Р Е Ш Е Н И Е
№ 781
Гр. Перник, 27.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05996/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, с ЕИК: ********* срещу Д.Й.Е. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 792,49 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за стоков кредит № 268251 от 01.06.2017
г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 168,91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2017
г. до 12.01.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 01921/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти състав е
издадена Заповед №
1496 от 22.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /след
частично прекратяване на производството по делото по отношение на исковата
претенция за сумата от 20,53 лв., представляваща лихва за забава за периода от
21.06.2017 г. до 09.03.2018 г., поради оттеглянето ѝ от ищеца./
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД твърди, че между ответника Д.Й.Е., в качеството му на заемател
и третото за процеса лице „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на заемодател, бил
сключен Договор за стоков кредит № 268251 от 01.06.2017 г., по
силата на който на ответника бил отпуснат паричен заем в размер на сумата от
792,49 лв. в съответствие със Закона за потребителския кредит, за закупуване на
стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, както и за финансиране на
застраховка по договора. Посочва се, че една част от сумата – в размер от 719
лв. била преведена от заемодателя по сметката на търговеца – доставчик на
стоките, а останалата част – в размер на сумата от 73,49 лв. по сметката на
застрахователите – дружествата „Групама Застраховане“ ЕАД и „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, като ответникът се присъединил към групата на
застрахованите лица при тези дружества по групов договор за застраховка на
01.06.2017 г. Поддържа се, че същият следвало да върне заемната сума, заедно с
договорна лихва чрез
18 месечни погасителни вноски, 17 от които в размер на сумата от по
57,10 лв. и една последна в размер на сумата от 43,95 лв. с падеж на първата
вноска - 20.06.2017 г. и с краен срок за издължаване 01.12.2018 г. Изяснява се,
че поради допусната от ответника забава в плащанията по договора за кредит,
последният на основание клаузата на чл. 12.1 от приложимите Общи условия, бил
обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 29.01.2018 г. Твърди се, че Е.
не е извършвал плащания по кредита, като продължава да дължи главницата и
договорна лихва в размер на сумата от 168,91 лв. за периода от 20.06.2017 г. до
12.01.2018 г. Посочва се, че процесните вземания били прехвърлени от заемодателя
„Банка ДСК“ ЕАД на ищцовото дружество по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 29.09.2017 г. и Приложение № 1.1
към него от 12.01.2018 г., за което ответникът бил уведомен от цедента на
29.01.2018 г. Намира, че като действие по уведомяването следва да се счита и
връчването на уведомлението на ответника като приложение към исковата
молба. С тези доводи
ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и
претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.Й.Е.
не е подал писмен отговор. В хода на производството по ч. гр. дело № 01921/2018
г. по описа на РС – Перник от същия не е било депозирано писмено възражение по
чл. 414, ал. 1 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
събраните писмени доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор
и ответника Д.Й.Е., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор
за стоков кредит № 268251 от 01.06.2017 г., по силата на
който на същия била предоставена в заем паричната сума от 792,49 лв.
за закупуване на стоки, продавани от трето за
процеса лице – „Технополис България” ЕАД, конкретно мобилен телефон „АРРLE“ на стойност от 719 лв., както и за сключване, чрез кредитора, на
застраховка с еднократна застрахователна премия в размер на сумата от 73,49 лв.,
срещу задължението на кредитополучателя да върне заемната сума заедно с
договорна лихва на 18 месечни вноски, от които 17 вноски в размер на сумата от
по 57,10 лв. и една последна вноска в размер от 43,95 лв. Уговорен е падеж на
първата вноска на 20.06.2017 г. и падеж
на последната – на 01.12.2018 г., при
фиксиран годишен лихвен процент на кредита към датата на сключване от 34,72 % и
годишен процент на разходите 40,88 %. Видно от съдържанието на договора
страните са уговорили, че сумата по кредита, предоставена за закупуването на
посочената в т. 1 стока се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца,
а сумата за финансиране на застраховка по пакет „Стандарт +” чрез еднократно
усвояване от „Групама Животозастраховане” ЕАД с превод по банковата му сметка.
В клаузата на т. 2 от договора е уговорено, че срокът за издължаване на кредита
е 18 месеца, считано от усвояването му, като същият се погасява чрез сметка
съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора – арг. т.
4. В клаузата на т. 9 от
договора кредитополучателят е удостоверил, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и Общи условия, които съставляват
неразделна част от същия.
В
клаузата на чл. 12, Раздел VI „Отговорности и
санкции“ от приетите по делото Общи условия по договори за стоков кредит е
предвидено, че при забава в плащането на месечна вноска от деня, следващ падежа
ѝ върху частта от нея, представляваща главница, се начислява и дължи
лихва в размер от договорения лихвен %, увеличен с надбавка за забава в размер
от 10 процентни пункта. Предвидено е – в чл. 12.1, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с лихвата по т. 12. Отразено е, че
тези последици настъпват автоматично, а при законово изискване – след
уведомяване на клиента.
Материалите
по делото сочат, че на 01.06.2017 г. заемателят Д.Е. е подписал /обстоятелство, неоспорено от същия/ съгласие
за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка на кредитополучателите по стокови кредити, с което заявява, че е
информиран и приема да бъде включен като застраховано лице по групов договор,
сключен между „Банка ДСК“ ЕА, в качеството ѝ на застраховащ и „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД, в качеството им на
застрахователи с покрити рискове по пакет „Стандарт +“. Удостоверено е в случай
на застрахователно събитие обезщетението да бъде изплатено на кредитора.
Установява
се, че на 01.06.2017 г. е сключен застрахователен договор, по силата на който
застрахователите „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД
се задължават срещу заплащането на застрахователна премия да застраховат
стоката, предмет на процесния договор за кредит, със застраховано лице
ответника Д.Е., в качеството му на кредитополучател и застраховащ „Банка ДСК“
ЕАД, по пакет „Стандарт +“. В
Сертификата на застраховано лице, приет като доказателство по делото,
застрахованият – ответникът Е. е удостоверил с подписа си /неоспорен по делото/
съгласието си при настъпване на покрит риск застрахователното обезщетение да
бъде изплатено на „Банка ДСК“ ЕАД.
От
приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от 29.09.2017 г. се установява, че „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството си на „цедент“, е прехвърлило на настоящия ищец „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, в качеството му на „цесионер“, вземанията,
произтичащи от сключените от цедента договори за стокови кредити, ведно с
привилегиите и другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, индивидуализирани в приемно-предавателен протокол, приложен към
договора. В същия е включено вземане по договор за стоков кредит № 268251 от
01.06.2017 г. със задължено лице Д.Й.Е. с общ размер на задължението от 969,29
лв., от които: 792,49 лв. непогасена главница, 168,91 лв. договорна лихва и
7,89 лв. наказателна лихва. С пълномощно цедентът „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от
негово име всички длъжници по вземанията по кредити, предмет на рамковия
договор.
С
уведомително писмо, адресирано до ответника Д.Е., в качеството му на заемател
по договора за стоков кредит № 268251 от 01.06.2017 г., ищцовото дружество
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД го уведомява за настъпилото
прехвърляне на вземанията. По делото не се установява това писмо да е било
надлежно връчено на адресата преди настоящото производство.
От
изслушаното и прието по делото заключение по съдебно – икономическата
експертиза се установява, че сумата, предмет на процесния
договор за стоков кредит № 268251 от 01.06.2017 г. е платена на третите лица
съгласно уговореното, а именно 719 лв. на търговеца „Технополис България” ЕАД
чрез автоматично усвояване на POS на 01.06.2017 г. и 73,49
лв. на ЗК
„Групама“ – чрез автоматично усвояване на POS на
същата дата, съгласно данните, отразени в представеното от ищеца извлечение от
банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД. Изяснява се, че ответникът не е
погасявал суми по кредита. Посочва се, че общо неплатените суми по договора за стоков кредит са в размер на 932,30 лв., от които: 792,49
лв. – главница и 139,81 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
20.06.2017 г. до 12.01.2018 г. При изслушването си в открито съдебно заседание експертът
изяснява, че в погасителните вноски от № 9 до № 18 не е начислена и не се
претендира възнаградителна лихва, както и, че съгласно представеното му
извлечение от банкова сметка *** „разчети към „ЗК Групама“ и „разчети към
„Технополис България“ ЕАД представлява разход по банковата сметка, т.е. платени
суми от сметката. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл.
202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден отговор на всички поставени задачи,
изготвено е въз основа на материалите по делото и проверка при ищцовото
дружество и е останало неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, за установяване
със силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 01921/2018
г. по
описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за
изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение между
ответника и дружеството-заемодател, предаването на заемната сума на
заемополучателя /чрез превод към доставчика на закупените стоки и
застрахователя по сключената застраховка/, уговорения падеж на погасителните
вноски, наличието на основание за предсрочна изискуемост на заема и момента на настъпването
ѝ; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане
на кредита с договорна лихва; установяване на вземанията си и по размер и
наличието на договор за цесия, включването на процесните вземания в неговия
предмет и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
Съдът намира за безспорно установено по делото
възникването на облигационно правоотношение между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството
му на кредитор и ответника Д.Е., в качеството му на
кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за
стоков кредит № 268251 от 01.06.2017 г. Доколкото се касае за реален договор,
то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните,
така и от реалното предаване на сумата,
предмет на договора. Фактът на
плащане на сумата от 719 лв. на доставчика на стоката - „Технополис България“ ЕАД следва от данните,
съдържащи се в приетия /в заверено копие/ по делото фискален бон към фактура №
********** /дубликат/ от 01.06.2017 г., удостоверяващ превода в полза на
дружеството /чрез кредитен превод от „Банка ДСК“ ЕАД по кредит/ на сумата от
719 лв. за заплащане стойността на стоката – мобилен телефон „Apple Iphone SE 16GB S PASE Gray Milln2“ с вписан клиент – ответника Д.Е.. Този извод се
потвърждава от заключението на съдебно – икономическата експертиза, от която
следва, че чрез автоматично усвояване на POS от 01.06.2017 г. е преведена в полза
на „Технополис България“ ЕАД сумата от 719 лв. и полза на ЗК „Групама“ сумата
от 73,49 лв., представляваща застрахователната премия, финансирана от
заемодателя.
Предвид
изложеното, съдът приема, че същият е изпълнил изцяло задълженията си по
договора с плащането на цената на стоката и с осъщественото посредничество при
сключване на застраховката, обективирана в Сертификат на застрахователно лице
по групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучателя по
стокови кредити № 268251 от 01.06.2017 г., респ. с превод към това дружество на
уговорената между страните застрахователна премия. С това,
за насрещната договаряща страна – заемополучателя Д.Е. е възникнало
задължението да върне цялата заемна сума, заедно с уговорената договорна
/възнаградителна лихва/ чрез 18 месечни вноски в размери и срокове, определени
от страните и удостоверени в погасителния план, представляващ приложение № 1 –
неразделна част от договора за кредит.
По делото се
установи и, че парични вземания по процесния договор за стоков кредит, от които
792,49 лв. главница и 168,91 лв. договорна лихва, са прехвърлени от заемодателя
„Банка ДСК“ ЕАД в полза
на ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ООД по силата
на рамковия договор за покупко-продажба на вземания от 29.09.2017 г., който извод
следва и от отразеното в заключението на съдебно-икономическата експертиза, а и
не се оспорва от ответницата.
С договора
за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо
облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице.
Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане,
което следва да съществува към момента на сключване на договора, да е
прехвърлимо и да е индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя
носител, насрещно задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните
вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя
на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът
престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита
за изпълнен.
В конкретния
случай по делото се доказа, както сключването на този договор, така и
включването в предметния му обхват на процесните вземания, чийто носител е
заемодателят по договора за кредит, което е основание за извод, че тези
притезания реално са прехвърлени на ищеца и цесията е породила действие в
отношенията между цедент и цесионер.
Доколкото
длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера, то,
за да породи последната правно действие спрямо него, законодателят, в
разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, е предвидил извършването на допълнително действие –
съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария
кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен
изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата
промяна в насрещната страна по заемното правоотношение.
В настоящия
случай съдът намира за установено, че рамковият договор за покупко-продажба на
вземания от 29.09.2017 г. е произвел действие по отношение на ответника Д.Е. с факта на връчване на
уведомлението за това като приложение към процесната искова молба, представляващо новонастъпил факт,
чието правно значение следва да бъде съобразено в настоящия процес – арг. чл.
235, ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то
получаването на същото като приложение към исковата молба в рамките на
съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане
следва да се приема за надлежно връчване (в този смисъл Решение № 78 от
09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от
16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС). Изложеното води до
извод, че с прехвърлянето на вземания по процесния договор и уведомяването за
това на кредитополучателя Д.Е. спрямо него носител на вземанията по договора за
стоков кредит № 268251 от 01.06.2017 г. е именно ищцовото дружество.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответницата,
съдът съобрази следното:
Както беше
изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за автоматично настъпила –
на 29.01.2018 г. предсрочна изискуемост на процесния кредит поради допусната от
ответника забава в плащанията на погасителните вноски с повече от 90 дни,
позовавайки се на клаузата на чл. 12.1 от приложимите Общи условия. Установи
се, че в същата действително е
предвидена възможност за предсрочна изискуемост на целия кредит при
описаното неизпълнение от страна на кредитополучателя, като е отразено, че тези
последици настъпват автоматично, а при законово изискване – след уведомяване на
клиента.
От изводите
на вещото лице по съдебно – икономическа експертиза се изясни, че ответника Д.Е.,
в качеството си на кредитополучател, не е извършвал никакво плащане по договора
за кредит, респ. не е погасена нито една от погасителните вноски. Следователно,
е налице договорената форма на неизпълнение, обуславяща правото на кредитора да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Съдът, при
анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е било
надлежно упражнено от кредитора – заемодател преди образуване на настоящото
производство. Ищцовото дружество се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай,
за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да
бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение. В конкретната хипотеза няма данни, нито
твърдения дружеството – заемодател или впоследствие ищецът да са уведомили
ответника, че поради допусната забава в плащането на погасителни вноски по
договора за стоков кредит с повече от 90 дни кредиторът отнема преимуществото
на срока и обявява целият кредит за предсрочно изискуем, каквото задължение
същият е имал и съгласно клаузата на чл. 12.1, изр. 2, предл. 2-ро от
процесните Общи условия, вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Същевременно
съдът съобрази, че изискуемостта на всички погасителни вноски /последната с
падеж на 01.12.2018 г./ е настъпила към момента на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция, който факт следва да бъде съобразен от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, въпреки че не са налице последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът – ответник по иска, дължи изпълнение за тази част от дълга,
по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните, тъй като дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се
отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на това вземане по отношение на вече падежираните
вноски – в този смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в
мотивите на т. 1 и 2 от ТР от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС.
Следователно,
с настъпване на изискуемостта и на последната осемнадесета погасителна вноска –
на 01.12.2018 г. за ответника Д.Е. се е
породило задължението да върне на заемодателя „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 792,49
лв. – главница и сумата от 139,81 лв. договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 20.06.2017 г. до 12.01.2018 г., чийто
носител, считано от 29.09.2017 г. е станал ищецът.
В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че от изводите на вещото лице,
обективирани в приетото заключение на съдебно – икономическата експертиза се
установи, че реално като дължима от ответника при ищеца е начислена договорна
лихва в общ размер от 139,81 лв. за процесния период от 20.06.2017 г. до
12.01.2018 г. При изслушването си пред съда експертът изяснява, че от
погасителна вноска № 8 до погасителна вноска № 18 не е начислена възнаградителна
лихва. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца съществува вземане именно в
размер на реално начислената договорна лихва от 139,81 лв., а не на цялата
търсена от него сума за същия период в размер от 168,91 лв.
С оглед изложеното,
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК с предмет сумата от 792,49 лв., представляваща непогасена главница по
договор за стоков кредит № 268251 от 01.06.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 139,81 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 20.06.2017 г. до
12.01.2018 г. и за тази сума следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 168,91 лв. или за сумата от 29,10 лв. – отхвърлен като неоснователен.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и
за тези, направени в хода на производството по ч. гр. дело № 01921/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена
сумата от 71,21 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 01921/2018 г. и сумата от 295,77
лв. – разноски за държавна такса, депозит за вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
конкретната фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции,
поначало има и ответника. Доколкото последният не е направил искане в тази
насока, а и по делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване,
то и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3 срещу Д.Й.Е., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес:*** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК, че Д.Й.Е. дължи на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД сумата от 792,49
лв., представляваща непогасена главница по договор за стоков кредит №
268251 от 01.06.2017 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 139,81 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.06.2017 г. до 12.01.2018 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 01921/2018 г. по описа на Районен съд – Перник,
ГО, VI-ти състав е
издадена Заповед № 1496 от 22.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 139,81 лв. до пълния предявен размер от 168,91 лв. или за
сумата от 29,10 лв., представляваща
договорна (възнаградителна) лихва за 20.06.2017 г. до 12.01.2018 г.
ОСЪЖДА Д.Й.Е., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, сумата от 71,21 лв., представляваща сторени разноски
по ч. гр. дело № 01921/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VI-ти състав, както
и сумата от 295,77 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 01921/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник да се върне на съответния състав, като към него се приложи
заверен препис от настоящото решение, както и от определението от 04.10.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: