МОТИВИ
към Присъда № 22/14.08.2014г. постановена по НОХД
№125/2014г. по описа на Окръжен съд-Силистра
Окръжна прокуратура гр.Силистра е внесла обвинителен
акт, с повдигнато обвинение срещу И.М.В., за това че, на 07.09.2013 г., около 22.02 ч., в гр. Силистра, по бул.
„Македония", при управление на
МПС - л.а. марка „Ауди" с per. № ========, в пияно състояние е нарушил
правилата за движение по пътищата,
в следствие на което, по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата си Т.М.В.
Престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
По делото не са конституирани граждански ищци и частни
обвинители.
В хода на съдебното наказателно производство се
установи че, същото може да протече по правилата на съкратеното съдебно
следствие, за което страните дават своето съгласие и същото протече по реда на
глава ХХVІІ от НПК.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 371 от НПК
и ги уведоми, че доказателствата събрани на досъдебното производство ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Направи се изявление от подсъдимия, че признава
фактите и обстоятелствата визирани в обвинителния акт, като се признава за
виновен, съжалява за случилото се и моли съда за по ниска присъда.
В хода на съдебните прения прокурорът, въз основа на
данните по делото, намира обвинението за доказано както от обективна, така и от
субективна страна. Намира квалифициращите признаци на престъплението за
доказани по несъмнен начин, както и че, същото е извършено по непредпазливост,
при което подсъдимият В. не е предвиждал настъпването на обществено опасните
последици, но е бил длъжен да ги предвиди.
Пледира се за постановяване на осъдителна присъда,
като наказанието да бъде определено при отчитане превес на смекчаващи вината
обстоятелства.
Счита, че
следва да се наложи наказание по вид лишаване от свобода под минималния размер,
предвид и приложението на чл. 58а от НК, като не се противопоставя
изтърпяването на същото да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Защитникът на подсъдимия споделя становището на
представителя на обвинението. Навежда довод за признаване на вината на
подзащитния си, съжаление от негова страна за случилото се, като единствено
коментира вида и размера на дължимото наказание, което счита, че следва да е
съобразено със степента на обществената опасност на деянието, но предвид
семейната трагедия и оставането на детето му само с един родител, то следва да
е по снизходително и с приложението на института на чл. 66 от НК, би се
постигнал баланса между обществения и личния интерес, между общата и частната
превенция. По този начин биха се защитили и интересите на малолетното дете.
Пледира за редукция на наказанието съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК.
В последната си дума подсъдимият признава и се разкайва
за извършеното от него деяние, изразява дълбоко съжаление за извършеното и моли
за определяне на наказание с по-нисък размер на наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, признаването изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2
от НПК и на основание чл. 14 и чл.
18 НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият И.М.В. е правоспособен водач на МПС от 1996 г., като е придобил
правоспособност за управление на ПС от категориите В, С, М, Т. Същият е бил
наказван за административни нарушение по ЗДвП.
На 07.09.2013 г. подсъдимия И.В., съпругата му,
пострадалата Т.В. и детето им вечеряли заедно с родителите и брата на
обвиняемия в производствената база на семейната фирма, намираща се в района на
пристанището в гр. Силистра. Около 22,00 ч. всички си тръгнали, като И. и Т.В.
били първи с автомобила си „Ауди 80", с per. №
…..………. Автомобила се управлявал от подсъдимия, а пострадалата седяла на
предната седалка до него. И двамата били без поставени предпазни колани. След
тях се движил свидетеля П.В., брат на обвиняемия като в колата бил неговия
малолетен племенник М.В. - син на подсъдимия и пострадалата. Този автомобил бил
следван от третия автомобил, в който били родителите на подсъдимия, М. и Н.В..
Подсъдимия бил употребил алкохол, но въпреки това
решил да управлява автомобила си, тъй като не се е чувствал явно повлиян.
Движел се по бул. „Македония", по платно за движение широко 14,70 метра, разделено
на четири ленти за движение, по две във всяка посока, с пътната настилка от
асфалтобетон, хоризонтална, в сравнително добро състояние, с нанесена
хоризонтална пътна маркировка, слабо видима през тъмната част от денонощието, с
намираща се от страни на платното тревна площ с ширина от 2 метра, със засадени в нея
дървета, в края й и тротоар
В близост до кръстовището с
улица „Хан Кубрат", в близост до бар „Луксор", където по него време,
със свои приятели се намирал св. Н. К., се чул силен шум от форсиране на
двигател и същия видял автомобила – управляван от подсъдимия да се движи според
него с „много висока" скорост. Впечатление на свидетеля К. е направил и
специфичния шум от спаднала /спукана/ гума, като и при преминаването на
автомобила в посока кръстовището с улица „Дръстър" забелязал криволичене и
захождане - „задницата” на автомобила и то рязко наляво-надясно по пътното
платно".
Шума от свистене и захождането на задницата на
автомобила били възприети и от свидетеля И.К., който се намирал пред сградата
на ОД МВР Силистра, който също определя скоростта на автомобила като много
висока. Забелязал и отдутата лява задна гума за която
помислил, че е спукана.
Идентични на констатациите на двамата свидетели
споделя и свидетеля К.Н., който определя скоростта на преминаване пред сградата
на МВР на около 100 км/ч.
При приближаването на кръстовището с ул. „Васил
Левски" подсъдимия загубил управлението на автомобила и навлязъл в лентата
за насрещно движение, където се ударил с предната си дясна част във левия
бордюр на тротоара. Последвал нов удар в крайпътно дърво, като след удара в
дървото, и последвалото
въртеливо-постъпателното движение, автомобила преустановил движението
си, преобърнат по таван и с колелата нагоре, в посока обратна на първоначалното
движение. Всичко случващо се е възприето и от свидетелката А. Й.
Отчасти ПТП е заснето и от охранителна камера като
видеозаписът е доброволно предаден на водещия разследването на оптичен диск,
който е приложен като веществено доказателство по делото.
Веднага след удара на местопроизшествието пристигнали
много хора, които констатирали, че главата и горната раменна част от тялото на
пострадалата Тодорка Велинова били затиснати под тавана на автомобила в дясната
му част. Това станало причина да бъде взето колективно решение да се преобърне
автомобила на едната си страна за да бъде освободена пострадалата. След тези
действия свидетелите Ст. М. и В.Х.. Двамата успели да отворят задната дясна
врата от където измъкнали и подсъдимия, който бил неадекватен. При усилията си
да сторят това свидетелите усетили, че от него лъха на алкохол. Няколко минути
след това пристигнали и два медицински екипа. Установили, че пострадалата В. е
починала на място и транспортирали тялото и с първата линейка. Вторият екип
транспортирал до болницата подсъдимия И.В..
В центъра по спешна помощ от подсъдимия била взета
кръвна проба, впоследствие изследвана по реда на Наредба № 30 за реда за
установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. Видно от
протокола за химическото изследване № 1287/10.09.2013 г. в кръвта на обвиняемия
е установен етилов алкохол със съдържание от 2,43 на хиляда, което съответства
на средна степен на алкохолно опиянение.
В хода на досъдебното производство, във връзка с
наведени доводи от защитата на подсъдимия и представени доказателства за прием
на медикаменти и тяхното действие върху водача на МПС и съдържанието на алкохол
в кръвта е изготвена комплексна медицинско-фармакологична експертиза, видно от
която, приема на лекарството „корвитол” не повлиява
на концентрацията на алкохол. Приема на хранителната добавка „Шведска
горчивка" съдържа 43 % етилов алкохол, и прилагането й в терапевтични дози
води до пренебрежимо малко увеличение на концентрацията на алкохол.
Съдържанието на алкохол е изрично отбелязано в характеристиката на продукта,
както и това, че може да забави реакции при шофиране.
Видно и от заключението на вещото лице па назначената
съдебно медицинска експертиза на труп
непосредствената причина за смъртта на пострадалата Тодорка Велинова се
дължи на тежка, несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма с контузия
на мозъчното вещество и изтичане на мозъчен детрит от черепната кухина.
Установените уврежданията на пострадалата са причинени пожизнено по общия
механизъм на притискане на главата от тъпи или върху тъпо-ръбести повърхности и
може да бъдат получени при описаното ПТП.
От назначените авто-технически
експертизи, по отношение скоростта на движение на автомобила е установена
скорост на движение от 86,20
км/ч.
Изяснено е че освен по гумата на задното ляво колело
на автомобила не е имало други технически неизправности, които да са били
причина за възникване на произшествието. По отношение на спадналото налягане в
задната лява гума се установява с категоричност, че това обстоятелство, не е
единствена и непредвидима причина за настъпването на произшествието, защото не
е настъпило внезапно и тази техническа неизправност е могла да бъде преодоляна,
чрез спиране или движение с ниска скорост до 50 км/ч, при което не би
настъпило ПТП. Вещите лица са установили, че гумата на задното ляво колело е
била с разкъсване по външния борд с дължина приблизително от 8,5 см. В самото разкъсване
е установена част от 28 мм,
която е срязана косо от остър предмет в посока срещу нормалното въртене на
гумата. Вътрешния слой на гумата не е бил срязан и налягането не е спаднало. В
процеса на движение вътрешния слой на гумата се е разкъсал и налягането на
гумата е спаднало бързо. Понеже гумата е задна това се възприема по-трудно от
водача. С оглед на изминатото разстояние от над 250 метра със спаднала
гума и опасна зона за спиране от 94,60 метра следва извода, че ако подсъдимия В.
не е бил повлиян от алкохола, той би могъл да предотврати настъпването на
произшествието чрез плавно намаляване на скоростта на движение и поддържане на
безопасна траектория на движение в границите на пътното платно.
По делото е изготвен Социален доклад от служител в
отдел „Закрила на детето„ в Дирекция „ Социално подпомагане” – общ. Силистра,
който установява дълбока привързаност на малолетното дете М., по отношение на
баща си -подсъдимия В.. Полагането на грижи от същия към детето си и в
настоящия момент, осигурявайки условия за пълноценното му израстване и психоемоционално развитие.
Така изложена и възприета фактическа обстановка, дава
основание да се направят следните правни изводи:
От обективна страна обвиняемият И.М.В. на 07.09.2013
г. около 22,00 часа в гр. Силистра, по бул. „Македония" при управление на
лек автомобил марка „Ауди" с per. № СС 3330 АС, в пияно
състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 2,43 на хиляда, установено с
протокол за химическа експертиза № 1287/10.09.2013 г./ е нарушил правилата за
движение по пътя, а именно :
-чл. 5, ал.З, т.1 от ЗДвП - управлявал МПС
след употреба на алкохол;
-чл.21, ал.1 от ЗДвП - като е управлявал в населено
място МПС със скорост от около 86,20 км/ч, при максимално допустима 50 км/ч;
-чл.20, ал.1 от ЗДвП - не е контролирал непрекъснато
МПС, което управлява;
-чл.63, ал.2, т.1 - пресякъл е „Единична непрекъсната
линия" Ml от
надлъжната пътна маркировка
при което е допуснал ПТП, в
следствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата си Т.М.В..
На подс. В. е било забранено
да управлява превозно средство след употреба на алкохол, при това и със
скорост, значително превишаваща разрешената, до 50 км. в час в населеното място.
Той не изпълнил и задължението си да контролира непрекъснато управляваното от
него превозно средство, което се ударило в бордюра, след това в дървото и се
преобърнало.
Установената, чрез химическо изследване, концентрация
на алкохол в кръвта му е достатъчна, да се приеме, че деянието е извършено в
пияно състояние, по смисъла на закона и задължителната тълкувателна практика на
върховната съдебна инстанция.
От обективна страна съдът счита, че посочените
нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка причинно следствена
връзка с последвалото пътно-транспортно произшествие, при което е загинала В.
При така установеното и доказано по безспорен начин деяние, предвид обективните
и субективни признаци, то следва да се
квалифицира по смисъла на по тежко наказуемия състав на престъпление по чл.
343, ал.З, б. „б" НК, заради това, че деянието е извършено в пияно
състояние, като за такова правната доктрина е възприела всяко онова надхвърлящо
0,5 на хиляда промила.
От субективна страна деянието е извършено виновно,
като по отношение на настъпилия общественоопасен
резултат обвиняемият е действал по непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.З от НК. Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства направеното самопризнание и изразеното съжаление за постъпката,
младата възраст на обвиняемия, трудовата му ангажираност, чистото съдебно
минало, желанието за полагане на грижи към малолетния си син .
Като отегчаващо отговорността обстоятелства
обвинението отчита високата алкохолна концентрация, предишните нарушения на
ЗДвП, които са санкционирани по административен ред.
Причините за извършване на престъплението са принизено
правосъзнание, недостатъчни морално-волеви задръжки,
подценяването на редица фактори от значение за безопасността на движение.
Въз основа на извършения анализ на събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателствени средства, експертни заключения,
настоящият съдебен състав намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимият В. е извършил вмененото му престъпно деяние, което изпълва
престъпния състав, в разпоредбата на чл. 343, ал.3, б”б” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Самопризнанието
и доказателствата за съпричастността на подсъдимия към престъплението,
анализирани ведно със събраните доказателства са в достатъчна степен убедителни
и неопровержими формират крайните изводи
на съда за виновността на подсъдимия.
За престъплението по чл. 343, ал.3, б”б” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, законодателят е предвидил санкция
"лишаване от свобода" за срок от три до десет години. Имайки предвид
обстоятелството, че съдебното производство протече по специалния ред на глава XXVІІ от НПК, индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде извършена, съобразно
специалните правила на чл. 57, ал.1 във вр. с чл.
58а, ал.1 от НК.
Изхождайки от конкретиката
на процесния случай, съобразявайки степента на обществена опасност и тежест на
извършеното, сравнени с тези на престъпленията от същия вид, съдът намира, че
същото не изпълва обективния критерий за „особено тежък случай”, и предвид
правилата от НПК, заключи, че на В. следва да се наложи наказание лишаване от
свобода към минимума предвиден за съответното престъпление, а именно четири
години и шест месеца, като съгласно изискванията на чл. 58а от НК редуцира така
определеното с 1/3 и определи наказание по вид „Лишаване от свобода” в размер
на три години, като счита, че по този начин целите на индивидуалната и
генерална превенция, биха могли да бъдат постигнати.
Като намери, че са налице предпоставките и условията
на чл. 66, ал.1 от НК, отложи за изтърпяване така определеното наказание със
срок на изпитание в размер на пет години.
Отсъденото по този начин би изпълнило най-качествено
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно: да
въздейства поправително, възпитателно и предупредително върху подсъдимия, както
по отношение на него, така и по отношение на останалите членове на гражданското
общество и същевременно да изиграе ролята си на своеобразен контрамотив
за въздържането му от извършването на общественоопасни
деяния за в бъдеще. Упражнената държавна принуда в този обем е съобразена с
принципите за законоустановеност и справедливост, не
надхвърля необходимото за поправянето на дееца и не би породила у него и
останалите членове на обществото чувство на безнаказаност.
В същото време отлагане изпълнението на определеното
наказание ще даде възможност на
провинилия се да остане в качеството си на родител и да продължи да полага
необходимите грижи и възпитание по отношение на малолетния си син, като се опита да изкупи моралната вина към
детето, което по такъв нелеп и укорим
начин е лишил от майка.
Тъй като престъплението е свързано с управлението на
МПС, съдът на основание чл. 343г от НК, съобразявайки се и с описаните налични
индивидуализиращи обстоятелства, лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за
срок от пет години.
Подсъдимият бе осъден да заплати направените в хода на
наказателното производство разноски.
Веществените доказателства, намиращи се на съхранение
в ОД на МВР – Силистра, бяха върнати на правоимащите.
Така мотивиран съдът, постанови присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: