№ 196099
гр. София , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20201110212305 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С. 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-С. НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 121-ви състав, в
публично заседание на 14.12.2020 г. в състав:
Районен съдия: ПЕТЯ ТОПАЛОВА
при секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Топалова АНД
№12305 по описа за 2020 г. на РС-София , за да се произнесе взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ФИРМА гр.С. с ЕИК ХХХ, със седалище и
адрес на управление гр. АДРЕС, представлявано заедно от ССП и КДП
против наказателно постановление №Р-10-453/25.08.2020 г., издадено от зам.-
председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с
което на основание на чл. 16 ал. 1 т. 19 от Закона за Комисията за финансов
надзор, вр. чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. чл.648 ал.1 КЗ му е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. с
ал. 1 КЗ.
В жалбата се излагат подробни доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати
процесуални нарушения – оспорване на квалификацията на нарушението като
повторно, неправилно определена дата на нарушението, несъотвествие между
описанието на нарушението и дадената правна квалификация, за първи път в
НП е въведена квалификация за повторност, наложеното наказание не
съоветства на целите на наказанието по чл.12 ЗАНН, алтернативно се иска
приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен случай/. Предлага на съда да отмени
изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Редовно
призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт СЛАБОВ, който оспорва жалбата и предлага на съда да
потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
2
Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба с от
ТСЙ вх. №91-02- 756 от 17.07.2020 г., в която се излагат опрлаквания от
размера на определеното му обезщетение по задължителна застраховка „ГО”.
Установява се по време на проверката, че в дружеството-жалбоподател
е заведена претенция №********** на основание на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/119002144317.
На дата 18.11.2019 г. в дружеството-жалбоподател е предявена
претенция №********* вследствие на подадено Уведомление за настъпило
застрахователно събитие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите от Стефан Й Несторов - представител на
ТСЙ. Преписката е образувана по повод на настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са причинени
щети по л.а.„Мерцедес’', модел „А170ЦДИ”, с peг. №СВ 592 КН, и на
основание на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/119002144317, с период на застрахователно покритие от 04.08.2019 г.
до 03.08.2020 г. вкл.
На дата 18.11.2019 г. увреденото лице е представило доказателства,
необходими за установяване на претенцията по основание и размер, като на
същата дата от ползвателя на застрахователни услуги са изискани влязъл в
сила акт, издаден от компетентен орган за приключване на образуваното
наказателно производство, и пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да бъде изплатено обезщетение по претенцията.
На дата 20.11.2019 г. е извършен оглед на увредения лек автомобил, за
който е съставен документ Опис на претенция.
На дата 29.05.2020 г. с писмо с вх. №ОК-286607 на дружеството-
жалбоподател са представени Постановление №2904/2019/05.03.2020 г.,
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
обезщетение по претенцията, и Констативен протокол за ПТП №71/
14.11.2019 г.
На дата 02.06.2020 г. с писмо с изх. №ОК-293767 дружеството-
жалбоподател уведомява ТСЙ, че по претенцията е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ /тотална щета на МПС е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
3
действителната му стойност/, като стойността на разходите за необходимия
ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа
на:
1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в
натура на вредите
или
2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.
Дружеството-жалбоподател се позовова на чл. 390 ал. 1 КЗ, съгласно
която преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователни услуги
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Дружеството-жалбоподател посочва, че към настоящия момент не са му
представени документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията на
л.а. „Мерцедес”, модел „А170ЦДИ”, с peг. №СВ 5926 КН, и Удостоверение от
КАТ на лекия автомобил. Твъди също, че до представянето на необходимите
документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията на лекия
автомобил /удостоверение от КАТ и свидетелство за регистрация - част I и
част II/, не може да премине към процедура по изплащане на обезщетение по
претенция №**********. Изпратено е писмо и до СДВР на МВР, сектор
„Пътна полиция“, с изх. № ОК- 293767/02.06.2020 г.
На дата 09.06.2020 г. с писмо с вх. №ОК-З 11018 ТСЙ уведомява
дружеството-жалбоподател, че при определяне на обезщетението по
претенция № ********** следва да има предвид, че л.а.„Мерцедес”, модел
„А170ЦДИ”, с peг. №СВ 5926 КН, е отремонтиран и е в движение.
На дата 15.06.2020 г. с писмо с изх. №ОК-323840 дружеството-
жалбоподател отново уведомява Й, че е налице тотална щета по смисъла на
чл. 390 ал. 2 КЗ, като се позовава на чл. 400 ал. 1 КЗ, съгласно която за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
4
качество. Застрахователят цитира и разпоредбата на чл. 400 ал. 3 КЗ, съгласно
която когато друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума по
договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За
установяване на действителната стойност застрахователят има право да
извърши оглед на застрахованото имущество. Дружеството-жалбоподател е
приело, че действителната стойност на автомобила е определена по „аналогов
пазарен метод“ на база на продажни цени към датата на застрахователното
събитие на сходни по вид и възраст автомобили, като посочва, че претенция
№********** е разгледана на заседание на Експертен съвет на дружеството,
на което е взето следното решение:
1/ Ако ТСЙ не желае да прекрати регистрацията на процесния лек
автомобил, определеното обезщетение по претенцията ще е в размер на
887,40 лв.
2/ Ако Й представи на застрахователя удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпилата тотална щета, определеното обезщетение по
претенцията ще е в размер на 70 % от действителната стойност към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят приема, че
размерът на обезщетението е изчислен по средна пазарна стойност, от която е
приспадната стойността на запазените части, възли и агрегати.
Жалбоподателят поканил Й да посети офис на дружеството с цел
сключване на споразумение по претенцията.
На дата 18.06.2020 г. с вх. №ОК-331507 Й подава жалба за размера на
определеното обезщетение по претенцията.
С писмо с изх. №ОК-346420/25.06.2020 г. застрахователят приема, че
изчисленото обезщетение по претенция №********** е 887,40 лв. и размерът
остава непроменен.
Контролните органи на въззивамата страна приели, че е налице
нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ, извършено от жалбоподателя на
19.02.2020 г. в гр. С. тъй като срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
„ГО” на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на
5
претенции. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в срока по ал. 1 лицето, пред
което е предявена претенцията, трябва да: определи и изплати размера на
обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции,
когато: отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно
установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен. В
конкретния случай, за ЗД Бул Инс АД се е породило задължение, считано от
18.11.2019 г., но не по-късно от 18.02.2020 г. включително да се произнесе по
претенцията по един от двата законоустановени начина
На 18.08.2020 г. ВРШ, на длъжност „старши експерт” в отдел
„Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление
„Застрахователен надзор” на КФН, съставил и връчил надлежно на
представляващ дружеството АУАН № Р-06-567/18.08.2020 г.
Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля ВРШ –
актосъставител, тъй като той лично е извършил проверката. Показанията на
свидетеля са логични и вътрешно безпротиворечиви по отношение на
релевантните по делото факти, поради което СРС им се довери изцяло.
Същите се подкрепят и от събраните писмени доказателства по делото.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които
да обосновават отмяна на атакувания акт само на това основание, като
направените възражения в тази насока са неоснователни. АУАН отговаря на
императивните изисквания за съдържание, заложени в чл.42 ЗАНН
Съдът след служебна проверка не установи липсата на някои от
6
задължителните реквизити по чл.57 ЗАНН в атакуваното НП. В НП се
съдържа подробно описание на нарушението; обстоятелствата, при които
същото е извършено и установено; нарушената разпоредба на закона;
нарушителя; доказателствата, въз основа на които нарушението е установено,
като са посочени вида и размера на наложената санкция.
Съгласно разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от Кодекса за застраховането,
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в срока по ал. 1 лицето, пред което е
предявена претенцията, трябва да: определи и изплати размера на
обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции,
когато: отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно
установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен.
Установява се от доказателствата по делото, че ЗД Бул Инс АД не е
изпълнило задължението си по чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 КЗ, в тримесечен срок от
предявяване на претенцията по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите - 18.11.2019 г., но не по-късно от 18.02.2020
г. включително, окончателно да се произнесе по предявена пред дружеството
застрахователна претенция №********** съгласно един от алтернативно
посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и
изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор по
предявените претенции, когато: отказва плащане, или основанието на
претенцията не е било напълно установено, или размерът на вредите не е бил
напълно установен. Неоснователни са оплаканията в жалбата за процесуални
нарушения при съставяне на аеан и НП. Безспорно е налице заведена при
жалбоподателя претенция № **********/2019, по повод настъпило
застрахователно събитие - ПТП, по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована в цитираното застрахователно дружество.
Разпоредбата на чл. 108 ал. 3 отКЗ установява задължение за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в срока по чл. 496 ал. 1 КЗ, който срок в случая е не по-дълъг от
три месеца от 18.11.2019 г. за претенция № **********/2019. Съгласно чл.
496 ал. 2 КЗ, застрахователят има възможност за произнасяне в различен
смисъл: 1. да определи и изплати обезщетение; 2. да направи мотивиран
отговор при отказ за плащане или когато основанието и размерът на вредите
не са били напълно установени. В конкретния случай застрахователят
ФИРМА не се е произнесъл в никой от горепосочените варианти по чл. 496
7
ал. 2 КЗ. Той не е предприел никакви действия в рамките на
законоустановения тримесечен срок за даване на становище - пълно
бездействие както в сроковете по чл. 496 ал. 1 вр. ал. 2 КЗ, така и в
продължителен период след изтичане на срока по чл. 496 ал. 1 КЗ - срокът за
произнасяне по претенция №**********/2019 е изтекъл на 18.02.2020 г., а
видно от представените документи е, че на 02.06.2020 г. ФИРМА се е
произнесло по заведената щета.
Нарушението е правилно квалифицирано по чл. 496 ал. 2 вр. ал. 1 от
Кодекса за застраховането и правилно е прието, че е извършено на дата
19.02.2020 г.
Неоснователни са доводите в жалбата по отношение на обстоятелството, че
повторността на нарушението е следвало да бъде посочена още при съставяне
на АУАН. Видът и размерът на наказанието са реквизити на НП съгласно
чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, а в акта трябва да съдържа само описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. /арг. Решение
№4369 на АССГ Х кас.с-в по к.н.а.д. №3870/2013 г., Решение №5071 на
АССГ, Х кас. с-в по к.н.а.д. №12299/2012 г. и др./. Нарушението в случая е
„повторно” по смисъла на § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй
като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление №Р-10-956/10.10.2018 г. /в сила на 06.04.2019 г./, с което на ЗД
„Бул Инс” е наложена „имуществена санкция” за същото по вид нарушение.
Съдът намира, че не са налице основания за квалифицирането на случая
като маловажен, каквито са исканията в жалбата. Жалбоподателят е извършил
нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 496 ал. 2 КЗ, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност с налагане на
имуществена санкция в размер по приложимата в случая санкционна
разпоредба на чл. 644 ал. 2 КЗ. Непроизнасянето в срок по дадена
застрахователна претенция винаги накърнява правата и интересите на
потребителя на застраховател ни услуги. Законодателят е ограничил срока за
произнасяне по застраховка „Гражданска отговорност” до три месеца от
завеждане на претенцията, тъй като е преценил, че тази застраховка е от
съществено обществено значение и не следва да се допуска забавяне в
разглеждането на тези претенции.
При определяне размера на имуществената санкция е необходимо да се
отчете, че установеното с АУАН № Р-06-567 от 18.08.2020 г. нарушение е
„повторно” по смисъла на § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй
8
като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Наказателно
постановление № Р-10-956/10.10.2018 г. (влязло в сила на 06.04.2019 г.), с
което на „ЗД Бул Инс” АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция” за същото по вид нарушение.
Наказващият орган е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил
санкцията над минималната с оглед срока на закъснението от повече от
четири месец, поради което обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно - следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата
делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-453/25.08.2020
г., издадено от зам.- председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на ФИРМА гр.С. с ЕИК ХХХ, със
седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, представлявано заедно от ССП и
КДП, на основание на чл. 16 ал. 1 т. 19 от Закона за Комисията за финансов
надзор, вр. чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. чл.648 ал.1 КЗ му е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. с
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ФИРМА гр.С. с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, представлявано заедно от ССП и КДП, да заплати на
Комисия за финансов надзор сума в размер на 100 /сто/ лв. - юрисконсултско
възнаграждение за една инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
РЕШИ:
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-453/25.08.2020
г., издадено от зам.- председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на ФИРМА гр.С. с ЕИК ХХХ, със
седалище и адрес на управление гр. АДРЕС, представлявано заедно от ССП и
КДП, на основание на чл. 16 ал. 1 т. 19 от Закона за Комисията за финансов
надзор, вр. чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. чл.648 ал.1 КЗ му е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за нарушение на чл. 496 ал. 2 вр. с
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ФИРМА гр.С. с ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС, представлявано заедно от ССП и КДП, да заплати на
Комисия за финансов надзор сума в размер на 100 /сто/ лв. - юрисконсултско
възнаграждение за една инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10