РЕШЕНИЕ №
гр.Русе, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд.... X наказателен състав....... в публично
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева при секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията АНД № 1608 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от Ф.Й., гражданин на РТурция, чрез адв.М.П., против Наказателно
постановление № 38- 0000957/25.07.2019 г. на Главен инспектор в ОО
„АА” гр.Русе, надлежно овластен, с което за две на брой административни
нарушения, квалифицирани по чл.12 §2 б.”б” т.(ii) от Приложение „Контролен уред”
вр. чл.78 ал.1 т.2 ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр
са наложено две административни наказания- глоба в размер на по 1500 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението поради недоказаност на нарушенията и неправилно приложение на
закона.
Ответникът по жалбата намира
същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят
е турски гражданин, водач на товарно МПС.При
извършена проверка на 24.07.2019 г. в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост” от страна на служители на
ОО „Автомобилна администрация” Русе, жалбоподателят бил установен като лице,
управляващо товарен автомобил „Мерцедес” с турски регистрационен номер и
прикачено полуремарке.След преглед на документите му се констатирало, че се
извършва международен обществен превоз на товар от РТурция за РРумъния.Превозното
средство било оборудвано с дигитален тахограф, като от прегледаното извлечение
на дигиталната карта се установило, че за периода от 01.00 часа на 07.07.2019 г. до 01.00 часа на 08.07.2019 г. ,
както и за периода от 10.30 часа на 17.07.2019 г. до 14.20 часа на 18.07.2019
г., не били въведени автоматично или по друг начин данни, когато жалбоподателят
в качеството на водач е бил извън автомобила. На база на тези констатации
проверяващият приел, че са налице извършени нарушения по чл.12 §2 б.”б” т.(ii) от Приложение „Контролен
уред” вр. чл.78 ал.1 т.2 ЗАП AETR ДВ 28
от 1995 г., за което бил съставен АУАН № 267327/24.07.2019 г.Актът бил предявен, подписан без възражения и лично
връчен.Въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- две глоби в размер на по 1500 лв.В производството пред въззивната
инстанция жалбоподателят чрез пълномощника си възразява във връзка с
доказаността на вменените нарушения, като твърди, че няма доказателства да е извършван
международен превоз и е налице неправилно приложение на закона при санкциониране
на действията му.
Изложеното се установява от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 267327 от
24.07.2019 г., разпечатка от дигитална карта, акт за назначаване на преводач,
показанията на св.Ю.С., които като последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото следва да бъдат кредитирани изцяло.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- неоснователна.
В производството по установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
По същество
извършването на всяко от нарушенията е правилно установено и доказано.Фактическата
обстановка не е оспорена пред първата инстанция по същество, като при
предявяване на акта соченото като нарушител лице не е възразило по
констатациите.
Във връзка с
възраженията на пълномощника, формулирани в жалбата, следва да се посочи, че е ноторен факта, че Турция е договаряща страна
по AETR, поради което пространните и неясни съждения относно необходимост от хармонизиране на
правни разпоредби са конкретно ирелевантни.По делото изобщо няма спор, че
соченото като нарушител лице е извършвало превоз, който се явява международен,
а не вътрешен /особено след като то е установено на територията на чужда
държава/, и касае превозването на товари- според представени пред инспекторите
документи.Между другото, именно поради обстоятелството, че турският шофьор
извършва международен превоз на товар, той се намира и в оборудван с тахограф
товарен автомобил на територията на РБългария и е снабден с карта на
водач, а самият товар е съпроводен с
надлежни документи, чрез които се индивидуализира пред проверяващи и други
овластени органи.
За достигане
до констатациите за неправомерни действия, направени от св.С. в качеството му
на проверяващ, е ползвана информация,
извлечена от монтирания в превозното средство тахограф и картата на водача.
Известно е, че това устройство се ползва за запис на скорост, разстояние и
изпълнявана от водача дейност при различни режими, които могат да бъдат
задавани и следва да бъдат задавани и лично от водачите при определени обстоятелства,
като например режим „почивка”. Известно е също така, че тахографското
устройство се активира автоматично, когато превозното средство е в движение.В
смисъла на изложеното, проверяващите
лица, не биха могли да въздействат върху данните, които се извличат от него,
доколкото те следва при нормалното му функциониране да се генерират
автоматично.Конкретно няма данни устройството да не е функционирало, т.е.- то е
съхранявало показания така, както са въведени или автоматично генерирани. Когато
в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не може да ползва
контролния уред, той следва да направи ръчни записи.Това не било надлежно
сторено на два пъти в посочените по- горе периоди от жалбоподателя в периоди,
когато е извършвал превоза с автомобила.По този начин лицето е осъществило
вменените нарушения, които в случая са
установени с помощта на лицензиран софтуер, който е разчел данните от
движението на автомобила и дейностите на водача. Видно от приложената
разпечатка в материалите на делото, самата софтуерна програма е отграничила
периодите, за които са налице фактически нарушения.Реално с действията си
водачът предпоставя показанията на техническото средство, които след разчитане
дават крайната информация за неправомерно поведение, разчетена от софтуерната
програма чрез поставяне на картата на водач. Отново следва да се подчертае, че
разпоредбите на Спогодбата са
хармонизирани чрез Регламента така, че основните разпоредби на последния се
прилагат чрез AETR.Проверяващият е ползвал тази информация, за да заключи за
наличието на конкретните нарушения, а не е достигнал на база на собствени
съждения до крайни умозаключения. В случая съдът намира, че няма спор по
естеството на нарушенията от гледна точка на фактическите обстоятелства.Водачът
не е въвел по допустим начин данните, когато е бил извън превозното средство е
не е имал обективна възможност да ползва тахографа.Квалификацията по
Спогодбата, в частност- приложението й „Контролен уред”, е законосъобразна и сочи на правилно приложение
на материалния закон.
Наложените
административни наказания, индивидуализирани в хипотезата на чл.93 в ал.11 от
ЗАвПр, са правилно обосновани.Според цитираната норма водач, който не е въвел
данните относно периодите на "друга
работа", "време на разположение", "прекъсване" или
"дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на
превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се
наказва с глоба 1500 лв.Налице е правилно приложение на закона и не са
установени фактически обстоятелства, които да кореспондират с ал.17 на
посочената норма, та да предпоставят санкциониране в тази хипотеза.С тези
мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
ПОТВЪРЖДАВА НП № 38-0000957 от 25.07.2019 г. на Главен
инспектор в ОО „Автомобилна администрация”
Русе, с което на Ф.Й., роден на *** г., гражданин на РТурция, за
административно нарушение по чл.12 §2 б.”б”
т.(ii) от Приложение „Контролен уред” вр. чл.78 ал.1 т.2 ЗАП AETR ДВ 28 от 1995
г., на основание чл.93 в ал.11 от ЗАвПр, е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и за административно нарушение по чл.12 §2 б.”б” т.(ii) от Приложение „Контролен
уред” вр. чл.78 ал.1 т.2 ЗАП AETR ДВ 28 от 1995 г., на основание чл.93 в ал.11
от ЗАвПр, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Районен съдия: