РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Русе, 28.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, 7 състав, в публично заседание на 11 април,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Йълдъз Агуш
при секретаря Мария
Станчева и с участието на прокурора Емилиан
Грънчаров като разгледа докладваното от съдия Агуш адм. дело № 93 по описа
за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова
молба от М.М.Р. *** срещу Регионална дирекция по горите - Русе, за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди, които са резултат от
незаконосъобразно издадено Наказателно постановление (НП) № 674/03.08.2018 г.
на директора на РДГ - Русе, отменено с влязло в сила решение по КАНД № 61/2019
г. по описа на Районен съд - Русе. Според исковата молба имуществените вреди се
съизмерват със заплатения адвокатски хонорар на осъществилия защитата адвокат в
съдебното производство пред Районен съд - Русе по обжалване на наказателното
постановление. Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева. Иска се да
бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Регионална
дирекция по горите – Русе, редовно призована, не се представлява и не изразява
становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени
вреди.
Съдът, като обсъди и
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства,
както и становищата на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени
доказателства, които се съдържат в АНД № 1477/2018 г. по описа на Районен съд -
Русе се установява, че с Наказателно постановление № 674/03.08.2018 г.,
издадено от директор на РДГ – Русе, на ищеца е наложена "Глоба" в
размер на 300 лева, на осн. чл. 266, ал.1 от ЗГ, за нарушение по чл.213, ал.1,
т.1 от ЗГ.
Наказателното постановление е
било обжалвано и със съдебно решение № 40 от 12.04.2018 г. на АС Русе е било
отменено изцяло.
Пред Районен съд - Русе настоящият
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Г.П. ***,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2018 г. Страните по
сключения договор са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатено
в брой.
Съдът, при така установената
фактическа обстановка, прави следните правни изводи:
Касае се за
административнонаказателно производство по налагане на административно
наказание. Т.е. налице е административна дейност на административен орган при
упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015г. На общото събрание от
съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора
колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление № 1 от
15.03.2017 г. На общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2018 г.
Безспорно е установено,
че за обжалването на посоченото наказателно постановление пред РРС ищецът е упълномощил
адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените
от ищеца разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар в общ размер 300
лв., несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат
на репариране.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско
възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската
защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство
по обжалване на наказателно постановление № 674/03.08.2018 г. на директора на
РДГ - Русе. Сключването на договор за правна защита и съдействие с адвокат в
случая е било една закономерна последица от издаването на наказателното
постановление, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи
за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие
за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка
твърдените от ищеца имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление № 674/03.08.2018 г. на
директора на РДГ - Русе.
Съдът следва да
отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски
в производствата по ЗАНН към момента на отмяната на наказателното
постановление, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разноските в
хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, са за
лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия,
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително
процесуалното представителство по тези дела не е задължитело, но това не
означава, че осъществяването ѝ е в нарушение на процесуалните правила.
Безспорно е в случая, че в съдебното производство, ищецът е бил представляван
от адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не
формалния ѝ характер.
Кумулативно са налице
елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът приема, че
предявеният от М.М.Р. иск срещу Регионална дирекция по горите - Русе е доказан
по основание.
Исковата претенция е
доказана и по размер, тъй като видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил в брой
договореното възнаграждение в общ размер 300.00 лв. за процесуално
представителство по АНД № 1477/2018 г. по описа на Районен съд Русе. Приложеният
договор за правна защита и съдействие има характер на разписка с оглед
заплащането на сумите в брой, поради което удостоверяват по надлежния ред
извършеното плащане (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Съдът приема за
доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300.00
лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалването на
наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт.
В този смисъл по
безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите
от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на
незаконосъобразно наказателно постановление, поради което исковата претенция е
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло.
С исковата молба се претендират
и направените по настоящото дело разноски. С оглед изхода на спора искането се
явява основателно. Представен е договор за правна защита и съдействие от 25.02.2022
г. с договорена и изплатена в брой сума 300 лв. като се претендират и
разноските за заплатена държавна такса от 10 лв., които разноски в общ размер
на 310 лв. следва да бъдат заплатени от ответника на осн. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното
Административен съд – Русе, 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Русе,
на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на М.М.Р. ***, с ЕГН **********, сумата
от 300.00 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт НП № 674/03.08.2018
г. на директора на РДГ – Русе, както и сумата 310 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: