Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и секретар Г.Владова, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 5473 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от П.Н.П., починал в хода на процеса на 16.03.2023 г. и заместен от
неговите правопиемници М.В.П., Н.П.П. и В.П.П., против „Застрахователна компания „Л.И.“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 15.11.2019 г. настъпило
пътно-транспортно произшествие, по вина на Л.М.И.- водач на л.а „Фолксваген
Пасат" с рег. № СВ ****НТ, чиято отговорност била застрахована от
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното
произшествие починал внукът на ищеца – Ц.В.П.. Ищецът претърпял неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдание от неговата смърт, поради което
претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 10.02.2020 г.
до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва
да е налице особено близка връзка между ищеца и починалия и да са претърпени
вреди по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; оспорва механизма на
настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения делинквент е
било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между катастрофата и вредите; прави възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, който нарушил чл.137 а, ал.1 от ЗДвП, тъй като пътувал без поставен
обезопасителен колан; оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ:
За да
бъде уважен иска ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; по отношение на вредата следва да бъде установена родствена връзка
между ищеца и починалия при катастрофата; да бъде доказано, че ищецът е създал
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт интензивни
и продължителни болки и страдания, които надхвърлят обичайните болки и
страдания, които търпят роднини от същата степен на родство; 3/да докаже размера
на дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на
водача на л.а „Фолксваген Пасат" с рег. № СВ ****НТ е била застрахована по
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което
се потвърждава и от представената от ищеца справка от публичния сайт на
Гаранционния фонд. Видно
от приетата по делото присъда от 17.05.2022 г. по НОХД № 1100/2022 г. на СГС,
НО, 29 състав, Л.М.И.е признат за виновен в това, че на 15.11.2019г., около 1
часа и 35 минути, в гр. София, на бул. “Сливница“, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат“, с per. №
СВ ****НТ, с посока на движение от ул. “Крум Хр.Стоянов“ към ул.“Кукуш“, в
района след моста над железопътните линии при гара „Захарна фабрика“, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като е управлявал моторното
превозно средство със скорост около 75 км/ч и не е упражнявал непрекъснат
контрол върху автомобила със системите за управление, при което автомобилът се отклонил вляво, напуснал е платното
за движение вляво, качил се е върху тротоара и се е ударил в метален стълб от
мрежата за електрическо захранване на градския транспорт, с монтирани на него
осветителни тела за улично осветление, в резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на пътника в автомобила Ц.В.П. с ЕГН **********, поради което
и на основание чл. 343, ал. 1, б.“в”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 36 НК същият е осъден на „лишаване
от свобода“ за срок от две години, като, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
съдът е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 4 години, считано от
влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б.„в“
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК на подсъдимия Л.М.И.е наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на горецитираната присъда на
СГС, настоящият състав приема, че е
установено противоправното поведение на водача Л.М.И., неговата вина, съставомерните последици, които са част от
състава на престъплението /настъпилата смърт на Ц.В.П./, и
причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
За
доказване възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия
по делото е прието заключение на автотехническа експертиза. От същото се
установява следният механизъм на катастрофата: На 15.11.2019 г., около 01:40 ч.
в гр. София, лек автомобил марка „Фолксваген“ с peг. № СВ ****НТ се е движил по
бул. „Сливница“ в посока от ул. „Крум Стоянов“ към ул. „Кукуш“ със скорост от
порядъка на 131 км/ч. Достигайки в района на бл.№ 120 водачът на автомобила,
поради движение с висока скорост, е загубил управлението над превозното
средство, насочил се е към лентите за насрещно движение, качил се е върху
тротоара и с предната си дясна част се е ударил в метален стълб. Първоначално
автомобилът се е деформирал до средата на тавана, след което при възникналата
ротация по посока на часовниковата стрелка и движението напред и вдясно дясната
страница на автомобила (включително и средната колонка) са се откъснали от
него. Облегалката на предната дясна седалка се е счупила. При движението на
автомобила към мястото, където се е
установил в покой, е изпаднало тялото на пътника, намиращ се до шофьора. Според
вещото лице, причина за настъпване на произшествието са субективните действия
на водача на автомобила, който се е движел в населено място със скорост, над
разрешената, вследствие на което е загубил управление над превозното средство.
В заключението е посочено, че таванът на автомобила е бил деформиран от стълба
до облегалката на предната дясна седалка. Липсвала е средната колонка на
автомобила, за която е бил захванат предпазният колан, счупена е била
облегалката на седалката. Вещото лице е категорично в становището си, че,
предвид характера и дълбочината на деформациите по автомобила, предпазният
колан би бил неефективен. Липсата на средната колонка и счупената облегалка на
предната дясна седалка са довели до изпадането на тялото на пострадалия от
автомобила.
С
оглед на влязлата в сила присъда по делото е установена причинно-следствена
връзка между катастрофата и смъртта на Ц.В.П.. От заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, се
установяват конкретните травми, които е получил починалият при
пътно-транспортното произшествието - открита черепно-мозъчна травма -
охлузвания и разкъсно-контузна рана по лицето; многофрагментни счупвания на
костите на черепа; разкъсвания на твърдата мозъчна обвивка; разкъсване на
мозъчното вещество на главния мозък и на мозъчния ствол; разкъсване на меката
мозъчна обвивка; кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия мозък; закрита
гръдна травма - охлузвания на гръдния кош; контузии на белите дробове
двустранно; травма на опорно-двигателния апарат - охлузвания на десните рамо,
предмишница и ръка; охлузвания на коленете и подбедриците двустранно;
охлузвания на десния глезен; разкъсно-контузни рани на левия глезен и на
дясното ходило; счупване на десния голям пищял. Според вещото лице, причината
за смъртта на Ц.В.П. е тежка съчетана травма с несъвместими с живота увреждания
на мозъка, като описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи
предмети със значителна кинетична енергия и са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП.
За
установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателствени средства.
От показанията на св.М.П./внучка на първоначалния ищец П.П. и родственица на лицата, конституирани като ищци в хода на
делото на мястото на починалия П.П./, се установява,
че в деня на катастрофата в дома им пристигнали полицаи, които ги уведомили, че
брат й е починал при катастрофа. Веднага потеглили с кола към София, за да
разберат какво се е случило. Преди брат й да замине за София заедно с баща им
живеели с баба им и дядо им в техния дом в с.Чомаковци. Когато дядо й научил за
смъртта на брат й, страдал дълбоко, плакал за внука си, свидетелката никога
преди не била виждала дядо си да плаче за някого. Дядо й се затворил в себе си,
не можел да спи, грижел се за гроба на внука си, боядисал една ограда край
гроба, за да е по уютно мястото. Докато брат й бил жив, отношенията между него
и дядо му били много добри. Дядо й обичал брат й, почти колкото баща обича детето си. Каквото
и да поискал брат й, получавал го от дядо си. Баща й живеел с тях. През деня
ходел на работа, вечер бил заедно с децата си и родителите си. Докато баща им бил на работа, за тях се
грижели баба им и дядо им. Баща им също се грижел за тях, давал им пари, давал
им всичко, което искали от него. Майка им не живеела с тях, тя имала друго
семейство. Преди да навършат 14 години заедно с брат си живеели с родителите си
гр.Червен брят. После цялото семейство се преместили да живеят в с.Чомаковци
при баба й и дядо й, а след развода на родителите им майка им отишла да живее
на друго място с новото си семейство, а те останали в с.Чомаковци заедно с баща
си, баба си и дядо си. В личната карта на свидетелката е посочен постоянен
адрес на местоживеене в гр.Червен бряг, където живеели заедно с брат си преди
развода на родителите им. Свидетелката не била сменила адреса си от личната
карта, тъй като имали апартамент в гр.Червен бряг и заедно с брат й ходели на
училище в гр.Червен брят, там завършили основното си образование, но след
развода на родителите си не живеели в този апартамент. Между 14 -19 годишната
си възраст свидетелката и брат й живеели
с баба си, дядо си и баща си с.Чомаковци. Брат й останал да живее в
с.Чомаковци, докато навърши 19 години. След като навършил 19 години започнал да
работи през лятото на морето. След това със свой приятел се преместил да живее
в София, където работел. Преместването му в София станало две седмици преди
катастрофата.
Съдът кредитира показанията на свидетелката относно
отношенията на привързност, обич и взаимна подкрепа между П.Н.П. и неговия внук,
както и относно преживените от П. болки и страдания от внезапната трагична смърт
на неговия родственик, тъй като са житейски правдиви и непротиворечиви.
По
делото са представени от ответника копия на разпетачани от информационни
системи решения със заличени данни по гр.д. № 5156/2020 г. на СГС, гр.д. № 3020/2021
г. на САС, 5375/2020 г. на СГС, 1200/2021 г. на САС, 5472/2020 г. на СГС,
1914/2021 г. на САС, 5376/2020 г. на СГС, за които ответникът твърди, че са
постановени по искове, предявени от роднини на починалия Ц.П. – от неговата
майка В.Н.П., от баща му - В.П.П., от неговата баба М.В. П.и от неговата сестра М.В.П.
срещу застрахователя за заплащане на обезщетения по чл.432, ал.1 от КЗ. Съдът
не обсъжда тези решения, тъй като са със заличени данни и липсва удостоверяване
да са влезли в сила.
Събраните
по делото доказателства установяват, че при катастрофа на 15.11.2019 г. е починал внукът на
ищеца по вина на водач, допуснал нарушение на правилата за движение, чиято
имуществена отговорност е била застрахована от ответното дружество по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“.
Спорен въпрос по делото е дали ищецът е сред кръга
от лица, които имат право на обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Кръгът на лицата,
които са материалноправно легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт
на техен близък, не е изрично
уреден в закона. Задължителни за съдилищата,
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, са тълкуванията
и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24. ХІ.1969 и г. и
Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, последното постановено, с оглед задълженията
на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти
за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления. В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед
на тези указания дядото на починало лице е включен в кръга от правоимащи да
получат обезщетение за неимуществени вреди, но само
по
изключение, ако бъде доказано, че между тях и пострадалия е имало „особено близка връзка“ – толкова силна,
че преживените от тях болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене
обичайно търпените болки и страдания от роднини със същата степен на родство. Не
е достатъчно да бъде установена само формална връзка на родство и преживени
болки и страдания, а да бъдат ангажирани доказателства, които да дадат
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановление №
4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС, според което, в случай на смърт, право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
В
конкретния случай по делото се установи, че ищецът е дядо на починалия Ц.В.П.,
който към датата на смъртта си е бил на 19 години. Същият след развода на
родителите си, когато е бил на 14 години, е заживял заедно с баща си и сестра
си в дома на баба си и дядо си в с. Чомаковци, а майката е отишла да живее на
друго място с новото си семейство. Бащата се е грижел за децата си, стремял се
е да не им липсва нищо, не ги е изоставял. Докато е ходел на работа, за тях
грижи са полагали техните баба и дядо. Между дядото и внука е съществувала
силна емоционална връзка, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа.
След смъртта на внука си ищецът е страдал дъбоко – плачел е за внука си,
затворил се е в себе си, не е можел да спи, грижел се е за гроба на внука си,
боядисал е една ограда край него, за да е по-уютно мястото./св. П./.
Наличието на емоционална привързаност между ищеца и починалия му внук
следва да бъде преценена в контекста на традиционните за българското общество семейни ценности, в които бабите и дядовците от една страна, а от друга внуците са част от
близкия родствен и семеен кръг и по
принцип отношенията между тях са основани на взаимна обич,
морална подкрепа и емоционална близост.
В конкретния
случай, емоционалната болка и страдание, преживени от ищеца, не се отличават по
интензитет и продължителност от болката и страданието, което обичайно изпитват
роднини от същата степен, които живеят заедно със своите внуци и техните
родители в едно домакинство.
По делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, които да са създали особена връзка между ищеца и неговия внук, която да е
различна от обичайната близост между дядо и внук. Ищецът и неговият внук са
живеели в едно домакинство в периода на юношеството на починалия Ц.П. след като
е навършил 14 години до 19 годишна възраст, но през този период бащата не се е
дезинтересирал от сина си, напротив, продължил е да бъде централна фигура в неговия
живот, грижел се е за него и никога не го е изоставял. Бабата и дядото са
помагали в отглеждането на децата, но не са заместили бащината фигура. Помощта,
която са оказвали бабата и дядото, е нещо нормално за българската
традиция, тъй като обикновено бабите и дядовците оказват активна помощ, понякога почти ежедневна, за отглеждането
на своите внуци, докато родителите са
работа, при това не само в хипотезата на развод на
родителите. В резултат на това, напълно
естествено между тях се създава
връзка на близост, топлота и уважение,
която е типична за отношенията между дядовци и баби и техните внуци. В този
смисъл грижите, които е полагал дядото за внука си, докато бащата е бил на
работа, и отношенията на близост с внука му не се отличават от връзките, които обичайно се създават между баби и дядовци
и техните внуци, нито преживените от него болки и страдания надхвърлят по
интензитет и времетраене обичайно търпените болки и страдания от роднини със
същата степен на родство.
Поради
изложените мотиви, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 вр.
ал. 8 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 305 лв. /150 лв. за
експертиза, 5 лв. ДТ за издаване на СУ и 150 лв. за юрк. възнаграждение/.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Н.П., ЕГН **********, починал в хода на процеса на 16.03.2023
г. и заместен от неговите правоприемници М.В.П.,
ЕГН **********, Н.П.П., ЕГН **********, и В.П.П., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. Я.Д., против „Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия внук Ц.В.П., настъпила на 15.11.2019 г.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Л.М.И.,
при управление на л.а „Фолксваген Пасат" с рег. № СВ ****НТ, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва, считано от 10.02.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.В.П., ЕГН **********,
Н.П.П., ЕГН ********** и В.П.П.,
ЕГН ********** да заплатят на „З.Л.и.“
АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 305 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ
: