РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 11.03.2020
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА въззивно
гражданско дело № 632 по описа
за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 265/ 17.07.2019 година
на Троянския районен съд по гражданско дело
№ 1137/ 2018 година по описа
на същия съд, с което е отхвърлен предявеният по реда на
чл. 422 от ГПК иск за съществуване
на вземане на „Кредит Инс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх.В,
ап.6, представлявано от М.Г.А., с искане на основание чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на С.М.Б. ***, Ловешка оаст,
ул. „13 века Бългаия” № 56, че същата дължи на дружеството сумата от 1000 леваа главница на
основание сключен Договор за кредит „Екстра” № 73412/ 28.12.2017г., сумата от 141.85 лева договорна лихва за периода 28.12.2017 г. –
19.07.2018г.; 740 лева договорна такса „Гарант” за периода 28.12.2017 г. –
19.07.2018г.;13.20 лева, лихва за забава за периода от 19.03.2017 г. до 19.07.2018 г., за които вземания е издадена заповед № 267/ 24.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 673/
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 4578/15.08.2019г. с пощенско клеймо
14.08.2019г. от „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Г.А. - чрез
пълномощник адв. Р.Д. със съдебен адрес ***, против решение № 265/ 17.07.2019
година по гр. д. № 1137/ 2018 година по описа на РС – Троян.
Изтъква, че с атакуваното решение
е отхвърлен като неоснователен предявеният от „КРЕДИТ ИНС" ООД ЕИК
********* против С.М.Б., ЕГН **********,
иск за признаване за установено спрямо същият, че съществува вземането в
размер 1895.05 лв., от които 1000.00 лв., главница на основание сключен Договор
за потребителски кредит„Екстра" №73412/28.12.2017г., 141.85 лв. договорна
лихва за периода 28.12.2017г.-18.07.2018г.,740.00 лв. договорна такса
„Гарант" за периода 28.12.2017г.- 18.07.2018г. и13.20лв.,законна лихва за
забава за периода29.03.2018г. - 18.07.2018г.
Посочва,
че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения,поради което го обжалват изцяло по
следните съображения:
На първо място, счита, че
обжалваният акт е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, а
именно нарушеното е правото на ищеца за участие в първото по делото заседание,
при нарушаване разпоредбите на чл. 56, ал. 3 във вр.
с чл. 51, ал. 1 от ГПК.
По горепосоченото гражданско дело
се е провело едно открито съдебно заседание на 17.06.2019г., за което нито
процесуалния представител, нито ищеца са получили призовка, ведно с проект на
определение по реда на чл. 140 от ГПК. При
направена справка в кориците на делото, се установи, че призовката е връчена от
съдебен служител Татяна Тодорова и получен от Елица К. - рецепционист.
Твърди, че няма такъв служител в нейната кантора. Във връзка с ненадлежното
връчване на призовката са били лишени от възможността да се запознаят с
разпределената доказателствена тежест, да представят допълнителни
доказателства, установяващи реалното получаването на процесната сума от страна
на ответника, както и да представят допълнително становище във връзка със
задължителните указания на съда, с което фактически ищецът е лишен от
предвидената от закона възможност за пълноправно участие в съдебното
производство и е ограничено правото му на защита, което е недопустимо.
Допуснатите от съда нарушения на съдопронзводствените
правила са съществени и са основание за обезсилване на постановения съдебен акт
и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да се даде
възможност на страната за участие в процеса.
В условие на евентуалност, в случай, че не бъде уважено
искането за обезсилване на обжалвания акт и връщането му на първоинстанционния
съд, излага съображения по същество на спора.
В основата на постановеното
решение е заключението на съда, че от представените по делото доказателства не
се установява, че е налице валидно сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние под формата на електронен документ между ищеца в качеството на
КРЕДИТОДАТЕЛ и ответника като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ. Счита, че изводите на съда в
тази насока са изцяло неправилни и противоречащи.
Видно от изложеното в мотивите
съдебният състав неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 18 ал.1 и ал.2 ЗПФУР
във връзка с чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ/ с предишно наименование ЗЕДЕП/, отнасящи се
към валидността на електронното изявление на ответника за сключването на
процесния договор.
Изводите на съда в тази насока
противоречат и на установената практика на ВКС (съдебно решение № 70 от
19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, гр.д.№ 868/
Посочва, че законът придава
значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕП), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. За
обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която
логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. В
случая са представили договора сключен между страните в писмен вид. Съгласно
чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание. Съгласно константната
съдебна практика съдържащите се в договора лични данни на ответника-заемател,
а именно данни от лична карта, постоянен адрес, адресът и по местоживеене и e-mail адрес са достатъчни за да се
приеме, че договорът установява размяна на изявления и обективира съгласие настраните за неговото сключване по смисъла на ЗПФУР.
Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на
доверителите й, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на
издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен
номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление
с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП.
Съгл. чл. 18 ал. 2 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ. Съдът приема, че договорът
ще бъде нищожен поради липса на съгласие, но при положение, че от поведението
на страната може да се заключи, че не оспорва действителността на изявлението,
тя не може да се позовава на нищожността (чл.293, ал.З ТЗ).
Представеният с исковата
молба Договор за кредит „Екстра" № 73412/28.12.2017г., е индиция за наличие на договорни отношения между страните по
повод размяна на изявления и сключване на договор за заем. Договорът за заем се
характеризира като реален, каузален и неформален договор. Счита се за сключен
от момента, в който заемодателят предаде заемната сума или друга заместима вещ. Счита, че в случая е възникнало редовно
правоотношение по такъв тип договор за заем, по което всяко едно от лицата
дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума
заемодателят е изпълнил своето основно задължение.
Видно от
приетите и неоспорени от страна на ответника доказателства, процесната сума е
преведена от страна на доверителите й в полза на въззиваемия. От страна на
ответника не е било оспорено обстоятелството, че ответникът е получил лично на
каса на „Изипей" АД процесната сумата в размер
на 1200.00лв.
Г-жа Б. е усвоила
предоставената сума на 28.12.2017г. на каса на „Изипей" АД, като се е
подписала и е изписала собственоръчно имената си, т.е. налице е реално
предаване на заемната сума. Ако ответникът не е желаел да получи предоставената
му от ищеца сума не е следвало изобщо да я получава от партньорски офис на „Изипей"
АД, тъй като той не би могъл да знае, че има извършен превод в негова полза,
ако преди това не е осъществил контакт с дружеството.„КРЕДИТ ИНС" ООД
притежава лиценз от БНБ, като същото фигурира в списък на официалната страница
на банката с предмет на дейност 100 % кредитиране. Видно е от представените документи в кориците на делото, както и при
справка в Агенция по вписванията - Търговски регистър е, че КРЕДИТ ИНС ООД е
дружество регистрирано с основен предмет на дейност кредитиране, като поради
посоченото обстоятелство няма правно основание да извършва преводи в полза на
физически лица, освен посочените в предмета си на дейност.
Моли в случай, че бъде установено
допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при
разпределяне на доказателствената тежест на страните, както и с оглед
необходимостта от доказване на обстоятелството, че С.М.Б., ЕГН **********, е получила лично на каса на
партньорски офис на "Изипей" АД, сумата в размер на 1200.00 лева,
преведената от "Кредит Инс" ООД с основание „договор с №
73412/28.12.2017г., да им бъде указано да посочат доказателства в тази насока.
На следващо място, счита, че
аргументът на съдебния състав, във връзка със заключението, че претендираната
такса „Гарант", е основан на неправилно и повърхностно тълкуване на
приобщените по делото доказателства и разпоредбите на закона. Съгласно формата
за кандидатстване г-жа Бобмалска е имала възможност да избере опция да
предостави банкова гаранция или да й бъде предоставена такава от дружество, с
което кредитодателят има сключен договор. Двете полета, между които
потребителят може да избира при подаване на заявка са "КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА
ЗАЕМ С ОСИГУРЕН ГАРАНТ" и "ЩЕ ПРЕДОСТАВЯ БАНКОВА ГАРАНЦИЯ" -
като под първото поле е посочено, че в този случай „Кредит Инс" ООД ще
осигури гаранция от одобреното от него дружество, а кредитополучателя се
задължава да заплати такса за услугата, а във второто поле е посочено, че в
този случай, в рамките на 3 дни след одобрението на кредита, следва
кредитополучателя да представи безусловна и неотменима банкова гаранция. С
оглед гореизложеното счита, че доверителят й е спазил разпоредбите на ЗПФУР и
по-конкретно чл.11, ал. 2 - информацията, която е предоставена на потребителя
преди сключване на кредита е пълна, вярна, разбираема и не въвежда в
заблуждение.
По силата на сключен Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ
КОРП" ООД, peг. № 155538/23.10.2014г., дружеството гарант се задължава при писмено
поискване от страна на кредитодателя да плати всички описани в договора
задължения, след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и
не е събрал дължимите му се суми, включено по съдебен ред в срок от 2 /две/
години от датата на изискуемостта им.
На следващо място, сочи, че
правата на потребителя са допълнително защитени с предвидената в чл. 12 от
ЗПФУР възможност, същият да се откаже от договора без да сочи причината, без да
дължи обезщетение и неустойка в 14-дневен срок от сключване на договора.
Изтъква, че няма противоречие,
нито заобикаляне на закона, защото съдържанието на разпоредбите, уреждащи такса
„Гарант" в процесния договор, е съобразено с нормите на ЗПК и ЗПФУР, още
повече, че потребителят е имал горепосочената възможност да се откаже от целия
договор, ако е считал, че е поставен в заблуждение с тези клаузи или че те
неправомерно го санкционират финансово. Потребителят е разполагал и с
възможността, ако е считал, че се нарушават негови права и законни интереси да
сезира Помирителна комисия, създадена по силата на Закона за защита на
потребителя.
При тези
съображения моли да бъде обезсилено атакуваното решение и
да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд, за да
се даде възможност на страната за участие в процеса. В условие на евентуалност
моли да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважена претенцията им,
като им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл.267 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивника не се представлява, представено е писмено становище.
Въззиваемата страна се представлява от особения
представител адв. И.К., която оспорва въззивната жалба и моли да бъде
потвърдено първоинстанционното производство. Посочва, че направените възражения
за нарушение на материалния закон и процесуалните правила са неоснователни, а
цитираната съдебна практика е неотносима към спора. Споделя мотивите на първоинстанционния
съд относно липса на доказателствата за постигнато съгласие за договаряне по
електронен път. Съгласно Общите условия ответника е следвало да получи
електронно писмо за уведомяване, че е одобрена а получаване на кредита при
условията при които е кандидатствала. Едва след като се запознае с тях да
потвърди или откаже отпускането на кредита. В този смисъл счита, че ответницата
не е обвързана с този договор. Освен това счита, че параметрите на договора са
неясни и неконкретизирани, затова обосновано съдът приема, че е налице
неравноправност на клаузите от договора. Изтъква още, че не са представани
доказателства за реално получаване на парите, а относно таксата „гарант” счита,
че съката е неравноправно по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗПК – на забраната за
необосновано висок размер на неустойкота противоправност
От събраните по делото доказателства,
приложени към гражданско дело № 1137/ 2018 година по описа на Троянския районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
Въззивният съд при
проверката по чл. 269 от ГПК, счита, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. При действието на т.6 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013
година по т.д.№1/ 2013 г .
на ОСГТК на ВКС, вр. т.17 от Тълкувателно решение № 1/
04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, неоснователно се явява
възражението за недопустимост на първоинстанционното решение, поради нередовно
призоваване на ищецът-въззивник в настоящото производство. От въззивника не са
направени искания за събиране на нови доказателства.
На 23.07.2018 година
(клеймо 20.07.2018г.) „Кредит Инс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Красно село, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх.В, ап.6, представлявано от М.Г.А., е подало до Троянския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.М.Б.
***, за сумата от 1000 лева главница на
основание сключен Договор за кредит „Екстра” № 73412/ 28.12.2017г., сумата от 141.85 лева договорна лихва за периода 28.12.2017 г. –
19.07.2018г.; 740 лева договорна такса „Гарант” за периода 28.12.2017 г. –
19.07.2018г.;13.20 лева, лихва за забава за периода от 19.03.2017 г. до 19.07.2018 г., както и разноските по делото –
37.90 лева д.т. и 300 лева адвокатско възнаграждение. В заявлението е пояснено,
че паричното вземане произтича от Договор за кредит „Екстра” № 73412/ 28.12.2017 година,
като на длъжника е предоставен кредит в размер на 1200 лева посредством сключен
онлайн договор, при спазване на изискванията на ЗПФУ, ЗЗД, ЗПУПС и ЗЕДЕУУ.
Твърди, че заявката на кредитопоучателя е била
одобрена и чрез партньорски офис на Изипей й е
преведена исканата сума срещу надлежно издадена и получена от нея
разписка. Заявява се, че преди
сключването на договора на Б. е предоставена информация и тя е приела ОУ на
предлагания й кредит, като е получила на посочения от нея имейл адрес
„Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
е избрана опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита, с което на
основание т.4 от договора, сключен между страните се е задължила към
ежемесечната й вноска да бъде начислена и такса „Гарант”. Посочено е, че общият
размер на задължението 2 260.80 лева е платимо ведно с главницата на равни
месечни вноски на падежи, считано от 28.01.2018 г. до 28.12.2018 г., Излага, че
първите две вноски с падеж 28.01.2018г. и 28.02.2018 г. са погасени от страна
на длъжника. Излага, че останалите вноски не са платени до датата на подаване
на заявлението. Излага, че служители на заявителя са изпращали напомнителни имейли и са осъществили телефонни обаждания,
но длъжницата не е платила дължимите суми. Позовава се на т.6 от договора и
счита, че същият е предсрочно изискуем, поради което се претендират всички
дължими суми, ведно с начислените главници, и такси гарант, както и разноски по
делото. Сочи се, че длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения в размер на 13,20 лева. Съдът е уважил
така подаденото заявление и е издал Заповед № 267/ 24.07.2018 година за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от изпълнение по ч.гр.д. № 673/
2018 година по описа на РС – Троян.
С разпореждане №
1521/ 29.10.2018 година на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедният съд
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането в едномесечен
срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е връчено на 05.11.2018 година, като в указания срок на 05.12.2018
година (клеймо 04.12.2018 година) е предявен установителния иск по чл. 422 вр.
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. В този смисъл е обоснован правният интерес от
предявяването на устновителния иск.
От представените по
делото писмени доказателства, е видно, че „Кредит инс” ООД –
София, ЕИК *********, е финансова институция, регистрирана в регистъра по чл.3,
ал.2 от ЗКИ към БНБ.
На 28.12.2017
година е подадена онлайн заявка № 73412 от клиент № 39843 – С.М. Бобмалска, ЕГН **********, за кредит „Екстра” за сумата от
1200 лева, заявен е метод на плащане „Изипей”, като
са попълнени и другите реквизити на заявката.
Приложена е разписка за извършено плащане чрез
системата за електронни плащания ePay.bg от 28.12.2017 г. с
наредител „Кредит Инс” и получател С.Б., с която
сумата от 1 200 лева е преведена на EasyPаy и е отбелязано като основание: Договор № 73412/
28.12.2017г. Самият договор и Общите условия на „Кредит Инс”
са приложен на хатиен носител. В договора като
кредитор е посочено ищцовото дружество, а като
кредитополучател – ответника, въззиваем в настоящото
производство. Посочено е, че с договора и Общите условия към него се уреждат
отношенията между страните, като същият е сключен съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК), Търговския закон (ТЗ), Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона
за елекронния докумемнт и
електронния подпис (ЗЕДЕП), както и действащите нормативни актове, регулиращи
кредитната дейност. Отразено е, че същият е подписан електронно в два
еднообразни екземпляра в съответнствие с процедурата,
предвидена в Общите условия (ОУ) на договора за кредит „Екстра“. Съгласно
раздел I от договора размера на кредита е 1 200 лева, средствата по
кредита се предоставят съгласно попълнена онлайна
регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин – в брой на
каса на EasyPаy. Предвиден е срок за погасяване – 12 месеца на равни месечни вноски, като
крайният срок е 28.12.2018г. Уговорена е фиксирана лихва в размер на 36%
годишно, а ГПР – 49.7%. Съгласно чл.4 длъжникът следва да заплаща такса гарант,
за ангажиране на дружество гарант. Съгласно погасителния план общия размер на
тази такса е 888 лева, платима на равни месечни вноски по 74 лева, общият
размер на договорната лихва е 172.80 лева по 14.40 лева месечно. Ръщането на кредита следва да бъде на каса в офис на EasyPаy.
Съгласно общите условия раздел IV, след попълване на форма за кандидатстване за определен кредит, публикувана
на сайта на дружеството (www.creditins.bg), следва да се маркира полето „съгласен съм с ОУ“ и натискане на бутона
„Потвърди“. Предоставянето на кредит подлежи на одобрение, като заявката следва
да бъде потвърдена от кредитополучателя, като същият активира линка, изпратен
на посочения от него e-mail. В срок от 30 минути
от потвърждаване на заявката кредитополучателят ще получи електронно писмо на
посочения електронен адрес, с което ще бъде уведомен дали е одобрен за
отпускане на кредита. Писмото ще съдържа линк към „Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, като
кандидатът следва да се запознае с него и да го потвърди. След потвърждаването
му в срок от 48 часа се счита, че между кандидата и „Кредит Инс”
ООД има сключен договор да потребителски кредит. Плащането на вноските по
кредите е по посочена банкова сметка *** АД, чрез системата за разплащане на ePay.bg. Приложен е договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит от
25.10.2014 година. По делото са представени преводно нареждане от 06.02.2018
година и разписка за извършено плащане от 12.03.2018 година за общо сумата от
380 лева. Приложените документи, с изключене на договора
за предоставяне на гаранция, са неподписани.
В конкретния случай, за да бъде уважен предявеният иск
по чл. 422, вр. 240, вр.
чл. 79 от ЗЗД, следва да се установи наличието на валидно сключен договор за
кредит от разстояние.
В чл. 6
от ЗПФУР е дадено легално определението за договор за предоставене
на финасови услуги от разстояние - всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Кредитирането е финасова услуга - § 1 от ДР на Закона. Доказателствената
тежест, че е получено съгласие (електронно изявление) за сключване на договора
от страна на потребителя е на кредитора - чл. 18, ал.1 от ЗПФУР. Съгласно чл. 2
от ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ (чл. 3). „Електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани
с тях, и които титулярят на електронния
подпис използва, за да се
подписва – чл.3,
т.10 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 юли 2014 година относно електронната
идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Съгласно чл. 13, ал.4, изр. 1 ЗЕДЕУУ подписан документ е само този електронен документ към
който е прибавен и квалифициран електронен подпис, като изр. 2 допуска, когато това е уговорено между страните, на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис да бъде придадена правната сила на
саморъчния подпис, както е в конкретния случай
съгласно ОУ.
От представения електронен документ е видно, че е
попълнена форма за кандидатстване за определен кредит, публикувана на сайта на
дружеството (www.creditins.bg), липсват
доказателства за изпълнения на останалите условия по наличието на които се
счита, че е сключен валиден договор за кредит от разстояние разписани в ОУ –
потвърждаване на заявката от кредитополучателя, чрез активиране на линка,
изпратен на посочения от него e-mail, получаване на
електронно писмо на посочения електронен адрес, с което ще бъде уведомен дали е
одобрен за отпускане на кредита, което да съдържа линк към „Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“ и
след като кандидатът се запознае с него и го потвърди, се приема, че е налице
сключен договор за потребителски кредит.
На второ място договорът за заем е реален и следва да
се установи безспорно получаването на сумата. В случая е представена единствено
разписка, съгласно която кредиторът е направил превод на EasyPаy, чрез системата ePay, няма данни ответникът – въззиваем
в настоящото производство да е получил сумата .
Втози смисъл по делото не е проведено пълно главно доказване от страна на ищеца
– въззивник в настоящото производство, за създаване на електронен документ и
валиден договор за кредит от разстояние. Не е доказано и кредитодателят да е
изправна страна, да е изпълнил задължението си да предаде процесната сума.
Според данните по делото сумата е следвало да бъде получена от потребителя на
каса в брой в офис на EasyPаy, което не е доказано от приложената разписка.
Не може да се сподели и аргумента, че с конклудентни действия се доказва сключването на договора,
предвид на това, че длъжникът е започнал изпълнение по него. От приложеното плажено нареждане и разписка не се установява наличие на
изпълнение от страна на ответника, тъй като не са подписани.
Предвид изложените по-горе съображения исковата
претенция се явява неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде
отхвърлена.В този смисъл решението напървоинстанционния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса на назначения особен
представител адвокат И.К. ***,
вписана под № 1002 в Националния регистър за правна помощ следва да бъде
изплатено възнаграждение за осъщественото от нея представителство за настоящата инстанция
в размер на сумата 359.85 лева, внесена по депозитната сметка на ОС гр.Ловеч.
Воден от
гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 265/ 17.07.2019 година на Троянския районен съд по гражданско дело № 1137/
2018 година по описа на същия съд
Да се изплати на адвокат И.К. ***, вписана под № 1002
в Националния регистър за правна помощ, назначена за особен представител на С.М.Б. ***, за настоящото производство, възнаграждение в размер на 359.85 (триста петдесет и девет
0.85) лева, внесена по
депозитната сметка на
ОС гр.Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.