№ 473
гр. София, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500418 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „ЛЕГО Юрис“ А/С, представляващо търговско
дружество, учредено в Дания – чрез адв. К. Ч. от САК и адв. С. С. от САК, с надлежно
учредена по делото представителна власт ( пълномощното се намира на л. 18 и сл. от
кориците на настоящото дело) срещу Определение № 264253/20.08.2021 г., постановено по
т. д. № 1430/2020 г. по описа на СГС, VI-13 с-в, в частта, в която на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК делото е спряно до приключване с краен акт по производството, образувано пред
СЕСИС по искане за обявяване недействителност на триизмерна марка на Европейския съюз
EUTM 50450 – поради липса на реално ползване на марката.
Първоинстанционният съд, за да постанови обжалвания съдебен акт, е приел, че
образуваното производство пред СЕСИС е от преюдициално значение за правилното
решаване на настоящия правен спор („от който зависи изходът на кумулативно предявените
искове“)– по предявени искове за защита на процесната марка на ЕС, вкл. и чрез
установяване на твърдяното нарушение на марката и неговото преустановяване, тъй като
решението на тази Служба, с което ще се произнесе по искането за отмяна на процесната
марка поради липса на реалното й използване (на основание чл. 58, ал. 1, б. „а“ от регламент
(EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета, наричан за краткост Регламента), ще
бъде задължително за българския съд.
Частната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, като е заплатена
дължимата държавна такса за нейното разглеждане от въззивния съд, поради което тя е
допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
Частният жалбоподател твърди, че съдът за марките на ЕС не може да се произнесе
1
със сила на пресъдено нещо по релевираното възражение за отмяна на процесната марка
поради липса на реалното й използване, което на основание чл. 127, ал. 3 от Регламента е
приравнено по своите правни последици на насрещен иск, тъй като то е наведено извън
преклузивните срокове – в срока за отговор на исковата молба (арг. чл. 211 ГПК), поради
което произнасянето на Службата по същото искане не обвързва исковия съд. Счита, че
дори и СЕСИС да уважи искането на ответника за отмяна на защитаваната с предявените
пред СГС искове търговска марка, отмяната не би породила обратно действие и не би
засегнала решението за нарушение, придобило сила на пресъдено нещо, респ. изпълнено
преди решението за отмяна – арг. чл. 62, ал. 3 от Регламента, поради което тези две
производства могат да се развиват паралелно и нито едно от тях не обуславя правилното
решаване на правния спор по другото.
Ответникът не е подал в законоустановения срок писмен отговор.
Нормативната цел на правната норма, уредена в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е насочена
към обезпечаване принципа на законност (арг. чл. 5 ГПК), а именно когато е налице висящо
дело пред друг съд или друг юрисдикционен орган, чийто изход е обуславящ за правилното
решаване на повдигнатия материалноправен спор по друго дело, обусловеното съдебно
производство трябва да бъде спряно до приключване на преюдициалния правен спор с
влязъл в сила краен съдебен акт. По този начин, при съотнасяне на тези два спора като
обуславящ към обусловен, не би се достигнало до две противоречиви разрешения по
обусловения правен спор.
В случая обаче за правилното решаване на настоящия правен спор – за установяване
на твърдяното нарушение на процесната търговска марка на ЕС и неговото преустановяване,
е ирелевантно обстоятелството дали СЕСИС ще уважи искането на ответника в настоящото
исково производство за отмяна на марката поради липса на реалното й използване.
Регламентът не урежда принцип на примат на акта на Службата над решението на съда за
марките на ЕС, за да е налице съотношение на обусловеност между правните спорове,
предмет на двете отделни производства, а една от нормативните му цели е насочена към
преодоляването на противоречиви решения на съдилищата и на Службата, за да не се
засегне единният характер на марките на ЕС (32 съображение към Регламента). И за да не се
достигне до противоречиви решения, по-късно образуваното производство трябва да бъде
спряно, тъй като решенията на съдилищата за марките на ЕС и на Службата пораждат
тъждествено правно действие във всички държави-членки на ЕС, независимо кой от тях ги е
постановил. В тази смисъл е и правната норма, уредена в чл. 128, т. 4 от Регламента,
предписваща, че съдът за марките на ЕС, пред който е предявен насрещен иск, вкл. и чрез
възражение (арг. чл. 127, ал. 3 от Регламента) за отмяна на марка на ЕС, не пристъпва към
разглеждането на насрещния иск, докато някоя от заинтересованите страни или съдът не
информира Службата за датата, на която насрещният иск е бил предявен (Службата вписва
тази информация в регистъра – ако впоследствие е сезирана със същото искане, тя не следва
да го разглежда, ако със сила на пресъдено нещо съдът за марките на ЕС е разрешил този
спор). Обратно - ако искането за отмяна на марка на ЕС вече е предявено пред Службата
2
преди подаването на насрещния иск, тя е длъжна да информира съда за това, като съдът
трябва да спре производството в съответствие с чл. 132, т. 1 от Регламента, до приемането на
окончателно решение по искането или до неговото оттегляне.
Наистина съгласна чл. 128, т. 7 от Регламента съдът за марките на ЕС, сезиран с
насрещен иск за отмяна, може да спре производството по иска на притежателя на марката на
ЕС и след изслушване на другите страни да покани ответника да предяви иск за отмяна пред
Службата, в срока, който той му определи. В този случай обаче спирането на
производството се извършва преди, а не след като е образувано производство пред
Службата, с единствената цел е да се даде възможност на страните да разрешат този спор
пред Службата – в противен случай, ако искът не бъде предявен в дадения от съда срок,
исковото производство продължава, а насрещният иск се счита за оттеглен. Не е такъв обаче
настоящият случай, тъй като съдът не е спрял исковото производство, за да даде възможност
на ответника да предяви искането си пред Службата, която също е компетентна да разреши
този спор (с указанието, че ако не го предяви в дадения му срок, насрещният иск
(възражението) ще се счита за оттеглено, като съдът ще продължи да разглежда искът за
установяване и преустановяване на твърдяното нарушение).
Нещо повече, насрещният иск (възражението), с който се предявява искане за отмяна
на марка на ЕС, трябва да се подчинява на всички нормативни правила по националното
гражданско процесуално право, вкл. и да е предявен в преклузивните срокове. Едва когато
съдът за марките на ЕС установи, че той е допустим и следва да бъде разгледан при
последващо обективно съединяване на исковете (с главните – за установяване и
преустановяване на твърдяното нарушение на марката), може да определи срок за
предявяване на това искане пред Службата, като спре исковото производство с последиците,
изяснени в предходния абзац. В настоящия случай искането за отмяна на марката е предявен
извън уредения в чл. 211, ал. 1 ГПК преклузивен срок – в първото открито съдебно
заседание, след изтичането на срока за отговор, поради което не е приложима и
разпоредбата на чл. 128, т. 7 от Регламента.
От друга страна, на основание чл. 132, т. 2 от Регламента Службата, сезирана с иск за
отмяна, следва да спре производството пред себе си, когато валидността на марката на ЕС е
вече оспорена с насрещен иск пред съда за марките на ЕС. Установява се, че искането за
отмяна на марката на ЕС е предявено от ответника (чрез възражение) не само след
преклузивните срокове по чл. 211, ал. 1 ГПК, но и преди да е сезирал със същия спор
Службата, която би могла да продължи висящото пред нея производство, ако своевременно
съдът е спрял своето дело, за да „предостави“ компетентност по този спор на Службата. Но
както е изяснено и в обжалваното определение, преди съдът по марката на ЕС да спре
исковото производство, Службата вече се е произнесла с решение на 25.06.2021 г., което е в
процес на обжалване. Следователно, Службата, като не е спряла производството пред себе
си, макар и по-рано да е предявено пред съда искането за отмяна на марката (чрез
възражение), е преценила, че тя е компетентна да разгледа този спор. По тъждествен начин
тя би действала и когато въобще пред съда по марката на ЕС не е предявен насрещен иск за
3
отмяна на марката. Именно такъв е настоящият случай – това искане, релевирано не чрез
насрещен иск, а чрез възражение, е наведено след изтичане на преклузивния срок по чл. 211,
ал. 1 ГПК.
Нещо повече, както бе изяснено, производството пред Службата не е преюдициално
за правилното решаване на правния спор, предмет на исковото производство пред съда по
марката, образувано по иск за установяване и преустановяване на твърдяното нарушение на
марката на ЕС. Именно с правната норма, уредена в чл. 62, ал. 3, б. а“ от Регламента, е
изяснено, че обратното действие на отмяната на марката, вкл. постановена от Службата, не
засяга решение за нарушение, придобило сила на пресъденото нещо и изпълнено преди
решението за отмяна. Идентично нормативно правило е уредено в чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО
(отм., но представляващ приложимо право за решаване на процесния казус), по чието
тълкуване и приложение е формирана константна съдебна практика на ВКС (част от нея е
цитирана в частната въззивна жалба), с която е разяснено, че двете производства (едното –
по установяване и преустановяване на твърдяното нарушение на марката, а второто – по
отмяна на марката) са паралелно осъществявани, с различен предмет и по различен ред, като
до постановяване на окончателно решение по отмяна (заличаване) на марката са налице
защитими права, а решението по искането за отмяна на марката би имало значение с
влизането му в сила и при евентуална висящност на спора по чл. 76 ЗМГО (отм.) на
установен в хода на производството факт, различен от заявения с исковата молба, който
съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК трябва да бъде взет предвид при постановяване на решението.
Освен това, нормата на 62, ал. 3, б. „а“ от Регламента предполага развиване на
производството по иск за установяване и преустановяване на нарушение на марката на ЕС, а
не прилагане на правни последици, които не са настъпили, чрез неговото спиране.
Следователно, преди настъпване на конститутивния ефект на отмяната (заличаването) на
защитаваната по реда на чл. 76 ЗМГО (отм.) марка, ищецът притежава защитимо
материално право, като маркопритежател.
В този смисъл, като е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдебното
производство по т. д. № 1430/2020 г. по описа на СГС, VI-13 до решаване на
материалноправния спор, предмет на производството пред Службата (при непредявено пред
съда по марката на ЕС в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 ГПК чрез насрещен иск
(възражение) искане за отмяна на марката на ЕС), първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразно определение, което трябва да бъде отменено, а делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 264253/20.08.2021 г., постановено по т. д. № 1430/2020 г.
по описа на СГС, VI-13 с-в, в частта, в която на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК делото е
спряно до приключване с краен акт по производството, образувано пред СЕСИС по искане
4
за обявяване недействителност на триизмерна марка на Европейския съюз EUTM 50450 –
поради липса на реално ползване на марката.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5