Решение по дело №93/2020 на Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 29.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 93/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Ю.И.Г., ЕГН **********, срещу електронен фиш серия К №3116227 на ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и правото му на защита. Поддържа, че скоростта не е намалена с 3% толеранс в полза на водача. Твърди, че нарушението е неправилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДВП, тъй като разпоредбите са взаимноизключващи се. Поддържа, че мястото за контрол не е оповестено чрез средствата за масово осведомяване.

Жалбоподателят не се явява не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема писмено становище за неоснователно на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай датата на връчване на електронния фиш е 18.12.2019г., а датата на депозиране на жалбата 30.12.2019г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 20.10.2019 г. в 11,31 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+300 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "БМВ 320Д" с рег. № СВ2131МТ със скорост от 139 км/ч.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.

От направена справка се установило, че цитираният автомобил е собственост на жалбоподателя.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 700 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 135 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 65 км/ч.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0178099/20.10.2019 г., се установява, че на 20.10.2019 г. в 11,31 часа автомобил с рег. № СВ2131МТ е засечен със скорост от 139 км/ч.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г. От протокол №55-С-ИСИС/30.09.2019г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. В ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка се съдържа в преписката и очевидно е изготвена. Дори такава снимка да не беше представена, то би било налице е нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му.

По отношение на доводите в жалбата:

Неоснователно е възражението, че скоростта не е намалена с 3% толеранс в полза на водача. Както вече беше посочено измерената скорост е 139 км/ч., като след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 135 км/ч.

Неоснователно е възражението в жалбата, че нарушението е неправилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДВП, тъй като разпоредбите са взаимноизключващи се. За прецизност следва да се посочи, че дадената правната квалификация на нарушението в ЕФ е чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на водачи на ППС от определена се забранява движение в съответните места със скорост над посочените лимити. Съгласно чл. 21, ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно АНО е посочил като нарушени нормата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като основното правило за поведение е визирано в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в която е определена скоростта за всеки тип МПС, а разпоредбата на чл. 21, ал. 2 конкретизира изключението, че отклонение се допуска само при въведен знак. Следователно правилно АНО като нарушена е посочил нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която определя нарушеното конкретно правило за поведение от страна на жалбоподателя, а направената връзка с ал.1 обуславя, че в случая въведената с пътен знак скорост е различна от така посочените в ал.1. Овен това в самата ал. 2 на чл.21 от ЗДвП е налице препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че няма как да се приеме, че двете разпоредби са взаимноизключващи се.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че мястото за контрол не е оповестено чрез средствата за масово осведомяване. С изменението на ЗДвП в сила от 05.07.2017 г. е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Към момента на извършване на процесното нарушение – 20.10.2019г. разпоредбата е била отменена.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по следните съображения:

По отношение на временната организация на движението по делото е представена Заповед №РД-11-650/31.05.2019г., в която е посочено, че най-късно до 31.10.2019г. се въвежда ограничение на движението по АМ Тракия в посока гр. Бургас от км 45+200 до км 46+266. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено в 11,31чл. на 20.10.2019г., т.е. попада в обхвата на заповедта по отношение на периода. По отношение на мястото на извършване на нарушението в ЕФ е посочено км 46+300 от АМ Тракия. Същевременно обаче от схема за организация на движението на л. 34 от делото се установява, че знак В26 за ограничение на скоростта 70 км. в час  е бил поставен на км 45+800 и обхваща отсечката до км 46+266, тъй като там е бил поставен пътен знак “В-34”-край на забраните,въведени с пътни знаци. Това разположение на пътните значи съответства и на отразеното в заповедта, а именно, че ограничението е до до км 46+266. Процесното деяние не е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26, като видно от схемата за организация на движението е поставен знак, който отменя това ограничение, а именно- пътен знак номер В34 ″Край на въведената с пътен знак забрана за движение със скорост, по-висока от означената”. Следователно отразеното в обстоятелствената част на електронния фиш като място на установяване на нарушението 46+300 попада извън обхвата на ограничението на скоростта съгласно представените Заповед №РД-11-650/31.05.2019г. и схема за организация на движението.

В разпореждане от 13.03.2020г. РС- Ихтиман е указал на АНО да представи четливо копие на схема за организация на движението и именно представеното копие е в подкрепа на горните изводи. До приключване на съдебното следствие не бяха представени доказателства, от които да бъде установено различно разполагане на пътните знаци, респ. различен обхват на участъка с ограничение на скоростта, като липсват и твърдения в такава посока.

По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 70 лв.. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 70 лв. Възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна, но същото е неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е под законовия минимум. Следователно в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в горепосочения размер.

Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №3116227 на ОДМВР София, с който на Ю.И.Г., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на Ю.И.Г., ЕГН **********, сумата от 70 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: