg/status със съответните допълнителни пара¬метри към него);
имейл съобщението съдържа като прикачени файлове: договора за кредит, стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити и
общите условия на дружеството за предоставяне на потребителски кредити.
Четвърто, потвърждение от клиента за сключване на договора, което включва
следните действия: 4.1. потребителят кликва върху линка в имейла, с което:
потвърждава, че е запознат с условията; извършва електронно изявление -
волеизявление чрез интерактивно действие - кликване върху индивидуалния линк;
създава запис в системите на дружеството с информация за IP адреса на потребителя и
точна дата и час на действието; 4.2. в случая въвеждането на данните във формата за
кандидатстване, въвеждане на SMS кода и потвърждението от страна на потребителя с
натискане на индивидуален и уникален линк, изпратен до негов имейл адрес, се счита
за обикновен електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар (elDAS); 4.3. използвани са два независими фактора за удостоверяване: знание -
лични данни, включително ЕГН и данни за лична карта; притежание - мобилен номер
и достъп до имейл адрес. Пето, изплащане на кредита, което включва следните
действия: 5.1. след потвърждение за сключването на договора, на клиента се изплаща
исканата сума чрез избрания от него начин (банков път или EasyPay); 5.2. клиентът
получава SMS съобщение с информация, че парите са му изплатени по посочения от
него начин. Вещото лице, при направената техническа проверка по предоставените
данни, е установило следната последователност на действия от страна на
кредитополучателя Н. И. Х. във връзка със сключването на процесния договор за
потребителски кредит № *********** от 17.08.2021 г., а именно: Първо, създаване на
заявка за кредит: 1.1. на 17.08.2021 г. в 12:17:36 ч. е била подадена електронна заявка
за отпускане на потребителски кредит чрез формуляра на сайта на „Н.“ ЕООД с
избрана сума 4000 лв. и срок за погасяване - 18 месеца, като за начин на усвояване е
било посочено изплащане чрез EasyPay; 1.2. попълнени са лични данни в заявката,
4
както следва: лични данни за заявител (три имена, ЕГН, дата на раждане, пол, регион
на рождение, номер и дата на издаване на лична карта, тел. номер, националност,
адрес, постоянен адрес, имейл) посочено е, че е изискана гаранция; посочен е метод на
плащане чрез Easypay; посочени са данни за работодател (име и ЕИК на работодател,
вид заетост, стаж при работодателя, нетен месечен доход); предоставени са снимки на
лицевата и задната част на личната карта. Второ, изпращане и въвеждане на SMS код:
2.1. на 17.08.2021 г. в 12:17:36 ч., на посочения от потребителя телефонен номер
********* е било изпратено кратко текстово съобщение със съдържание „Za da
potvardish tvoiata zaiavka za NetCredit izpolzvai slednia code: 4588“; 2.2. на 17.08.2021 г.
в 12:19:18 ч. потребителят е въвел получения SMS код в онлайн системата на „Н.“.
Трето, уведомление за одобрение и връчване на документи: 3.1. на 17.08.2021 г. в
12:19:18 ч., след въвеждането на SMS кода, от системата на дружеството е било
изпратено второ SMS съобщение с текст „Vashata zaiavka za kredit e odobrena. Na
https://www.netcredit.bg/status e vashiq elektronen dogovor, koito triabva da potvardite.“;
3.2. в същата дата и час от служебния имейл адрес на дружеството (****@*********.**) е
било изпратено имейл съобщение до ***********@***.** с индивидуален линк за
потвърждение и следните прикачени файлове: договор за кредит; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация по потребителски кредити;
общите условия на дружеството за предоставяне на потребителски кредити.
Четвърто, потвърждение и подписване на договора: 4.1. на 17.08.2021 г. в 12:20:59 ч.,
потребителят е отворил получения линк за потвърждение на договора от IP адрес
*****; 4.2. това действие представлява електронно изявление на съгласие, като
подписването е осъществено чрез обикновен електронен подпис; 4.3. IP адресът е
разпределен на „А1 България“ ЕАД за град Варна. Пето, изплащане на кредита: 5.1.
на 17.08.2021 г. в 12:22:07 ч., на телефонен номер ******** е било изпратено SMS
съобщение с текст „Jzpratihme parite vi v EasyPay. Molq izteglete gi dries. NetCredit“;
5.2. това маркира и момента на окончателно финализиране на процедурата по
кандидатстване и сключване на договора за потребителски кредит. Съгласно
заключението, сключването на договор за потребителски кредит с „Н.“ се осъществява
изцяло онлайн чрез попълване на електронен формуляр за кандидатстване,
потвърждаване на заявката чрез SMS код, одобрение от страна на ищеца, изпращане на
документи по имейл и потвърждение от страна на клиента чрез посещение на
индивидуален линк.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като пълно и обосновано, се установява, че ГПР, ако при
формирането му се включи и неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер
на 4 824 лв., би бил в размер на 308,29 %, който надвишава 6,17 пъти максимално
допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР (50 % към датата на процесния
договор за потребителски кредит). Вещото лице е установило, че по процесния
договор за кредит не са налице извършени плашания, като непогасените задължения са
в общ размер на 10 242 лв., от които 4000 лв. – главница; 1 418 лв. – договорна лихва и
4 824 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение. Вещото лице е изчислило, че
ако към начислената договорна лихва се добави и неустойката за непредоставяне на
обезпечение, то преизчисленият ГЛП възлиза на 272 %, надхвърляйки 6,65 пъти
първоначално договорения ГЛП.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1.)
5
наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало въз
основа на договор за предоставяне на кредит № *********** с твърдяното от ищеца
съдържание, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние съобразно
изискванията на ЗПФУР, в частност ищецът да е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора, което правоотношение да е съществувало през процесния
период; 2.) ответникът е усвоил кредита в размера, посочен в исковата молба; 3.)
размер на непогасените задължения по процесния договор за кредит (главница и
договорна лихва); 4.) настъпване на изискуемостта на задълженията и размера на
дължимата за исковия период мораторна лихва; 5.) обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на погасителната давност; 6.) всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже,
че е платил претендираните вземания, както и всички факти и обстоятелства, на които
основава своите искания и възражения, включително, че процесният договор, респ.
клаузите на чл. 6 и чл. 11 от договора страдат от пороци, водещи до тяхната
нищожност поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност.
Съдът намира, че ответникът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, а
ищецът е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Според легалната дефиниция,
дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за по правната си
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, спрямо който
договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и чл. 143-
147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.
10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг
траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен
носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който
позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние –
по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) –
арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на
определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга
по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от
разстояние“ съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да
6
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Легалната дефиниция на
договор за кредит от разстояние при условията на Закона за 3 предоставяне на
финансови услуги от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР,
съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства
във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. Разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1
или 2 и получил съгласието на потребителя за сключването на договора, като
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за потребителски
кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че
страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена
форма на траен носител по смисъла на § 1, т. 10 ДР на ЗПФУР, както и че това
съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние, т. е. посредством
електронни изявления.
В хода на производството ищецът успя да установи пълно и главно посочените
обстоятелства и възникнало въз основа на тях облигационно правоотношение. За
установяване на възникнала облигационна връзка между страните въз основа на
сключен между тях договор за потребителски кредит по делото е представен
неподписан договор за потребителски кредит № *********** от 17.078.2021 г. и Общи
условия, който ищецът твърди, че е сключил по електронен път по реда на ЗПФУР с
ответника в качеството му на кредитополучател. От неоспорено от страните
заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза (СКТЕ), което съдът цени
като компетентно и обективно изготвено, се установява, че процесният договор за
кредит № *********** от 17.08.2021 г. е подписан от кредитополучателя чрез
обикновен електронен подпис по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 и ЗЕДЕУУ,
чрез двуфакторна автентикация с въвеждане на лични данни, SMS код и потвърждение
чрез линк, изпратен в имейл съобщение, като събитието е регистрирано на 17.08.2021
г. в 12:20:59 часа от IP адрес *****. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2
ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна
на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) електронен документ
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови
или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез
общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
7
информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) №
910/2014 – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда
три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено изпращането на съобщения по електронна поща и подаване на
заявки чрез натискане на бутон в интернет представляват електронни изявления,
доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез
общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията – интернет с
възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор
за кредит представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал.2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3,
т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, документът, в случая процесният договор и
общи условия към него е подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му
включва посочване на страните по договора като автори на документа с техните
индивидуализиращи данни (имена, ЕГН/ЕИК, адрес). Законът придава значение на
подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК), а в случай че
това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се
разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК (Решение № 70 от
19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.,Определение № 169 от 6.04.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.).
От предвидената в т. 2.4. и сл. от раздел ІІ от ОУ процедура за сключване на
договор за потребителски кредит и заключението на СТЕ, следва, че за да се приеме,
че договорът е сключен, заемателят следва да въведе данните си във формата за
кандидатстване, да въведе уникален SMS код и да потвърди с натискане на
индивидуален и уникален линк, изпратен до негов имейл адрес, като договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт
и телефон). След това кредиторът превежда паричните средства по посочената от
заемателя банкова сметка и му изпраща кратко текстово съобщение (SMS), с което го
уведомява, че може да получи изплатения заем.
Гореописаните изисквания за сключване на договор от разстояние са надлежно
изпълнени. Според заключението на СТЕ са изпълнени стъпките за кандидатстване за
кредит, вследствие на което е създаден договор за заем с номер *********** в
системата на ищеца с данните на ответника, като данните за заема са подробно
описани в експертизата и съвпадат със соченото в исковата молба съдържание и с
представения от ищеца процесен договор, като в хода на кандидатстването ответникът
е получил преддоговорната информация. Ответникът е предоставил личните си данни
в процедурата по кандидатстване за процесния договор, които данни (три имена и
ЕГН) съвпадат с данните на ответника, посочени в исковата молба, като в хода на
същата процедура ищецът му е изпратил обективирани в заключението съобщения на
тел. номер, посочен от ответника при попълване на личните му данни в сайта на
8
дружеството https://www.netcredit.bg/. Според вещото лице по СТЕ на 17.08.2021 г. в
12:17:36 часа на номер +**********, съответстващ на номера, посочен от ответника в
предоставените лични данни, е изпратено SMS съобщение, съдържащо кода за
потвърждение на договора, като на същата дата в 12:19:18 ч. ответникът е въвел
получения SMS код в онлайн системата на „Н.“ ЕООД, а в 12:20:59 ч., от IP адрес
***** е активиран линк, изпратен до имейл адреса, посочен от ответника в
предоставените лични данни.
Сумата от 4000 лв., за която ответникът е кандидатствал, съобразно писмените
документи и ССчЕ му е изплатена чрез „Изи Пей“ АД на 17.08.2021 г. При съвкупна
преценка на всички обсъдени доказателства съдът прави единственият възможен и
категоричен извод, че ищецът е предоставил в брой на ответника посочената сума,
изпълнението на описаната процедура по сключване на договора от разстояние, която
включва проверка на самоличността на заемателя, еднозначно сочи на изразено
съгласие от страна на ответника с условията на заемната сделка, имайки предвид и че
договорът за заем е реален и се счита сключен от датата на предаване на заемната
сума на 17.08.2021 г. Поради това се извежда, че между страните е сключен договор за
паричен заем за сумата от 4000 лв. при следните условия на връщане: брой на
погасителните вноски – 18 и съответни размери на погасителните вноски, лихвен
процент по кредита – 40,92 %, годишен процент на разходите – 49,53 %, общ размер на
всички плащания – 10 242 лв. при непредставяне на обезпечение. Видно от
погасителния план, обективиран в представения договор, крайният срок за погасяване
на кредита е 18.02.2023 г. Така се установява наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните с твърдяното в исковата молба
съдържание, като в изпълнение на същото ищецът в качеството на заемодател е
предоставил на ответника в качеството на заемополучател уговорената заемна сума, с
оглед на което за последния е възникнало насрещното задължение да я върне съгласно
уговорения от страните погасителен план, ведно с възнаградителна лихва,
съставляваща печалба на кредитора
Спорен по делото се явява въпросът действителен ли е процесният договор с
оглед въведените от ответника твърдения за допуснати нарушения на императивни
разпоредби на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и
нарушението им влече нищожност на сключения договор. Същата има характер на
изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото
сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на
9
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация за каква точно сума в лева е оскъпяването
му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 49,53 %, с
което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено. Същевременно от
съдържанието на процесния договор не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Отделно от това посоченият
размер на ГПР от 49,53 % не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват
част от разходите по кредита, а именно неустойката за непредставяне на обезпечение
по 6, ал. 1 от договора в размер на 4824 лв., която съгласно легалната дефиниция на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В посочената разпоредба се
предвижда, че „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая неустойката несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била
изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване
на договора за кредит, като липсват данни да е била незадължително условие за
сключване на сделката, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните
погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално
допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване
на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като
задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в срок до
края на следващия ден от сключване на договора да бъде осигурена банкова гаранция
за общата, дължима съма по кредита, а именно сумата от 5418 лв. (като ако беше по
възможностите на кредитополучателя последният въобще нямаше да има нужда от
потребителски кредит) или поръчителство от две физически лица, които да отговарят
на подробно описани множество изисквания. Така формулирана, неустойката
представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което същата е следвало да
бъде включена в общия разход по кредита. С нейното добавяне действителният ГПР
10
по договора за кредит става значително по-висок от обявения в него и несъмнено
надхвърля законово регламентирания максимум от 50 %, както се установява от
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено. Според вещото лице по ССЕ
общият ГПР по процесния договор с ГЛП и всички останали такси и неустойки,
първоначално уговорени в договора, включително неустойката за непредоставяне на
обезпечение, е в размер на 308,29 %, което надвишава значително максимално
допустимия по закон размер към момента на сключването на процесния договор от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута –
арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК - 50 %.
Макар предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално
установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който
предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от
съществено значение за интересите на потребителите, тъй като целта на законовите
изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да взимат своите
решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да получават
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо с императивна норма съдържание законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че води до недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, в който случай съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът
следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
горепосочената характеристика на договора за потребителски кредит и задължението
за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за
нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за 9
потребителя предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в
частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23
в специалния ЗПК (Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I
т. о.; Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. на ВКС, III г. о.;
Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о.;Решение №
50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о.;Определение № 50161 от
29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на ВКС, II т. о.).
Ето защо, доколкото по делото се установи недействителност на процесния
11
договор за кредит, на осн. чл. 23 ПЗК искът за главница следва да се уважи в
предяверния размер от 4000 лв., а искът за сумата от 1418,00 лв. – договорна лихва за
периода 18.09.2021 г. – 18.02.2023 г. и за сумата от 591,98 лв. – мораторна лихва за
периода 19.02.2023 г. – 11.04.2024 г. следва да се отхвърлят.
По разноските
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 12 от
Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство и съобразно
изхода на спора да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед вида и обема на извършената дейност от ищцовия представител,
липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените
открити съдебни заседания с участието на представител на страната и материалния
интерес, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 НЗПП (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство) е дължимо юрисконсултското възнаграждение в размер на 15,00 лв. в
заповедното производство и 50,00 лв. в настоящото производство, имайки предвид и
че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер
(Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат двете страни, но разноски се следват само на ищеца съобразно
уважената част от исковете при липса на искане от ответника в тази насока, както
следва – 89,98 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, и 512,62 лв. за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
депозити за СТЕ и ССчЕ за исковото производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, по
отношение на „Н.“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Л. С.“ № 3 (Л. Т.), ет. 10, че Н. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „С“, бл. 12,
вх. Г, ет. 3, ап. 61, му дължи сумата от 4000,00 лв. – непогасена главница по договор за
потребителски кредит № *********** от 17.08.2021 г., сключен между страните по
делото, ведно със законната лихва от 12.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29938/2024 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Н.“ ООД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Л. С.“ № 3 (Л. Т.), ет. 10, срещу
Н. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „С“, бл. 12, вх. Г, ет. 3, ап. 61, искове по
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД за установяване
12
съществуването на вземания на ищеца за сумата от 1418,00 лв. – договорна лихва за
периода 18.09.2021 г. – 18.02.2023 г., както и за сумата от 591,98 лв. – мораторна лихва
за периода 19.02.2023 г. – 11.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 29938/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. И. Х., ЕГН: **********, адрес: гр.
С, ж.к. „С“, бл. 12, вх. Г, ет. 3, ап. 61, да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Л. С.“ № 3 (Л. Т.), ет. 10, следните суми за
разноски:
89,98 лв. – за заповедното производство;
512,62 лв. – за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13