РЕШЕНИЕ
№ 1074
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501518 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Юробанк
България“ – АД - гр. София – ищец в първоинстанционното производство, срещу
Решение №1404/10.07.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№2610/23г., с
което са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу Г. Т. Р., за приемане на
установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществуват вземания,
претендирани на основание Договор PLUS-16781236, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано
от законния представител Димитър Димитров и Г. Т. Р., за следните суми: 3546,64 лв. –
главница, 439,05 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода
от 20.12.2021 г. до 18.05.2022 г., 394.43 лв. – мораторната лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.01.2022 г. до 17.02.2023 г., както и законна лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед издадено по ч. гр. д. № 1211/2023 по описа на Районен съд – Бургас.
Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени.
На първо място въззивникът излага съображения за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със събиране на
поисканите доказателства, чрез назначаване на съдебно – икономическа и съдебно –
техническа експертизи. Заявява, че съдът не го е уведомил надлежно, чрез изпращане
на протоколи от проведените съдебни заседания и така страната е останала
1
неинформирана за възложените й задължения да внесе депозит за извършване на
експертизите. В тази връзка и на осн. чл.266, ал.3 ГПК отправя искане въззивният съд
да допусне извършването на експертизите.
По същество въззивникът оспорва изводите на БРС, че процесният договор не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото кредитът е отпуснат при
фиксиран лихвен процент – 27.47% - излага съображения и посочва съдебна практика.
Въззивникът оспорва изводите на БРС, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, относно коректното посочване на ГПР – излага
съображения и посочва съдебна практика.
Въззиваемият – ответник Г. Т. Р., чрез особен представител, назначен при
условията на чл.47, ал.6 ГПК - адв. Русева, представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК
писмен отговор. В него ответницата обосновава становище за потвърждаване на
решението. Излага съображения, с които оспорва оплакванията на въззивника за
допуснати процесуални нарушения от съда.
По същество излага пунктуални съображения за недействителност на договора,
изпълнение на който се претендира: за разминаване в размера на претендираната и
посочена в договора месечна вноска; за липса на подписано допълнително
споразумение; за недобросъвестност при начисляване на лихвите в периода на
извънредното положение; за нарушение на чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК, чл.10, ал.1,
чл.19, ал.1 ЗПК; за липса на яснота относно общата дължима сума и каква част от
погасителната вноска съставлява главница и каква – печалба на кредитора; за липса на
доказателства за предсрочна изискуемост.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е установил релевантните за
спора факти и обстоятелства, относно сключен на 05.02.2019г., между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България и ответницата Г. Р. договор за револвиращ
потребителски кредит - издаване и ползване на кредитна карта PLUS 16781236, чиято
окончателна изискуемост, съгласно погасителен план, е настъпила на 20.01.2024г.
Установил е, че с допълнително споразумение, е извършено отсрочване на
погасителни вноски с номера 14,15,16,167,18,19, за срок от 6 месеца, съгласно нов
погасителен план от 11.06.2020г., с падеж на последна погасителна вноска –
20.07.2024г. От представена е справка за платени вноски – извлечение по кредит съдът
е установил, че ответницата е заплатила 28 броя погасителни вноски, в общ размер от
5241,46 лв.
Поради придобиване на активите и пасивите на „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс С.А от „Юробанк България“ АД, чрез договор за прехвърляне на търговско
предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, извършено на 31.05.2023г., БРС е конституирал на
мястото на ищеца „Юробанк България“ АД.
Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
Мотивите на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.272
ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба и направените доказателствени искания
на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, с Определение №2768/29.10.24г., БОС е намерил, че същите
2
са неоснователни. Въззивният съд е установил, че първоинстанционният съд е уважил
доказателствените искания на ищеца и му е указал да внесе разноските за извършване
на допуснатите експертизи, което страната не е извършила, въпреки двукратно
предоставената й възможност. БОС е приел, че обстоятелството, че страната е
поискала да й бъдат изпращани преписи от протоколите от съдебните заседания не я
освобождава от задължението да проявява процесуална активност и да следи за
развитието да делото, в т.ч. и за вменените й от съда задължения. Съобразно нормата
на чл.56, ал.2 ГПК, страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не
се призовават за следващо заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
Страните по делото сами преценяват по какъв начин да реализират процесуалните си
права и задължения, в т.ч. дали да бъдат представлявани в съдебните заседания, но с
избора си поемат риска правата им да останат незащитени. Въззивният съд е приел, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, с които е лишил
ищеца от възможността да представи доказателства по делото.
По същество на спора и в допълнение следва да се каже:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1,
т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита,
формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са
отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които
са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които
потребителят трябва да заплати.
В настоящия случай между страните са договорени дължими от потребителя:
- „такса ангажимент“, в размер на 175 лева, за която се твърди, че съставлява
„част от възнаграждението на кредитора по договора“, която се дължи от
кредитополучателя като насрещна престация за приетото от кредитора фиксиране на
лихвения процент. Не се спори, че това „възнаграждение“ не е включено в ГПР.
Според въззивната инстанция, независимо как ще бъде наречено, това задължение
следва да се квалифицира като такса за усвояване и управление на кредита по см. на
чл.10а, ал.2 ЗПК.
- „застрахователна премия“, в размер на 1680 лева. Същата е разсрочена и е
включена в погасителния план още към датата на сключване на договора,
следователно тя има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на
кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но тази сумата по застрахователната
премия не е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите
и така, според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно
размера на ГПР. Нарушена е и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар
договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент не е
коректен и не е определен законосъобразно, доколкото в ГПР не е включена и сумата
по застрахователната премия.
Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. На осн. чл.23 ЗПК,
потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Поради това всички
извършени плащания по договора, в т.ч. „такса ангажимент“ и „застрахователна
3
премия“, следва да се приспаднат от дължимата главница. След извършеното
приспадане се установява, че длъжникът е погасил главницата по отпуснатия договор
за револвиращ кредит и не дължи заплащане на лихви и разноски. Исковете са
неоснователни е следва да бъдат отхвърлени. Решението на Бургаския районен съд, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1404/10.07.24г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№2610/23г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4