Решение по дело №1329/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл. с чл. 72, ал. 4, изр. второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба от М.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс „Меден рудник“, улица „Тополица“ № 34 и със съдебен адрес *** – партер, офис № 2, чрез адвокат С.К., против решение № 612/19.06.2023 година по адм. дело № 1861/2023 година на Районен съд – Бургас.

С решението е отхвърлена жалбата на А. против заповед за задържане на лице рег. № 434зз-260/16.05.2023 година, издадена от Н.Г.М.– на длъжност „разузнавач“ във Второ РУ - Бургас при ОД – Бургас на МВР. Със заповедта, на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, на А. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209 т. 3 АПК. Според касатора, в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че са налице предпоставките за налагане на ПАМ. Счита, че ПАМ е немотивирана. Иска отмяна на решението и отмяната на ПАМ.

Ответникът по касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната му.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

С оспореното решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с приложимите процесуални правила.

По приложението на материалното право съдът е приел, че спрямо М.А. са били налице фактически основания за издаване на заповед за задържане, защото към момента на издаването е имало данни за съпричастност на същата в извършване на престъплението, описано в акта. Отделно в решението е обсъдена и продължителността на наложеното ограничение, като е прието, че не е нарушен принципа на съразмерност, а задържането е било оправдано от резултата, търсен от административния орган.

Решението е правилно, а мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав.

На 16.05.2023 година с наложената ПАМ полицай М. е ограничил възможността за движение на М.А. поради получени данни, че А. е съпричастна към извършено на 15.05.2023 година около 23:30 часа престъпление в град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, а именно палеж на лек автомобил, за което престъпление има образувано досъдебно производство № 4343М-334/2023 година по описа на Второ РУ – Бургас. От съставената докладна записка се установява, че запаленият лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с регистрационен № А 7148 МХ, паркиран в град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ до сградата на РИО – Бургас е собственост на Евелина Генчева Донкова, ЕГН **********, която е заявила, че се съмнява за запалването на автомобила в М.С.А., тъй като същата  е отправила по телефона закани и заплахи с убийство, от които Д. се е почувствала застрашена. Отделно от това е допълнила, че преди време е подавала жалби срещу А., по които са били образувани преписки във Второ РУ – Бургас.

На 16.05.2023 година в интервала 09:42 – 10:58 часа, пострадалата Д. е била разпитана като свидетел по образуваното досъдебно производство

При така установените факти от доказателствата в първоинстанционното производство и мотивите на РС, настоящият съдебен състав прави следните изводи.

Задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по - дълъг от 24 часа представлява превантивна принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да продължи да извършва престъпление, да се укрие или да предприеме действия по заличаване на следи или укриване на вещи, предмет на престъпление. За прилагане на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено от задържаното лице.

Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не съвпада със съдържанието на израза „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК, нито изисква категорични доказателства за извършено престъпление. В случая правилно съдът е приел, че са налице данни, от които може да бъде направен първоначален/предварителен извод, че А. е съпричастна към извършването на престъпление, съответно - че заповедта е фактически мотивирана.

След предварително получена информация от пострадалата Е.Г.Д.за съмнения, че М.А. може би е запалила автомобила , тъй като единствено тя има причини за това, предвид отправени от А. заплахи по телефона към Донкова за убийство, е имало необходимост спрямо А. да се приложи ПАМ, както обосновано е приел РС.

Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на приложената ПАМ. От съдържанието се установява, че на задържаното лице са били съобщени още към момента на задържането известните на полицейския орган време и място на настъпване на релевантните факти, осъществяващи състав на престъпление, а именно – 15.05.2023 година около 23:30 часа в град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“, както и за какво деяние от фактическа страна е бил задържан с процесната заповед – палеж на лек на автомобил. Действително в оспорената ПАМ не е посочена правната квалификация на деянието, но настоящата инстанция счита, че този пропуск не представлява съществено процесуално нарушение доколкото в заповедта е посочено за какво деяние от фактическа страна е била задържана А. и е извършено препращане към досъдебно производство № 4343М-334/2023 година по описа на Второ РУ – Бургас, образувано за това престъпление.

С налагането на ПАМ е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално - следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или да се попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнали със задържането на лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните човешки права и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 от Конвенцията изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към установения в националното право ред. За задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни по смисъла на ЗМВР, обуславящи реална необходимост от налагане на мярката в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Наличието на данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не изисква висок интензитет на доказуемост на инкриминираното деяние и неговия извършител, достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в престъплението. В случая са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за съпричастност на жалбоподателя в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържан. Обжалваната заповед за задържане е издадена в съответствие с целта на закона, наложената ПАМ не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила.

По изложените мотиви и на основание чл. 213 т. 3 и чл. 227а ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 612/19.06.2023 година по адм. дело № 1861/2023 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: