ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 859/31.3.2023г.
Пловдив, 31.03.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ - ХХVІII състав, в
закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа докладваното от председателя частно
административно дело № 851/2023 година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 88 ал. 3
от АПК
Образувано е по частна
жалба на В.М.С. ЕГН**********, постоянен адрес *** против Акт за прекратяване №1040-15-20/13.03.2023г.
на Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП
на НОИ) – Пловдив, с който е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх.№1013-15-3/04.01.2023г.
срещу разпореждане №**********/18.10.2002г. на ръководител на ПО при ТП на
НОИ-Пловдив и е прекратено административното производство на основание чл.27
ал.2 т.1 АПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй
като не са налице основания за прекратяване на производството от пенсионния
орган. Моли определението да бъде отменено, а преписката върната на
административния орган за произнасяне по същество. Не се претендират от него
разноски.
Ответникът по частната
жалба в писмено становище към придружителното писмо за прилагане на
административната преписка, счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени изложените становища от
страните и съобразно материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна
Производството пред Директора
на ТП на НОИ-гр.Пловдив е образувано във връзка с Определение №230/27.01.2023г,
постановено по административно дело №180/20223година по опис на Административен
съд-Пловдив, с което е прието, че по жалба на В.С. вх.№1013-15-3/04.01.2023г.
срещу Разпореждане №**********/18.10.2002г. се касае за оспорване по
административен ред пред горестоящ административен орган. В тази връзка и
съобразно дадените задължителни указания в съдебния акт, като е преценил
предпоставките за допустимост на жалбата по чл.27 ал.2 т.1 АПК, той се е
произнесъл с процесния Акт за прекратяване №1040-15-3/04.01.2023година, като е
приел, че е налице влязъл в сила административен акт със същият предмет и между
същите страни- Решение №184/16.12.2002година на Директор ТП на НОИ-Пловдив.
При така установеното и
съобразно събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена
в законоустановения срок по чл. 88 ал.3 АПК и от страна, за която
административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество,
частната жалба е неоснователна, поради следните за това съображения:
Правилно
административният орган е приел, че са налице процесуални пречки за произнасяне
по същество и производството по искането на частния жалбоподател за отмяна на
влязло в сила разпореждане за изменение на пенсията правилно е прекратено. Имайки
предвид характера на Акт за прекратяване, който представлява изричен отказ на
административния орган да разгледа по същество отправено до него искане,
законосъобразно административният орган е счел, че предпоставките на чл. 27,
ал. 2, т. 1 АПК са осъществени, доколкото е налице влязъл в сила акт със същия
предмет и между същите страни, поради което разпореждането е законосъобразно. С
това произнасяне той е отхвърлил жалбата против административния акт, защото по
отношение на Разпореждане № ********** от 18.10.2002г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е осъществен съдебен контрол. По
този начин е влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, процесуална
пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, а именно – влязло в сила на
10.06.2020г. Решение №744/14.04.2020г. по адм. дело №3090/2019г. по опис на
Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалба на С. срещу Решение №2153-15-261/
27.09.2019г. на Директор на ТП на НОИ-Пловдив. С последното решение е оставена
без уважение жалбата на С. срещу Разпореждане № ********** от 18.10.2002г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 99, ал.1, т.1 от КСО, свързани с наличието на нови
доказателства относно осигурителния стаж и доход на С., обосноваващи
изменението на Разпореждане № ********** от 18.10.2002г.. Съгласно разпоредбата
на чл.99, ал.1, т.1 от КСО, за да бъде отменено процесното влязло в сила
разпореждане, следва да бъдат ангажирани нови доказателства, посочени в т.1 от
цитираната норма. От съдържанието на молбите, поставили началото на
административното производство, като „нови обстоятелства“ по смисъла на чл.99,
ал.1, т.1 от КСО са посочени единствено влезли в сила съдебни решения с
твърдението, че административният орган не е съобразил постановения акт със
съдържанието на влезлите в сила съдебни решения. Така ангажираните
доказателства от С., според съда не реализират елементите на състава на
цитираната норма. Видно от Решение №744/14.04.2020г. по адм. дело №3090/2019г.,
с последното са обсъдени подробно всички съдебни решения, визирани в молбата на
С. и в този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че не са
реализирани предпоставките на чл.99, ал.1, т.1 от КСО, обосноваващи
основателността на жалбата на С..
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореният акт
за прекратяване, който е постановен в съответствие с материалния и процесуалния
закон и следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения на
осн. чл.88 ал.3 АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.С. ЕГН **********
*** против Акт за прекратяване № 1040-15-3 от 04.01.2023г. на Директор ТП на
НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №
1013-15-3/04.01.2023г., с която на основание чл.99 ал.1 от КСО се иска отмяна
на Разпореждане №********** от 18.10.2002г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: